Петрич фортификация | Rada Evtimova

 (Petrich Fortification)

Археологически подходи към бита и фортификационните съоръжения на крепостта Петрич (XI–XIV в.)

(Archaeological Approaches to Daily Life and Fortification of the Petrich Fortress, 11th–14th c.)

Резюме

Статията разглежда резултатите от археологическите проучвания на средновековната крепост Петрич (Асенова крепост), разположена в Родопите над Асеновград. На база теренните кампании от 1970–1978 г. и по-новите разкопки от 2014 г., както и публикуваните студии на Р. Морева, се анализират фортификационните съоръжения — външна крепостна стена, вътрешна кула-донжон, водохранилища — и битовите структури на феодалния замък в западния сектор на крепостта. Проследена е строителната периодизация от ранновизантийски и комнинов период (XI–XII в.) до българския строителен етап, свързан с укрепителната дейност на Иван Асен II през 1230–1231 г. Статията разграничава сигурно документираните данни от хипотетични или непотвърдени твърдения, срещани в популярната литература.

Ключови думи: крепостта Петрич, Асенова крепост, Станимахос, феодален замък, донжон, Иван Асен II

Съдържание

• Увод
• История на проучванията
• Методология
• Основни резултати
• Анализ и интерпретация
• Сравнителен анализ
• Заключение
• Използвани източници

Петрич фортификация (Petrich Fortification)

Увод

Крепостта Петрич, позната и като Асенова крепост, се намира в дела Чернатица на Родопите, върху самотна скала от рида Могилата, надвиснала над долината на река Асеница, на около 130 м над нивото на съвременния град Асеновград. Районът е стратегически разположен по прохода, свързващ Пловдив с Беломорието през дефилето на река Чая. Най-ранните археологически следи датират от V–IV в. пр. Хр., а районът е обитаван и през римската и ранновизантийската епоха. Първото писмено сведение за укреплението се съдържа в Устава на Бачковския манастир (1083 г.), съставен от Григорий Бакуриани, където то е наречено „укрепеното селище Петрич" (асеновакрепост.bgsait.com; срв. класическата студия на П. Мутафчиев „Станимака и Бачковският манастир").

История на проучванията

Систематични археологически разкопки на крепостта започват през 1970 г. До 1978 г. е проучена западната част на скалистия масив с обхват около 1800 кв. м, в рамките на която е разкрит феодалният замък на управителя на района (Морева 1985; асеновакрепост.bgsait.com). През 2014 г. екип с ръководител Росица Морева-Арабова и участници Иван Дуков, Запрянка Кръстева, Христо Басамаков, Виктория Карацанова и Михайло Петров провежда нова кампания, насочена към външната крепостна стена в южната част на обекта, при която в рамките на месец е разкрит участък с дължина над 110 м в източна посока (Община Асеновград 2015).

Методология

Изследването се основава на теренна археологическа документация от разкопките 1970–1978 и 2014 г., анализ на строителните техники на зидовете чрез пряко наблюдение на градежа, нумизматичен анализ на откритите монети за датиране на строителни хоризонти, и съпоставка с писмени извори (Устав на Бачковския манастир).

Основни резултати

Крепостна стена. Външната крепостна стена е с дебелина 2,9 м и запазена височина до 3 м (асеновакрепост.bgsait.com). При проучването на южния и източния сектор през 2014 г. е установено използването на няколко техники на градеж; най-старата от тях използва едри, грубо оформени каменни блокове, подредени един върху друг без използване на хоросанова спойка, което вероятно свидетелства за по-ранен строителен етап(Община Асеновград 2015).

Вътрешна кула (донжон). Разположена е в най-западната, най-укрепена част на акропола. В основата си има неправилна многоъгълна форма, следваща очертанията на терена. Представлява висока, тясна постройка, преустроявана три пъти, служила едновременно за наблюдение, отбрана и жилище на защитниците (асеновакрепост.bgsait.com; Морева 1985).

Феодален замък. Разположен в западния ъгъл на крепостта, представлява комплекс от жилищни и стопански помещения, крепостни съоръжения и водохранилища, оформен в затворено пространство с триъгълна форма между северната и южната крепостна стена. В центъра на пространството е разкрита малка „домашна" църква, служила само за обитателите на замъка, датирана към края на XI – началото на XII в. Непосредствено под кулата-донжон, на запад над църквата, се намират две водохранилища. Връзката между отделните нива на терена е осъществявана чрез каменни и дървени стълби. Открити са два оловни печата от края на XI и XII в. (Морева 1985).

Находки. Според данните от археологическата кампания през 2014 г., сред откритите материали... са единични артефакти в преотложен контекст, включващи костена игла от праисторическата епохаантични монети, монети от времето на Филип Македонски, венециански монети, накити и железни инструменти (Община Асеновград 2015).

Хронология. Българската крепост датира от втората половина на IX в., засвидетелствана с монети от времето на имп. Теофил (829–842 г.). Крепостта е завладяна от кръстоносците по време на Третия кръстоносен поход. Най-значителният строителен период е 1230–1231 г., дело на цар Иван Асен II, когато крепостта е мащабно укрепена и разширена — факт, увековечен в съхранения строителен надпис от обекта.                                

Анализ и интерпретация

Археологическият материал от феодалния замък и датировката на строителството на домашната църква позволяват замъкът да бъде отнесен към края на XI – началото на XII в., период на византийско владичество в региона (Морева 1985). Разположението на административните помещения в близост до скалния надпис и двата оловни печата подкрепя тезата за официален, управленски характер на сградата. Връзката между замъка и съседния църковен комплекс „Св. Богородица Петричка" остава неизяснена и изисква допълнително проучване.

Сравнителен анализ

Първоначалният вид на укреплението — малка стратегическа крепост-кула, контролираща планински проход — е типичен модел за редица родопски и старопланински средновековни твърдини от периода на византийско-българското пограничие. Развитието на крепостта е тясно свързано с оформянето на укрепения град Станимака (Стенимахос) обединяването на крепостта с околните села Петрич и Стенимахос в началото на XIII в. следва общ процес на урбанизация на гранични военни пунктове, присъщ за региона през този период.

Заключение

Съчетаването на данните от разкопките 1970–1978 и 2014 г. очертава крепостта Петрич като многопластов обект с непрекъснато развитие от тракийската епоха до късното средновековие. Фортификационната система — външна стена с дебелина 2,9 м, кула-донжон, феодален замък с домашна църква и водохранилища — отразява прехода от военен пункт към административен и стопански център на района. Остават отворени въпросите за точната пространствена връзка между замъка и църковния комплекс, както и за пълната хронология на строителните периоди на външната стена извън разкритите до момента сектори.

Използвани източници и институционална база

I. Институционална база: Исторически музей – Асеновград; Община Асеновград; Археологически музей – Пловдив.

II. Дигитални платформи: rodopite.info (препубликация на Морева 1985); asenovakrepost.bgsait.com.

III. Библиография

• Морева, Р. 1985. Феодалният замък на Асеновата крепост. – Асеновградски зов, бр. 24, 15 юни 1985. 
• Мутафчиев, П. Станимака и Бачковският манастир. 
• Община Асеновград. 2015. Над 110 метра крепостна стена бе разкрита за месец на Асеновата крепост миналата година. Прессъобщение от 25 март 2015 г. 
• Асенова крепост. История и археологически данни. Дигитален ресурс.

Този материал е подготвен при стриктно спазване на принципите за авторска оригиналност и научна етика. Всички използвани източници са коректно цитирани, което гарантира достоверността и академичната цялост на представената информация.

ORCID iD: 0009-0008-6095-892X
ISSN: 3033-2982
DOI:

---

От:  © Rada Evtimova