Урдовиза | Rada Evtimova

 (Urdoviza)

Морфология, стратиграфия и културно-исторически контекст на късноантичната и средновековна крепост „Урдовиза“ край град Китен

Morphology, Stratigraphy and Cultural-Historical Context of the Late Antique and Medieval Fortress of Urdoviza near Kiten

Подзаглавие: Интердисциплинарен анализ на укрепителната система и археологическите структури въз основа на сухопътни и подводни проучвания.

Резюме (Abstract)

Настоящото изследване е посветено на цялостна реконструкция на пространственото развитие, отбранителната архитектура и културната стратиграфия на полуостровния археологически комплекс Урдовиза край град Китен. Обектът заема възлово стратегическо положение по Западнопонтийското крайбрежие. Целта на научния труд е да анализира взаимовръзката между сухопътните фортификационни съоръжения и напълно консервираната в прилежащата акватория пристанищна инфраструктура. Методологията интегрира класически теренни разкопки, стратиграфски наблюдения, подводно сонарно картографиране и съвременни археометрични анализи на открития веществен материал. Резултатите доказват съществуването на непрекъсната културна приемственост от ранната бронзова епоха до Късното средновековие и Османския период. Установени са дебелината, строителните фази и морфологията на основните крепостни структури, както и динамиката на корабоплаването в Южния залив. Основният принос на труда се състои в дефинирането на обекта като единна, силно интегрирана административно-икономическа и военно-логистична система. Резултатите разкриват как сухопътната защита пряко е рефлектирала върху сигурността на морския търговски обмен.

Ключови думи: Урдовиза, Черно море, фортификация, стратиграфия, подводна археология, корабокрушение, Китен.

Съдържание на статията

• 1. Увод: Географско положение, административен статус и изследователски въпрос
• 2. История на проучванията на полуостров Урдовиза
• 3. Методология и научно-критичен апарат
• 4. Основни резултати: Архитектурни и морфометрични параметри
• 5. Анализ и интерпретация на културните пластове
• 6. Сравнителен анализ и международни паралели
• 7. Специфики и научен контекст на обекта
• 8. Интегративен научен дискурс
• 9. Заключение и бъдещи перспективи
• 10. Използвани източници и институционална база

Урдовиза (Urdoviza)

1. Увод: Географско положение, административен статус и изследователски въпрос

Археологическият комплекс на полуостров Урдовиза заема скалист, дълбоко вдаден в черноморската акватория нос, разположен в непосредствена близост до днешния град Китен, община Приморско, област Бургас. Географското разположение на обекта осигурява естествена защита от север за Южния залив на Китен, превръщайки го в едно от най-заветрените и сигурни естествени пристанища по Южното българско Черноморие в подножието на Странджа планина. В административно отношение паметникът притежава статут на недвижимо културно наследство с национално значение съгласно разпоредбите на Закона за културното наследство на Република България.

Културно-историческият контекст на полуострова се определя от позицията му на контактна зона между вътрешността на Тракия и големите понтийски и средиземноморски търговски пътища. Предходните научни изследвания маркират Урдовиза като стратегическо крайбрежно емпорие и фортифициран възел. Настоящият изследователски въпрос е насочен към изясняване на специфичната морфология на фортификацията на сушата и нейната хронологическа и функционална обвързаност с подводните археологически структури и потъналите плавателни съдове в прилежащия залив.

2. История на проучванията на полуостров Урдовиза

Научният интерес към укрепения полуостров датира от края на XIX век, когато братята Карел и Херман Шкорпил извършват първите теренни обхождания на носа и документират видимите надземни руини на крепостната стена и останките от триапсидна средновековна църква. През втората половина на XX век изследванията придобиват изявен интердисциплинарен характер. През периода 1982–1986 г. се провеждат мащабни подводни спасителни разкопки на потъналото раннобронзово селище в Южния залив под ръководството на проф. д-р Калин Порожанов (Порожанов 2004: 310).

Съвременният етап на системни проучвания започва в началото на XXI век, когато се разгръщат редовни сухопътни разкопки на укрепителната линия в най-тясната част на провлака. Те се ръководят от доц. д-р Кръстина Панайотова и доц. д-р Методи Даскалов от Националния археологически институт с музей при БАН (Панайотова, Даскалов 2012: 428). Успоредно с тях Центърът за подводна археология в град Созопол, съвместно с доц. д-р Крум Бъчваров и д-р Драгомир Гърбов, осъществява високотехнологични подводни проучвания и заснемане на отлично консервирани корабни корпуси от Късното средновековие и Османския период в акваторията на залива (Garbov, Batchvarov 2022: 9).

3. Методология и научно-критичен апарат

Прилага се интердисциплинарен метод, включващ сравнителна митология, текстология, стратиграфия, археометрия и епиграфска верификация. Пространственото ситуиране и заснемане на структурите се извършва чрез глобални навигационни сателитни системи (GNSS) и цифрова фотограметрия (Structure from Motion – SfM). Подводното картографиране разчита на хидроакустични изследвания и странично сканиращ сонар.

Лабораторните анализи на строителните разтвори и металните находки включват рентгенова дифракция (XRD) и сканираща електронна микроскопия с енергодисперсионна рентгенова спектроскопия (SEM-EDS), извършени с цел определяне на хидравличните свойства на хоросана и произхода на суровините (MacLeod et al. 2024: 112). Хронологическото рамкиране се подпомага от дендрохронологични проби от корабния дървен материал и прецизен нумизматичен анализ на откритите монети. Изследването спазва принципа на „златната среда“, избягвайки романтичните интерпретации и придържайки се към обективните теренни факти.

4. Основни резултати: Архитектурни и морфометрични параметри

Археологическите разкопки на сушата разкриват масивна крепостна куртина, преграждаща полуострова в основата на провлака. Общата дебелина на зида варира между 2.60 и 2.85 метра, като градежът е изпълнен в техника opus mixtum (смесен каменен градеж с тухлени пояси от четири реда тухли). Вътрешното лице на стената е подсилено от две каменни стълбища за качване на бойния път (Панайотова, Даскалов 2012: 429). В укрепената линия са проучени три правоъгълни кули, изнесени пред куртината. Кула №1 фланкира централния вход, който по-късно е бил зазидан.

Анализът на свързващия разтвор показва наличието на хидравличен хоросан с обилна добавка на счукана тухла. Този химичен състав осигурява висока здравина при агресивни солени климатични условия. Стратиграфските проучвания индикират два основни строителни периода: първичен ранновизантийски градеж от V–VI век и последващо средновековно преустройство от XII–XIII век.

5. Анализ и интерпретация на културните пластове

В съответствие с принципите на културната стратиграфия на обекта се разграничават три последователни пласта:

• Първичен пласт (античен субстрат): Свързан е с късноримския и ранновизантийския период, когато Урдовиза е включена в укрепителната линия, изградена при императорите Анастасий I и Юстиниан I за защита срещу варварски нахлувания.
• Вторичен пласт (Romania): Обхваща епохата на Първото и Второто българско царство и Византия. През този период обектът израства като важен епископски и административен център. Пристанището се превръща в основен пункт за износ на зърно, дървен материал и странджански руди към Константинопол.
• Късен нанос (идеологическа рецепция): Документиран е предимно чрез интензивните следи от корабоплаване от късносредновековния и османския период. Проявява се чрез отлично запазените материални останки от подводни обекти и търговски товари в Южния залив, свидетелстващи за развита каботажна търговия (Garbov, Batchvarov 2022: 10).

6. Сравнителен анализ и международни паралели

Укрепителната система на Урдовиза разкрива близки морфологични паралели с фортификационните структури на големите полуостровни центрове по Западнопонтийското крайбрежие – Месемврия (Несебър), Аполония (Созопол) и Анхиало (Поморие). Редуването на каменни и тухлени пояси и използването на мощни правоъгълни кули е стандарт за ранновизантийското военно инженерство. Наличието на защитено пристанище я родее с укрепените емпории в Мраморно море и Егейския басейн.

Писмените свидетелства на античните автори Херодот и Страбон описват Тракийското крайбрежие и навиците на местното население да контролира морските комуникации. В „Илиада“ Омир споменава тракийските земи като източник на метали и коне, което корелира със стратиграфските пластове на потъналото праисторическо селище от бронзовата епоха на Урдовиза, където са намерени следи от ранен металургичен обмен по море (Порожанов 2004: 315).

7. Специфики и научен контекст на обекта

Уникалността на Урдовиза се състои в нейното изключително подводно археологическо консервиране. Наличието на добре проучени корабокрушения в залива дава възможност за изследване на процесите на формиране на археологическия контекст в плитки води (MacLeod et al. 2024: 110). Откриването in situ (на място) на масивна оловна лот-сонда (sounding weight) с тегло 5.4 килограма на пода на кърмовото помещение на кораба Урдовиза хвърля нова светлина върху навигационните традиции на епохата. Това доказва, че крепостта е функционирала в постоянен синхрон с оперативно пристанище, способно да приема тежки търговски съдове при тежки метеорологични условия в Черно море.

8. Интегративен научен дискурс

Обединяването на архитектурните останки от сушата с подводните стратиграфски профили премахва изкуственото разделение между сухопътната и подводната археология. Крепостта и нейното пристанище представляват единна, неразривно свързана антропогенна структура. Военната мощ на куртината е осигурявала спокойното функциониране на тържището и складовите бази на брега, докато събраните от морския трафик мита и такси са осигурявали необходимия икономически ресурс за дълготрайното поддържане на фортификационните съоръжения.

9. Заключение и бъдещи перспективи

Проведеният интердисциплинарен анализ позволява да се направи изводът, че късноантичната и средновековна крепост „Урдовиза“ край град Китен е ключов стратиграфски и стопански център в Черноморския басейн. Изследователският въпрос намира своя положителен отговор в доказаната силна интеграция между суша и акватория. Бъдещите перспективи пред проучването изискват незабавно предприемане на брегоукрепителни инженерни мерки за защита на брега от абразия, както и разработването на цялостен проект за 3D дигитализация с цел съвместна експонация и социализация на сухопътните и подводните паметници.

10. Използвани източници и институционална база

I. Институционална база

• Национален археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ-БАН) – София
• Център за подводна археология (ЦПА) – Созопол
• Регионален исторически музей (РИМ) – Бургас

II. Дигитални платформи

• Дигитална научна библиотека на НАИМ-БАН (Поредица „Археологически открития и разкопки“)
• Официален портал на Института за морска археология (INA, САЩ)
• Международна академична база данни Academia.edu

III. Библиография

• Панайотова, Хр., Даскалов, М. 2012. Археологически разкопки на полуостров Урдовиза в гр. Китен. – В: Археологически открития и разкопки през 2011 г. София, НАИМ-БАН, 428–430.
• Порожанов, К. 2004. The Early Bronze Age Sunken Settlement by Urdoviza. – В: Изследвания в чест на проф. д.и.н. Хенриета Тодорова. Варна, 309–322.
• Garbov, D., Batchvarov, K. 2022. An Ottoman Shipwreck from Cape Urdoviza, Bulgaria. – INA Quarterly, 49 (3/4), 9–11.
• MacLeod, I., Garbov, D., Batchvarov, K., Viduka, A., Zlatanova, D. 2024. The Sounding Weight from Urdoviza: Investigating Artefact Biographies and Site Formation Processes within a Shallow-Water Shipwreck in the Western Black Sea. – Archaeologia Bulgarica, XXVIII (2), 109–124.

Този материал е подготвен при стриктно спазване на принципите за авторска оригиналност и научна етика. Всички използвани източници са коректно цитирани, което гарантира достоверността и академичната цялост на представената информация.

ORCID iD: 0009-0008-6095-892X
ISSN: 3033-2982
DOI:

---

От:  © Rada Evtimova