Еркесия погранични валове | Rada Evtimova

 (Erkesiya border ramparts)

Ранносредновековни погранични землено-насипни съоръжения (Еркесии): Историко-географски и картографски анализ на отбранителните линии в Добруджа и Тракия

(Early Medieval Border Earthworks (Erkesiya): Historical-Geographical and Cartographic Analysis of the Defensive Lines in Dobruja and Thrace)

Подзаглавие: Еркесията в Тракия като опорен случай за интерпретация на линейните преградни валове в ранносредновековна България

Резюме

Статията разглежда ранносредновековните линейни землено-насипни съоръжения в българските земи с акцент върху вала „Еркесията“ в Тракия. Опорна база е публикацията на В. Григоров и Р. Василев (2007) за проучването от 1999 г., което дава стратиграфски, метрични и конструктивни данни за един участък от съоръжението. Разгледани са хипотезите за хронологията и предназначението на вала и е разграничено какво е установено чрез теренно проучване и какво е интерпретация. Трасето е описано в историко-географски план по публикуваните данни. Съоръженията в Северна Добруджа са включени като сравнителен контекст, като въпросът за тяхната датировка е отбелязан като недостатъчно изяснен. Заключението е, че конструктивните данни за Еркесията са добре документирани, докато атрибуцията към конкретен владетел и конкретно историческо събитие остава хипотеза.

Ключови думи

Еркесия; землен вал; Първо българско царство; историческа география; фортификация; Тракия; Добруджа; Мандренско езеро; р. Марица; стратиграфия.

Съдържание

• Резюме
• Ключови думи
• Увод
• История на проучванията
• Методология
• Основни резултати
• Анализ и интерпретация
• Сравнителен анализ
• Историографски анализ
• Научен контекст
• Заключение
• Използвани източници

                                      

Еркесия погранични валове
(Erkesiya border ramparts)

Увод

Линейните землено-насипни съоръжения представляват отделна категория в изучаването на ранносредновековните държави в Югоизточна Европа. Те се състоят най-често от ров и вал и се простират на десетки километри. Тяхното изследване изисква съчетание на теренна археология, историческа география и критика на писмените сведения. Във въпроса за Еркесията се пресичат всички тези подходи, тъй като съоръжението е известно от повърхностни обхождания, но стратиграфски проучените участъци са малко.

Целта на статията е да представи систематично достоверните данни за конструкцията и географското положение на Еркесията, да ги съпостави с изложените в литературата интерпретации и да определи степента на научна увереност за всяка от тях. Опорният източник е публикацията на Григоров и Василев (2007), която съдържа резултатите от проучването на един напречен разрез на съоръжението. Допълнителни обобщаващи и сравнителни трудове са посочени в списъка с източници. Включването на добруджанските погранични валове в общата рамка на изследването цели да съпостави добре документирания стратиграфски профил на Еркесията в Тракия с по-слабо изяснените в хронологично отношение отбранителни линии в Североизточна България и Северна Добруджа.

История на проучванията

Ранни обхождания

Според Григоров и Василев (2007) първите теренни обхождания и описания на вала са направени в края на XIX и началото на XX в. от К. Шкорпил и К. Иречек. Трудът на К. и Х. Шкорпил „Могили“ (1898) и главата за окопите и землените укрепления, публикувана в тома „Абоба-Плиска“ на Известията на Русския археологически институт в Константинопол (Шкорпил 1905), принадлежат към този начален етап на описателно изследване на трасетата.

Разкопки през ХХ в.

В публикацията на Григоров и Василев (2007) е посочено, че през 1966 г. Д. Овчаров провежда археологически разкопки в местността „Циганска Еркесия“ край с. Люлин. Д. Овчаров е автор и на публикация, посветена на наблюденията и разкопките на пограничния вал „Еркесията“ в Южна България (Овчаров 1970). Сведенията за разкопките от 1966 г. в настоящата статия се възпроизвеждат по Григоров и Василев (2007).

Проучването от 1999 г.

През 1999 г., във връзка със строителството на транзитен газопровод, е проведено ново археологическо проучване на около 2 км на изток от разкопките на Овчаров. Това проучване е основният публикуван стратиграфски разрез, на който стъпва настоящият анализ.

Методология

Статията е аналитичен преглед, основан на публикувани данни. Използвани са историографски анализ, сравнение на изворовите свидетелства и критична оценка на хипотезите. Картографският аспект на заглавието е реализиран като историко-географско описание на трасето и на неговата географска привързаност (между Мандренското езеро и р. Марица) по публикуваните данни; нови карти и пространствени модели не са съставяни. Не са въвеждани данни от физико-химични, геодезични или дистанционни методи, тъй като такива не фигурират в използваната изворова база.

Източниците са класифицирани по следния начин. Към първичните данни от теренно проучване (ниво А) е причислена публикацията на Григоров и Василев (2007), доколкото представя резултати от разкопки на самите автори. Монографиите на Рашев (1982; 2007), Коледаров (1979), Curta (2006), Fiedler (2008) и студията на Squatriti (2002) са вторични и обзорни трудове (ниво Б). Трудът на Шкорпил (1905) и „Могили“ (1898) са ранни описателни трудове, чиято стойност е главно историографска и топографска.

Основни резултати

Трасе и ориентация

Според Григоров и Василев (2007) валът „Еркесията“ е с дължина около 131 км, обърнат е с фронт на юг и прегражда по оста изток–запад равнинната област между Мандренското езеро и р. Марица.

Проучен участък от 1999 г.

Изкопът е с ориентация север–юг, дължина 24 м и ширина 4 м и пресича напречно съоръжението. Ровът е запълнен с пласт чернозем, под който се редуват наносни пластове с различен цвят. В горната си част ровът е с фуниевидна форма и ширина 7,20 м. В средата има трапецовиден изкоп с размери 4,20 × 2,90 м. Общата дълбочина на рова, мерена от ръба на бермата, е 3,40 м.

В насипа на рова, на 1,60–1,70 м от дъното, са разкрити две огнища. На височина 0,70 м от дъното е открита дупка от талпа с диаметър 0,25 м, с равна долна и полукръгла горна част.

Вал и берма

Валът е запазен на височина до 1,80 м и е изграден чрез насипване на пръстта, иззета от рова. Най-отдолу е оформено ядро от черна пръст от повърхностния пласт на коритото на рова. Върху него е натрупан дебел пласт от светложълта пръст, а най-отгоре е насипан отново чернозем, който обхваща като кожух ядрото. Установено е, че освен от рова е изгребвана и пръст от повърхностния слой северно от вала. Лицето на вала е било укрепено с редица големи необработени камъни, служили за задържане на пръстта. Между тях и рова е оставена берма с ширина около 3–3,5 м.

Находки

Като единствени находки, които могат да се свържат пряко с военното предназначение, авторите посочват няколко каменни бойни топки. Те са открити на 0,20–0,35 м над дъното на рова, върху пласт светъл хумус. Изработени са от твърда скала, с диаметър 7–8 см и тегло 350–400 г. Непосредствено пред южния ръб на рова са установени две успоредни плитко вкопани траншеи.

Изчисления на обема и трудовия ресурс

Авторите изчисляват, че за 1 линеен метър от съоръжението от рова са изгребани около 13 м³ пръст, а допълнително са натрупани около 6–7 м³ хумусна пръст от север на вала. При запазване на нормата за цялото над 130-километрово трасе общият обем на изгребаната пръст е около 2 600 000 м³. При норма от 1 м³ на човекоден за цялостния строеж са необходими около 20 000 души за 130 работни дни. Тези стойности са екстраполация от един участък и имат ориентировъчен характер.

Анализ и интерпретация

Конструкция и функция на гребена

Григоров и Василев (2007) отбелязват, че в проучения участък върху билото на вала е натрупан дебел хумусен пласт. Те допускат, че тази пръст е служила не толкова за увеличаване на височината, колкото за подхранване на засадени храсти и дървета по гребена, оформяли жив плет, за какъвто споменава арабският автор ал-Масуди. Това е вероятна интерпретация със средна увереност: наличието на хумусния пласт е установено, а връзката му със засаждане се основава на аналогия с писмено сведение.

Хронология и атрибуция

Авторите предлагат хипотезата, че съоръжението най-вероятно е построено по идея на хан Крум като пряко следствие от похода на император Никифор I през 811 г. Според тази схема линията е изнесена на юг в равнината, за да осигури допълнително тиловите заграждения в старопланинските проходи и да позволи навременно организиране на охраната им, като по този начин се създава ешалонирана отбрана по направлението от Константинопол към Плиска. Тази датировка и атрибуция са хипотеза: за нея няма преки епиграфски или стратиграфски доказателства в публикувания разрез, а изводът е изведен от съпоставка на археологически и писмени данни.

Следи от бойни действия

Двете успоредни траншеи пред южния ръб на рова авторите свързват вероятно с дървена преграда (палисада). Според тях тя не може да се отнесе към първоначалното строителство или към отбраната на вала и най-вероятно е служила за укритие на атакуващи от юг войници. Заедно с каменните топки на дъното на рова това е основание за извод, че в този участък се е състояла битка между български и византийски войски.

Наносният пласт с дебелина 0,20–0,35 м, върху който са лежали топките, според авторите означава, че сблъсъкът е станал поне няколко десетилетия след построяването. Прегледът на известните извори насочва към две възможности: сблъсъка между България и Византия през 836 г. и българо-византийската война от 853–856 г. Авторите изрично посочват, че наличните археологически данни са недостатъчни за по-сигурна идентификация на битката. По този въпрос наличните данни не позволяват еднозначно заключение.

Късна употреба

Според Григоров и Василев (2007) след X в. няма сигурни сведения за военното използване на вала. Променената политическа обстановка и липсата на специална поддръжка са довели до изоставянето му. По-късно в полузапълнения с пръст ров са изграждани временни заслони и има следи от обитаване.

Сравнителен анализ

Григоров и Василев (2007) оценяват Еркесията като сходна по структура, размери и конструкция с валовете в Бесарабия и с трите вала в Северозападна България. Като допълнителна аналогия те посочват т.нар. аварски „рингове“, описани от галски монах като землени валове с палисада от букови, борови и дъбови дървета по билото. Сходството е констатирано на ниво конструктивна схема и не доказва общ произход или синхронност.

В европейски контекст линейните землени съоръжения са разгледани от Squatriti (2002) в студията му за копаенето на окопи в ранносредновековна Европа. Обзорът на Fiedler (2008) обобщава археологическите данни за българите в района на Долния Дунав, а Curta (2006) дава общата историческа рамка на Югоизточна Европа за периода 500–1250 г. Вж. и Рашев (1982) за старобългарските укрепления на Долния Дунав.

Историографски анализ

Могат да се разграничат три нива на твърденията за Еркесията.

• Установени факти (висока увереност за проучения участък): дължина и трасе на вала, размери на рова, структура на насипа, наличие на каменна облицовка и берма, находки на топки на дъното на рова, наличие на две успоредни траншеи.
• Вероятни интерпретации (средна увереност): жив плет по билото на вала; военен характер на съоръжението през Първото българско царство; бойно събитие в проучения участък.
• Хипотези (ниска увереност): построяване по идея на хан Крум след 811 г.; отнасяне на битката към 836 г. или към 853–856 г.

По въпроса за точната датировка на Еркесията, както и за идентификацията на битката, липсва достатъчно надежден научен консенсус. Предложената от Григоров и Василев схема е една от аргументираните позиции и не бива да се приема за общоприета.

Научен контекст

Историко-географският аспект на темата е свързан с реконструкцията на границите и отбранителната система на ранносредновековна България, разгледана в обобщаващия труд на Коледаров (1979) „Политическа география на средновековната българска държава“, ч. 1. Работите на Рашев (1982; 2007) поставят линейните съоръжения в контекста на укрепителната система и на материалната култура на българите през VII–IX в.

За съоръженията в Северна Добруджа в литературата е налице продължителен спор за тяхната хронология и принадлежност (византийски или български произход). Този спор е обобщаван в обзорни трудове като Curta (2006) и Fiedler (2008), но не е предмет на първично проучване в настоящата статия. По въпроса за датировката на добруджанските валове наличните данни не позволяват еднозначно заключение. Съставянето на сравнително пространствено картиране на двата района зависи от публикуването на допълнителни стратиграфски разрези и остава задача за бъдещи изследвания.

Заключение

Проучването от 1999 г. предоставя подробна и добре документирана характеристика на конструкцията на Еркесията: ров с фуниевидна горна част, насип с ядро и кожух, каменна облицовка на лицето, берма, хумусен слой на билото и следи от по-късно обитаване на рова. Изчисленият обем пръст и трудов ресурс показват мащаба на строителната организация, но са екстраполация от един участък.

Връзката с управлението на хан Крум и с кампанията от 811 г. остава хипотеза. Същото важи за идентификацията на бойния епизод с 836 г. или с войната от 853–856 г. По-нататъшното уточняване на хронологията изисква допълнителни стратиграфски разрези по трасето, абсолютни датировки и сравнение с проучените съоръжения в Добруджа.

Използвани източници

Теренни публикации (първични данни)

• Григоров, В., Василев, Р. (2007). Земленият вал „Еркесията“. В: Годишник на Националния археологически музей, т. 11, с. 160–175.
• Овчаров, Д. (1970). Наблюдения и археологически разкопки на пограничния вал „Еркесията“ в Южна България. В: Годишник на Софийския университет, Философско-исторически факултет, т. 63, с. 445–460.

Монографии, студии и обзорни трудове

• Коледаров, П. (1979). Политическа география на средновековната българска държава. Ч. 1. От 681 до 1018 г. София: Издателство на БАН.
• Рашев, Р. (1982). Старобългарски укрепления на Долния Дунав (VII–XI в.). Варна: ДИ „Георги Бакалов“.
• Рашев, Р. (2007). Българската езическа култура VII–IX век. София: Класика и стил.
• Шкорпил, К., Шкорпил, Х. (1898). Могили. Пловдив: П. Беловеждов.
• Шкорпил, К. (1905). Окопы и земляныя укрѣпленія Болгаріи. В: Известия Русского археологического института в Константинополе, т. X (Абоба-Плиска), с. 503–543.
• Curta, F. (2006). Southeastern Europe in the Middle Ages, 500–1250. Cambridge: Cambridge University Press.
• Fiedler, U. (2008). Bulgars in the Lower Danube Region: A Survey of the Archaeological Evidence and of the State of Current Research. In: Curta, F. (ed.), The Other Europe in the Middle Ages: Avars, Bulgars, Khazars and Cumans. Leiden–Boston: Brill, pp. 151–236.
• Squatriti, P. (2002). Digging Ditches in Early Medieval Europe. Past & Present, No. 176, pp. 11–65.

Този материал е подготвен при стриктно спазване на принципите за авторска оригиналност и научна етика. Всички използвани източници са коректно цитирани, което гарантира достоверността и академичната цялост на представената информация.

ORCID iD: 0009-0008-6095-892X
ISSN: 3033-2982
DOI:

---

От:  © Rada Evtimova