Златен век на България | Rada Evtimova

 (Golden Age of Bulgaria)

2.2. Идеологическото израстване: От отбрана към културна експанзия

А. Въведение и исторически контекст

В края на IX и началото на X век Първото българско царство навлиза в нов етап от своето развитие, белязан от прехода от териториално разширение към дълбока културна институционализация. Управлението на Симеон Велики (893–927 г.) реализира държавническата концепция, заложена при неговия баща княз Борис-Михаил. Тази визия надхвърля рамките на регионалното военно господство и цели изграждането на суверенен духовен център. Преславският църковно-народен събор от 893 г. кодифицира тази промяна, като обявява старобългарския език за официален държавен и богослужебен инструмент. Този акт подкопава византийския монопол над християнската вселенска идея. Държавата се утвърждава като автентичен цивилизационен донор за славянския свят, съчетавайки имперска амбиция, административна зрялост и устойчива езикова идентичност.

                                                                     

Златен век на България (Golden Age of Bulgaria)

Б. Аналитично ядро и аргументация

Геополитическото и идеологическо израстване на България през този период се разгръща чрез три основни стратегически направления:

• Разбиването на триезичната догма и създаването на суверенна алтернатива: До Преславския събор гръцкият език е основно оръдие на византийското духовенство, което носи риск от политическо и културно подчинение. Въвеждането на родното слово в литургията и администрацията нанася решителен удар върху латинската и гръцката езикова изключителност. Преминаването от глаголица към кирилица в Преславската и Охридската школа рационализира писмената практика. Кирилицата се превръща в държавен и каноничен инструмент, който съчетава достъпност за славянското население с висока графична прецизност, присъща на гръцкото унциално писмо.
• Формиране на концепцията за Pax Bulgarica: България престава да функционира като затворена локална държава. Тя се превръща в идеологически лидер на културна сфера, обединена от споделен литургичен и каноничен модел. Старобългарският език придобива функцията на Lingua Franca / Латинския на Изтока за целия православен славянски свят. Дворцовият център във Велики Преслав финансира, координира и насочва мащабна преводаческа и творческа дейност. Преводите на византийска патристика, догматика и енциклопедична литература пренасят върховите постижения на средновековното знание на роден език.
• Симеон Велики като „Charlemagne на Изтока“: Военните успехи на Симеон Велики срещу Византия не целят разрушаване на Римската империя, а нейното интелектуално и политическо преформулиране. Обявяването му за „цар (василевс) на българи и ромеи“ и издигането на българската архиепископия в патриаршия са легитимни стъпки към изграждане на нов християнски универсализъм. Симеон Велики използва интелектуалния трансфер като стратегическо оръдие. Културното съперничество с Константинопол се води на полето на смисъла, където Преславският Златен век доказва, че една млада християнска държава може да притежава интелектуален суверенитет, надживяващ военните катастрофи.

В. Изворова база и историографски дебати

Основните писмени извори за периода включват трактата „За буквите“ на Черноризец Храбър, който представлява официална идеологическа апология на славянската писменост, защитаваща правото на славяните да притежават собствени книги. Военното и политическото съперничество между Преслав и Константинопол е документирано във византийските хроники на Симеон Логотет, Лъв Дякон и Продължителя на Георги Амартол. Материалната култура и мащабът на държавния културен инкубатор се потвърждават от оловните печати на цар Симеон с титлата „василевс“, надписите от Преслав и архитектурните останки от Кръглата (Златната) църква и владетелския скрипториум. Дълбочината на преславската философска и богословска мисъл се разкрива в оригиналните и компилативните текстове като „Шестоднев“ на Йоан Екзарх и „Учително евангелие“ на Константин Преславски.

Историографският дебат традиционно засяга характера на Симеоновата империя — дали тя е плод на нереалистична мегаломания, или е стратегически пресметнат ход за замяна на залязващия византийски модел с нов православен славянски център. Продължава и дискусията относно произхода на кирилицата, като съвременната наука все по-категорично посочва Велики Преслав като център на този графичен преврат, извършен под прекия надзор на българската владетелска канцелария.

Г. Цивилизационен импулс и трансфер

Културната експанзия, организирана от Велики Преслав през X век, задвижва процеси с дълбоки последици за европейския югоизток и изток. Създаденият в България литургичен, каноничен и правен модел прелива отвъд политическите граници на царството. Книжовната продукция на Златния век се превръща в основа за духовното и държавното израстване на съседните и по-далечните славянски общества. Този мащабен интелектуален трансфер се реализира в историческата наука чрез понятията за първо и второ южнославянско влияние. Преславските и охридските ръкописи, съдържащи държавно-правни норми, богослужебни текстове и философски трактати, биват пренасяни и преписвани в Киевска Рус, Сърбия, Влахия и Молдова. България изпълнява ролята на незаменим архитект на източноевропейския културен код, правейки приобщаването на източнославянския свят към съвременната християнска цивилизация напълно възможно.

Д. Заключение и преход

Идеологическото израстване на България при цар Симеон Велики бележи върха в изграждането на Pax Bulgarica. Чрез разбиването на триезичната догма и налагането на старобългарския език като международен стандарт, държавата постига пълен интелектуален и институционален суверенизъм. Преславският Златен век доказва, че истинският триумф на една цивилизация се кове чрез силата на смисъла и устойчивостта на словото. Очертаната културна инфраструктура надживява политическите катастрофи и падането на държавата под византийска власт. Този устойчив духовен код поставя основата за следващите етапи от историческото битие на региона, подготвяйки почвата за епохата на зрелия средновековен държавен и културен суверенитет.

Библиография

• Беньо Цонев. „История на българсий езикъ“, том I (1919). Проследява историческите основи на старобългарския книжовен език.
• Иван Дуйчев. „Българско средновековие“ (София, 1972). Анализира еволюцията на България в контекста на византийско-славянските отношения.
• Искра Христова-Шомова. „Бог бе слово. Етюди върху християнството, видяно през призмата на езика“ (София, 2016). Изследва християнската терминология в старобългарската ръкописна традиция.
• Ваня Мичева, Марияна Цибранска-Костова. „Bulgaria and the beginning of Slavic literature“ (2018). Посветена е на ролята на България като инкубатор за Кирило-Методиевото дело.
• Рашо Рашев. „Българската езическа култура VII-IX век“ (София, 2008). Очертава материалната основа на българското общество преди християнизацията.
• Милияна Каймакамова. „Българска средновековна историопис“ (София, 1990). Изследва летописната традиция и държавната идеология.

ORCID iD: 0009-0008-6095-892X
ISSN: 3033-2982
DOI:

---

От:  © Rada Evtimova