Варненско-Белославски езерен комплекс | Rada Evtimova

 (Varna-Beloslav Lake Complex)

Халколитният езерен комплекс във Варненско-Белославския басейн: Хронология, типология на селищните структури и подводни проучвания 

(The Chalcolithic Lake Complex in the Varna–Beloslav Basin: Chronology, Settlement Typology, and Underwater Research)

Резюме. Статията разглежда комплекса от праисторически селища, установени в акваториите на Варненското и Белославското езеро, известни в научната литература от 1921 г. насам. Целта е да се систематизира хронологията на откриването им, да се изложи актуалният научен модел за тяхната топография и функция, и да се обобщят резултатите от съвременните подводни геофизични проучвания. Прилага се интердисциплинарен метод, съчетаващ архивно-историографски преглед, стратиграфски анализ и палеогеографска реконструкция на колебанията на нивото на Черно море през холоцена. Установява се, че тринадесетте регистрирани обекта във Варненския лиман (Варненско-Белославския басейн) принадлежат на късния халколит и ранната бронзова епоха, а съвременните геоморфоложки и стратиграфски данни определят характера им не като наколни жилища върху колове, а като крайбрежни селища, изградени върху първите незалети речни тераси на древната Провадийска река и впоследствие потопени вследствие покачването на морското ниво. Приносът на статията е в съпоставката между класическия модел на наколните селища и ревизираната геоморфоложка интерпретация, подкрепена от съвременни подводни геофизични данни от 2016–2017 г.

Ключови думи: Варненско езеро, Белославско езеро, наколни селища, халколит, Черноморска трансгресия, подводна археология, Страшимирово, Арсенала

Съдържание на статията

• 1. Увод
• 2. История на проучванията
• 3. Методология
• 4. Основни резултати
• 5. Анализ и интерпретация
• 6. Сравнителен анализ
• 7. Специфики и научен контекст
• 8. Заключение
• 9. Използвани източници

Варненско-Белославски езерен комплекс (Varna-Beloslav Lake Complex)

Увод

Варненското и Белославското езеро съставляват свързан лиманен воден басейн в Североизточна България, разположен западно от град Варна, свързан помежду си и с Черно море чрез изкуствено прокопани канали. Варненското езеро е крайбрежен лиман с естествен произход, оформен в устието на Провадийска река. В акваториите на двете езера са регистрирани тринадесет праисторически селища, датирани към късния халколит (втора половина на V хил. пр. Хр., Културен комплекс Варна) и ранната бронзова епоха (III хил. пр. Хр.) (Ivanov 1993: 19–26, цит. по Peev: 3).

Първото от тях е открито случайно през 1921 г. при прокопаването на канал между Варненското и Белославското езеро, когато дълбачката „Добруджа“ изважда останки от селище край с. Страшимирово. Братята Херман и Карел Шкорпил регистрират находката и по аналогия с познатите им наколни селища от Франция и Швейцария я определят като наколно жилищно съоръжение (Шкорпил, Шкорпил 1921: 79–80). Тази интерпретация се утвърждава в научната литература за десетилетия напред, но по-новите геоморфоложки и стратиграфски изследвания я подлагат на преразглеждане (Peev: 1–2, 8).

Изследователският въпрос на настоящата статия е двустранен: от една страна — да се проследи хронологията на откриване и изучаване на обектите в басейна, и от друга — да се изложи съвременното научно разбиране за техния топографски и архитектурен характер, основано на стратиграфски наблюдения и на палеоклиматичните данни за колебанията на нивото на Черно море.

История на проучванията

Проучванията преминават през няколко хронологически етапа. Първият е свързан с случайни находки при drenажни и драгажни дейности: през 1921 г. е регистрирано селището Страшимирово 1 (Шкорпил, Шкорпил 1921: 79–80); през 1957 г. то е повторно засегнато при прочистване на канал (Маргос 1965: 57–65).

Втори, по-интензивен етап настъпва в периода 1960–1970 г., свързан със строителството на ТЕЦ „Варна“ и разширяването на пристанищните съоръжения на Варна-Запад. През тези години археолозите Ара Маргос и Горанка Тончева документират поредица новооткрити обекти, сред които селището при с. Езерово (Маргос, Тончева 1962: 1–16). В периода декември 1969 – февруари 1970 г. е прокопан нов канал северно от стария, при което селището Страшимирово 1 е повторно драгирано и документирано на площ с дължина около 175 m и ширина около 160 m (Маргос 1973: 267–284; Ivanov 1993: 22, цит. по Peev: 3). През март 1970 г., при прокопаване на траншея за укрепителна дига, на около 150 m западно от Страшимирово 1 е открит и регистриран като отделен обект вторият пласт на селището — Страшимирово 2 (Иванов 1973: 285–291). През същата 1970 г., при разширяването на канала между двете езера, е регистрирано и селището Белослав (Ivanov 1993: 23, цит. по Peev: 3).

Систематизацията на всички известни към момента обекти е направена от И. Иванов в статията му за локализацията и изследването на потопените селища във Варненските езера (Ivanov 1993: 19–26). Единственият обект от Варненско-Белославския басейн, върху който е проведено подводно археологическо изследване с методите на подводната археология, е селището Арсенала, изследвано от И. Иванов през 1986 г. на площ от 25 m² (Ivanov 1987: 281–283, цит. по Peev: 5).

Съвременният етап на проучванията е свързан с дейността на Центъра за подводна археология – Созопол към Министерството на културата. През 2016 г., в рамките на проект за изграждане на пристанище „Логистичен център Варна“, екип с ръководител Калин Димитров провежда археологическо издирване под вода в акваторията на Канал № 2, свързващ двете езера, чрез комплекс от геофизични методи и водолазни огледи (Димитров и др. 2017: 717–719). Успоредно с това, в рамките на дългосрочния Морски археологически проект „Черно море“, реализиран от Центъра за подводна археология съвместно с Центъра за морска археология на Университета Саутхемптън, НАИМ-БАН и партньорски институции, през 2016 г. е проведено геофизично и седиментоложко проучване на българския континентален шелф, насочено и към реконструкцията на кватернерните палеоландшафти (Вагалински и др. 2017: 719–722).

Методология

Историографската част на изследването се основава на архивно-библиографски преглед на публикациите на първите изследователи на обектите — Х. и К. Шкорпил, А. Маргос, Г. Тончева и И. Иванов — съпоставени с обобщаващата систематизация на И. Иванов от 1993 г.

За съвременната палеотопографска реконструкция е приложен методът на стратиграфския анализ на четирите установени още от първите изследователи пласта на дъното на езерото: съвременни езерни седименти, материали от ранната бронзова епоха, стерилен пласт, богат на морски мекотели, и халколитен пласт с керамика, дървени греди и животински кости (Маргос, Тончева 1962, цит. по Peev: 4). Тази стратиграфска последователност е потвърдена и при подводните разкопки на обекта Арсенала (Ivanov 1987, цит. по Peev: 5–6).

За съвременните проучвания от 2016–2017 г. е приложен комплекс от морски геофизични методи за дистанционно изследване — многолъчев ехолот и странично сканиращ сонар, интегрирани с DGPS навигационна система — последван от проверка на регистрираните аномалии чрез водолазни огледи (Димитров и др. 2017: 718). В рамките на проекта „Черно море“ допълнително са приложени геотехническо сондиране с вибросонда за вземане на седиментни колонки, радиовъглеродно датиране, палинологичен анализ и подводна фотограметрия чрез дистанционно управляеми апарати (Вагалински и др. 2017: 720).

Палеоклиматичната рамка на изследването се основава на кривата на колебанията на нивото на Черно море между 6500 и 4000 г. пр. н. е., документираща период на относителна устойчивост, последван от рязко покачване около 7000–7500 г. пр. н. е., последвано от по-плавно повишаване до съвременното ниво (Peev: 5, Fig. 5).

Основни резултати

Локализация и хронология на обектите. В акваторията на Варненско-Белославския басейн са установени тринадесет обекта: Родопа, Христо Ботев, Морфлот, Тополите, Езерово I, Езерово II, Арсенала, Ладжата, Страшимирово I, Страшимирово II, Белослав, Повеляново и Балтата (Ivanov 1993: 22–23, цит. по Peev: 3). Хронологически те се отнасят към втората половина на V хил. пр. Хр. (култура Варна) и към III хил. пр. Хр. (ранна бронзова епоха), като част от обектите съдържат материали и от двата периода. Всички регистрирани до момента обекти по западното Черноморие — вкл. петте южни (western of Cape Атия, Созопол, Ропотамо, Стомопло, Урдовиза) — са установени на дълбочина 6–9 m под съвременното морско равнище (Peev: 4).

Стратиграфия. При обекта Арсенала е документиран пласт от ранната бронзова епоха с дебелина до 3,5 m, под който залята слой с дебелина около 0,9 m, богат на морски мекотели, без археологически материал, а под него — халколитен пласт с керамика, дървени греди и животински кости, също с дебелина около 0,9 m (Ivanov 1987, цит. по Peev: 5–6). Сходна четирипластова стратиграфия — съвременни седименти, материали от ранната бронзова епоха, стерилен хиатус, богат на морски мекотели, и халколитен пласт — е документирана още при първите изследвания на селището при с. Езерово (Маргос, Тончева 1962, цит. по Peev: 4).

Топография. Съвременното картиране на данните от старите разкопки показва, че обектите Страшимирово 1 и Страшимирово 2 лежат извън обхвата на съвременната зона на строителните дейности в Канал № 2, докато локализацията на обекта Белослав остава неуточнена (Димитров и др. 2017: 718). Батиметричното картиране на залива източно от с. Страшимирово подсказва наличие на недрагирани участъци, в които части от двете селища вероятно са запазени (Димитров и др. 2017: 719).

Резултати от геофизичните проучвания от 2016 г. При проучването на Канал № 2 са регистрирани 18 потенциални цели чрез странично сканиращ сонар; при последвалите водолазни огледи всички те са определени като биогенни образувания (колонии от миди), без наличие на археологически структури в проучената площ (Димитров и др. 2017: 719).

Анализ и интерпретация

Класическата интерпретация на обектите като наколни селища, изградени върху дървени платформи или колове над водата, произлиза от първоначалното сравнение на Х. и К. Шкорпил с добре познатите европейски наколни жилища от Франция и Швейцария (Шкорпил, Шкорпил 1921: 79–80). Детайлният анализ на стратиграфията поставя тази теза под въпрос: мощността на културните пластове — до 3,5 m в Арсенала и над 2 m в аналогичните обекти по южното Черноморие — е несъвместима с натрупване във водна среда и предполага формиране на суша (Peev: 8).

Геоморфоложкият анализ на терена показва, че обектите са били разположени върху първите незалети речни тераси на древната долина на Провадийска река, а не върху водна повърхност (Peev: 8–9). Дървените греди, открити in situ (в първоначалното им положение) в основата на културните пластове, се обясняват като остатъци от наземни постройки, чиито основи впоследствие са били залети вследствие на трансгресията в края на халколита и през бронзовата епоха (Peev: 5–6, Fig. 5). Разположението на селищата в устийните участъци на реките е осигурявало защита от бурите на открито море, което ги е превръщало в удобни търговски средища за размяна на стоки по крайбрежието (Peev: 9).

В по-широк културно-икономически контекст, натрупването на богатство в среднохалколитните общности по Черноморието — засвидетелствано и от находките във Варненския некропол — е свързано с достъпа до меднорудни залежи в Северна Тракия, сред които рудник Ай бунар, и с ролята на медта като производителна суровина от нов тип през V хил. пр. Хр. (Тодорова, Вайсов 1993: 242).

Сравнителен анализ

Комплексът от потопени селища във Варненско-Белославския басейн не е изолирано явление за българското Черноморие. По южното крайбрежие са документирани още пет обекта — западно от нос Атия, в акваторията на пристанище Созопол, при Ропотамо, Стомопло и нос Урдовиза, — хронологически синхронни с обектите от Варненско-Белославския басейн и разположени на подобна дълбочина (Peev: 4). При обекта Созопол е документирана обща дебелина на културните напластявания от 2,1 до 2,3 m, а при Урдовиза — пет стратиграфски пласта с находки от ранната бронзова епоха, датирани чрез осемнадесет радиовъглеродни проби в интервала 4160–4000 BP (Before Present), което съответства на III хил. пр. н. е. (Peev: 6–7).

По отношение на античните паралели, най-известното сведение за наколни селища в Тракийско-Македонския ареал принадлежи на Херодот, който в описанието на пеонското племе разказва за построени върху високи колове платформи насред езерото Прасиада, свързани със сушата чрез тясна пътека (Херодот, История, V, 16). Този пасаж традиционно е привеждан като аналог на черноморските находки, но съвременната геоморфоложка интерпретация на варненските обекти показва съществена разлика във функционалния им характер — за разлика от пеонските съоръжения върху вода, селищата във Варненско-Белославския басейн са изградени на суша и впоследствие потопени в резултат на трансгресията (Peev: 8–9).

Специфики и научен контекст

Специфично за Варненско-Белославския басейн е съчетанието от голям брой регистрирани обекти (тринадесет) в сравнително ограничена акватория, което го превръща в най-плътно документирания комплекс от потопени праисторически селища по западното Черноморие (Ivanov 1993, цит. по Peev: 3). Друга специфика е обстоятелството, че само един от тринадесетте обекта — Арсенала — е изследван с методите на съвременната подводна археология, докато останалите са познати основно от случайни находки при драгажни и строителни дейности през ХХ в. (Peev: 5).

Значението на находките за реконструкцията на палеогеографските процеси е потвърдено от съвременните мултидисциплинарни проучвания в рамките на проекта „Черно море“, насочени към комбинирано изследване на геофизичните данни, седиментните колонки и находките от корабокрушения по протежение на българския континентален шелф, с цел изясняване на кватернерната еволюция на крайбрежните ландшафти (Вагалински и др. 2017: 719–720).

Заключение

Прегледът на изворите показва последователно развитие в познанията за селищния комплекс във Варненско-Белославския басейн — от случайните открития през 1921 г. и вълната от регистрации в периода 1957–1970 г., през систематизацията на И. Иванов от 1993 г., до съвременните геофизични проучвания от 2016–2017 г. Отговорът на изследователския въпрос е недвусмислен: стратиграфските и геоморфоложките данни определят характера на обектите като крайбрежни селища върху речни тераси, а не като наколни жилищни съоръжения върху водна повърхност. Потапянето им е резултат от документираната черноморска трансгресия в периода 7500–4000 г. пр. н. в. Бъдещите перспективи за изследването включват прилагането на систематична подводна археологическа методология и към останалите дванадесет обекта, както и допълнителна седиментоложка и радиовъглеродна документация на палеорелефа на басейна.

Използвани източници и институционална база

I. Институционална база

• Национален археологически институт с музей при БАН (НАИМ-БАН)
• Регионален исторически музей – Варна
• Център за подводна археология – Созопол
• Център за морска археология, Университет Саутхемптън

II. Библиография

• Вагалински, Л., К. Димитров, Дж. Адамс, К. Бъчваров, В. Драганов, Д. Гърбов, Р. Пачеко-Руиз. Морски археологически проект Черно море: Археологически изследвания по българския континентален шелф. – Археологически открития и разкопки през 2016 г. С., НАИМ-БАН, 2017, 719–722.
• Димитров, К., К. Велковски, З. Георгиева, Н. Прахов. Археологическо издирване под вода в акваторията на Канал № 2, свързващ Варненското с Белославското езеро. – Археологически открития и разкопки през 2016 г. С., НАИМ-БАН, 2017, 717–719.
• Иванов, И. Праисторическо наколно селище Страшимирово – 2. – Известия на Народния музей – Варна, IX (XXIV), 1973, 285–291.
• Маргос, А. Праисторическо наколно селище Страшимирово – 1. – Известия на Народния музей – Варна, IX (XXIV), 1973, 267–284.
• Маргос, А. Нови находки от наколното селище при с. Страшимирово, Варненско. – Археология, VII, 1, 1965, 57–65.
• Маргос, А., Г. Тончева. Праисторическото наколно селище при с. Езерово, Варненско. – Известия на Варненското археологическо дружество, XIII, 1962, 1–16.
• Тодорова, Х., И. Вайсов. Новокаменната епоха в България (краят на седмо-шесто хилядолетие преди новата ера). С., Наука и изкуство, 1993.
• Шкорпил, Х., К. Шкорпил. Наколни постройки в езерото. – Известия на Варненското археологическо дружество, VII, 1921, 79–80.
• Georgiev, M., A. Petkov, D. Stoev, K. Velkovski. Geophysical prospecting of the aquatoria of the Southern Black Sea coast aimed at reconstructing of the palaeorelief. – Thracia Pontica, V, 1994, 317–328.
• Ivanov, I. Podvodni arheologicheski prouchvania na selishte "Arsenala". – Археологически открития и разкопки през 1986 г., 1987, 281–283.
• Ivanov, I. À la question de la localisation et des études des sites submergés dans les lacs de Varna. – Pontica, XVI, 1993, 19–26.
• Peev, P. Submerged Prehistoric Settlements along the Western Black Sea Coast: the Problem of Situation. Budapest, Archaeolingua, 1–9.
• Херодот. История, книга V (Терпсихора), 16.

Този материал е подготвен при стриктно спазване на принципите за авторска оригиналност и научна етика. Всички използвани източници са коректно цитирани, което гарантира достоверността и академичната цялост на представената информация.

ORCID iD: 0009-0008-6095-892X
ISSN: 3033-2982

DOI:

---

От:  © Rada Evtimova