Възрожденци | Rada Evtimova

Български възрожденци, революционери и будители

Създателите на модерна България

Българското Възраждане (XVIII–XIX век) е епоха на национално пробуждане, където възрожденци, революционери и будители полагат основите на свободна България. Те се борят за просвещение, език, църковна независимост и революция срещу османското владичество. Техните дела вдъхновяват Освобождението през 1878 г. и създаването на Третата българска държава.

Възрожденци | Rada Evtimova

Възрожденци и будители

Будителите са просветители, които съживяват българския дух. Св. Паисий Хилендарски (1762) пише „Славянобългарска история“ – първият зов за национално самосъзнание: „Защо се срамуваш от рода си?“. Софроний Врачански основава първия български печатен текст (1806) и разпространява книги. Васил Априлов открива първото светско училище в Габрово (1835) с взаимно обучение, а Неофит Рилски създава първия български буквар (1835). Петър Берон с „Рибния буквар“ (1824) въвежда светски знания. Учители като Райно Попович и Йоаким Кърчовски създават читалища – центрове на културата. Според проф. Николай Генчев, будителите превръщат селото в нация чрез образование и фолклор.

Революционери

Революционерите организират въоръжена борба. Георги С. Раковски основава тайни комитети и „Легията“ в Белград (1862), пишейки „Горски пътник“. Васил Левски, „Апостолът на свободата“, създава Вътрешната революционна организация (1869–1872) с мрежа от комитети и девиз: „Ако спечеля – печели народът, ако загубя – губя само аз“. Христо Ботев е поет-революционер с вестник „Знаме“ и чета през 1876 г., загинал на Вола. Любен Каравелов организира БРЦК в Букурещ. Априлското въстание (1876), водено от Тодор Каблешков и Панайот Волов, избухва в Копривщица и Панагирище – макар потушено, то довежда до Руско-турската война. Според Симеон Радев, Левски е „архитектът на революцията“ с идеята за демократична република.

Възрожденците и революционерите са свързани: будителите дават знание, революционерите – действие. Жени като Баба Тонка и Райна Княгиня шият знамена и лекуват ранени. Читалища като това в Свищов (1856) са средища на конспирация.

Днес паметници, музеи и празници като 1 ноември (Ден на будителите) почитат тяхното дело. Те превръщат поробения народ в свободна нация, оставяйки ни урок за единство и просвещение.

 Статии:

-----

 Rada Evtimova