Хиландарски медицински кодекс | Rada Evtimova

 (Hilandar Medical Codex)

Рецептурната и медицинска книжнина в славянските ръкописни сборници от XIII–XIV век

 (Recipe and Medical Literature in Slavic Manuscript Miscellanies of the 13th–14th Centuries)

Жанрова специфика, ръкописна традиция и рецепция на медицинското знание сред южните славяни през Късното средновековие

Резюме

Статията представя обзор на медицинската и рецептурна книжнина, разпространена в българските и сръбските ръкописни сборници от XIII до XIV век, като част от по-широката традиция, продължила до XIX век. Целта е да се очертаят основните жанрове, чрез които южните славяни съхраняват и предават медицинско знание — лековници, диетологични календари и сборници със смесено съдържание. Методологията съчетава текстологичен и сравнително-литературен анализ на запазените паметници с изводите на утвърдени изследвания по история на медицината. Резултатите показват, че специализирани медицински сборници в тесен смисъл почти липсват в южнославянския репертоар, с изключение на Хиландарския медицински кодекс, докато по-голямата част от медицинските текстове се преписват в конволути със смесено съдържание, притежание предимно на духовни лица. Приносът на изследването се състои в систематизирането на основните паметници и жанрове в единна картина на медицинската книжнина на Балканите през Късното средновековие.

Ключови думи: медицинска книжнина, лековници, Хиландарски медицински кодекс, Ходошки сборник, диетологични календари, южнославянска ръкописна традиция, история на медицината

Съдържание на статията

• 1. Увод
• 2. История на проучванията
• 3. Методология
• 4. Основни резултати
• 5. Анализ и интерпретация
• 6. Сравнителен анализ
• 7. Специфики и научен контекст
• 8. Интегративен научен дискурс
• 9. Заключение
• 10. Използвани източници и институционална база

Хиландарски медицински кодекс (Hilandar Medical Codex)

Увод

Южнославянската ръкописна традиция от XIII–XIV век се формира в контекста на българската и сръбската средновековна книжовност, тясно свързана с византийския културен модел. Медицинското знание достига до славянския свят предимно чрез преводи от гръцки извори, а по-късно — и от латински, като носители на тази трансмисия са преди всичко манастирските и енорийските книжовни средища.

Изследователите по история на медицината разглеждат паметниците като извор за реконструкция на лечителските практики и представи за тялото и болестта (Георгиев 2011: 60), а филологията и текстологията анализират ръкописите като свидетелства за преводаческа дейност, разпространение на текстове и читателска рецепция (Петкова 2007: 208; Кузидова-Караджинова 2025: 61). Изследователският въпрос на статията е: кои жанрове и паметници формират корпуса на медицинската книжнина сред южните славяни през XIII–XIV век и какво е мястото им в по-широката ръкописна традиция от Късното средновековие до Новото време?

История на проучванията

Основополагащи за темата са изследванията на В. Ягич, който още през 1878 г. публикува медицинските текстове от Ходошкия сборник (Jagić 1878). През XX век сръбският историк на медицината Реля Катич издава фототипно и с превод Хиландарския медицински кодекс (Катић 1980; 1989). В българската наука ключов принос имат Анисава Милтенова и Анни Кирилова със сборника „Средновековни лековници и амулети" (Милтенова, Кирилова 1994), а по-нататък — монографията на лекаря и историк на медицината Минчо Георгиев „Старобългарската медицина", организирана около идеите на средновековния славянски човек за устройството на света и на тялото (Георгиев 2011, цит. по Кузидова-Караджинова 2025: 60).

Аделина Ангушева съчетава филологически и медицински анализ на текстовете от Пражкия ръкопис IX.F.10 (Angusheva 2005: 7), а нейната студия „Medical Knowledge among the Balkan Slavs during the Middle Ages and the Early Modern Period" проследява динамичните процеси в развоя на медицината от най-ранните писмени извори до деветнайсетовековите лековници, като включва коментари на амулети, заклинания, канонични молитви, рецепти и предсказания за изхода на болестта (Angusheva 2012, цит. по Кузидова-Караджинова 2025: 61). Най-новият обобщаващ преглед на темата е публикуван от Ирина Кузидова-Караджинова в сборника от международната конференция „Четивото за миряни в южнославянския репертоар XIV–XVIII в.", проведена в София през ноември 2023 г. (Кузидова-Караджинова 2025: 60–81).

Методология

Изследването прилага текстологичен и сравнително-литературен подход към запазените ръкописи, съчетан с изводите на историята на медицината. Основните методологически стъпки включват палеографско и кодикологично описание на паметниците, идентификация на изворите чрез съпоставка с гръцки и латински текстове, жанров анализ на съдържанието и контекстуален анализ на конволутите, в които се преписват медицинските текстове. Настоящото изложение си поставя за цел да очертае обема и характера на медицинското четиво от XIV до XIX век включително (Кузидова-Караджинова 2025: 61).

Основни резултати

Липсата на класически медицински сборници в южнославянската книжнина се подчертава както от историци на медицината, така и от палеослависти. Единственият запазен пример — известният сръбски Хиландарски медицински кодекс № 517 от библиотеката на Хиландарския манастир, датиран към 50–60-те години на XVI век — по-скоро потвърждава правилото за отсъствието на специализирани медицински сборници в репертоара (Кузидова-Караджинова 2025: 62).

ХМК е единственият известен на науката южнославянски сборник с изцяло медицинско съдържание. Няма открит протограф, поради което се допуска, че отделните му съчинения са преведени по различно време. Едната гледна точка, поддържана главно от български изследователи, е, че преводачите са ползвали византийски източници; сръбските и хърватските медиевисти приемат, че гръкоантичните и византийските извори са преминали през латинско посредничество (Кузидова-Караджинова 2025: 63). Terminus post quem за възникването на превода е 1360 г., въз основа на позоваване на Герард де Соло. В кодекса са включени трактат за едносъставните лекарства, възхождащ към Circa instans, приписван на Матей Платеарий, трактат за многосъставните лекарства по Antidotarium Nicolai на Никола от Салерно, гинекологични текстове, диагностични съчинения по уроскопия и пулс, терапии чрез флеботомия, приписвани отчасти на византийския лекар Йоан Актуарий, списък със заразни болести, анонимен трактат за чумата и трактат за отровите (Кузидова-Караджинова 2025: 63).

По-ранен пример за медицинско четиво е Ятрософията от Хиландарски ръкопис № 462, конволут от последната четвърт на XIV век, съдържащ 13 рецепти с мехлеми и отвари против краста, дизурия, хемороиди и настинка (Кузидова-Караджинова 2025: 65). Ходошкият сборник — ръкопис IX.F.10 от Народния музей в Прага, от първата третина на XV век — съдържа в първата си част юридически текстове, а във втората — медицински и прогностични съчинения, включително текстове за женското здраве (Кузидова-Караджинова 2025: 66).

Анализ и интерпретация

Разсъжденията около националните интерпретативни рамки на ХМК показват сложна, многопластова езикова картина, в която не може да се изключи византийско влияние, доловимо дори в маргиналните бележки на гръцки език (Кузидова-Караджинова 2025: 65). Приписките в Ятрософията и в Ходошкия сборник сочат духовни лица като преписвачи и притежатели, което позволява да се заключи, че духовенството е основната среда, поддържаща разпространението на медицинското знание през периода след османските завоевания (Кузидова-Караджинова 2025: 67).

Съдържанието на медицинските текстове следва хуморалната теория на Хипократ и Гален. В Хилендарския медицински кодекс алопатичният принцип е формулиран пряко: „Давай на всеки болен противоположно на природата му лекарство" (ХМК, л.104, цит. по Георгиев 2011, у Цонов 2016: 45).

Сравнителен анализ

Сравненията на рецепти от Ходошкия сборник с по-късни лековници показват немалко съвпадения в предписанията, което навежда на извода, че се променят не толкова самите медицински жанрове, колкото начинът на тяхното систематизиране (Angusheva 2012, цит. по Кузидова-Караджинова 2025: 67). Дечанският и Призренският сборник — и двата недостигнали до нас в оригинал — документират сходен по обем медицински дял: Дечанският, известен от опис върху корицата на ръкопис от Високи Дечани, съдържа над 60 рецепти и молитви против болести, а Призренският, издаден частично от Ст. Новакович преди изгарянето му през Втората световна война, съдържа медицински рецепти и Тълкуванията на Гален върху учението на Хипократ (Кузидова-Караджинова 2025: 68).

Специфики и научен контекст

Тягата към прагматизиране на медицинското знание е особено забележима през Късното средновековие, което, при липсата на университетски школи и професионална гилдия, предпочита кратките указания на лековниците и диетологичните календари пред пространните трактати върху анатомия и физиология. Аналогична тенденция е установена и във византийската книжовна практика, където от IX–X век насетне преписвачите се насочват към кратки терапевтични текстове вместо към обемните съчинения на Гален (Horden 2013, цит. по Кузидова-Караджинова 2025: 67).

Интегративен научен дискурс

Разгледани заедно, паметниците очертават картина на медицинско знание, което се движи между манастирската книжовна среда и практическите нужди на лечителството. Хиландарският кодекс представлява връх на тази традиция като единствен цялостен медицински сборник, докато Ятрософията, Ходошкият, Дечанският и Призренският сборник документират разпръснатото присъствие на медицинското четиво в по-широкия репертоар. Диетологичните календари, известни от над двадесет ръкописа между XV и XVIII век, допълват картината като жанр на литературата на елита, пренесен у славяните с византийско посредничество (Кузидова-Караджинова 2025: 69).

Заключение

Общата картина на развитието на медицината в средновековна България, която може да се възстанови от писмените извори, е откъслечна и не позволява изчерпателен отговор на въпроса как реално са се лекували хората от онова време (Кузидова-Караджинова 2025: 76). Медицинската и рецептурна книжнина в славянските ръкописни сборници от XIII–XIV век се формира като преводна и компилативна традиция с византийски и отчасти латински корени, съхранена предимно в конволути със смесено съдържание и поддържана от духовенството. Бъдещи изследвания биха могли да насочат внимание към по-детайлно съпоставяне на преводните пластове в ХМК с гръцки и латински извори.

Използвани източници и институционална база

I. Институционална база

• Институт за литература – Българска академия на науките (БАН), София
• Библиотека на Хиландарския манастир, Света гора
• Народен музей, Прага (ръкописен фонд)
• Университет „Св. Климент Охридски" — Софийски университет

II. Дигитални платформи

• Дигитална библиотека на Матица српска — Хиландарски медицински кодекс № 517
• Дигитален архив на ръкописи с български произход X–XIV в., СУ „Св. Климент Охридски"

III. Библиография

• Ангушева, А., М. Димитрова. Текстове за женското здраве в късната южнославянска традиция. — В: Кирило-Методиевски четения 2019. София, 2020, 126–138.
• Боjанин, С. Хиландарски медицински кодекс и научна медицина на средњовековном Балкану. — В: Studia Balcanica, 32. София, 2017, 277–294.
• Георгиев, М. Старобългарската медицина. София: Изд. на БАН „Проф. Марин Дринов", 2011.
• Катић, Р. Хилендарски медицински кодекс № 517. Превод. Транскрипција: Љ. Котарчић, М. Миливојевић. Београд, Горњи Милановац, 1989.
• Кузидова-Караджинова, И. Медицинско знание и медицинско четиво през южнославянското Късно средновековие. — В: Четивото за миряни в южнославянския репертоар ХІV–ХVІІІ в. Съст. Н. Гагова. София: Изд. център „Боян Пенев" – ИЛ-БАН, 2025, 60–81.
• Милтенова, А., А. Кирилова. Средновековни лековници и амулети. София, 1994.
• Петкова, С. Средновековните лековници. Специфика на културното изразяване. — Старобългарска литература, 37–38, 2007, 208–227.
• Цонов, П. Българската медицина в средновековието (по М. Георгиев). — Социална медицина, 2016, бр. 2, 45–48.
• Angusheva, A. Ancient Medical Knowledge of the Woman's Body in the Medieval Slavic Context: The Case of the Prague Manuscript IXF10. — Wiener slavistisches Jahrbuch, 51, 2005, 7–20.
• Angusheva, A. Medical Knowledge among the Balkan Slavs during the Middle Ages and the Early Modern Period. — Stanford Slavic Studies, 39, 2012, 271–287.
• Jagić, V. Opisi i izvodi iz nekoliko južno-slovinskich rukopisa. XVI. Sredovječni liekovi, gatanja i vračanja. — Starine, X, 1878, 81–126.

Този материал е подготвен при стриктно спазване на принципите за авторска оригиналност и научна етика. Всички използвани източници са коректно цитирани, което гарантира достоверността и академичната цялост на представената информация.

ORCID iD: 0009-0008-6095-892X
ISSN: 3033-2982

DOI:

---

От:  © Rada Evtimova