Генезис на старобългарската писменост| Rada Evtimova

 (Genesis of the Old Bulgarian Script)

3.1. Генезис и графична трансформация на писмеността

1. Въведение и исторически контекст

Създаването на славянската писменост през 60-те години на IX век и нейното утвърждаване в българската държава по-малко от три десетилетия по-късно представляват един непрекъснат процес. Към него се отнасят делото на Константин-Кирил и Методий, приемането на техните ученици в България през 885–886 г. и решенията на Преславския събор от 893 г. Новата писменост получава в България държавна закрила, училища, скриптории и правна опора. Именно затова България функционира като държавен инкубатор на култура, а старобългарският език се превръща в общ книжовен език на православния славянски свят. В този смисъл модулът проследява как едно духовно дело става устойчива държавна институция и как тя се предава на съседните народи.

                            

Генезис на старобългарската писменост
(Genesis of the Old Bulgarian Script)

2. Аналитично ядро и аргументация

Глаголицата и Охридското средище

• Глаголицата е създадена от Константин-Кирил около 863 г. за нуждите на Моравската мисия. Азбуката е изградена върху солунския славянски говор и служи за превод на Светото писание и богослужебните книги.
• След смъртта на Методий (885 г.) учениците му са изгонени от Великоморавия. Климент, Наум и Ангеларий намират убежище в България и са приети от княз Борис-Михаил.
• Климент Охридски работи в областта Кутмичевица и Охрид (886–893 г.). Там той обучава хиляди книжовници и духовници на славянски език. Наум основава книжовно средище край Охридското езеро.
• Охридската школа запазва глаголическата традиция и развива преводната и оригиналната богослужебна литература, с което утвърждава литургичния и каноничния модел на славянската църква. Авторитетът на това средище е толкова траен, че два века по-късно самият гръцки архиепископ на Охрид, Теофилакт, го използва в своето „Пространно житие на Климент Охридски" като основа за защита на автокефалния статут на архиепископията.

Преславският графичен преврат и раждането на кирилицата

• Кирилицата възниква в Преслав в края на IX и началото на X век. Тя се изгражда върху гръцкото унциално писмо, към което са добавени букви от глаголицата за звукове, които гръцката азбука не притежава.
• Причините са държавни и практически: гръцкото писмо е добре познато на българската канцелария, преписването с него е по-бързо, а образованото българско духовенство го владее.
• Този процес е графичен преврат, защото нова азбука бързо измества по-старата в държавната и църковната книжнина на Преславското царство. Името ѝ увековечава създателя на славянската писменост.
• Преславската школа при цар Симеон работи в двореца. Тук творят Константин Преславски, Йоан Екзарх и Черноризец Храбър, а книгите се преписват масово и се превеждат от гръцки.

Преславският събор от 893 г.

• Съборът в Преслав утвърждава старобългарския език като държавен и богослужебен език на българската църква на мястото на гръцкия.
• Гръцкото духовенство е заменено с български книжовници, ученици на Кирил и Методий. Климент Охридски е назначен за епископ в югозападните български земи.
• Решението има ясна причинно-следствена логика: политическата воля на държавата създава езиков закон, езиковият закон отваря пътя към собствена образована църковна и държавна върхушка, а тя осигурява дългосрочна независимост от Константинопол.
• Така старобългарският език придобива значението на Lingua Franca за славянския Изток, сравнимо с латинския на Запад.

3. Изворова база и историографски дебати

• Извори: „За буквите" на Черноризец Храбър; Пространните жития на Кирил и Методий (Успение Кирилово и Житие на Методий); Пространното житие на Климент Охридски, написано от архиепископ Теофилакт Охридски въз основа на български първоизточници; произведенията на Йоан Екзарх и Константин Преславски.
• Езикови и текстологични изследвания: Стефан Младенов, Беньо Цонев и Кирил Мирчев проследяват развитието на старобългарския език. Ваня Мичева и Марияна Цибранска-Костова анализират езика на най-ранните паметници и мястото на солунския диалект в основата на глаголицата.
• Дебати: Най-важният спор засяга произхода на кирилицата и роля на Климент Охридски и Константин Преславски в нейното създаване. Друг въпрос е доколко решението за нова азбука е плод на държавна политика и доколко се е оформило постепенно в книжовните средища. Отделен историографски дебат, документиран от Илка Петкова, засяга доколко положителният образ на България в житието на Теофилакт (следващо дословно българската патриотична традиция) отразява реална историческа памет и доколко служи на собствените му интереси като предстоятел на Охридската архиепископия.

4. Цивилизационен импулс и трансфер

• Балканите: Славянската книжнина от Преслав и Охрид се разпространява в Сърбия и Хърватско-далматинското крайбрежие. Така се оформя обща православна книжовна общност.
• Киевска Рус: След 988 г. българските книги, преводи и книжовници дават основата на руската книжнина. Това е първото южнославянско влияние.
• Влахия и Молдова: Славянският остава езикът на църквата и княжеската канцелария в продължение на векове.
• Така интелектуалният трансфер от България създава общ книжовен език и общо правно и богослужебно пространство. То става основа на Pax Bulgarica и, макар и по-късно, на цивилизационното единство на православния славянски свят.

5. Заключение и преход

Пътят от глаголицата през Охрид до кирилицата в Преслав и решенията от 893 г. показва как българската държава превръща духовното дело на солунските братя в устойчив културен и правен институт. Този институт надживява самата държава и остава основа на славянската книжнина. Следващата подтема разглежда как двете книжовни средища — Преслав и Охрид — работят като държавни институции и как разпространяват знанието към целия славянски свят.

Библиография

• Черноризец Храбър. „За буквите". Първият защитен текст за славянската азбука и основен извор за нейното създаване.
• Иван Дуйчев. „Българско средновековие" (София, 1972). Изследва българо-византийските отношения и книжовността през IX–X век.
• Беньо Цонев. „История на българский езикъ", том I (1919). Разглежда развитието на старобългарския език и най-ранните паметници.
• Стефан Младенов. „Избрани произведения" (София, 1992). Обобщава сравнително-историческите изследвания върху старобългарския език.
• Кирил Мирчев. „Българският език през вековете" (София, 1964). Проследява историята на българския език от старобългарския период нататък.
• Ваня Мичева, Марияна Цибранска-Костова. „Bulgaria and the beginning of Slavic literature" (Papers of BAS, 2018). Разглежда мястото на България в началото на славянската книжовност и езика на солунския диалект.
• Васил Златарски. „История на българската държава през средните векове" (преизд. София, 2007). Класически труд върху политическата история на Първото българско царство, включително покръстването и книжовната политика.
• Иван Божилов, Васил Гюзелев. „История на средновековна България VII–XIV век" (Анубис, 1999). Съвременен обобщаващ труд върху политическата и културна история на средновековна България.
• Пламен Павлов. „Българското средновековие: познато и непознато" (Абагар). Достъпно и същевременно научно изложение на ключови моменти от средновековната българска история.
• Илка Петкова. „Теофилакт Охридски за българските земи: между въображаемото и реалното" (Известия на Историческия факултет на ВТУ). Анализира Пространното житие на Климент Охридски като извор за Охридското книжовно средище и автокефалията на архиепископията.
• Francis Dvornik. „Byzantine Missions among the Slavs: SS. Constantine-Cyril and Methodius" (New Brunswick, 1970). Международно известно изследване за мисията на Кирил и Методий.

ORCID iD: 0009-0008-6095-892X
ISSN: 3033-2982
DOI:

---

От:  © Rada Evtimova