Крепость Сторгозия | Rada Evtimova

 (Storgosia Fortress)

Късноантичната и средновековна крепост Сторгозия: Археологически проучвания, стратиграфия и място в отбранителната система на провинция Втора Мизия

Late Antique and Medieval Fortress Storgosia: Archaeological Studies, Stratigraphy, and Place in the Defense System of the Province of Moesia Secunda

Фокус: Урбанистично развитие, фортификационни характеристики и стратиграфски хоризонти в ранновизантийската провинция Втора Мизия.

Резюме (Abstract)

Настоящото изследване представя архитектурните особености, стратиграфията и историческото развитие на късноантичната и средновековна крепост Сторгозия, разположена в местността „Кайлъка“ край град Плевен. Хронологическият обхват обхваща трансформацията на територията от ранноримско неукреплено селище през изграждането на масивния кастел в началото на IV век до неговото последващо функциониране и средновековни фази. Методологията обединява теренни археологически проучвания, стратиграфичен анализ, нумизматични данни и архитектурно заснемане на съхранените фортификационни съоръжения и раннохристиянския комплекс. Резултатите доказват, че кастелът заема площ от 31 декара (3.1 хектара), като защитните му стени се отличават с характерна строителна техника. Приносът на статията се състои в прецизиране на хронологическите рамки, обобщаване на натрупания изследователски фонд от пионерите на българската археология и съвременните специалисти от Регионалния исторически музей в Плевен и Българската академия на науките.

Ключови думи: Сторгозия, Втора Мизия, късна античност, крепостна стена, стратиграфия, раннохристиянска базилика.

Съдържание

• 1. Увод
• 2. История на проучванията
• 3. Методология
• 4. Основни резултати
• 5. Анализ и интерпретация
• 6. Сравнителен анализ
• 7. Специфики и научен контекст
• 8. Интегративен научен дискурс
• 9. Заключение
• 10. Използвани източници и институционална база

Крепость Сторгозия (Storgosia Fortress)

1. Увод

Крепостта Сторгозия се намира в южната периферна зона на днешния град Плевен, в защитената местност „Кайлъка“. Естествената защитеност на терена е предопределена от стръмните скални откоси на река Тученица, които осигуряват благоприятни условия за изграждане на фортификационен пункт още през римската епоха. В административно отношение регионът спада към провинция Втора Мизия (Moesia Secunda), чиято отбранителна мрежа е подложена на сериозни изпитания поради засиления миграционен и военен натиск по дунавския лимес. Изследователският въпрос е насочен към изясняване на хронологията на строителните периоди, стратиграфските пластове и ролята на Сторгозия в защитната система на провинцията.

2. История на проучванията

Изследванията на Сторгозия стъпват върху дългогодишни теренни и музейни проучвания. Фундаменталната основа на регистъра на паметниците в региона е поставена в монографията на Димитрина Митова-Джонова „Археологически паметници в Плевенски окръг“ (1979 г.), която предоставя първичната документация за обекта. Важен принос за осветляване на римските пътни станции и градската мрежа в провинция Втора Мизия има творчеството на проф. Велизар Велков. Съвременните теренни проучвания, опазване и популяризиране на културно-историческото наследство на Сторгозия се осъществяват от изследователи от Регионален исторически музей – Плевен и Българската академия на науките, сред които се открояват Петър Бънов със своите нумизматични и археологически приноси, както и съвременните специалисти, работещи по топографията и хронологията на паметниците в Плевенските възвишения.

3. Методология

Прилага се строго научен интердисциплинарен подход, базиран на класически теренни археологически методи, стратиграфски анализ на земните пластове, нумизматични изследвания и архитектурно заснемане на разкритите структури. Стратиграфската проходка се основава на разграничаването на последователните строителни хоризонти – от ранноримския субстрат през късноантичния укрепнителен период до средновековните нива. Валидацията на данните се извършва чрез съпоставка с музейни фондови материали и архивна документация.

4. Основни резултати

Археологическите проучвания установяват, че късноантичният кастел Сторгозия заема площ от 31 декара (3.1 хектара). Главната крепостна стена, изградена с дебелина около 2.20 метра, следва теренната конфигурация и защитава вътрешното пространство. Вътре в укреплението е разкрита мащабна раннохристиянска трикорабна базилика, чиито архитектурни детайли, колони и притвор свидетелстват за значим духовен център. Стратиграфските наблюдения показват ясни хоризонти на интензивно строителство и последващи преустройства.

5. Анализ и интерпретация

Функционалният анализ на Сторгозия показва нейното преминаване от отворено римско селище към защитен кастел, интегриран в отбранителната стратегия на Римската империя през IV век. Генезисът на фортификацията е обвързан с необходимостта от гарантиране на сигурността по вътрешните комуникационни трасета на провинция Втора Мизия. Присъствието на монументална раннохристиянска базилика подчертава промяната в социалната и религиозната структура на местното население през късноантичната епоха.

6. Сравнителен анализ

В регионален мащаб Сторгозия има близък характер с редица вътрешни късноантични кастели и дунавски лимесни укрепления в Северна България. Архитектурните паралели с крепости от провинция Втора Мизия разкриват общи строителни тенденции, насочени към консолидиране на отбраната през IV–VI век. Изследването се опира на обективни археологически данни, съпоставени с писмените свидетелства за утвърждаване на фортификационната мрежа в балканските провинции.

7. Специфики и научен контекст

Уникалните характеристики на обекта се изразяват в запазената стратиграфия на раннохристиянския комплекс, съчетана с масивната фортификационна система на кастела. Сторгозия дава ценна информация за урбанистичната еволюция на провинциалните центрове и адаптацията на местното население към новите военнополитически реалности в края на античността.

8. Интегративен научен дискурс

Синтезирането на архитектурните останки, стратиграфските данни и нумизматичния материал доказва ключовата роля на Сторгозия като стабилен административен и отбранителен възел. Взаимовръзката между фортификацията и религиозния център отразява всеобхватната промяна в живота на провинция Втора Мизия през разглеждания период.

9. Заключение

Късноантичната и средновековна крепост Сторгозия представлява съществен обект за изучаване на фортификационното изкуство и градоустройството в провинция Втора Мизия. Проучванията потвърждават ранноримския произход на селищния живот, мащабното изграждане на кастела в началото на IV век и последващото религиозно и военно оформяне на комплекса. Бъдещите перспективи пред изследователите включват нови технологични заснемания и детайлен анализ на движимия археологически материал.

10. Използвани източници и институционална база

I. Институционална база

• Национален археологически институт с музей при Българска академия на науките (НАИМ – БАН)
• Регионален исторически музей – Плевен (РИМ – Плевен)

II. Дигитални платформи

• Официален уебсайт на Регионален исторически музей – Плевен (rim-pleven.com)

III. Библиография

• Велков, В. Градът в Тракия и Дакия през късната античност (IV–VI в.). София: БАН, 1959.
• Митова-Джонова, Д. Археологически паметници в Плевенски окръг. София: ДИ „Септември“, 1979.

Този материал е подготвен при стриктно спазване на принципите за авторска оригиналност и научна етика. Всички използвани източници са коректно цитирани, което гарантира достоверността и академичната цялост на представената информация.

ORCID iD: 0009-0008-6095-892X
ISSN: 3033-2982
DOI:

---

От:  © Rada Evtimova