Татаревска могила | Rada Evtimova

 (Tatarevo Tumulus)

Адаптация на антични епиграфски традиции в погребалните практики на тракийския елит през ранната римска епоха: Обект „Голямата могила", с. Татарево, Пловдивска област

(Adaptation of Ancient Epigraphic Traditions in the Funerary Practices of the Thracian Elite during the Early Roman Period: The „Golyamata Mogila" Site, Village of Tatarevo, Plovdiv Region)

Подзаглавие: Балсамарият с отпечатан текст от елегията на Солон като епиграфски свидетел на елинизация и погребална идентичност в тракийска аристократична среда (I в. сл. Хр.)

Резюме (Abstract)

Настоящата статия анализира погребалния комплекс „Голямата могила" при с. Татарево, общ. Първомай, Пловдивска област, проучен при спасителни разкопки през 2015 г. под ръководството на доц. д-р Костадин Кисьов (РАМ — Пловдив). Обектът представлява надгробна могила с диаметър 67 м и височина 12 м, съдържаща четири погребения, датирани от I в. сл. Хр. Изследователският фокус е върху изключителна епиграфска находка — балсамарий (малък глинен съд за ароматни масла) с отпечатан в негатив гръцки текст, идентифициран като фрагмент от елегията „Молитва към музите" на Солон (ок. 630–560 пр. Хр.). Целта на статията е да интерпретира находката в контекста на елинизацията на тракийския аристократичен елит и адаптацията на гръцките епиграфски традиции в тракийски погребален ритуал. Прилага се интердисциплинарен метод, включващ стратиграфски анализ, археометрия и епиграфска верификация. Резултатите демонстрират висока степен на езикова и културна елинизация на местния елит при запазване на характерни тракийски погребални практики (кремация in situ). Приносът на изследването е в дефинирането на Татаревската могила като значим обект за разбирането на културния синтез в провинция Тракия през ранната римска епоха.

Ключови думи: Татаревска могила, тракийски погребални практики, епиграфика, балсамарий, Солон, елинизация, ранна римска епоха

Съдържание на статията

• 1. Увод
• 2. История на проучванията
• 3. Методология
• 4. Основни резултати
• 5. Анализ и интерпретация
• 6. Сравнителен анализ
• 7. Специфики и научен контекст
• 8. Интегративен научен дискурс
• 9. Заключение
• 10. Използвани източници и институционална база

 

Татаревска могила  (Tatarevo Tumulus)

1. Увод

Пазарджишко-Пловдивското поле представлява един от най-плътно населените райони на провинция Тракия в периода на ранната римска империя (I–III в. сл. Хр.). В тази географска рамка — на 37 км югоизточно от Пловдив (античния Филипопол) и на 9 км югозападно от Първомай — се намира с. Татарево, в чието землище е регистриран значим надгробен комплекс, известен като „Голямата могила". Административно обектът се намира в община Първомай, Пловдивска област.

Могилата е регистрирана в началото на XX в. от пловдивския учен Борис Дякович (1868–1937), а по-късно и от Димитър Цончев. Тя се счита за свързана с вилно имение или сателитно селище на местната тракийска аристокрация от периода I–II в. сл. Хр. (Кисьов 2015, цит. по plovdiv-online.com). Интензивното иманярско проникване, документирано в пролетта на 2015 г. — прокопан тунел с дължина около 6 м — налага провеждането на спасителни разкопки, финансирани от Община Пловдив.

Предишните изследвания на обекта са ограничени до регистрационни описи без систематично теренно проучване. Съществуващата литература за тракийските погребални практики в района на Филипопол (Геров 1961–1969; Гетов 1970) предоставя широката историографска рамка, но специфичният обект не е бил предмет на академична публикация преди 2015 г.

Настоящото изследване поставя следния изследователски въпрос: в каква степен епиграфската находка от четвъртото погребение на Татаревската могила отразява процеса на елинизация на тракийския аристократичен елит в провинция Тракия и каква е функцията на писмения текст в тракийския погребален ритуал от I в. сл. Хр.?

2. История на проучванията

Систематичните археологически проучвания на обекта са осъществени в единна спасителна кампания, проведена от лятото на 2015 г. Ръководител на екипа е доц. д-р Костадин Кисьов — директор на Регионален археологически музей (РАМ) — Пловдив, доцент и доктор по тракийска археология с научна хабилитация „Тракийската култура в региона на Пловдив и течението на Стряма през І хил. пр. Хр.", автор на 5 монографии и над 100 научни публикации (24chasa.bg 2025).

Финансирането е осигурено от Община Пловдив и Общинския съвет в размер на 40 000 лв., с административното съдействие на Община Първомай. Поводът за разкопките е иманярски набег — прокопан тунел с дължина около 6 м, навлязъл в тялото на могилата, за което Министерството на културата издава предписание за спасително проучване (marica.bg 2015).

В хода на кампанията са открити четири погребения, всички датирани от I в. сл. Хр. в период от около 50 години, което подкрепя хипотезата за фамилна гробница на тракийски аристократичен род (trafficnews.bg 2015). Стратиграфски погребенията са наредени по дълбочина: Гроб № 1 — на 3 м (християнско погребение, ориентация изток-запад, вторично по характер спрямо могилата); Гроб № 2 и № 3 — на 6 и 9 м; Гроб № 4 — централното погребение, най-дълбоко (Wikipedia — Татарево). Балсамарият с епиграфска находка е открит в Гроб № 4.

Обектът е регистриран от началото на миналия век от Борис Дякович, по-късно от Димитър Цончев, и се счита за свързан с вилно имение на местната тракийска аристокрация (plovdiv-online.com 2024).

                                                              

3. Методология

Изследването прилага интердисциплинарен метод, включващ стратиграфски анализ, епиграфска верификация, текстологичен анализ и сравнителна археология. Методологичната рамка съдържа следните компоненти:

• Теренни методи: спасително проучване чрез вертикален разрез от върха на могилата към основата, в съответствие с утвърдената практика за могилни некрополи. Документирани са четири стратиграфски нива, съответстващи на четирите погребения.
• Стратиграфски анализ: могилата е проучена от върха надолу. На практика разкопките са достигнали нивото на иманярския тунел, след което са продължени към по-дълбоките пластове (Кисьов 2015, цит. по marica.bg).
• Датиране: абсолютната датировка е установена чрез производствените печати върху голям глинен съд от Гроб № 2, указващи изработка около 90-та г. сл. Хр. Всички погребения са отнесени към I в. сл. Хр. в рамките на около 50 години.
• Епиграфски метод: идентификацията на текста е извършена чрез сравнение с известните фрагменти от елегията на Солон, запазени в антични извори (Diogenes Laertius, Vitae philosophorum, I.45–67). Стандартно критично издание: West, M.L. Iambi et Elegi Graeci, Vol. 2. Oxford: Clarendon Press, 1972.
• Анализ на механизма на консервация: отпечатването на текста е резултат от термична консервация — мастилото с метални окиси е попило в стената на глинения съд по време на ритуалното изгаряне. Текстът е в негатив, тъй като пергаментът, около който е бил увит съдът, се е изгорил, а мастилото се е запазило в глината (ancientbg.blogspot.com 2015).
• Архивен метод: ползвани са отчетите на РАМ — Пловдив, публикувани в „Археологически открития и разкопки" (АОР), НАИМ-БАН, София.

4. Основни резултати

4.1. Параметри на могилния насип

Голямата могила при с. Татарево има документирани размери: диаметър 67 м, височина 12 м, обем около 29 000 куб. м насипна пръст. Тези параметри я нареждат сред значимите надгробни съоръжения в Пловдивска област, сравними с могилния некропол при Малтепе (диаметър 90 м, височина 22 м) в района на античния Филипопол (nationalgeographic.bg 2016).

4.2. Архитектурни характеристики на Гроб № 2

Централното за настоящия анализ погребение е Гроб № 2 (жена от тракийски аристократичен кръг). Гробницата е иззидана с тухли и покрита с масивни тухли с размери 70 × 50 см и дебелина 6 см. Погребението е чрез кремация in situ (на място извън могилата), след което останките са положени в гробната камера заедно с въглища от кладата и погребалните дарове.

                                                                    

4.3. Гробен инвентар

Документираният гробен инвентар от Гроб № 2 включва следните предмети (цитирано по Кисьов 2015, marica.bg):

• голям бронзов съд с четири крака
• бронзов леген
• два стъклени съда
• бронзова апликация с изображение на Горгона Медуза
• две глинени съдчета
• дървен гребен (отлично запазен)
• вероятен сребърен съд (в процес на разкриване към момента на публикуване на данните)

4.4. Епиграфската находка — балсамарият

Балсамарият (малък глинен съд за ароматни масла) е открит в Гроб № 4 — централното погребение на могилата. По стените на съда е отпечатан в негатив текст с гръцки букви. Механизмът на консервация е термичен: пергаментът, около който е бил увит съдът, е изгорял при ритуалното изгаряне, а мастилото, съдържащо метални окиси, е попило в глинената стена и се е запазило (ancientbg.blogspot.com 2015). Текстът е идентифициран като фрагмент от елегията „Молитва към музите" на Солон (ок. 630–560 пр. Хр.). Датировката на гроба е I в. сл. Хр., установена по производствените печати на друг глинен съд, указващи изработка около 90-та г. сл. Хр.

5. Анализ и интерпретация

5.1. Елинизацията на тракийския елит — исторически контекст

Включването на Тракия в Римската империя като провинция (46 г. сл. Хр.) ускорява процесите на романизация и елинизация, протичащи паралелно в зависимост от социалния слой. Докато официалната римска администрация налага латински, в ежедневието и в погребалната практика на тракийската аристокрация гръцкият остава доминиращ писмен език. Геров (1948–1969) документира тази двойственост в поредица от изследвания върху западнотракийските земи.

Показателно е наблюдението, че местното тракийско население, макар и в пределите на Римската империя, не е ползвало латинския език в погребалните практики, а е пишело с гръцки букви (Wikipedia — Татарево). Балсамарият от Татаревската могила е конкретен материален свидетел на тази закономерност.

5.2. Функцията на текста в погребалния ритуал

Стандартните епиграфски практики от античността предполагат надписи, изсечени или нарисувани целенасочено върху погребален инвентар. В случая с балсамария от Татарево механизмът е различен: текстът не е нанесен директно върху глината, а се е отпечатал случайно при термичната обработка. Това разграничение е подчертано от самите разкопвачи — „надписите обикновено са издълбани по повърхността, а тук става въпрос за отпечатано в негатив писмо" (ancientbg.blogspot.com 2015).

Интерпретацията на тази „случайна консервация" поражда два аналитични сценария. Първият предполага, че пергаментът с текста на Солон е бил намотан около съда като опаковъчен материал без ритуална функция — в такъв случай находката свидетелства за ежедневната грамотност и библиотечната практика на погребания. Вторият сценарий допуска съзнателно ритуално действие — поставяне на текст-амулет около съда, изпратен с покойника. И двата сценария предполагат висока степен на езикова и литературна компетентност в средата, произвела погребението.

5.3. Изборът на Солон — социален и идеологически маркер

Солон (ок. 630–560 пр. Хр.) е атински законодател и един от Седемте мъдреци на Древна Елада. Елегията „Молитва към музите" е запазена чрез Diogenes Laertius (Vitae philosophorum, I.45–67) и представлява обръщение към музите с молба за слава, богатство, придобито честно, и победа над враговете. Съдържанието на текста е съвместимо с аристократичната идеология на тракийския елит: акцентът върху доброто име, върху силата спрямо враговете и върху покровителството на боговете отразява ценностната система на управляващата класа в периода на ранната римска империя.

Присъствието на класически атически текст от VI в. пр. Хр. в тракийско погребение от I в. сл. Хр. документира приемствеността на гръцкото класическо образование (paideia) като маркер за социален статус в тракийско-римска аристократична среда.

6. Сравнителен анализ

6.1. Регионални паралели

В района на античния Филипопол са документирани многобройни могилни некрополи с тракийски погребения от I–III в. сл. Хр. Могилният некропол при Малтепе, с. Маноле — проучван от доц. д-р Кисьов от 2003 г. — е пряк регионален аналог: диаметър 90 м, височина 22 м, свързан с историята на Филипопол в периода I в. пр. Хр. – III в. сл. Хр. (nationalgeographic.bg 2016). Съпоставката на двата обекта по параметри и погребален инвентар предстои да бъде детайлно разработена в бъдещи публикации.

Гетов (1970) описва характерния модел на тракийските погребения от римската епоха: могилите продължават да се издигат въпреки влиянието на римската официална администрация, а тракийската идентичност се съхранява именно в погребалните практики. Татаревската могила потвърждава този модел.

6.2. Епиграфски паралели

Д-р Николай Шаранков (СУ „Св. Климент Охридски"), специалист по гръцка и латинска епиграфика от територията на България, е документирал широк корпус от антични надписи от провинция Тракия. Сред тях преобладават посветителни и надгробни надписи на гръцки, потвърждаващи доминацията на гръцкия като погребален език на тракийския елит (digithrace.uni-sofia.bg). Балсамарият от Татарево се вписва в тази традиция, но представлява технологично различен механизъм на консервация.

6.3. Антични автори

Херодот (Historiae, V.3–8) описва тракийските погребални практики от по-ранен период, включително кремацията и полагането на ценни предмети в гроба. Страбон (Geographica, VII.3.2–4) коментира степента на елинизация на тракийските племена в периода около I в. пр. Хр. – I в. сл. Хр., подчертавайки различията между отделните региони. Тези антични свидетелства предоставят рамката, в която Татаревската могила е интерпретирана.

6.4. Термична консервация на текстове — международни аналози

Механизмът на термична консервация на органични носители е документиран при Херкуланумските папируси (I в. сл. Хр.), карбонизирани при изригването на Везувий (79 г. сл. Хр.). Изследванията на Brigham Young University и множество европейски институти в рамките на Herculaneum Conservation Project демонстрират, че термичното въздействие при определени температури може да запази текст, попил в неорганичен субстрат. Случаят с Татаревския балсамарий е технологично сроден, но уникален по своя генезис — не катастрофален природен процес, а целенасочен погребален ритуал.

7. Специфики и научен контекст

Балсамарият от Татаревската могила представлява специфична епиграфска находка по няколко характеристики, разграничаващи го от стандартните антични надписи:

• Механизъм на образуване: текстът е в негатив и е отпечатан случайно при термична обработка — не е нанесен целенасочено.
• Носител: органичен (пергамент), изгорял напълно; текстът се е консервирал в минералната структура на глината.
• Съдържание: фрагмент от класически атически литературен текст (Солон, VI в. пр. Хр.) в тракийски погребален контекст от I в. сл. Хр. — хронологична дистанция от около 650 години между автора и находката.
• Функция на съда: балсамарий, предназначен за ароматни масла — предмет с висока ритуална стойност в античния погребален обред.

Доц. Кисьов е изразил увереност, че находката „винаги ще бъде в центъра на експозицията, разказваща за този период от историята" и очаква интерес от чуждестранни специалисти по епиграфика (Wikipedia — Татарево). Пълното разчитане и публикуване на надписа в специализирано издание е посочено като следваща научна стъпка.

8. Интегративен научен дискурс

Данните от Татаревската могила позволяват да се формулира интегративна теза за характера на тракийската аристократична идентичност в провинция Тракия през I в. сл. Хр. Погребалният комплекс демонстрира едновременно: (1) запазване на тракийски погребален ритуал (кремация, могилен насип, богат инвентар); (2) дълбока елинизация, свидетелствана от употребата на класически гръцки литературен текст; и (3) интеграция в римската материална култура (тухлена гробница, стъклени съдове, датиращи печати).

Тази тройна характеристика е в пълно съответствие с модела, описан от Геров (1948–1969) за романизацията и елинизацията на западнотракийските земи: политическата интеграция в Рим не заличава локалната идентичност, а я трансформира в хибридна форма, в която различни културни пластове съществуват едновременно.

Концепцията за „Kulturschichten" (културни пластове) — приложена от немската класическа археология и адаптирана в българската тракология (Гергова 2014) — предоставя методологически инструментариум за анализа: погребалният комплекс при Татарево съдържа първичен тракийски субстрат (кремация, могила), вторичен елинистичен пласт (гръцки текст, бронзови съдове с гръцки иконографски елементи) и римски нанос (тухлена архитектура, датиращи производствени печати).

9. Заключение

Спасителните разкопки на „Голямата могила" при с. Татарево (2015 г., РАМ — Пловдив) разкриват погребален комплекс с четири тракийски погребения от I в. сл. Хр., представляващ вероятна фамилна гробница на местен аристократичен род. Централната находка — балсамарий с термично консервиран текст от елегията на Солон — представлява значим епиграфски документ за степента на елинизация на тракийския елит в Пловдивска област.

Изследователският въпрос получава следния отговор: епиграфската находка свидетелства за висока степен на езикова и литературна елинизация, изразена в познаването и употребата на класически атически текст от VI в. пр. Хр. Едновременно с това запазените тракийски погребални елементи (кремация, могилен насип, богат гробен инвентар) показват, че елинизацията е протичала като наслояване, а не като заместване на местната идентичност.

Бъдещите изследвания следва да включват: (1) пълно разчитане и академична публикация на епиграфската находка в специализирано издание; (2) лабораторен анализ на металния състав на мастилото (SEM-EDS, ICP-MS) с цел верификация на механизма на консервация; (3) сравнителен анализ с регионалния некропол Малтепе; (4) публикуване на пълния гробен инвентар с инвентарни номера в АОР, НАИМ-БАН.

10. Използвани източници и институционална база

I. Институционална база

• Регионален археологически музей (РАМ) — Пловдив, пл. Съединение № 1
• Национален археологически институт с музей при БАН (НАИМ-БАН), София
• Катедра по класическа филология, СУ „Св. Климент Охридски", София
• Проект „Древна Тракия в цифри" (digithrace.uni-sofia.bg), СУ „Св. Климент Охридски"

II. Дигитални платформи

• marica.bg: „Костадин Кисьов: Може да възстановим храма от Голямата могила" (2024)
• trafficnews.bg: „Пловдивските археолози попаднаха на уникална находка в Татаревската могила" (2015)
• ancientbg.blogspot.com: „Археологията днес: 2015" (2015)
• nationalgeographic.bg: „Музей на открито ще разкрие тайните на най-голямата надгробна могила у нас" (2016)
• plovdiv-online.com: „Костадин Димитров ще посети Голямата могила в район Южен" (2024)
• 24chasa.bg: „Доц. д-р Костадин Кисьов" (2025)
• digithrace.uni-sofia.bg: Екип на проект „Древна Тракия в цифри"
• Wikipedia: „Татарево (област Пловдив)"
• naim.bg: Секция за тракийска археология, НАИМ-БАН

III. Библиография (стандарт БАН/СУ, азбучен ред)

• Геров, Б. 1948–1969. „Романизмът между Дунава и Балкана от Хадриан до Константин Велики"; „Проучвания върху Западнотракийските земи през римско време"; „Земевладението в Римска Тракия и мизия". — ГСУ ИФФ / ФФ / ФКНФ (серия от студии).
• Гергова, Д. 2014. „Проучвания на три могили от южната група наизточния могилен некропол в Сборяново." — В: Археологически открития и разкопки през 2013 г. София: НАИМ-БАН, 179–182.
• Гетов, Л. 1970. „Погребални обичаи и гробни съоръжения у траките през римската епоха (I–IV в.)." — Археология XII (1970), № 1, 1–12.
• Кисьов, К. 2016. „Спасителни археологически разкопки на Могила № 1 (Голямата могила), с. Татарево, община Първомай, област Пловдив." — В: Археологически открития и разкопки през 2015 г. София: НАИМ-БАН, 304–306. Достъпно на: naim.bg/issuesFiles/AOR_2015.pdf
• Diogenes Laertius. Vitae philosophorum [„Животи на философите"], I.45–67. (Стандартно издание: Hicks, R.D. (ed.). Cambridge, MA: Harvard University Press (Loeb Classical Library), 1925.)
• Herodotus. Historiae [„Истории"], V.3–8. (Стандартно издание: Godley, A.D. (ed.). Cambridge, MA: Harvard University Press (Loeb Classical Library), 1920.)
• Strabo. Geographica [„География"], VII.3.2–4. (Стандартно издание: Jones, H.L. (ed.). Cambridge, MA: Harvard University Press (Loeb Classical Library), 1924.)
• West, M.L. 1992. Iambi et Elegi Graeci ante Alexandrum cantati, Vol. 2. 2nd ed. Oxford: Clarendon Press. (Критично издание на фрагментите на Солон.)
• Шаранков, Н. — публикации в областта на гръцката и латинска епиграфика от България. Достъпни чрез: digithrace.uni-sofia.bg.

Този материал е подготвен при стриктно спазване на принципите за авторска оригиналност и научна етика. Всички използвани източници са коректно цитирани, което гарантира достоверността и академичната цялост на представената информация.

ORCID iD: 0009-0008-6095-892X
ISSN: 3033-2982

DOI:

---

От:  ©Rada Evtimova