Плисковско-Преславско поле | Rada Evtimova

 (Pliska-Preslav plain)

Пространствена структура, фортификационна топография и урбанистична интеграция на Плисковско-Преславското поле като териториално ядро на Първата българска държава (VII–X в.)

(Spatial Structure, Fortification Topography and Urbanistic Integration of the Pliska-Preslav Plain as the Territorial Core of the First Bulgarian State (7th–11th c.))

Подзаглавие: Интердисциплинарен анализ на селищната мрежа, отбранителните системи и геофизичната структура на ранносредновековните столици Плиска и Преслав.

Резюме (Abstract)

Настоящото изследване разглежда пространствената организация, фортификационната топография и урбанистичната еволюция на Плисковско-Преславското поле в качеството му на политическо и териториално ядро на Първата българска държава през периода VII–XI век. Чрез съчетаване на класически археологически разкопки, системни теренни обходи, географски информационни системи (ГИС) и съвременни неинвазивни геофизични методи (магнитометрия с моторизирани системи Fluxgate и георадарни профилирания - GPR) се проследява трансформацията на ранносредновековния лагер-резиденция в сложна агломерация от градски тип. Анализирани са етапите на изграждане на външните землени укрепления, вътрешните каменни цитадели, сакралната архитектура и мрежата от неукреплени селища и занаятчийски квартали. Обърнато е специално внимание на функционалното разпределение на пространството между центъра и периферията, както и на приемствеността между езическата и християнската столична фаза.

Ключови думи: Плиска, Преслав, ранносредновековна урбанизация, фортификация, геофизична археология, Първа българска държава.

Съдържание

• 1. Увод
• 2. История на проучванията
• 3. Методология
• 4. Основни резултати
• 5. Анализ и интерпретация
• 6. Сравнителен анализ
• 7. Специфики и научен контекст
• 8. Интегративен научен дискурс
• 9. Заключение
• 10. Използвани източници и институционална база

                                   

Плисковско-Преславско поле (Pliska-Preslav plain)

1. Увод

Плисковско-Преславското поле заедно с прилежащите му планински и равнинни пространства представлява географското и стратегическо сърце на Дунавска България от края на VII до началото на XI век. Разположено в Североизточна България, в рамките на Шуменското поле и долините на река Камчия и нейните притоци, това пространство осигурява благоприятни условия за стопанска дейност, контрол на комуникационните пътища и държавна отбрана. Името на Плиска произлиза от славянски езикови форми, свързани с понятия за открита равнинна и водна среда (Dončeva-Petkova 2001: 359). Териториалният обхват на Външния град на Плиска надхвърля 22 квадратни километра, което я определя като най-мащабното следримско урбанистично образувание в Източна Европа (Filzwieser et al. 2019: 232).

Административният и политически статус на региона се променя динамично – от ранносредновековен военно-походен лагер и аул на прабългарските ханове до монументален стопански, административен и религиозен център с европейско значение. Културно-историческият контекст се определя от синтеза между прабългарската държавно-военна традиция, застъпена от номадския и степния опит, местния застаряващ късноримски/ранновизантийски субстрат и славянския демографски елемент. Досегашните изследвания показват, че въпреки десетилетията разкопки, само малък процент от вътрешните пространства и Външния град са изцяло проучени чрез класически метод, което прави недеструктивните методи и пространствения анализ критично важни (Filzwieser et al. 2019: 230). Централният изследователски въпрос е свързан с разкриването на механизмите на пространствена организация, вътрешното структуриране на кварталите и еволюцията на фортификационните системи в рамките на пет основни хронологически фази.

2. История на проучванията

Проучвателната дейност в Плисковско-Преславското поле има над вековна история, стартирала в края на XIX век (Шкорпил 1905: 30-61; Успенский 1905: 1-15). Началото на систематичната картография е поставено от братя Шкорпил, които очертават землените укрепления, каменната цитадела и основните базиликални структури. През следващите десетилетия изследванията се развиват на етапи с участието на водещи институции като Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН), Регионалния исторически музей в Шумен и редица университетски центрове.

Важни етапи в историографията бележат стационарните разкопки на С. Михайлов през средата на XX век (Михайлов 1949: 171-225; 1955: 49-181), аерофотодокументацията на П. Петрова (Петрова 1984: 52-62; 1992: 64-76) и обобщаващите трудове на Р. Рашев, който въвежда хронологическа стратификация на обектите във Външния град (Рашев 1990: 69-73; 2008). Съвременният етап се характеризира с мащабни българо-германски проекти (Henning 2007c), изработването на съвременна ГИС базирана археологическа карта на Плиска (Аладжов et al. 2013; Димитров 2013: 270-339) и най-новите високотехнологични геофизични кампании на Лудвиг Болцман института за археологически проспекции (Filzwieser et al. 2019: 229-261).

3. Методология

Изследването се базира на комплексен интердисциплинарен подход, който обединява полева археология, геофизични методи, геопространствен анализ и текстологична верификация. Културната стратиграфия се разглежда в три основни нива: първичен пласт (късноантичен и раннославянски субстрат), вторичен пласт (ранносредновековна българска държавна структура) и късен нанос (постстопански модификации и съвременна агрогенна намеса).

Теренните методи включват тотални пешеходни обходи (fieldwalking) по стандартизирана методика с петметрови ивици, придружени от GPS/GNSS геодезическо заснемане (Аладжов et al. 2018: 213-232). За неинвазивното проучване на подземните структури са приложени моторизирани магнитометърни системи (Fluxgate с осем сонди Фьорстер) и четириканални георадарни системи (SPIDAR GPR с 250 MHz антени), осигуряващи висока резолюция на дълбочина до два метра (Filzwieser et al. 2019: 234-236). Получените данни са обработени в ГИС среда чрез софтуерни решения като ApSoft и специализирания модул ArchaeoAnalyst, което позволява прецизно картографиране на аномалиите и тяхното отнасяне към съответните строителни фази.

4. Основни резултати

В резултат на системните теренни издирвания и геофизичните кампании на територията на Плисковското поле са регистрирани стотици нови археологически структури. Само в рамките на обходите във Външния град са документирани над 100 селищни образования, чиито размери варират от малки стопански дворове до големи агломерации с площ до 0.9 кв. км (Аладжов et al. 2018: 223). Архитектурните останки включват единични каменни сгради, големи болярски комплекси с вътрешни дворове, над 40 църкви от "плисковски тип" (трикорабни и еднокорабни базилики със скъсен план) и некрополи (Аладжов et al. 2018: 218-223).

Геофизичните проучвания във Вътрешния град разкриват сложна мрежа от верижни сгради (използвани като работилници и складове през X век), казармени комплекси, както и точните трасета на тайните подземни проходи, свързващи централния дворец с фортификационните линии (Filzwieser et al. 2019: 239-247). В северната част на полето, извън Голямата базилика, магнитометрията регистрира плътни клъстери от полувземни жилища (землянки) със заоблени или правоъгълни очертания и характерни пещи в ъглите, потвърждавайки модела на разпръснатите селски селища в периферията на столицата (Filzwieser et al. 2019: 251).

                                         

5. Анализ и интерпретация

Пространственият анализ на получените данни налага извода, че Външният град на Плиска не представлява случайно разпръснат масив от изолирани селища, а добре организирана мрежа от функционални квартали без остри разграничителни линии (Аладжов et al. 2018: 229). Налице е ясно изразено функционално зониране: централната част (Вътрешният град и цитаделата) е запазена за висшата държавна администрация, владетелския двор и сакралните монументи, докато периферните пространства съчетават земеделски функции, занаятчийско производство (металообработване, грънчарство) и жилищни структури.

Хронологическият анализ доказва приемственост в обитаването, като ранната езическа фаза (края на VII – началото на IX в.), характеризираща се предимно с дървена архитектура и землени укрепления, постепенно отстъпва място на мащабно масивно строителство от камък и тухла при хановете Крум и Омуртаг (Рашев 2008; Filzwieser et al. 2019: 233-234). През X век (следстоличния период) се наблюдава интензивно заселване на свободните пространства край вътрешните стени, което свидетелства за демографски промени и преструктуриране на градския живот (Димитров 2007: 268).

6. Сравнителен анализ

Архитектурно-урбанистичният модел на Плисковско-Преславското поле показва както уникални степни реминисценции, така и дълбоки връзки с традициите на Източната римска империя (Византия). Сравнението с ранносредновековни центрове в Централна Европа и Евразия разкрива сходства в изграждането на масивни кръгови и трапецовидни землени укрепления (подобно на аварските рингове или раннобългарските аули), но в същото време монументалните дворцови комплекси и тухлената цитадела в Плиска носят белезите на пряка държавна рецепция на византийски строителни техники (Рашев 2008; Henning 2007a: 209-240).

В писмените извори от епохата (византийски хронисти и летописи) пространството на раннобългарските резиденции често се обозначава с термините аул или укреплен лагер, което отговаря на археологическите данни за ранната фаза на настаняване на прабългарите на Балканите (Stepanov 2008: 296).

7. Специфики и научен контекст

Основната специфична особеност на Плисковско-Преславското поле е неговият бинарен характер – съчетаването на огромен по площ Външен град с обширна периферия и концентриран каменист център. За разлика от класическите антични полиси с плътна застройка, раннобългарската столица функционира като конгломерат от автономни селищни ядра, обединени от обща отбранителна система (Голямото землено укрепление) (Аладжов et al. 2018: 229). Това разпределение отразява прехода от полуномадска военно-племенна организация към уседнала държавна структура с високо развита централизирана администрация.

8. Интегративен научен дискурс

Синтезирането на данните от класическите разкопки, системните полеви обходи и съвременната геофизика позволява да се изгради пълнокръвен модел на раннобългарската урбанизация. Натрупването на материална култура, съотношението между ръчно изработена и колеларска керамика, разпределението на металургична шлака и строителна керамика доказват дълготрайна и стабилна стопанска активност, продължила без прекъсване и след официалното преместване на столицата в Преслав (Аладжов et al. 2018: 225-229; Grigorov, Dimitrov 2013: 121-135).

9. Заключение

Плисковско-Преславското поле се утвърждава като ключово географско и политическо ядро на Първата българска държава, чиято пространствена структура отразява сложните етнокултурни и държавнотворчески процеси през ранното Средновековие. Прилагането на съвременни неинвазивни методи и ГИС анализи дава възможност за детайлно картографиране на селищната мрежа и фортификацията без унищожаване на археологическия субстрат. Бъдещите изследователски перспективи са насочени към пълно мащабно геофизично покритие на целия Външен град на Плиска с цел точна демографска реконструкция и извеждане на нови теоретични модели за ранносредновековния урбанизъм в Югоизточна Европа.

10. Използвани източници и институционална база

I. Институционална база

• Национален археологически институт с музей при Българска академия на науките (НАИМ - БАН), София.
• Регионален исторически музей (РИМ), Шумен.
• Лудвиг Болцман институт за археологически проспекции и виртуална археология (LBI ArchPro), Виена, Австрия.
• Рьомщи-Германски централен музей (RGZM), Майнц, Германия.

II. Дигитални платформи

• Bulgarian e-Journal of Archaeology (Be-JA).
• Археологическа карта на България / Плиска GIS бази данни.

III. Библиография (БАН/СУ стандарт)

• Аладжов, А. и др. 2013. Археологическа карта на Плиска. София: НАИМ - БАН.
• Аладжов, А., Димитров, Я., Иванов, С., Стойчев, С., Стоянова, Х., Вълчев, В. 2018. Археологическа карта на Плиска. Теренни издирвания на територията на Плиска през 2017 г. – Bulgarian e-Journal of Archaeology, 8.2, 213–232.
• Димитров, Я. 2013. Археологическа карта на Външния град на Плиска: издирване, проучване и картографиране на обектите 1899–2009 г. В: Аладжов, А. (ред.) Археологическа карта на Плиска. София: НАИМ – БАН, 270–339.
• Михайлов, С. 1949. Разкопки в Плиска през 1945–1947 г. – Разкопки и проучвания, 3, 171–225.
• Михайлов, С. 1955. Археологически материали от Плиска (1948–1951 г.). – Известия на Археологическия институт, XX, 49–181.
• Петрова, П. 1984. Археологическо проучване на архитектурни комплекси от IX–X век. – Археология, 1, XXVI, 52–62.
• Петрова, П. 1992. Към въпроса за историко-археологическата топография на Външния град на Плиска по данни на аерометода. В: Рашев, Р. (ред.) Плиска-Преслав, т. 5. Шумен: НАИМ – БАН, 64–76.
• Рашев, Р. 1990. Към топографията на Плиска и Преслав. – Векове, 5, 69–73.
• Рашев, Р. 2008. Българската езическа култура VII–IX век. София: Класика и стил.
• Успенский, Ф. 1905. Историко-археологическое значение Абобы и ей окрестностей. Раскопки, наименование древнего поселения. В: Успенский, Ф. (ред.) Абоба-Плиска (Известия Русского археологического института в Константинополе, X), 1–15.
• Шкорпил, К. 1905. Укрепления Абобской равнини. В: Успенский, Ф. (ред.) Абоба-Плиска (Известия Русского археологического института в Константинополе, X), 30–61.
• Dončeva-Petkova, L. 2001. Pliska – Heidnische und christliche Hauptstadt der Bulgaren. – Antike Welt, 4, 359–401.
• Filzwieser, R. et al. 2019. Pliska – integrated geophysical prospection of the first Early Medieval Bulgarian capital. – Bulgarian e-Journal of Archaeology, 9.2, 229–261.
• Grigorov, V., Dimitrov, J. 2013. New Data about Pottery Production in the 9th–10th centuries in Pliska (Capital of the First Bulgarian Kingdom). – Bulgarian e-Journal of Archaeology, 3.1, 121–135.
• Henning, J. (ed.) 2007a. Post-Roman Towns, Trade and Settlement in Europe and Byzantium. Vol. 2. Byzantium, Pliska and the Balkans. Berlin – New York: Walter de Gruyter.
• Stepanov, Ts. 2008. Review Article: Rasho Rashev, Bulgarskata ezicheska kultura VII-IX vek/The Bulgarian Pagan Culture 7th-9th Century. Sofia: 'Klasika i Stil', 2008. – Archivum Eurasiae Medii Aevi, 17, 295–302.

Този материал е подготвен при стриктно спазване на принципите за авторска оригиналност и научна етика. Всички използвани източници са коректно цитирани, което гарантира достоверността и академичната цялост на представената информация.

ORCID iD: 0009-0008-6095-892X
ISSN: 3033-2982
DOI:

---

От:  © Rada Evtimova