Поморийска гробница | Rada Evtimova

 (Pomorie Tomb)

Архитектурни и конструктивни специфики на Античната куполна гробница край Анхиало (Поморие) от II–IV в. 

(Architectural and Structural Specifics of the Ancient Domed Tomb near Anchialus/Pomorie, 2nd–4th c. AD)

Инженерен анализ на пръстеновидния свод, зидарията и композиционния принцип на паметника, известен като „Кухата могила"

Резюме

Статията разглежда архитектурните и конструктивните особености на монументалния подмогилен паметник край Поморие (античния Анхиало), познат в литературата като „Кухата могила". Целта е да се изведе инженерният принцип, по който античният строител е съчетал тракийската традиция на подмогилното погребение с римската конструктивна практика на истинския свод. Методологията се основава на пряк анализ на публикуваната архитектурна документация от възстановителните проучвания на паметника (1958–1959 г.), съпоставена с историческия и некрополен контекст на Анхиало и с общите принципи на римската мавзолейна архитектура. Резултатите показват хибридна конструкция: пръстеновиден полуцилиндричен свод, стъпващ едновременно върху околовръстната стена и куха централна колона, изграден по системата на смесена зидария (opus mixtum) с точно установен модул на нишите от 17,6 см. Приносът на изследването се състои в систематизирането на конструктивните данни в рамките на дискусията за произхода, функцията и датировката на паметника — втора половина на II до първата половина на IV в. сл. Хр.

Ключови думи: Кухата могила, Анхиало, Поморие, куполна гробница, пръстеновиден свод, opus mixtum, римска провинциална архитектура, некрополна архитектура, мавзолей

Съдържание на статията

• 1. Увод и историко-културен контекст
• 2. История на проучванията
• 3. Топографски и некрополен контекст
• 4. Методология
• 5. Архитектурно описание
• 6. Конструктивен и инженерен анализ
• 7. Строителна техника и материали
• 8. Датировка и сравнителен анализ
• 9. Съпоставка с римската мавзолейна традиция
• 10. Интерпретация на паметника
• 11. Заключение
• 12. Използвани източници и институционална база

Поморийска гробница (Pomorie Tomb)

Увод и историко-културен контекст

Анхиало (дн. Поморие) възниква като гръцка колония на аполонийците, основана с цел да ограничи търговското надмощие на съседна Месембрия в Бургаския залив. Гръцките колонисти от Аполония (дн. Созопол) се заселват в района още през IV в. пр. Хр., в условията на трайна конкуренция между двете колонии за контрол над солните залежи и морската търговия в залива.

След установяването на римската власт в Тракия старата политика на аполонийците срещу Месембрия се поддържа от новата администрация, което допринася за икономическия разцвет на Анхиало през следващите столетия. Градът се превръща в значителен регионален център, привлякъл заселници от тракийското население на близката околност — процес, документиран и от собствената монетна емисия на съседните понтийски градове през елинистическата и римската епоха. В този контекст на градски просперитет възниква и монументалният подмогилен паметник, известен като „Кухата могила" — съоръжение, съчетаващо в себе си белезите на тракийска надгробна могила и римски мавзолей.

Изследователският въпрос на статията е следният: какъв е конструктивният принцип, чрез който античният строител разрешава инженерната задача да покрие обширно кръгло помещение под тежестта на землен могилен насип, и как тази задача се съотнася към установената традиция на римската мавзолейна архитектура от II–IV в.

История на проучванията

Първите сведения за паметника публикуват Карел и Херман (Херменгилд) Шкорпил — Карел Вацлав Шкорпил (1859–1944) и Херман (Херменгилд) Вацлав Шкорпил (1858–1923), основоположници на систематичното архивно-теренно проучване на българските старини — в Сборник за народни умотворения, том IV, 1891 г., стр. 112. Те определят съоръжението като римска гробница и заснемат първия план и разрез на дромоса, публикуван по-късно и в изследването им „Могили" от 1893 г. По-късно Христо Данов, в книгата си „Западният бряг на Черно море в древността", определя паметника като „куполна сграда с неустановено предназначение".

Основното класическо изследване, посветено изцяло на паметника, е монографията на Тома Петров, Иван Венедиков и Боян Кузупов — „Античната гробница край Поморие (Кухата могила)", издадена от Народния музей — Бургас през 1960 г., непосредствено след частичното възстановяване на съоръжението през 1958–1959 г. Работите през 1958 г. се извършват под ръководството на проф. И. Карасимеонов, а през 1959 г. екипът на авторите приключва възстановяването на централния стълб, на дромоса и на пръстеновидния свод. Монографията остава основният извор за архитектурните размери, строителната техника и интерпретацията на паметника до днес.

По-нататъшни приноси към проучването на историята и археологията на Анхиало предлага монографията на Иван Карайотов — „Анхиалос през Античността" (2015 г.), която проследява историята на селището от предримската епоха до късната античност, включително некропола и крайградските селища на Анхиало, като разчита и на собствените изследвания на автора върху монетосеченето на съседните понтийски градове. По-нататъшни данни за некропола на Анхиало предлага и сборникът „Известия на Историческия музей — Поморие", кн. 2 (2017 г.), в който Б. Иванова публикува предварително съобщение за новооткрити данни от западния некропол на Анхиало, а В. Мутафов прави критичен преглед на досегашните хипотези за самата Поморийска гробница в статията „Поморийската гробница — позната и... неочаквана (бележки и идеи)". Съвременната документация на обекта се поддържа и от Историческия музей — Поморие, който стопанисва паметника и публикува собствено описание и фотоархив в дигиталната си галерия.

Топографски и некрополен контекст

Могилата е разположена на 17 км от Бургас по пътя за Варна и на 5 км западно от Поморие, в района на бившата опитна станция за „Южни култури". Основата ѝ се намира на надморска височина от 17 метра, а самата могила е висока 8 метра, с диаметър в посока изток–запад 53 метра и север–юг 63 метра. Паметникът е разположен близо до развалините на античния Анхиало (по-късно византийското Палеокастро), в зоната на неговия некропол — район, чието по-нататъшно проучване е обект на продължаващ изследователски интерес, документиран и в най-новата музейна периодика на Поморие.

Методология

Анализът се основава на пряко изворово изследване на публикуваната архитектурна документация от възстановителните работи на паметника (планове, разрези и таблични данни от измерванията на нишите), съпоставени с изводите на историко-археологическата литература за региона на Анхиало и с регионалните паралели в тракийската и римската некрополна архитектура. Сравнителният анализ обхваща и общоприетите принципи на римската мавзолейна архитектура от императорската епоха, доколкото те са установени в специализираната литература по история на архитектурата. Взети са предвид и данните от съвременната документация на стопанисващата институция. Не се използват хипотези или данни, които не са документирани в публикувани или институционални източници.

Архитектурно описание

Съоръжението се състои от три основни части: дромос, централно помещение и две придверия в началото на дромоса.

Дромосът е с обща дължина 22 метра, ширина 177 см и височина при върха на засводяващия го полуцилиндър 240 см. Дебелината на свода е 70 см, а на стените, върху които той ляга — 90 см. При входа е запазено праговото каменно стъпало с дължина 180 см, широчина 80 см и височина 30 см, с ясно вдълбана следа от отварящото се навътре крило на входната врата и гнездо на вертикален шип, свързващ прага с рамката на входа. Следите по входното стъпало сочат, че вратата е била двукрила и е отваряна многократно. По двете надлъжни стени на дромоса, близо до входа, симетрично са разположени отвори, свързващи го с двете странични придверия.

Централното помещение има диаметър 11,50 м и височина при ключа на пръстеновидния свод 5,50 м. Дебелината на околовръстната стена на височина около 3,50 м е 1,30 м, докато самият тухлен свод е изграден от две тухли с обща дебелина 70 см. По околовръстната стена са разположени пет полукръгло засводени ниши, като първата и последната (от двете страни на входа) имат височина около 10 см по-малка от останалите три и дълбочина 61 см, еднаква за всички пет. В източната част на свода са установени следи от хоросанова мазилка, покрита с тъмнозелена боя — данни, документирани от Историческия музей — Поморие, които дават основание да се предположи, че централната зала е била измазана и украсена със стенописи.

Придверията в началото на дромоса имат размери 3,50 на 3,80 м, със слабо трапецовидна форма, продиктувана от кривината на периферичния контур на могилата. Подът им стои около 30 см по-ниско от този на дромоса.

                                                                    

Конструктивен и инженерен анализ

Централен елемент на конструкцията е кухата цилиндрична колона в средата на помещението, с диаметър 332 см. Каналът в стеблото ѝ има слабо конична форма — 117 см в основата и 80 см при върха — и в него е била изградена спираловидна дървена стълба, използвана вероятно само по време на градежа, след което дървените ѝ стъпала са били извадени, а гнездата им — тампонирани с камъни от зелен андезит. На височина около 3 м от пода колоната се разширява гъбовидно, преминавайки в кривата повърхнина на пръстеновидния свод.

Конструктивното решение представлява пръстеновидно огънат полуцилиндричен свод, чиято едната пета стъпва на околовръстната стена, а другата — върху централната колона. Тази форма позволява помещението да бъде възприемано визуално като кръгла зала, а не като пръстеновиден коридор — постижение, което авторите на монографията от 1960 г. определят като резултат от подчиняването на конструкцията на художествена пространствена идея.

Ширината на нишите (с изключение на петата) следва естествено наложил се модул от 17,6 см — колкото е половината от размера на употребената в градежа квадратна тухла, плюс една фуга. По този начин първата ниша има ширина, равна на 5 модула, а втората, третата и четвъртата — 6 модула, с незначително отклонение при четвъртата. Радиусите на дъгите на отделните ниши са различни, което навежда на извода, че при градежа не е бил използван един и същ кофраж, а зидарията е вървяла бързо нагоре на един хоризонт, а не на отделни сектори по височина.

По петите на свода — както в дромоса, така и в централното помещение — са оставени малки квадратни гнезда легла на равни разстояния, служили за опора на дървените греди от кофража на кръжилата по време на градежа. Броят на гнездата по околовръстната стена отговаря точно на броя на гнездата в стеблото на колоната, което позволява да се предположи, че сводът е бил изграждан по един от два възможни начина — концентрично от петите към ключа, или постъпателно от два диаметрално противоположни пункта, като в последния случай една и съща част от кофража е могла да бъде използвана многократно.

                                                  

Строителна техника и материали

Основите на околовръстната стена, петата на колоната и основите на стените на дромоса са изградени от необработени каменни блокове от бял крайморски мидест варовик и зелен андезитен туф, при дълбочина от около 60–70 см под нивото на терена, върху варов разтвор с примес от счукана тухла. Над терена зидарията на всички зидове е комбинирана — хоризонтални ивици със средна височина 90 см от бял мидест камък и тухлени пояси, изградени от три реда тухли с формат 34/35/4,5 см (в сантиметри според авторското измерване: ~34–35 × 34–35 × 4,5 см), зидани на варов разтвор с примес от счукана тухла на фуга с дебелина, равна на тази на тухлите — 4,5 см. Като изключение, вторият отдолу нагоре тухлен пояс на централната колона се състои от четири реда тухли. В зидарията на колоната са употребени и тухли с трапецовидна форма — дължина 34 см, ширина 17 см при голямата основа и 13–14 см при малката, дебелина 4,5 см — форма, улесняваща изграждането на цилиндричното ѝ тяло.

Подовете на всички помещения са замазани с хоросан, примесен със счукани тухли, като преходът между пода и стените навсякъде е решен с малка дъга с радиус 4–5 см вместо с обичайния прав перваз — детайл, който авторите на изследването свързват с изисквания за по-голяма водонепропускливост на конструкцията. Всички засводявания над отвори и ниши са изградени от тухла, а помещенията са били измазани, като откритите към земления насип външни плоскости на съоръжението са старателно и гладко фугирани.

Датировка и сравнителен анализ

Материалът и строителната техника на гробницата от Поморие се различават рязко от по-старите тракийски гробници от V и IV в. пр. Хр., като тези при Мезек (публикувана от Б. Филов) и при Казанлък (публикувана от В. Миков). При старите тракийски гробници се употребяват или големи каменни блокове, или дебели тухли с дъговидно изрязани по две срещуположни страни, свързани единствено с кал или без връзка между строителните материали. При гробницата от Поморие, напротив, са употребени предимно тухли с квадратна форма, типични за римската епоха, редуващи се с широки пояси от ломен камък, свързани с хоросан, обработен грижливо и примесен със счукана тухла — начин на приготвяне на хоросана, характерен за втората половина на II в. сл. Хр. и по-късно.

Докато старите куполни гробници са изградени по принципа на фалшивия свод и фалшивия купол, характерни за епохата между V и III в. пр. Хр. в Тракия, гробницата от Поморие е построена по принципа на истинския свод, прокаран навсякъде с еднакво умение. На тази основа монографията от 1960 г. датира паметника във времето между втората половина на II в. сл. Хр. и първата половина на IV в. сл. Хр., като горната граница се обосновава с изчезването на обичая за издигане на надгробни могили с разпространението на християнството през първата половина на IV век.

Съпоставка с римската мавзолейна традиция

Покриването на централното помещение чрез купол е установена практика в мавзолейните сгради на римската архитектура още от ранната императорска епоха — примери за това дават кръглите мавзолеи от типа на гробницата на Август и мавзолея на Адриан в Рим, при които централно кръгло пространство е засводено с купол. Желанието да се приложи този начин на покриване в условията на подмогилно съоръжение обаче се сблъсква с необходимостта конструкцията да понесе значителния товар на земления насип — обстоятелство, което е чуждо на надземните римски мавзолеи и налага уникалното конструктивно решение с централна носеща колона, документирано в Поморийската гробница.

Кръглото централно помещение с прорязана от отвори и симетрично разположени ниши околовръстна стена — т.нар. ротонда — е широко разпространена форма в римската мавзолейна и по-късно мартириална архитектура, засвидетелствана в различни варианти на територията на империята. Гробницата от Поморие следва този общ композиционен принцип, като го адаптира към специфичната задача на подмогилното погребение.

Интерпретация на паметника

Съоръжението съчетава белезите на тракийска гробница (могилен насип, дромос) и римски мавзолей (истински свод, ротонда с ниши). За разлика от типичното тракийско могилно погребение, при което насипът е имал функцията да отдели умрелия от живите, гробницата от Поморие е достъпна по два пътя — през дромоса и през кухата колона, която служи едновременно като отдушник и източник на светлина в централното помещение. Авторите на монографията от 1960 г. предлагат означението „тракийски мавзолей" за паметника, като продукт на възраждане на стария тракийски погребален обичай, приложен към конструктивния модел на римския мавзолей — тъй като могилният насип над гробницата показва, че съоръжението е изградено за представител на заможната прослойка тракийци, заселили се в разрастващия се през II–III в. Анхиало. Историческият музей — Поморие определя паметника и с термина „хероон" — обозначение, прието в античната традиция за гробница-светилище на видна личност, и посочва, че през античността в него са се извършвали религиозни ритуали, свързани с култа към погребания.

                                                

Заключение

Архитектурният и конструктивният анализ на Поморийската гробница показва обмислено инженерно решение на конкретна строителна задача — необходимостта да се покрие обширно кръгло помещение под тежестта на могилен насип. Пръстеновидният свод, стъпващ едновременно на околовръстна стена и куха централна колона, точният модул на нишите и системата на смесена зидария представляват едновременно свидетелство за трансфера на римски конструктивни принципи в провинция Тракия и за творческата им адаптация към местната тракийска традиция на подмогилно погребение. Паметникът остава уникален пример в българската некрополна архитектура и заслужава по-нататъшно съпоставително проучване с некропола на Анхиало като цяло, в светлината на продължаващите теренни проучвания в района.

Използвани източници и институционална база

I. Институционална база

• Регионален исторически музей — Бургас
• Исторически музей — Поморие (стопанисваща институция на паметника)
• Народен музей — Бургас (изследователски екип 1958–1960 г.)

II. Дигитални платформи

• Пълен дигитализиран текст и архивен фонд на монографията „Античната гробница край Поморие (Кухата могила)“, 1960 г. (Kroraina Antiqua)
• Официален дигитален архив, описание и фотогалерия на обекта „Антична куполна гробница – Хероон“ (Исторически музей — Поморие)

III. Библиография

• Данов, Хр. М. Западният бряг на Черно море в древността. София.
• Дремсизова, Цв. Надгробните могили при с. Янково. — В: Сборник Гавр. Кацаров. София, 1955, с. 63.
• Иванова, Б. Нови данни за западния некропол на Анхиало (предварително съобщение). — В: Известия на Историческия музей — Поморие, кн. 2. Изд. „Фабер", 2017.
• Карайотов, И. Анхиалос през Античността. Изд. „Libra Scorp", 2015. ISBN 978-954-471-292-1.
• Миков, В. Античната гробница при Казанлък. София, 1953.
• Мутафов, В. Поморийската гробница — позната и... неочаквана (бележки и идеи). — В: Известия на Историческия музей — Поморие, кн. 2. Изд. „Фабер", 2017. ISBN 978-619-00-0597-1.
• Петров, Т., И. Венедиков, Б. Кузупов. Античната гробница край Поморие (Кухата могила). Народен музей — Бургас, 1960.
• Филов, Б. Куполните гробници при Мезек. — Известия на Археологическия институт, XI, 1.
• Шкорпил, К. и Х. Сборник за народни умотворения, том IV, 1891, с. 112.
• Шкорпил, К. и Х. Могили. 1893.

Този материал е подготвен при стриктно спазване на принципите за авторска оригиналност и научна етика. Всички използвани данни са взети пряко от посочените публикувани източници.

ORCID iD: 0009-0008-6095-892X
ISSN: 3033-2982

DOI:

---

От:  © Rada Evtimova