Петрич кале | Rada Evtimova

 (Petrich Kale)

Петрич кале: късноримска и ранновизантийска фортификационна традиция (края на III – VI в.) в светлината на археологическите и нумизматичните данни

 (Petrich Kale: Late Roman and Early Byzantine Fortification Tradition (Late 3rd – 6th c. AD) in the Light of Archaeological and Numismatic Data)

Отбранителна архитектура на прехода между Одесос и вътрешността на Мизия Втора

Резюме

Крепостта Петрич кале се намира край с. Разделна, община Аврен, Варненска област, на скалист рид, свързан с Авренското плато само по тесен провлак от юг. Целта на статията е да проследи строителната хронология на укреплението въз основа на нумизматичните данни, публикувани от М. Манолова-Войкова и И. Лазаренко (2021), и да я постави в контекста на късноримската и ранновизантийска отбранителна политика по Западното Черноморие, документирана писмено от Прокопий Кесарийски в трактата „За строежите“. Използвани са теренните отчети от разкопките на екип с ръководител В. Плетньов, публикувани последователно в поредицата „Археологически открития и разкопки“ за периода 2012–2014 г., както и по-ранни данни за съседната крепост Кастрици. Резултатите очертават изграждане на главната крепостна стена в края на III – началото на IV в., с активен живот през ранновизантийския период и по-късна употреба през българското средновековие. Приносът на статията е в съпоставянето на архивните археологически отчети с нумизматичния анализ, което дава по-прецизна рамка за датировка на укреплението в общия контекст на лимеса по Долния Дунав и Черноморието.

Ключови думи: Петрич кале, късна античност, ранновизантийска фортификация, Одесос, нумизматика, Прокопий Кесарийски, Варненска област

Съдържание на статията

• 1. Увод
• 2. История на проучванията
• 3. Методология
• 4. Основни резултати
• 5. Анализ и интерпретация
• 6. Сравнителен анализ
• 7. Специфики и научен контекст
• 8. Заключение
• 9. Използвани източници

Петрич кале (Petrich Kale)

Увод

Крепостта Петрич кале заема скалист израстък на Авренското плато, на около 15 км югозападно от Варна (античния Одесос), в землището на с. Разделна, община Аврен. Обектът е защитен естествено от три страни — на запад и север от отвесни скали с височина до 35 м, а на изток от дълбок дол — и е достъпен единствено през тесен скален провлак от юг (Malcheva 2023). Тази топография го определя като типичен пример за укрепление от групата на т.нар. „рефугии“ или контролни пунктове по вторичните пътища, свързващи Одесос с вътрешността на провинция Мизия Втора.

Изследователският въпрос на настоящата статия е следният: доколко археологическите и нумизматични данни от разкопките на Петрич кале потвърждават принадлежността на главната крепостна стена към общата вълна на късноримско и ранновизантийско фортификационно строителство, засвидетелствана писмено за региона от Прокопий Кесарийски.

История на проучванията

Системни разкопки на Петрич кале провежда екип на Регионален исторически музей – Варна с ръководител В. Плетньов, в който участват М. Манолова-Войкова, И. Лазаренко и (от определен етап) П. Пеев. Резултатите от полевите кампании са публикувани последователно в годишника „Археологически открития и разкопки“ (АОР), издание на Националния археологически институт с музей при БАН: отчет за разкопки, проведени през 2012 г., в том АОР за 2013 г. (Плетньов и др. 2013: 675), и отчет за следваща кампания в том АОР за 2014 г. (Плетньов и др. 2014: 722). Екипът работи паралелно и на съседната крепост Кастрици в резиденция „Евксиноград“, чиито резултати са публикувани в същите томове (Плетньов и др. 2013: 678; Плетньов и др. 2014: 725).

Отделно от теренните отчети, M. Манолова-Войкова публикува самостоятелно предварително съобщение за обекта в „Известия на Народния музей – Варна“ (Манолова-Войкова 2019), а заедно с И. Лазаренко — специализирано нумизматично изследване на датировката на главната крепостна стена, представено на Международния нумизматичен симпозиум в Русе през 2019 г. и публикувано в сборника „Coin Hoards in Southeastern Europe (1st–6th century AD)“ (Манолова-Войкова, Лазаренко 2021: 345–388).

Методология

Изследването се основава на съпоставка между три групи данни: (1) теренните археологически отчети от поредицата АОР за проучванията при кула №1 на крепостта; (2) нумизматичния анализ на монетите, открити в затворени археологически контексти при тази кула, публикуван от Манолова-Войкова и Лазаренко; и (3) писмения извор на Прокопий Кесарийски „За строежите“, ползван в българския превод в поредицата „Гръцки извори за българската история“, том II (ГИБИ, 1958: 154–178).

Нумизматичният метод, приложен от авторите на изследването за датировка на стената, се основава на анализ на монетите, открити под и в основата на градежа — техника, установена в археологическата практика като terminus post quem за строителния хоризонт (Манолова-Войкова, Лазаренко 2021: 345). Този подход е съпоставен тук със стратиграфските наблюдения, отразени в теренните отчети на екипа.

Основни резултати

Според теренните отчети крепостта се състои от масивна каменна крепостна стена, изградена в техника с ломен камък и хоросанова спойка, характерна за късноантичното строителство по Черноморието. Съгласно по-подробни описания на обекта, съхранени в туристическа и краеведска литература, укреплението е имало две правоъгълни кули с размери приблизително 11 на 9 м, разположени на около 50 м една от друга, от които днес е запазена височина до 7 м (Malcheva 2023). В една от кулите, охраняваща подстъпа към крепостта, при разкопки са установени битова керамика и животински кости — данни, показателни за продължителна употреба на съоръжението.

Нумизматичният анализ на монетите от основата на кула №1, направен от Манолова-Войкова и Лазаренко, дава основание строителството на главната крепостна стена да се отнесе към края на III – началото на IV в. (Манолова-Войкова, Лазаренко 2021: 345). В по-късен хоризонт на обекта са установени и следи от живот през българското средновековие — еднокорабна църква с нетипична апсида и некропол, както и находки от периода на XV в., свързани с похода на Владислав Варненчик (Malcheva 2023).

                                       

                                                           

Анализ и интерпретация

Хронологическата рамка, изведена от нумизматичните данни, съвпада с общата картина на отбранителното строителство по северното Черноморие в края на Домината и началото на Тетрархията, период на засилена военна активност срещу готски и други варварски нападения по крайбрежието. В по-широк план тази строителна дейност предхожда с около два века мащабната програма на Юстиниан I, описана от Прокопий Кесарийски: в трактата „За строежите“ императорът е представен като възстановител и строител на десетки крепости в провинциите Малка Скития и Мизия, включително в района около Одесос, с цел спиране на варварските нашествия (ГИБИ 1958: 154–178). Продължаващата употреба на Петрич кале през VI в. вероятно се вписва в тази по-късна фаза на укрепителна дейност, документирана писмено, но не пряко засвидетелствана поименно за самия обект в текста на Прокопий.

Функционалният анализ на местоположението — контрол над вторичен път към Одесос през Авренското плато — подкрепя тезата, че крепостта е изпълнявала ролята на охранителен пункт, а не на градско средище през късноантичния период, за разлика от по-късната ѝ функция през българското средновековие, когато арабският географ Ал-Идриси я описва през XII в. като голямо и процъфтяващо селище под името Батрич (Malcheva 2023).

                                                               

Сравнителен анализ

Съпоставката със съседната крепост Кастрици, разкопавана от същия екип в резиденция „Евксиноград“ (Плетньов и др. 2013: 678; Плетньов и др. 2014: 725), показва сходна топография и строителна техника, характерна за групата укрепления в непосредствената периферия на Одесос. По-широк регионален паралел представлява късноантичната крепост на нос Свети Атанас край Бяла, датирана в V–VI в. и изследвана от В. Йотов и Ал. Минчев, както и системата от укрепления по Долнодунавския лимес, изследвана от Р. Иванов (1999). Сходствата в градивната техника — ломен камък с хоросанова спойка и правоъгълни кули — поставят Петрич кале в общата типологична група на късноантичните и ранновизантийски крепости по Черноморското крайбрежие на провинция Мизия Втора.

За периода след VI в. полезна съпоставка предлага керамичният материал от българското средновековие, установен на близки паметници по Черноморието. Проучването на И. Щерева и М. Манолова-Войкова върху трапезната керамика с металовидно (слюдесто) покритие от XI–XII в. показва, че този тип съдове, характерни с прилагането на златист или сребрист блясък чрез слюдеста напойка, а понякога и с допълнителна геометрична украса, са разпространени най-вече в Южна България, но присъстват и в паметници по крайбрежието (Shtereva, Manolova 2001: 57–58). Подобни находки, макар да не са пряко засвидетелствани в публикуваните отчети за Петрич кале, очертават общия керамичен хоризонт на укрепленията от този по-късен, средновековен етап от съществуването на обекта.

Специфики и научен контекст

Специфична за обекта е комбинацията от естествена и изкуствена защита — рядко срещаното съчетание от отвесни скали на три страни и тесен изкуствен провлак откъм четвъртата, което го отличава от повечето равнинни или хълмисти крепости по крайбрежието. Тази топографска особеност вероятно обяснява продължителността на употреба на обекта — от късната античност през цялото българско средновековие чак до XV в. — без съществена промяна в отбранителната му концепция.

Заключение

Съпоставката между теренните археологически данни и нумизматичния анализ на Манолова-Войкова и Лазаренко (2021) позволява главната крепостна стена на Петрич кале да бъде отнесена към края на III – началото на IV в., в рамките на общата вълна от късноримско и ранновизантийско фортификационно строителство по Черноморието. Обектът се вписва в отбранителната система около Одесос и намира паралели в съседните укрепления Кастрици и Свети Атанас, а по-широкият исторически контекст на Юстиниановата строителна политика, документиран от Прокопий Кесарийски, подсказва възможна по-късна фаза на поддръжка и надграждане на съоръжението през VI в. Бъдещи изследвания биха могли да насочат вниманието към по-детайлен археометричен анализ на строителния разтвор, който да потвърди или прецизира предложената хронологическа рамка.

Използвани източници и институционална база

I. Институционална база

• Национален археологически институт с музей при БАН (НАИМ–БАН)
• Регионален исторически музей – Варна
• Регионален исторически музей – Русе

II. Дигитални платформи

• Academia.edu (профил на М. Манолова-Войкова)
• macedonia.kroraina.com (дигитализирано издание на ГИБИ, том II)

III. Библиография

ГИБИ 1958: Гръцки извори за българската история. Т. II. (Прев. Ив. Дуйчев и колектив). София: БАН, 154–178.

Иванов, Р. 1999. Долнодунавската отбранителна система между Дортикум и Дуросторум от Август до Маврикий. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“.

Манолова-Войкова, М. 2019. Крепостта Петрич кале край село Разделна (Предварително съобщение). – Известия на Народния музей – Варна, кн. 51 (66), 45–62.

Плетньов, В., М. Манолова-Войкова, И. Лазаренко. 2013a. Археологическо проучване на средновековна крепост Петрич кале, община Аврен, област Варна. – В: Археологически открития и разкопки през 2012 г. София: НАИМ–БАН, 675–677.

Плетньов, В., М. Манолова-Войкова, И. Лазаренко. 2013b. Археологическо проучване на крепостта Кастрици, Евксиноград. – В: Археологически открития и разкопки през 2012 г. София: НАИМ–БАН, 678–680.

Плетньов, В., М. Манолова-Войкова, И. Лазаренко, П. Пеев. 2014. Археологически разкопки на средновековния град „Петрич“ (Петрич кале), община Аврен, Варненско. – В: Археологически открития и разкопки през 2013 г. София: НАИМ–БАН, 722–724.

Malcheva, N. 2023. Petrich Kale Fortress was destroyed by the Crusaders. – Bulgaria Travel News, 11.09.2023. 

Manolova-Voykova, M., I. Lazarenko. 2021. Numismatic Data for Dating the Construction of the Main Fortification Wall of Petrich Kale. – In: V. Varbanov, N. Rusev (eds.), Coin Hoards in Southeastern Europe (1st–6th century AD). Proceedings of the Rousse Regional Museum of History, Vol. 24. Rousse: Rousse Regional Museum of History, 345–388.

Shtereva, I., M. Manolova. 2001. About the Problem of the Origin of Slip-Coated Ceramics from 11th–12th Century Bulgaria. – Archaeologia Bulgarica, V, 3, 57–63.

Този материал е подготвен при стриктно спазване на принципите за авторска оригиналност и научна етика. Всички използвани източници са коректно цитирани, което гарантира достоверността и академичната цялост на представената информация.

ORCID iD: 0009-0008-6095-892X
ISSN: 3033-2982

DOI:

---

От:  © Rada Evtimova