Котленско килимарство | Rada Evtimova

 (Kotel carpet-weaving)

Локална памет и занаятчийска устойчивост: Котленското килимарство и възрожденското наследство в институционалния опит на НЧ „Съгласие – Напредък 1870“ (гр. Котел)

(Local Memory and Craft Resilience: Kotel Carpet-Weaving and the Revival-Era Heritage in the Institutional Experience of the "Saglasie – Napredak 1870" Community Center, Kotel)

Читалището като институционален гарант за възпроизводството на локалния занаятчийски код

Резюме

Статията разглежда котленското килимарство като част от възрожденското културно наследство на град Котел и ролята на Народно читалище „Съгласие – Напредък 1870“ в неговото опазване и предаване между поколенията. Целта е да се проследи как занаятчийската традиция, изградена през XVIII–XIX в. върху основата на развитото местно овцевъдство, се превръща в устойчив елемент на локалната идентичност и как читалищната институция, като типична за българското Възраждане форма на самоорганизация, поема функцията да поддържа тази памет жива в съвременността. Методът е документален и историко-културологичен: анализ на публикувана изкуствоведска, етнографска и краеведска литература, съпоставена с институционални данни за читалището. Резултатите очертават приемствеността между възрожденския книжовен и просветен облик на Котел и по-късната читалищна институция, както и специфичните технически и композиционни характеристики на котленския килим. Приносът на изследването е в свързването на занаятчийската история с институционалната история на конкретна културна организация, а не в тяхното разглеждане поотделно.

Ключови думи: котленско килимарство, ажурна техника, читалищно дело, Българско възраждане, локална памет, нематериално културно наследство, Котел

Съдържание на статията

• 1. Увод
• 2. История на проучванията
• 3. Методология
• 4. Основни резултати
• 5. Анализ и интерпретация
• 6. Сравнителен анализ
• 7. Специфики и научен контекст
• 8. Интегративен научен дискурс
• 9. Заключение
• 10. Използвани източници и институционална база

Котленско килимарство (Kotel carpet-weaving)

Увод

Котел е селище в източната част на Стара планина, в днешна Сливенска област, основано вероятно през XV век. Първите документални данни за него датират от 1486 г., когато селището наброява 53 къщи (Караджова, б.г.). През XVIII и XIX век Котел преживява стопански и културен подем, свързан с развитието на местното овцевъдство: жителите откарват стадата си на паша в Тракия и Добруджа, а покрай животновъдството се обособяват абаджийството, терзийството, тъкачеството и бояджийството (Караджова, б.г.). Върху тази стопанска основа израства и котленската килимарска традиция, която от домашен занаят за задоволяване на семейните нужди постепенно се оформя като самостоятелна художествена школа с ясно различима техника, орнаментика и цветова система.

Успоредно със занаятчийския подем Котел се утвърждава като книжовен и просветен център, свързан с имената на Софроний Врачански, Петър Берон и Георги Раковски, с котленската калиграфско-писарска школа от XVIII век и с едно от първите български светски училища, открито през 1812 г. (Караджова, б.г.). Именно в тази среда, през 1870 година, е учредено котленското читалище — първоначално под името „Съгласие“, а по-късно, след обединяване с второ културно-просветно дружество, приема сегашното си име Народно читалище „Съгласие – Напредък 1870“ (Община Котел, б.г.).

Изследователският въпрос, който статията си поставя, е следният: доколко и по какъв начин институция от читалищен тип, наследник на възрожденската традиция за гражданска самоорганизация, участва в съхраняването на занаятчийска памет, чийто произход предхожда самата институция с векове. Прегледът на досегашните изследвания показва, че историята на килимарството (Станков, 1968; Куршумова, 2024) и историята на читалищното дело (Велев, 2022) досега са изследвани предимно поотделно, като функционалната връзка между тях остава слабо изяснена в научната литература.

История на проучванията

Основополагащото изследване на котленската килимарска традиция е албумът на Димитър Станков „Котленски килими“, издаден от Българската академия на науките през 1968 г., в който за пръв път системно са описани техниките, мотивите и композиционните схеми на котленския килим (Станков, 1968). Станков е и автор на паралелно изследване върху чипровските килими, издадено от БАН през 1960 г., което по-късно позволява съпоставителен прочит между двете килимарски школи.

Въпросите на орнаменталната символика в българската везбена и тъкана традиция са поставени от Иван Коев в труда му „Българска везбена орнаментика“ (БАН, 1951), който тълкува геометричните мотиви като носители на по-стара, комуникативна и обредна функция (Коев, 1951). Обобщен етнографски преглед на тъкачеството, овцевъдството и домашните занаяти в национален мащаб дава Николай Колев в „Българска етнография“, където котленската и чипровската школа са поставени в по-широкия контекст на българското килимарство (Колев, б.г.).

През последните години изследователската активност около темата се подновява чрез работата на сливенската изследователка Дора Куршумова, чиито книги „Чудните килими от Котленско“ и „Истории, втъкани в котленски килими“ (2024) съчетават теренно проучване с популяризаторска дейност и поставят акцент върху датировката на конкретни образци и връзката им с местната памет (Куршумова, 2024). Статия на Петя Илиева в електронното издание на списание „Българска наука“ обобщава наличните изследвания за произхода, техниката и орнаментиката на котленските и чипровските килими, като се позовава пряко на трудовете на Станков и Коев (Илиева, б.г.).

Историята на самата институция на читалището — като организационна форма — е систематизирана от Венцислав Велев в монографията „Исторически преглед, развитие и съвременност на читалищното дело в България (подбрани моменти)“ (2022), издадена от академично издателство „За буквите – О писменехь“, която проследява процесите на учредяване, обединяване и институционализиране на читалищата в национален мащаб (Велев, 2022). Историко-културният контекст на самия град Котел през възрожденската епоха е представен в статията „Котел“ от енциклопедията „Българско възраждане. Литература, периодичен печат, литературен живот, културни средища“, том 2 (К–П), издание на Института за литература при БАН (Караджова, б.г.).

Методология

Изследването се основава на документален и историко-културологичен метод: съпоставка на публикувана изкуствоведска, етнографска и енциклопедична литература с институционални данни за читалище „Съгласие – Напредък 1870“, публично достъпни на официалния сайт на Община Котел. Използван е и сравнителен подход между котленската и чипровската килимарска школа, доколкото и двете са документирани в паралелните изследвания на Димитър Станков.

Темата на изследването е историко-културологична, а не археологическа, поради което лабораторни физикохимични методи за анализ на материали (рентгенова дифракция, електронна микроскопия, мас-спектрометрия) не се прилагат — такива изследвания на конкретни котленски килимени образци не са ми известни като публикувани в достъпната литература и включването им би представлявало недопустимо предположение за данни, каквито изворите не съдържат. Аналогично отпада и приложението на терени методи като GIS, фотограметрия или LIDAR, характерни за археологически теренни проучвания, тъй като предметът на изследване е нематериално културно наследство и институционална история, документирани текстово и визуално, а не археологически обект in situ (на място на разкопки).

Основни резултати

Според описанието на Станков (1968) котленският килим принадлежи към гладкия, двулицев тип тъкани, за разлика от вързаните техники, характерни за китениците. Основен отличителен белег на котленската школа е ажурната техника — при срещането на два цвята по посока на основата се образуват отвори (ажури), достигащи според описанията до около 10 мм (Илиева, б.г., позовавайки се на Станков, 1968). Най-старата прилагана техника е така наречената „късана“, при която вътъкът не преминава по цялата широчина на тъканта, а изгражда отделни мотиви.

Композиционно котленските килими следват няколко устойчиви схеми: централно поле с ива по края; централно поле и бордюр; централно поле, бордюр и кривулка между тях. Кривулката „кривите синджири“, наподобяваща верига от куки, е посочена като най-типична за котленската школа (Илиева, б.г.). Сред най-развитите в техническо и колоритно отношение модели, датирани към епохата на Възраждането — XIX век, са „Къдрави звезди“ и „Суровакниците“, при които звездообразните мотиви са подредени в шахматен ред, а полето около тях е изпълнено с растителни и зооморфни изображения (Илиева, б.г.). Цветовата система на котленския килим не допуска едновременна употреба на трите основни цвята — жълт, син и червен — в равностойно количество; винаги доминира само един основен цвят, подпомогнат от няколко допълнителни (Илиева, б.г.).

Институционалната част от резултатите се отнася до самото читалище. Според официалните данни на Община Котел, Народно читалище „Съгласие – Напредък 1870“ е учредено през 1870 година в град Котел и днес се помещава на площад „Възраждане“ № 4 (Община Котел, б.г.). Читалището поддържа библиотека и състави за автентична градска и фолклорна песен и е действащ организатор на културния календар на общината, включително на събития с пряко отношение към килимарската традиция — например Националния детски конкурс „Фолклорна огърлица“, провеждан в неговата зала (Община Котел, б.г.).

Анализ и интерпретация

Учредяването на читалището през 1870 г. не е изолиран акт, а продължение на вече изградена котленска традиция за просветна самоорганизация — градът разполага с едно от първите български светски училища още от 1812 г. и с активна книжовна школа от XVIII век (Караджова, б.г.). Читалището приема функциите на тази по-стара традиция и ги пренася в нова, гражданска организационна форма, типична за цялото българско Възраждане.

По отношение на занаята функцията на читалището е двойна. От една страна, то е публично пространство, в което местната общност представя и институционализира собствената си занаятчийска идентичност — чрез изложби, конкурси и културни събития, свързани с килима като символ на Котел. От друга страна, читалището действа като посредник между отделните носители на занаятчийско знание — тъкачки, изследователи, музейни специалисти — и по-широката публика, извън тесния кръг на семейната предавка на умения, която исторически е била основният канал за пренасяне на техниката.

Сравнителен анализ

Най-близкият регионален паралел на котленската школа е чипровската килимарска традиция, документирана паралелно от Димитър Станков в отделен труд, издаден от БАН през 1960 г. Докато чипровските килими се развиват в условията на ограничения, наложени от османски пазар и религиозна забрана за изобразяване на хора и животни, което ги насочва към строга геометрична стилизация, котленската школа допуска по-богато природонаподобително и фигурално изображение — птици, растения и човешки фигури в полето около звездните мотиви (Илиева, б.г.). Композицията на котленските килими е определена като по-проста по конструкция от чипровската, но по-богата с детайли (Илиева, б.г.).

По отношение на по-дълбоката история на тъкачеството в българските земи, статията на Илиева, позовавайки се на класически антични извори, припомня свидетелството на Херодот за тракийските жени, които изпридат лен, докато водят добитъка — пример за връзката между текстилния занаят и всекидневния бит на местното население от древността насам (Илиева, б.г.). Подобни антични паралели поставят котленската традиция в по-дългата линия на текстилно производство по българските земи, чиито най-ранни археологически следи — глинени прешлени и вретена — се откриват в неолитни селищни могили на територията на страната (Илиева, б.г.).

Специфики и научен контекст

Уникалният характер на котленската школа се определя от съчетанието между ажурна техника, специфична колоритна дисциплина и фризова композиция, при която мотивите се подреждат хоризонтално или вертикално спрямо основата. Тази съвкупност от характеристики позволява котленският килим да бъде разпознат като отделно направление в българското килимарско производство, а не просто като локален вариант на по-обща традиция.

За реконструкцията на процесите на предаване на занаятчийско знание значение има и фактът, че съвременната изследователска дейност по темата — трудовете на Дора Куршумова — е насочена именно към датирането на конкретни съхранени образци и свързването им с имена на майсторки и семейства, което разширява представата за килима от анонимен художествен продукт към носител на индивидуализирана локална памет.

Интегративен научен дискурс

Съпоставката между занаятчийската и институционалната история на Котел показва, че устойчивостта на местната килимарска традиция не се дължи единствено на пазарни или семейни механизми на предаване, а и на съществуването на организирана гражданска структура, способна да институционализира паметта за занаята извън тесния кръг на преките му носители. Читалището изпълнява именно тази функция — то не създава занаята, но осигурява публичната рамка, в която той продължава да бъде разпознаваем елемент от идентичността на града и след като домашното производство на килими вече не е основен поминък на населението.

Заключение

Изследването показва, че котленското килимарство и читалищната институция в Котел принадлежат към една и съща по-широка традиция на местна гражданска и културна самоорганизация, зародена през българското Възраждане. Занаятът предхожда читалището с векове, но именно читалищната форма, утвърдена през 1870 г. и запазена до днес под името „Съгласие – Напредък 1870“, осигурява институционалния канал, чрез който котленската килимарска памет продължава да бъде публично видима и днес. Бъдещи изследвания биха могли да разширят този анализ чрез систематизиране на архива на самото читалище и чрез съпоставка с институционалния опит на други читалища в котленския край, свързани с местни занаяти.

Използвани източници и институционална база

I. Институционална база

• Българска академия на науките (БАН) — Институт за литература
• Община Котел
• Народно читалище „Съгласие – Напредък 1870“, гр. Котел

II. Дигитални платформи

• Официален сайт на Община Котел — раздел „Народни читалища“
• Енциклопедия „Българско възраждане“, Институт за литература – БАН — статия „Котел“
• Списание „Българска наука“ — статия на Петя Илиева

III. Библиография (БАН/СУ стандарт)

• Велев, В. Исторически преглед, развитие и съвременност на читалищното дело в България (подбрани моменти). София: Академично издателство „За буквите – О писменехь“, 2022.
• Илиева, П. Значение на българските фолклорни мотиви, като част от културното ни наследство. История на българските фолклорни мотиви. — В: сп. Българска наука (електронно издание), б.г.
• Караджова, Д. Котел. — В: Енциклопедия „Българско възраждане. Литература, периодичен печат, литературен живот, културни средища“, т. 2 (К–П). София: Институт за литература – БАН, б.г.
• Коев, И. Българска везбена орнаментика. София: Българска академия на науките, 1951.
• Колев, Н. Българска етнография. София: Българска академия на науките, б.г.
• Куршумова, Д. Истории, втъкани в котленски килими. Сливен, 2024.
• Куршумова, Д. Чудните килими от Котленско. Сливен: Обществен дарителски фонд – Сливен.
• Община Котел. Народни читалища (официална страница). б.г.
• Станков, Д. Котленски килими. София: Издателство на Българската академия на науките, 1968.
• Станков, Д. Чипровски килими. София: Издателство на Българската академия на науките, 1960.

Този материал е подготвен при стриктно спазване на принципите за авторска оригиналност и научна етика. Всички използвани източници са коректно цитирани, което гарантира достоверността и академичната цялост на представената информация.

ORCID iD: 0009-0008-6095-892X
ISSN: 3033-2982

DOI:

---

От:  © Rada Evtimova