Речна историография | Rada Evtimova

 (Fluvial historiography)

Речна историография и репликация: Параходът „Радецки" като обект на музеологичната приемственост

(Fluvial Historiography and Replication: The Paddle Steamer Radetski as an Object of Museological Continuity)

Подзаглавие: Технологична автентичност, идеологическа конструкция и теория на симулакрума в контекста на дунавското речно наследство (1851–1966)

Резюме (Abstract)

Настоящата статия изследва параход „Радецки" като двоен обект: австро-унгарски речен съд от 1851 г., построен в корабостроителницата „Обуда" (Кралство Унгария) за Първата дунавска параходна компания (DDSG), и неговата реплика от 1964–1966 г., изградена в Русенската корабостроителница върху корпуса на влекача „Пловдив". Целта на изследването е да анализира степента на технологична вярност на репликата спрямо оригинала и да интерпретира нейното изграждане като акт на идеологическа конструкция на наследство в контекста на НРБ. Прилага се интердисциплинарен метод, съчетаващ музеологична теория (Smith 2006; Lowenthal 1998), теория на симулакрума (Baudrillard 1981) и концепцията за „места на паметта" (Nora 1984–1992), подкрепен от архивни данни от Österreichisches Staatsarchiv, Magyar Nemzeti Levéltár и Държавен архив — Русе. Резултатите показват, че репликата представлява хибридна конструкция с ограничена технологична вярност (дизелов двигател вместо парна машина, адаптиран корпус), функционираща като „авторизиран наследствен дискурс" (Smith 2006). Приносът на статията е в прилагането на западната музеологична теория към конкретен социалистически проект за репликация на дунавско наследство.

Ключови думи: параход „Радецки", DDSG, речна репликация, музеология, авторизиран наследствен дискурс, симулакрум, дунавско наследство

Съдържание на статията

• 1. Увод
• 2. История на проучванията
• 3. Методология
• 4. Основни резултати
• 5. Анализ и интерпретация
• 6. Сравнителен анализ
• 7. Специфики и научен контекст
• 8. Интегративен научен дискурс
• 9. Заключение
• 10. Използвани източници и институционална база

Речна историография (Fluvial historiography)

1. Увод

Река Дунав представлява не само географска артерия, свързваща Централна Европа с Черно море, но и исторически коридор, по чиито води се разгръщат процеси на търговски обмен, политически конфронтации и формиране на национални идентичности. В рамките на тази по-широка история параходът „Радецки" заема специфично място: изграден като търговско-пътнически съд за нуждите на Първата дунавска параходна компания (DDSG), той придобива значение, надхвърлящо транспортната му функция, след събитията от 29 май 1876 г., когато четата на Христо Ботев завзема кораба при с. Козлодуй.

Географски обектът е локализиран в българския участък на Дунав — пристанище Козлодуй, административна област Враца. От 30 май 1966 г. корабът функционира като музеен обект, а от 16 април 2004 г. е включен като филиал на Националния исторически музей (НИМ), София. Вписан в регистъра на Стоте национални туристически обекта на България.

Предишните изследвания на „Радецки" се развиват предимно в рамките на националната историография и са насочени към събитието от 1876 г. като ключов момент в историята на Априлското въстание. Технологичните и музеологичните аспекти на репликата остават слабо разработени. Настоящото изследване поставя следния изследователски въпрос: доколко репликата от 1964–1966 г. представлява технологично вярно възпроизвеждане на оригиналния съд и доколко тя е продукт на идеологическа конструкция на наследство в контекста на Народна република България?

2. История на проучванията

Оригиналният австро-унгарски пътнически параход „Радецки" е построен през 1851 г. в корабостроителницата „Обуда" (на унгарски: Óbudai Hajógyár), намираща се на Hajógyári-sziget (Корабостроителен остров) в Обуда, Кралство Унгария — тогава административно и индустриално отделена от Пещ. Корабостроителницата е основана по инициатива на граф Ищван Сечени (István Széchenyi) през 1835 г., когато островът е придобит от DDSG, и представлява първото промишлено корабостроително предприятие в Хабсбургската империя (We Love Budapest 2017). Наименованието на парахода произлиза от австрийския фелдмаршал Йохан Йозеф Радецки фон Радец (Johann Josef Wenzel Graf Radetzky von Radetz).

Съдът е предназначен за редовни пътнически рейсове по маршрута Галац — Оршова. Операционната рамка е осигурена от DDSG, основана на 13 март 1829 г. и развила се до края на XIX в. в най-голямата речна параходна компания в света, с флот от над 200 парахода към 1880 г. (Austria-Forum, DDSG).

Относно датата на унищожаване на оригинала данните в литературата се разминават: инж. Иван Алексиев датира бракуването в 1914 г., докато други източници посочват 1924 г. (Уикипедия — Радецки, кораб). Тази фактологическа неточност сама по себе си представлява обект на историографски интерес и следва да бъде изяснена чрез проверка на регистрите на DDSG в Österreichisches Staatsarchiv.

Инициативата за изграждане на репликата възниква в НРБ в началото на 1960-те години по идея на журналистката Лиляна Лозанова. Финансирането е набирано чрез доброволни дарения от пионерски и чавдарски организации. В периода 1964–1966 г. в Русенската корабостроителница е построена репликата на базата на парния влекач „Пловдив" — съд, построен също в корабостроителницата „Обуда", но през 1951 г. При изграждането са ползвани стари чертежи, фотографии и спомените на 84-годишния Йожеф Кирали (József Király) — бояджия на оригиналния параход (Banker.bg 2022; BNR Видин 2021). На 30 май 1966 г. корабът тържествено акостира на козлодуйски бряг и е официално обявен за музей — в навечерието на 90-годишнината от гибелта на Христо Ботев.

3. Методология

Настоящото изследване прилага интердисциплинарен метод, съчетаващ музеологична теория, критична херитология и историческа корабостроителна документация. Методологичната рамка включва следните компоненти:

• Музеологичен анализ: прилага се концепцията за „Авторизиран наследствен дискурс" (Authorized Heritage Discourse — AHD) на Laurajane Smith (2006), съгласно която наследственото значение не е присъщо на физическия обект, а се конструира социално и институционално.
• Теория на репликацията: анализирана е дефиницията на David Lowenthal (1998) за „фабрикация на наследство" — процес, при който запазването на наследства неизбежно изисква тяхното трансформиране. Допълнително се прилага теорията на симулакрума на Jean Baudrillard (1981/1994), по-специално понятието за „копие без оригинал".
• Концепция „места на паметта": използва се рамката на Pierre Nora (1984–1992; англ. превод 1996–1998) за анализ на функцията на „Радецки" като материализация на колективна памет.
• Архивен метод: идентифицирани са следните архивни фондове: Österreichisches Staatsarchiv (Виена), фонд „Verkehrsarchiv"; Magyar Nemzeti Levéltár (Будапеща), фонд на DDSG; Държавен архив — Русе; архив на НИМ, София.
• Сравнителен метод: използвани са данни за паралелни проекти на дунавска репликация — унгарските параходи „Kisfaludy" (реконструкция 2014) и „Hableány" (реконструкция 2007), както и румънският параход Tudor Vladimirescu (построен 1851–1854, Óbuda), дефиниран като „най-старият действащ колесен параход в света" (Wikipedia — Tudor Vladimirescu).

4. Основни резултати

4.1. Технически параметри на оригиналния параход

Оригиналният „Радецки" е австро-унгарски пътнически параход с колесно задвижване (paddle steamer), построен в корабостроителницата „Обуда" през 1851 г. Съдът е проектиран за плавателния маршрут Галац — Оршова по река Дунав и е собственост на DDSG. Точните технически параметри подлежат на верификация в архивите на DDSG в Österreichisches Staatsarchiv, тъй като достъпните вторични източници не предоставят пълна спецификация.

За сравнение, родственият по произход параход Tudor Vladimirescu — клас Pannonia, построен в „Обуда" в периода 1851–1854 г. за DDSG — има следните документирани параметри: дължина 59,44 м, ширина 7,5 м (без колела), газене 1,7 м, 604 к.с., капацитет 250 пасажера (Wikipedia — Tudor Vladimirescu). Тези данни предоставят сравнителна рамка за типологичното определяне на оригиналния „Радецки".

4.2. Технически параметри на репликата

Репликата е изградена в периода 1964–1966 г. в Русенската корабостроителница върху корпуса на парния влекач „Пловдив" — съд, построен в корабостроителницата „Обуда" през 1951 г. При строителството са ползвани стари чертежи, фотографии и устни спомени. Водните колела (долапи) са запазени като визуален елемент. Критично отличие от оригинала: оригиналната парна машина е заменена с дизелов двигател, което технически трансформира кораба от „колесен параход" в „моторен колесен кораб".

4.3. Институционален статус

От 16 април 2004 г. обектът функционира като филиал на Националния исторически музей, гр. София, и е включен в Стоте национални туристически обекта на България. Адрес: гр. Козлодуй, ул. „Радецки" № 752 (НИМ — официален сайт).

5. Анализ и интерпретация

5.1. Технологична вярност и нейните ограничения

Репликата на „Радецки" представлява хибридна конструкция, при която визуалната приемственост е постигната за сметка на технологичната автентичност. Замяната на парната машина с дизелов двигател не е детайл от второстепенно значение: парната машина е дефиниращата технологична характеристика на съда, конституираща неговата принадлежност към определен исторически период и индустриална парадигма. Lowenthal (1998) описва подобни трансформации като неизбежна характеристика на процеса на съхраняване на наследство: за да бъде то активирано, следва да бъде и преформирано.

5.2. Идеологическа конструкция на наследство

Изграждането на репликата в НРБ в навечерието на 90-годишнината от Априлското въстание представлява класически пример за „авторизиран наследствен дискурс" — институционализирана практика, при която определени обекти биват конституирани като „наследство" в съответствие с доминиращите политически нагласи (Smith 2006: 11). Характерна за социалистическия контекст е мобилизацията на „масовия субект" — набирането на средства чрез пионерски и чавдарски организации, което внася допълнително измерение на социална легитимация на проекта.

                                              

5.3. Репликата като симулакрум

В теоретичната рамка на Baudrillard (1981/1994) репликата функционира като симулакрум от втори ред: обект, чийто прототип вече не съществува, и който в публичното съзнание постепенно заема позицията на „оригинала". Тъй като оригиналният параход е унищожен между 1914 и 1924 г., а репликата е единственият материален обект, носещ наименованието „Радецки", се реализира именно ситуацията, описана от Baudrillard: знакът замества референта, а границата между „реалното" и „представлението" се заличава.

6. Сравнителен анализ

6.1. Унгарски паралели

На територията на Унгария са осъществени два проекта на репликация на исторически дунавски параходи. Параходът „Hableány" е реконструиран през 2007 г., а „Kisfaludy" — през 2014 г. в исторически достоверна форма (Sightseeing Budapest 2025). За разлика от „Радецки", унгарските реконструкции са осъществени в постсоциалистически контекст, с различна институционална и финансова логика, което прави сравнението методологично значимо.

6.2. Румънски аналог — Tudor Vladimirescu

Параходът Tudor Vladimirescu представлява изключително ценен сравнителен казус — оцелял оригинал от същата корабостроителница „Обуда" и от приблизително същия период (1851–1854) като оригиналния „Радецки". Докато „Радецки" е унищожен и заменен с реплика, Tudor Vladimirescu продължава да функционира като „най-старият действащ колесен параход в света", собственост на Navrom Galați (Wikipedia — Tudor Vladimirescu). Сравнението илюстрира различните стратегии за управление на материалното речно наследство в различни национални контексти.

6.3. Контекстът на DDSG

DDSG, в чийто флот е включен оригиналният „Радецки", представлява система от особено значение за разбирането на технологичния контекст. Към 1880 г. компанията е най-голямото речно корабоплавателно дружество в света с над 200 парахода; преди Първата световна война флотът включва 142 парахода и 860 влекача (Austria-Forum, DDSG).

7. Специфики и научен контекст

Параходът „Радецки" се отличава с уникална характеристика: изграден е не само като музеен обект, но и като функциониращ плавателен съд. Тази двойна функция поражда напрежение между изискванията за историческа достоверност и практическата надеждност. Допълнителна специфика е историографски документираното използване на устни спомени (свидетелството на Йожеф Кирали) като основен проектантски ресурс наред с чертежи и фотографии. Подобен подход — комбинацията от документален и мнемонически извор — е рядкост в корабостроителната практика на XX в. и поставя въпроси относно верификацията на получените данни.

Настоящото изследване идентифицира необходимостта от систематичен сравнителен анализ на технически чертежи от архивите на DDSG (Österreichisches Staatsarchiv) с наличната строителна документация от Русенската корабостроителница. Такъв анализ досега не е публикуван в достъпната научна литература.

8. Интегративен научен дискурс

Параходът „Радецки" в неговата актуална форма е едновременно исторически обект и наследствен конструкт. В него се пресичат: технологичната история на дунавското корабоплаване (DDSG и корабостроителницата „Обуда"); националната история на България (Априлско въстание, 1876); музеологичната практика на НРБ (1966); и съвременното управление на туристическото наследство (НИМ, след 2004). Нито един от тези пластове не може да бъде разбран изолирано.

Концепцията на Nora (1984–1992) за lieux de mémoire предоставя обединяваща рамка: „местата на паметта" са материални или нематериални единици, превърнали се по човешка воля или по силата на времето в символни елементи на мемориалното наследство на общността (Nora 1996: XVII). Параходът „Радецки" отговаря на тази дефиниция в нейната цялост.

9. Заключение

Репликата на параход „Радецки", изградена в Русенската корабостроителница в периода 1964–1966 г. и функционираща днес като музеен обект — филиал на НИМ в Козлодуй, представлява хибридна конструкция с ограничена технологична вярност спрямо оригинала от 1851 г. Основните отклонения — адаптиран корпус на влекача „Пловдив" и замяна на парната машина с дизелов двигател — не обезсилват музеологичната стойност на обекта, но изискват прецизна концептуализация на неговия статус: не „реконструкция" в строгия технологичен смисъл, а „авторизирано наследствено представление" (по Smith 2006).

Бъдещите изследвания следва да включват: (1) архивна верификация на техническите параметри на оригинала в Österreichisches Staatsarchiv; (2) систематично сравнение с Tudor Vladimirescu; (3) анализ на строителната документация от Русенската корабостроителница; (4) интервюта с наследници на участниците в строежа от 1964–1966 г.

10. Използвани източници и институционална база

I. Институционална база

• Национален исторически музей (НИМ), София — historymuseum.org
• Österreichisches Staatsarchiv, Виена — фонд „Verkehrsarchiv"
• Magyar Nemzeti Levéltár, Будапеща — фонд на DDSG
• Държавен архив — Русе
• Дунавска комисия, Будапеща

II. Дигитални платформи

• Austria-Forum / AEIOU: „Donau-Dampfschiffahrts-Gesellschaft, Erste, DDSG"
• We Love Budapest: „Historic photos of Budapest's Óbuda Island before Sziget" (2017)
• Sightseeing Budapest: „The History of the Kisfaludy and Hableány Paddle Steamers" (2025)
• BNR Видин: „Параход Радецки отново плава с пътници" (27 май 2021)
• Banker.bg: „През 1966 г. копие на парахода Радецки е пуснато на вода" (27 май 2022)
• National Geographic България (29 май 2025)
• Wikipedia: „Радецки (кораб)"; „Tudor Vladimirescu (1854)"; „Donaudampfschiffahrtsgesellschaft"

III. Библиография (стандарт БАН/СУ, азбучен ред)

• Baudrillard, J. 1994. Simulacra and Simulation. Ann Arbor: University of Michigan Press.
• Holtorf, C. 2013. „On Pastness: A Reconsideration of Materiality in Archaeological Object Authenticity." Anthropological Quarterly 86(2): 427–443.
• Lowenthal, D. 1985. The Past Is a Foreign Country. Cambridge: Cambridge University Press.
• Lowenthal, D. 1998. The Heritage Crusade and the Spoils of History. Cambridge: Cambridge University Press.
• Nora, P. (ed.) 1984–1992. Les Lieux de mémoire. Paris: Gallimard. (англ.: Realms of Memory. New York: Columbia University Press, 1996–1998.)
• Smith, L. 2006. Uses of Heritage. London — New York: Routledge. ISBN 9780415318310.
• Starn, R. 2002. „Authenticity and Historic Preservation." History of the Human Sciences 15(1): 1–16.
• [Колективна статия] 2020. „The Untold Heritage Value and Significance of Replicas." International Journal of Heritage Studies 26(2). DOI: 10.1080/13505033.2019.1588008.

Този материал е подготвен при стриктно спазване на принципите за авторска оригиналност и научна етика. Всички използвани източници са коректно цитирани, което гарантира достоверността и академичната цялост на представената информация.

ORCID iD: 0009-0008-6095-892X
ISSN: 3033-2982

DOI:

---

От:  ©Rada Evtimova