Черноморски лимес | Rada Evtimova

 (Black Sea Limes)

Укрепителната система на късноантичния град на нос Свети Атанас (гр. Бяла) в контекста на Черноморския лимес (V–VI в.)

(The Fortification System of the Late Antique Town at Cape Sveti Atanas (Byala) in the Context of the Black Sea Limes, 5th–6th c.)

Резюме

Статията разглежда укрепителната система на късноантичния пристанищен град върху нос Свети Атанас, край гр. Бяла, Варненско, изследван системно от 2009 г. насам от екип на Регионалния исторически музей – Варна. На база монографията „История на Бяла" (Йотов, Минчев и др. 2021) и синтеза на Христов (2024) се проследяват хронологията, обхватът и архитектурните характеристики на укреплението – двулицева каменна стена с ширина 180 см, ров, площ над 35 дка, раннохристиянски комплекс с две кръщелни, обществена баня, четири винарни и шест пещи за керамика. Разгледана е и по-ранната фаза на обекта – тракийски ямен култов център с над 140 ритуални ями, прераснал в антично морско светилище. Статията последователно разграничава добре документираните архитектурни данни за самия обект от онези, отнасящи се до съседни укрепления по Черноморския лимес (Кастрици, Кранево), използвани единствено като сравнителен материал.

Ключови думи: нос Свети Атанас, Бяла, късна античност, Черноморски лимес, укрепителна стена, ямно светилище

Съдържание

• Увод
• История на проучванията
• Методология
• Основни резултати
• Анализ и интерпретация
• Сравнителен анализ
• Заключение
• Използвани източници

Черноморски лимес (Black Sea Limes)

Увод

Нос Свети Атанас се намира на около 2,8 км югоизточно от центъра на съвременния град Бяла, върху клифов бряг, издигащ се на 30 до 40 м над морското равнище (Йотов, Минчев 2021: 93). Селищното развитие на носа започва много преди късноантичната крепост: в неговата югоизточна, най-навлязла в морето част, е разкрит тракийски ямен култов център с над 140 ритуални ями, жертвени огнища и керамични материали от VI до I в. пр. Хр., прераснал постепенно в антично морско светилище, действало до началото на I в. сл. Хр. Върху същото място по-късно е изградена масивна каменна стена с вход, ограждаща частично запазена триделна сграда с правоъгълен план, предположително тракийски храм (Йотов, Минчев 2021: 26–27). Основният обект на настоящото изследване обаче е късноантичният укрепен град, функционирал от края на IV – началото на V до началото на VII в., част от отбранителната система по западното Черноморие в рамките на военно-административната реформа на Юстиниан I, обединила провинциите Втора Мизия, Скития, Кария, Кипър и Егейските острови в quaestura exercitus (Торбатов 1997, цит. по Йотов, Харизанов 2018: 279).

История на проучванията

Първото писмено сведение за укрепление на носа е кратка бележка от 1892 г. в описа на старините по Черноморското крайбрежие на братята Хермингилд и Карел Шкорпил, които описват крепостта като клиновидна, с основа около 300 разкрача, спускаща се от северния към южния връх на носа (Йотов, Минчев 2021: 94). До 70–80-те години на ХХ в. допълнителна информация не постъпва; през 1979–1980 и 1988–1989 г. подводна експедиция на проф. Михаил Лазаров в залива под носа локализира античен пристан и множество котвени и керамични находки (Йотов, Минчев 2021: 93, 17).

Системните теренни разкопки започват през юли 2009 г. по инициатива на Община Бяла, с екип на РИМ – Варна, воден от ст.н.с. д-р Валери Йотов, съвместно с Александър Минчев и гл. ас. Мария Манолова-Войкова. Резултатите от кампаниите 2009–2020 г. са синтезирани в Раздел I на монографията „История на Бяла" (съставител и научен редактор доц. д-р Валери Йотов; автори на раздела – В. Йотов и Ал. Минчев; изд. „ОНГЪЛ", Варна, 2021, ISBN 978-619-7373-86-8), обхващащ около 160 страници (Марков 2021, в: ИНМВ 48/63: 389–393).

Методология

Изследването се основава на теренна археологическа документация (стратиграфия, архитектурен план, метрични измервания на съхранените зидове), нумизматичен анализ за датиране на строителни хоризонти, съпоставка с писмени антични и средновековни извори (бележката на братя Шкорпил) и сравнителен анализ спрямо съседни укрепления по същия участък от Черноморския лимес.

Основни резултати

Обхват и укрепителна линия. Укрепителната линия се е състояла от каменна крепостна стена, равна площадка пред нея и ров, дълбок повече от 4 м. След пет археологически сезона проучените сектори от стената възлизат на малко над 20 линейни метра, всички в южната част на укреплението. По предполагаемото трасе в северно-североизточната част е разкрит фрагмент от слабо извит зид, за който съставителите предполагат (без категорична сигурност), че може да е част от полукръгла кула; от там линията вероятно е продължавала към североизточния склон на носа, в съответствие с описанието на братя Шкорпил. На тази база общата дължина на стената се изчислява на около 250 м, затваряща площ малко над 35 декара (Йотов, Минчев 2021: 93–94; сравни Христов 2024: 32).

Конструкция на стената. Стената е запазена само в основата си или се проследява в негатив от иззетите в последните столетия камъни. Представлявала е двулицев каменен зид с ширина 180 см, нивелиран с хоросанова замазка, с пълнеж от по-дребни камъни между двете лица, също споени с хоросан. Основата е била вкопана до 120 см под нивото на античния терен. Във височина стената не е надвишавала 6–7 реда добре обработени камъни (повечето с височина до 40 см), достигайки около 3 м над терена; авторите допускат (като хипотеза) редуване на каменни и тухлени пояси. Строителните материали включват местен обработен и необработен камък, пясъчник, речни валуни, дъговидни керемиди с дължина до 55–60 см и тухли в два формата (половин „римска стъпка" – 15×31 см, и квадратни – 31×31 см), част от които вероятно произведени в проучената през 2011 г. пещ за строителна керамика на южния край на залива. Спойката е от хоросан със счукана тухла при стената и обществените сгради, а при повечето частни сгради – от глина (Йотов, Минчев 2021: 94–95). Местоположението на портите остава неизяснено; частично разкрита през 2013 г. каменна настилка (широка над 4 м) в средата на западната линия на укреплението е предположително свързана с главния вход.

Раннохристиянски комплекс и обществени сгради. Окончателният синтез от 2009–2020 г. включва: сектори от крепостната стена; раннохристиянски сакрален комплекс, състоящ се от базилика, две кръщелни и жилище на главния свещеник; обществена баня; над 40 жилищни и стопански сгради; четири винарни и шест пещи за керамика (Йотов, Минчев 2021: 26). Източният зид на притвора на базиликата е изграден в смесен градеж (opus mixtum) – долната част и фундаментът от обработени камъни, горната – от редуващи се редове камъни и тухли; тази техника е документирана конкретно за този елемент на базиликата, а не за самата крепостна стена (Йотов, Минчев 2021: 120–121).

Датиране. Строителните и разрушителни хоризонти се вписват в периода край IV/начало V – начало на VII в. Средновековният период е представен единствено от около десетина фрагмента сграфито керамика и няколко монети от XIV–XVII в., което изключва трайно средновековно заселване на обекта (Йотов, Минчев 2021: 27).

Анализ и интерпретация

Идентификацията на античното име на укреплението остава отворен въпрос. М. Лазаров свързва обекта със споменатото от Страбон селище Лариса, разположено между Одесос и Навлахос (цит. по Христов 2024: 33). Алтернативни хипотези (Б. Димитров, А. Орачев, И. Русев) предлагат името Вича, но според Христов тя трудно се доказва поради оскъдното средновековно присъствие в пластовете на обекта. Третата хипотеза свързва укреплението с местния култ към Св. Атанасий, засвидетелстван от бележката на братя Шкорпил за руини на църква с това име. Без строителен надпис с античното наименование окончателна идентификация остава невъзможна.

Сравнителен анализ

Документираната при Свети Атанас конструкция – двулицев зид с ширина 180 см и хоросанова спойка – е сходна по принцип на строителните техники, засвидетелствани при други късноантични укрепления по същия участък на Черноморския лимес, макар последните да показват по-мащабни и по-добре съхранени остатъци. При крепостта Кастрици (край Варна) е документирана стена с дължина над 200 м, височина до 3 м и дебелина 1,80–2 м, с пет U-образни кули-бастиона, изградена по техниката opus emplectum с розов хоросан (Христов 2024: 216–217) – показателно близка по дебелина на стената при Свети Атанас, но с по-развита кулна система, каквато при Свети Атанас засега е само хипотетично предполагана за един неин участък. При късноантичното укрепление край с. Кранево е регистрирана стена с дебелина 2,60 м и лицева зидария от рустицирани блокове (Христов 2024: 242–243). Тези паралели показват, че укреплението на носа отговаря по обща конструктивна логика (двулицев зид с рубъл пълнеж) на регионалната традиция, но с по-скромни, все още частично проучени параметри.

Заключение

Разкопките от 2009–2020 г. очертават нос Свети Атанас като укрепен пристанищен град с двулицева каменна стена (180 см ширина), ров, вероятно поне една полукръгла кула, раннохристиянски комплекс с две кръщелни, обществена баня и развито стопанско производство – четири винарни и шест керамични пещи. Обектът наследява по-ранен тракийски ямен култов център (над 140 ями, VI–I в. пр. Хр.), прераснал в морско светилище. Хронологическите рамки на укрепения град – основаване в края на IV – началото на V в. и запустяване в началото на VII в., без трайно средновековно заселване – се вписват в общата съдба на укрепленията по Черноморския лимес по времето на Юстиниановата военна реформа. Остават отворени въпросите за точното антично име на селището и за пълния ход на трасето на крепостната стена извън разкритите до момента около 20 линейни метра.

Използвани източници и институционална база

I. Институционална база: Регионален исторически музей – Варна; Община Бяла; Национален археологически институт с музей – БАН; Национален исторически музей – София.

II. Дигитални платформи: academia.edu (профили на В. Йотов и Ал. Минчев); publications.naim.bg; bulgariancastles.com; nationalgeographic.bg.

III. Библиография

• Йотов, В. (съст.), Ал. Минчев, Ив. Русев, Б. Дряновски, Т. Парушев. 2021. История на Бяла. Раздел I: История и археология на Бяла от древността до Средновековието (В. Йотов, Ал. Минчев), с. 15–174. Варна: Издателство „ОНГЪЛ". ISBN 978-619-7373-86-8.
• Йотов, В., А. Харизанов. 2018. Ceramic Kilns in the Late Antique Town on Sveti Atanas Cape (Modern Day Byala, Bulgaria). – Pontica LI, 273–289.
• Марков, Н. 2021. Отзив за: В. Йотов и др. „История на Бяла". – Известия на Народния музей – Варна, 48 (63), 389–393.
• Торбатов, С. 1997. Quaestura exercitus. – Archaeologia Bulgarica, I, 3, 78–87.
• Христов, Ив. 2024. Archaeology of the Pontic Coast: Coastal Fortresses, Settlements and Harbour Zones in the Province of Moesia Secunda. Национален исторически музей, София.
• Археолози разкриха късноантична крепост на нос Свети Атанас до Бяла. National Geographic България, 06.08.2009. <nationalgeographic.bg>
• Гр. Бяла – крепост Св. Атанас. bulgariancastles.com, 26.10.2024. <bulgariancastles.com>

Този материал е подготвен при стриктно спазване на принципите за авторска оригиналност и научна етика. Всички използвани източници са коректно цитирани, което гарантира достоверността и академичната цялост на представената информация.

ORCID iD: 0009-0008-6095-892X
ISSN: 3033-2982

DOI:

---

От:  © Rada Evtimova