Тодор Шишков | Rada Evtimova

 (Todor Shishkov)

Учебникарската продукция на Тодор Шишков: източници, компилативен модел и просветна практика 

(The Textbook Production of Todor Shishkov: Sources, Compilative Model, and Educational Practice)

Възрожденският учител между цариградските интелектуални мрежи и класната стая

Резюме

Статията разглежда учебникарската дейност на възрожденския учител Тодор Шишков (1833–1896) в контекста на неговите обществени и епистоларни връзки, институционалната среда на българското просветно движение и практическия опит на автора като учител и училищен управител. Целта е да се проследи как учебникът му по история от 1873 г. възниква от натрупания практически педагогически опит, а не като изолиран интелектуален акт. Методологията се основава на прегледа на публикувани биографични, епистоларни и институционални извори. Резултатите показват учител, вграден в старозагорски и цариградски интелектуални кръгове, чийто ученик е бил Васил Левски, чиято просветна практика преминава през ключови институции на епохата — читалището в Стара Загора, българското училище в Цариград, Варненската мъжка гимназия. Приносът на статията се състои в систематизирането на проверимите биографични и извороведски данни за Шишков в рамките на изследователския модел за възрожденската комуникация и институционална история.

Ключови думи: Тодор Шишков, възрожденско учебникарство, църковно-национално движение, епистоларно наследство, читалищно дело, Васил Левски, Йосиф Дайнелов

Съдържание на статията

• 1. Увод
• 2. История на проучванията
• 3. Биографични данни и просветна практика
• 4. Обществени и епистоларни мрежи
• 5. Учебникарска продукция
• 6. Методология
• 7. Анализ и интерпретация
• 8. Заключение
• 9. Използвани източници и институционална база

Тодор Шишков (Todor Shishkov)

Увод

Тодор Шишков (1833–1896) принадлежи към поколението възрожденски учители, чиято просветна дейност е тясно преплетена с институционалното изграждане на българската общност през третата четвърт на XIX век. Изследователският въпрос на статията е следният: доколко учебникарската му продукция е резултат от изолирана авторска инициатива и доколко тя произтича от обществените мрежи, институционалната практика и дългогодишния педагогически опит на автора.

История на проучванията

Педагогическата и обществената дейност на Шишков остава сравнително слабо изследвана в съвременната научна книжнина, въпреки значимите му приноси (Павлов 2025). Сред публикуваните специализирани изследвания за него е студията на Д. Цанев „Тодор Шишков", включена в сборника „Радетели за просвета и книжнина" (София, 1986), посветена на структурата на учебните му текстове (Бонева 2009: бел. 6). По-ранен принос за биографията му дават Т. Драганова и Й. Димитров в статията им „Просветно и културно развитие на Търново през XIX век" (В: Велико Търново през вековете. София, 1982, с. 205–221).

Биографични данни и просветна практика

Тодор Шишков е роден на 27 май 1833 г. в Търново, където учи в местните гръцко и българско училище (Павлов 2025). През 1849–1851 г. продължава образованието си при Никола Михайловски в класното училище („Даскалоливницата") в Елена, след което е учител в Килифарево и Търново, а през 1856–1861 г. — в Стара Загора (Павлов 2025). По време на учителстването му там негов ученик е Васил Левски (Павлов 2025). През 1854 г. по инициатива на Шишков местната интелигенция решава да преименува града на Железник — инициатива, която не се налага трайно поради последвалото утвърждаване на името Стара Загора със създаването на Българската екзархия (Павлов 2025).

През 1858 г. по инициатива на Шишков в Стара Загора е създадено първото читалище в града, днешното „Св. Климент Охридски"; той е и негов пръв председател (Павлов 2025, цит. по свидетелствата на Атанас Иванов и Димитър Хаджигенчев). През 1862–1865 г. продължава образованието си в Париж — във Версайския институт за учители, в Сорбоната и в Колеж дьо Франс, а през 1866 г. следва славянска филология в Прага (Павлов 2025). След завръщането си в България е учител в Сливен и на два пъти в Търново (1869–1870 и 1873–1877 г.), а през 1871–1873 г. е управител (директор) на българското училище в Цариград, където разработва нова учебна програма с национално въздействие (Павлов 2025). От 1880 г. е директор на Варненската мъжка гимназия, която при постъпването му е двукласно училище с 38 ученици, а под неговото ръководство през 1884–1885 г. прераства в реална гимназия с 240 ученици (Павлов 2025). Умира на 15 юни 1896 г. във Варна.

Обществени и епистоларни мрежи

От Стара Загора Шишков поддържа кореспонденция с Георги Раковски и публикува в неговия вестник „Дунавски лебед" (Павлов 2025). По покана на самия Раковски е предвидено Шишков да замине за Белград като главен редактор на „Дунавски лебед", план, който пропада поради липса на средства за заплата (Павлов 2025, позовавайки се на изследването на Вера Бонева). Вера Бонева публикува пряко изследване на неговите епистоларни контакти в статията „Времената са деликатни сега и много тайни носят под крилата си": Шест старозагорски писма от Тодор Шишков и хаджи Господин Славов до Йосиф Дайнелов (1861–1862)" (В: Проблеми на Възраждането в Югоизточна България, т. 3–4. Варна, 2005).

Учебникарска продукция

Шишков е автор на множество учебници: „Начална математика в три курса; аритметика, алгебра и геометрия за народните ни училища" (1869), „Начална българска граматика" (1872), „Елементарна словесност. Теория на словесността" с приложение „Кратък исторически обзор на българската литература" (1873) и „История на българския народ" (1873) — с подзаглавие „Нов учебник в две части, назначен за по-горните класове на народните наши училища" (Павлов 2025). Изданието е отпечатано от книгопродавницата на Иван Момчилов и Сие в Търново и Русе, в Цариград, в печатницата на списание „Читалище", с обем XVIII + 325 страници. Според Пламен Павлов учебникът се доближава до тогавашните университетски лекционни курсове, а авторът използва съвременната му научна литература, оставайки повлиян и от Юрий Венелин и от Паисиевата „История славянобългарска", която сам преписва на млади години (Павлов 2025). Освен учебници Шишков превежда „Велизарий", „Странствованията на Телемах", „Малък Робинзон", „Чичо Томовата колиба" и е автор на комедията „Не ще може! (Глезен Мирчо)" (Павлов 2025).

                                                               

Методология

Статията прилага метода на историческата реконструкция чрез съпоставка на публикувани биографични, епистоларни и институционални извори, без позоваване на хипотези извън документираната научна литература.

Анализ и интерпретация

Съчетанието от документираните епистоларни контакти на Шишков с Георги Раковски и Йосиф Дайнелов, ролята му в основаването на читалището в Стара Загора, дългогодишния му опит като учител в няколко града и управленската му дейност в българското училище в Цариград и във Варненската гимназия показва учител, действащ в рамките на широка обществена и институционална мрежа. Учебникът му от 1873 г. се появява след повече от двадесет години педагогическа практика и след управленски опит в централна образователна институция — цариградското българско училище — а не като изолиран авторски акт.

Заключение

Наличните проверени извори очертават Тодор Шишков като виден участник в интелектуалните и институционалните мрежи на Българското възраждане — учител на Васил Левски, основател на читалище, кореспондент на Георги Раковски, управител на българското училище в Цариград и дългогодишен директор на Варненската мъжка гимназия. Учебникарската му продукция, включително „История на българския народ" (1873), е пряко свързана с тази институционална и педагогическа практика. По-нататъшното проучване на структурата на самия учебник изисква пряк достъп до специализираната студия на Д. Цанев (1986) и до първичния извор.

Използвани източници и институционална база

I. Институционална база

• Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий" — Българско историческо архивохранилище (НБКМ-БИА)
• Университет по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ), София

II. Дигитални платформи

• Електронно списание LiterNet
• Вестник „Труд" (trud.bg)

III. Библиография

• Бонева, В. „Времената са деликатни сега и много тайни носят под крилата си": Шест старозагорски писма от Тодор Шишков и хаджи Господин Славов до Йосиф Дайнелов (1861–1862). — В: Проблеми на Възраждането в Югоизточна България. Т. 3–4. Варна, 2005.
• Бонева, В. Бюджетът на будителите: Търново, 26 октомври 1866. — Електронно списание LiterNet, 12.06.2009, № 6 (115).
• Драганова, Т., Й. Димитров. Просветно и културно развитие на Търново през XIX век. — В: Велико Търново през вековете. София, 1982, с. 205–221.
• Павлов, Пл. Тодор Шишков – полузабравен, но някога авторитетен възрожденски „даскал". — в. Труд, 24.05.2025.
• Радкова, Р. Българската интелигенция през Възраждането: XVIII — първата половина на XIX в. София: Наука и изкуство, 1986.
• Цанев, Д. Тодор Шишков. — В: Радетели за просвета и книжнина. София, 1986.
• Шишков, Т. Н. История на българския народ. Нов учебник в две части, назначен за по-горните класове на народните наши училища. Цариград: Печатница на „Читалище" (изд. Иван Момчилов и Сие, Търново и Русе), 1873.

Този материал е подготвен при стриктно спазване на принципите за авторска оригиналност и научна етика. Всички използвани данни са взети пряко от посочените публикувани източници.

ORCID iD: 0009-0008-6095-892X
ISSN: 3033-2982
DOI:

---

От:  © Rada Evtimova