Харман кая | Rada Evtimova

(Harman Kaya)

Пространствена структура, ландшафтен контекст и критичен анализ на интерпретациите за скално-изсечения комплекс Харман кая 

(Spatial Structure, Landscape Context, and Critical Analysis of Interpretations of the Harman Kaya Rock-Cut Complex)

Между праисторическия култов ландшафт и археоастрономическата хипотеза: преглед на изворите и на научния спор

Резюме

Статията разглежда пространствената организация и ландшафтния контекст на скално-изсечения комплекс Харман кая в Източните Родопи, община Момчилград, като съпоставя основните интерпретативни позиции в науката. Целта е да се изведе балансирана картина на обекта въз основа на теренните археологически данни, археоастрономическите изчисления и по-широкия дискусионен контекст на скално-изсечените паметници в региона. Методологията се основава на пряк преглед на публикувани теренни отчети, рецензирани научни статии и монографии. Резултатите показват комплекс с многослойна употреба — халколитни следи от теренни разкопки, документирани артифициално издълбани пещери и морфометрично охарактеризирани трапецовидни ниши — както и предложена археоастрономическа функция на скалните площадки, разглеждана в специализираната литература като хипотеза, подлежаща на по-нататъшна проверка. Приносът на статията се състои в систематизирането на разнородните извори в единна, проверима библиографска рамка.

Ключови думи: Харман кая, скално-изсечен комплекс, Източни Родопи, археоастрономия, халколит, трапецовидни ниши, култов ландшафт

Съдържание на статията

• 1. Увод
• 2. История на проучванията
• 3. Ландшафтен и пространствен контекст
• 4. Методология
• 5. Основни резултати
• 6. Археоастрономическата хипотеза
• 7. Сравнителен анализ
• 8. Критичен анализ на интерпретациите
• 9. Заключение
• 10. Използвани източници и институционална база

Харман кая (Harman Kaya)

Увод

Комплексът Харман кая се намира в района на село Биволяне, община Момчилград, в зоната на скално-изсечените паметници на Източните Родопи — регион с концентрация от над сто обекта с изсечени ниши, площадки и пещерни структури. Обектът е част от по-широка ландшафтна система, включваща известните комплекси Татул, Ковил, Тангардък кая и Пармакла кая.

Изследователският въпрос на статията е следният: каква е пространствената структура на комплекса и доколко наличните интерпретации — праисторическа култова, археоастрономическа и тракийска — намират опора в публикуваните теренни и аналитични данни.

История на проучванията

Систематичното теренно проучване на самия обект е документирано в годишния отчет за научната дейност на секция „Праистория" при НАИМ-БАН за 2012 г., с ръководител разкопки доц. д-р Стефанка Иванова. При тези проучвания са направени сондажи в две дотогава неизвестни пещери в района на комплекса, разкрита е халколитна керамика, установено е, че пещерите са изкуствено издълбани, а в едната е разкрит череп на млад индивид, интерпретиран като вероятно ритуално погребение (Иванова 2013: 28).

Морфометричен анализ на трапецовидните ниши на обекта е включен в сравнителна таблица от изследването на Руслан Костов върху скално-изсечените трапецовидни ниши в Източните Родопи, представено на Третия международен симпозиум „Мегалитни паметници и култови практики" (Благоевград, 8–9 септември 2020 г.). При Харман кая са измерени две ниши, със съотношения Base B/Base A = 2,0, Leg/Base B = 2,0 и Leg/Base A = 4,0 (Костов 2020: 397).

Обектът е включен и в по-широк регионален преглед на мегалитните и скално-изсечените паметници на Тракия от Георги Нехризов, който посочва Харман кая (означен като обект №22, до с. Биволяне) в контекста на близката пространствена връзка с комплекса Татул (Нехризов 2015: 444, 465).

Ландшафтен и пространствен контекст

Харман кая се разполага в средните течения на р. Арда и водосборните басейни на нейните притоци — район с концентрация на скално-изсечени паметници, изсечени предимно във вулкански скали (риолити до андезити) от олигоценска възраст (Нехризов 2015: 396). Пространствената му връзка с комплекса Татул е изрично отбелязана в специализираната литература (Нехризов 2015: 465).

Методология

Анализът се основава на пряк преглед на публикувани годишни отчети за теренна дейност на НАИМ-БАН, рецензирани научни статии в международни списания и сборници от научни симпозиуми, и монографична литература по история на скално-изсечените паметници в Източните Родопи. Всяко твърдение в статията е проверено спрямо оригиналния публикуван текст на цитирания извор. Хипотези без публикувана научна опора не се възпроизвеждат.

Основни резултати

Теренните данни от разкопките през 2012 г. документират халколитно присъствие на обекта — керамика и артифициално издълбани пещерни пространства, едно от които съдържа находка, интерпретирана като вероятно ритуално погребение на млад индивид (Иванова 2013: 28). Морфометричните данни за трапецовидните ниши поставят Харман кая в средния диапазон на измерените стойности сред сравнимите обекти в Източните Родопи, с показатели, близки до тези на Ангел войвода и Пармакла кая (Костов 2020: 397).

Археоастрономическата хипотеза

Скалните площадки на Харман кая са включени сред обектите, разгледани в изследването на Пенка Мъглова и Алексей Стоев „Ancient Astronomical Observatories in Bulgaria" (2020 г.), в което авторите анализират серия от скално-изсечени паметници (Белинташ, Татул, Тангардък кая, Харман кая, Ковил, Пармакла кая и др.) като предполагаеми позиционни системи за наблюдение на Слънцето от халколита насетне (Мъглова, Стоев 2020: 85–86).

По-нататъшна количествена обосновка на хипотезата е представена в статията на Алексей Стоев и колектив в списание Quaternary (2023 г.), където Харман кая е анализирана изрично (фиг. 5) в рамките на изследване на 13 праисторически астрономически обсерватории, съпоставени с палеоклиматични данни за периода 4000–4500 г. пр. Хр. (Stoev et al. 2023: фиг. 5).

Тезата е доразвита в статията на Асен Бонджев (2024 г.), която разглежда Харман кая заедно с Тангардък кая и Заешки връх (Кабиле) като три от най-добре проучените чрез археоастрономия паметника в Тракия, свързвайки соларните практики с по-късни погребални традиции, засвидетелствани в тракийската гробница Голяма Арсеналка (Bondzhev 2024: 87).

Сравнителен анализ

Съпоставката на морфометричните данни показва, че Харман кая се вписва в общата типология на трапецовидните ниши от Източните Родопи, без да показва изключителни отклонения от установените пропорции при сходни обекти (Костов 2020: 397). В по-широк план комплексът се вписва в системата от паметници, обединявана в изследванията на Мъглова, Стоев и Бонджев чрез общия критерий за наличие на позиционни визьори, ориентирани към характерни точки от годишния слънчев цикъл.

Критичен анализ на интерпретациите

Наличните публикувани данни очертават две отделни, невзаимоизключващи се линии на интерпретация. Теренните археологически данни на Стефанка Иванова документират халколитно културно присъствие с явен ритуален елемент (погребението на млад индивид), без сами по себе си да доказват астрономическа функция на площадките. Археоастрономическите изчисления на Мъглова, Стоев и по-късно на Бонджев предлагат отделна, количествено обоснована хипотеза за функцията на конкретните скални площадки с концентрични полукръгове, но тази хипотеза остава зависима от точността на измерените ориентации и от съпоставката с независими палеоклиматични данни, каквато е направена в изследването на Stoev et al. (2023).

Съвместяването на двете линии на данни — теренно-археологическа и археоастрономическа — представлява основната методологическа задача пред по-нататъшното проучване на обекта, а не противоречие, което налага изключването на едната хипотеза за сметка на другата.

Заключение

Харман кая се откроява като многослоен обект в системата от скално-изсечени паметници на Източните Родопи, документиран едновременно чрез пряка теренна археология (халколитна керамика, изкуствено издълбани пещери, вероятно ритуално погребение) и чрез морфометричен и археоастрономически анализ на скалните му структури. Пространствената му близост с комплекса Татул го поставя в контекста на по-широка ландшафтна система от култови места. По-нататъшното проучване — включително публикуването на пълните резултати от съвременни теренни кампании — е необходимо условие за по-точна датировка и функционална интерпретация на комплекса.

Използвани източници и институционална база

I. Институционална база

• Национален археологически институт с музей — Българска академия на науките (НАИМ-БАН), секция Праистория
• Институт за космически изследвания и технологии — БАН, отдел Стара Загора
• Югозападен университет „Неофит Рилски" — Благоевград (издател на сборника от Третия международен симпозиум, 2020 г.)

II. Дигитални платформи

• Годишен отчет на НАИМ-БАН за научната дейност през 2012 г.
• MDPI — Quaternary (open access)
• Open Journal for Studies in History — Center for Open Access in Science (open access)

III. Библиография

• Bondzhev, A. Astronomical Observatories in Thrace: Archaeoastronomical Data as Indication of Ancient Sun-Related Spiritual Practices (3rd–1st millennia BC). — Open Journal for Studies in History, 2024, 7(2), 87–98.
• Иванова, С. Обект Харман кая (годишен отчет за научна дейност). В: Годишен отчет на НАИМ-БАН за 2012 г. София, 2013, с. 28.
• Костов, Р. Geological and Morphometrical Reappraisal of Rock-Cut Trapezoidal Niches in the Eastern Rhodopes, Bulgaria. В: Proceedings of the Third International Symposium "Megalithic Monuments and Cult Practices", Blagoevgrad, 8–9 September 2020. Blagoevgrad: Neofit Rilski University Press, 2020, с. 393–398.
• Мъглова, П., А. Стоев. Ancient Astronomical Observatories in Bulgaria. — Наследие и Cовременность / Heritage and Modern Times, 2020, 3(3), 85–98.
• Нехризов, Г. Dolmens and Rock-Cut Monuments. В: A Companion to Ancient Thrace. Eds. J. Valeva, E. Nankov, D. Graninger. Wiley-Blackwell, 2015, с. 126, 444, 465.
• Stoev, A., Y. Shopov, P. Maglova, O. Ognyanov, L. Raykova. Prehistoric Astronomical Observatories and Paleoclimatic Records in Bulgaria Estimate Astroclimate during 4000–4500 BCE: A Critical Assessment. — Quaternary, 2023, 6, 6.

Този материал е подготвен при стриктно спазване на принципите за авторска оригиналност и научна етика. Всички използвани данни са взети пряко от посочените публикувани източници.

ORCID iD: 0009-0008-6095-892X
ISSN: 3033-2982

DOI:

---

От:  © Rada Evtimova