Книжовните школи: Инкубатори на културата | Rada Evtimova

 (The Literary Schools: Incubators of Culture)

3.2. Школите като държавни институции за интелектуален трансфер

1. Въведение и исторически контекст

След графичния преврат на кирилицата и решенията на Преславския събор от 893 г. пред българската държава застава нова задача: да превърне новата писменост в устойчива институция, а не в еднократен акт. Тази задача се решава чрез изграждането на две книжовни школи — в столицата Велики Преслав и в Охрид. Двете школи имат различен профил и различна публика, но работят с обща цел: да произвеждат книги, духовници и образовани хора, които носят старобългарския език отвъд границите на държавата. По този начин България става държавен инкубатор на култура в буквален, институционален смисъл.

                                 

Книжовните школи: Инкубатори на културата
(The Literary Schools: Incubators of Culture)

2. Аналитично ядро и аргументация

Преславска книжовна школа

• Преславската школа работи при двора на цар Симеон (893–927 г.). Тя е дворцов, преводачески и кодифициращ център.
• Тук се превеждат от гръцки богословски, исторически и научни текстове. Създават се и оригинални съчинения — "Шестоднев" на Йоан Екзарх, произведения на Константин Преславски, „За буквите" на Черноризец Храбър.
• Школата изгражда висок богословски и юридически стандарт. Преведени и коментирани са църковно право и богослужебни сборници, нужни за самостоятелна българска църква.
• Материалната страна на школата — Кръглата църква и керамичната иконография във Велики Преслав — показва съзнателно съчетаване на византийски образец с местен художествен почерк, който отговаря на държавния престиж на новата столица.

Охридска книжовна школа

• Охридската школа е основана от Климент Охридски и Наум Охридски в областта Кутмичевица (886–893 г. и след това).
• За разлика от Преслав, тя е просветителска и мисионерска. Целта ѝ е да обучи масово духовници на славянски език — според житието на Климент, броят на учениците му достига няколко хиляди.
• Охрид запазва глаголическата традиция по-дълго от Преслав и остава свързан с първоначалния кирило-методиевски модел.
• Авторитетът на школата е толкова траен, че два века по-късно гръцкият архиепископ Теофилакт Охридски се позовава на нейната история, за да защити автокефалния статут на Охридската архиепископия пред Константинопол.

Старобългарският като общ книжовен език

• Съчетаните резултати от двете школи правят старобългарския книжовен език средство за дипломация, литургия и книжовност извън българските граници.
• Той изпълнява функция, сходна с латинския на Запад: общ писмен код за няколко държави и църкви, независим от разговорните местни говори.
• Тази роля е следствие от конкретно държавно решение (Преславски събор, 893 г.), а не на стихиен езиков процес — факт, който показва целенасочения характер на българската книжовна политика.

3. Изворова база и историографски дебати

• Извори: Пространното житие на Климент Охридски (приписвано на Теофилакт Охридски); „За буквите" на Черноризец Храбър; произведенията на Йоан Екзарх и Константин Преславски; археологическите данни от Велики Преслав и Плиска.
• Изследвания: Иван Дуйчев и Милияна Каймакамова за институционалния и историографския контекст; Беньо Цонев и Стефан Младенов за езика на преславските и охридските паметници; Ваня Мичева и Марияна Цибранска-Костова за синтаксиса и лексиката на ранната книжнина; Илка Петкова за начина, по който по-късни автори (Теофилакт) осмислят наследството на Охридската школа.
• Дебати: Доколко Преслав и Охрид работят като две конкуриращи се направления (дворцово-кодифициращо срещу просветителско-мисионерско) и доколко представляват две части на една обща държавна политика. Спор има и по въпроса доколко старобългарският „Lingua Franca" статут е резултат от съзнателен държавен избор, или от практическа липса на алтернатива за новопокръстените славянски общности.

4. Цивилизационен импулс и трансфер

• Балканите: Книгите и учениците от Преслав и Охрид достигат Сърбия и по-широкия балкански ареал, пренасяйки богослужебен и книжовен модел.
• Киевска Рус: След покръстването през 988 г. преславските преводи стават готов книжовен фонд за новата църква — основа на първото южнославянско влияние.
• Влахия и Молдова: Старобългарският остава канцеларски и църковен език за столетия напред.
• Механизмът на трансфер е институционален, а не случаен: школите обучават хора, а не просто преписват книги, затова знанието се пренася устойчиво, чрез поколения духовници, а не само чрез отделни ръкописи.

5. Заключение и преход

Преслав и Охрид изпълняват допълващи се функции — дворцова кодификация и масово образование — и заедно превръщат старобългарския език в траен интелектуален и литургичен стандарт за Източна Европа. Тази институционална основа подготвя следващата стъпка на изследването — институционализирането на църковната независимост и патриаршеското достойнство на българската църква.

Библиография

• Черноризец Храбър. „За буквите". Пряк извор за идеологията на новата писменост и нейното държавно значение.
• Иван Дуйчев. „Българско средновековие" (София, 1972). Изследва политическия и културния контекст на Преславското книжовно средище.
• Беньо Цонев. „История на българский езикъ", том I (1919). Проследява езика на преславските и охридските паметници.
• Стефан Младенов. „Избрани произведения" (София, 1992). Сравнително-историческа рамка за развитието на старобългарския книжовен език.
• Кирил Мирчев. „Българският език през вековете" (София, 1964). Обзор на историята на българския книжовен език, включително златния му век.
• Ваня Мичева, Марияна Цибранска-Костова. „Bulgaria and the beginning of Slavic literature" (Papers of BAS, 2018). Разглежда началото на българската книжовност и мястото на Преслав и Охрид в него.
• Милияна Каймакамова. „Българска средновековна историопис" (София, 1990). Анализира институционалния контекст на българската книжнина при цар Симеон.
• Иван Божилов, Васил Гюзелев. „История на средновековна България VII–XIV век" (Анубис, 1999). Обобщаващ труд за политическата и културна история на Първото българско царство, включително Златния век.
• Пламен Павлов. „Българското средновековие: познато и непознато" (Абагар). Достъпно и същевременно научно изложение на ключови моменти от средновековната българска история.
• Илка Петкова. „Теофилакт Охридски за българските земи: между въображаемото и реалното". Анализира как по-късен автор осмисля и използва наследството на Охридската школа.
• Francis Dvornik. „Byzantine Missions among the Slavs: SS. Constantine-Cyril and Methodius" (New Brunswick, 1970). Международна перспектива към делото на Кирил, Методий и техните ученици.

ORCID iD: 0009-0008-6095-892X
ISSN: 3033-2982
DOI:

---

От:  © Rada Evtimova