Цитаделата на Лютица| Rada Evtimova

 (The citadel of Lyutitsa)

Архитектурни особености на цитаделата на крепостта Лютица според последните археологически проучвания 

(Architectural Features of the Citadel of the Lyutitsa Fortress According to the Latest Archaeological Research)

Строителни периоди, укрепителна система и представителна архитектура на средновековния „Мраморен град“ в Източните Родопи

Резюме

Крепостта Лютица, разположена в община Ивайловград, област Хасково, е един от най-добре запазените средновековни укрепени градски центрове на територията на България. Проучванията, водени от 2002 г. насам от доц. д-р Бони Петрунова и д-р Филип Петрунов (НАИМ при БАН), разкриват вътрешно укрепено ядро с обща дължина на стените над 800 м, изградено предимно от мрамор, споен с бял хоросан — обстоятелство, дало основание обектът да бъде наречен от изследователите „Мраморният град“. Настоящата статия систематизира публикуваните данни за архитектурата на цитаделата: градежната техника (т.нар. „сантрачна система“), укрепителните кули, представителната Сграда № 1 до входа и хронологическите етапи на изграждане и преустройство от IX до XIV в. Материалът се основава изцяло на публикувани археологически отчети и научни статии на екипа, проучвал обекта. Целта е да се очертае архитектурният облик на цитаделата в светлината на находките от последните две десетилетия, без прибягване до недокументирани хипотези или популярни легенди.

Ключови думи: Лютица, цитадела, средновековна фортификация, Източни Родопи, Второ българско царство, крепостна архитектура, доц. д-р Бони Петрунова, д-р Филип Петрунов

Съдържание на статията

• 1. Увод
• 2. История на проучванията
• 3. Методология
• 4. Основни резултати
• 5. Анализ и интерпретация
• 6. Сравнителен анализ
• 7. Специфики и научен контекст
• 8. Заключение
• 9. Използвани източници

 Цитаделата на Лютица (The citadel of Lyutitsa)

Увод

Средновековният град Лютица е разположен на едноименния хълм в източните дялове на Родопите, на около 8 км северозападно от квартал Лъджа на гр. Ивайловград, 6 км източно от с. Плевун и 1,5 км от обезлюденото днес с. Рогозово. Обектът попада в община Ивайловград, област Хасково, в непосредствена близост до българо-гръцката граница, с пряка визуална връзка към Адрианопол (дн. Одрин) и Южнотракийската низина.

До 2002 г. мястото е било известно сред местното население единствено с топонима „Градището“. Систематичните археологически разкопки, започнати през същата година под ръководството на доц. д-р Бони Петрунова, установяват, че под повърхностния каменен разсип от османския период се крие едно от най-добре запазените средновековни укрепления в България — с крепостни стени, достигащи на места височина до 10 м, и вътрешно укрепено ядро (цитадела), пряко свързано с главните куртини.

Изследователски въпрос на настоящата статия е: какви са конкретните архитектурни характеристики на цитаделата на Лютица — градеж, план, укрепителни елементи и представителна застройка — според резултатите от археологическите кампании, публикувани до момента.

История на проучванията

Проучванията на Лютица протичат в няколко последователни кампании, документирани ежегодно в поредицата „Археологически открития и разкопки“ (АОР) на НАИМ–БАН:

• 2002 г. — начало на разкопките под ръководството на Б. Петрунова (Петрунова 2003, 140).
• 2004–2006 г. — първи по-мащабни разкрития на крепостните съоръжения (Петрунова 2005, 310–311; Петрунова 2006, 360).
• 2011 г. — начало на проучването на представителната сграда до входа на цитаделата, обозначена по-късно като Сграда № 1 (Петрунова, Василева, Димитрова 2012).
• 2013–2016 г. — разширяване на разкопките в сектора на входа и документиране на последователни строителни хоризонти (Петрунова, Петрунов 2015; Петрунов, Кирякова, Стоилова 2016).
• 2017–2018 г. — спасителни и редовни проучвания във втора охранителна зона на крепостта и в непосредствена близост до портата, при които са открити оловният печат на императрица Ирина Палеологина (Йоланта Монфератска Дукина Комнина Палеологина) и елементът от пластинчата броня (Петрунов, Кирякова, Райкова 2017; Петрунова, Петрунов, Кирякова, Райкова 2018; Петрунова, Петрунов, Кирякова 2019).
• 2020 г. — завършване на разкопките в централната част на Сграда № 1 (Petrunov 2021).
• 2002–2022 г. — натрупване на обширен нумизматичен материал, обобщен в публикацията за торнезетата от Лютица (Петрунов 2023).

Резултатите от първите петнадесет проучвателни сезона (2002–2017 г.) са синтезирани в монографията на Б. Петрунова и Ф. Петрунов „Лютица. Мраморният град — закрилник на Източните Родопи“, книга първа (София, 2018), която остава основният обобщаващ труд по темата към момента.

Методология

Настоящият текст прилага критичен библиографски метод, основан изключително на публикувани научни източници — годишни отчети от АОР, статии в специализирани издания („Нумизматика, сфрагистика и епиграфика“, „Известия на Националния исторически музей“) и материали от научни конференции (БАНИ’2020). Данните за архитектурните структури (план, размери, дебелина на зидовете, строителни фази) са заимствани директно от теренната документация на проучвателния екип, изготвена от инж. Атанас Каменаров и Виолина Кирякова.

Хронологическото датиране на строителните хоризонти се основава на стратиграфски наблюдения, съпоставени с нумизматичен материал — метод, прилаган последователно от екипа на обекта и от специалистите нумизмати проф. Константин Дочев и доц. д-р Владимир Пенчев. Сравнителният анализ на въоръжението (пластинчатата броня) използва типологическия метод на доц. д-р Деян Рабовянов, приложен и към аналогични находки от Царевец и Никопол.

Статията не привлича лабораторни физикохимични анализи (напр. рентгенова дифракция или електронна микроскопия) на строителните материали, тъй като такива не са документирани в публикуваната до момента литература за обекта — заключенията за произхода на мрамора се основават на макроскопски наблюдения, изнесени от проучвателите (Петрунова, Петрунов 2018).

Основни резултати

Общ план и укрепителна система

Руините на средновековния град заемат площ от 26 дка и имат форма на неправилна елипса с максимални размери 220 х 167 м. Общата дължина на крепостните стени надхвърля 800 м, а запазената им височина достига 10 м. Дебелината на стените варира между 1,8 и 2,3 м.

Градежът е изпълнен от добре оформени по лицева страна ломени камъни, споени с бял хоросан; между двете лица е положен implektum от камък, обилно свързан с хоросан. Значителна част от камъните в лицевата зидария са мраморни, което придава на стените характерния светъл, бял цвят — обстоятелството, заради което изследователите наричат обекта „Мраморния град“ (Петрунова, Петрунов 2018).

По протежението на куртините са документирани отвори за дървени греди, вградени надлъжно в тялото на стената — конструктивно решение, известно като „сантрачна система“. То изпълнява функцията на еластичен пояс, придаващ гъвкавост на зидарията при обстрел от стенобойни машини, и представлява българският еквивалент на тухлените пояси, характерни за късноантичните фортификации.

По протежение на куртините са запазени 10 от общо 16-те кули и бастиони на укреплението: 1 осмостенна, 3 кръгли, 2 U-образни и 10 правоъгълни. Главният вход е разположен в най-западната част на крепостта, с ширина около 2 м, пряко защитен от две правоъгълни кули.

Строителни периоди

В укреплението се различават два основни строителни периода. Първият е датиран в IX–X в., когато земите на Източните Родопи трайно влизат в пределите на българската държава; от него произхожда основният план на крепостта, главният вход и по-голямата част от запазените днес кули, включително осмоъгълната кула в югоизточния ъгъл. От същия период е и голямата трикорабна базилика в централната, най-висока точка на хълма.

Вторият строителен период е отнесен към XII–XIII в. — след сериозните поражения на укрепленията при завладяването на българските земи от Източната Римска империя в края на X — началото на XI в. През този етап са изградени още четири кули в западната част на града, подсилени са старите стени и е издигната протейхизма пред северозападния, северния и част от източния участък на укреплението — допълнителна отбранителна линия, защитаваща най-достъпните подходи. От този период е и разкритата еднокорабна църква, издигната върху останките на ранносредновековната базилика.

Сграда № 1 — представителната постройка до входа

Непосредствено до единствения регистриран вход в западната част на града е разположена монументална постройка, обозначена в проучвателната документация като Сграда № 1. Изследването ѝ протича последователно между 2011 и 2020 г.

Първоначалният зид „А“ е открит през 2011 г.; в хода на следващите кампании е разкрита цялата му дължина от 14,65 м при средна ширина до 0,83 м. През 2013–2014 г. са регистрирани зидове Б1 и З1, както и част от Б2 и преходът между тях, при обща изследвана площ около 70 кв. м. През 2015–2016 г. е проследен целият план на сградата чрез сондажи, а общата ѝ застроена площ е установена на 197 кв. м. През 2020 г. е изцяло разкрита централната част на постройката, където е открит зид „И“, обособяващ централно помещение.

Основите на сградата са вкопани и положени директно върху скалата; зидовете са изградени от ломени камъни, споени с хоросан с фина керамична примес, като на места разтворът достига дебелина до 1 м. Ширината на зидовете варира между 0,80 и 0,83 м, а запазеният културен пласт — между 0,10 и 1,20 м. Входът на сградата, ограден от зидове „И“ и „Д“, е с широчина около 1,40 м.

Постройката преживява поне едно преустройство в рамките на функционирането си между X–XI и XII–XIII в. По-късни конструктивни намеси от XIV в. — сред които зид „Б“, впоследствие демонтиран и заменен с контрафорс — свидетелстват за адаптиране на структурата към нуждите на по-късния етап от живота на крепостта. След края на XIII в. сградата служи като източник на строителен материал за ремонта на крепостната стена през XIV в., което води до почти пълното разрушаване на входните ѝ зидове.

Общо на територията на Сграда № 1 са открити над 1300 движими паметника за деветте проучвателни сезона — монети от времето на Константин VII Багренородни (912–963) до Исак II Ангел, латински и български имитации, монети на Атинското дукство, както и на възстановената след 1261 г. Византийска империя (Petrunov 2021).

Находки, свързани с хронологията на цитаделата

В пространството между крепостната порта и голямата сграда югоизточно от нея, при разкопки през 2018 г., е открит оловен печат на императрица Ирина Палеологина (1274–1317), датиран между 1305 и 1306 г. — находка без пряк паралел от редовни археологически проучвания в България до момента на публикуването ѝ (Петрунов 2020).

В същия сектор, в насипа между голямата сграда и крепостната стена, е открита и желязна пластина от пластинчата броня, датирана в последните две десетилетия на XIII и първите две десетилетия на XIV в. — период, свързан с второто голямо кризисно събитие в живота на крепостта, довело до нейното опожаряване (Рабовянов, Петрунов 2021).

При разкопки в близост до входа на укреплението между 2002 и 2022 г. са документирани и 38 екземпляра торнезета на латинските владетели на Балканите и Византия — сред тях монети на Карл I Анжуйски, на рода дьо ла Рош (Атинско дукство), на Изабела дьо Вилардуен (Ахейски принципат), на Йоан II Орсини, на Андроник II и Андроник III Палеолог, както и досега непубликувано монетосечене на Йоан V Палеолог (Петрунов 2023).

Анализ и интерпретация

Съпоставката между архитектурните данни и нумизматичния материал очертава ясна картина за функционирането на цитаделата в две основни фази. През IX–X в. градското ядро се оформя като структуриран административен и духовен център, за което свидетелства едновременното изграждане на главния вход, кулите и голямата трикорабна базилика. Монетите от X–XII в., открити в пласта на Сграда № 1, потвърждават непрекъснатото функциониране на постройката през този период.

Втората фаза, свързана с подсилването на укреплението през XII–XIII в., съвпада с възстановяването на значението на крепостта след отслабването на византийския контрол в Мала Азия. Присъствието на латински монети от края на XIII — началото на XIV в. в непосредствена близост до входа документира период, в който Лютица изглежда е под контрола на латинските държави на Балканите — кратък отрязък, съпроводен и от разрушаването на по-ранната Църква № 2 и заменянето ѝ с по-скромна еднокорабна постройка.

Печатът на Ирина Палеологина, датиран в първите години на нейното управление в Солун (1305–1306 г.), съвпада хронологически с период на засилена нужда от финансови постъпления във Византийската империя, свързана с изплащането на каталанските наемници — обстоятелство, което позволява печатът да бъде тълкуван като следа от административна или търговска кореспонденция, а не като случайна находка (Петрунов 2020).

Находката от пластинчата броня, датирана в същия хронологически хоризонт, съответства на засиленото проникване на западноевропейска военна мода в балкано-византийския свят през първите десетилетия на XIV в. — процес, документиран паралелно и в Царевец, Никопол и Русокастро (Рабовянов, Петрунов 2021).

Сравнителен анализ

Градежната техника на Лютица — ломени, предимно мраморни камъни с хоросанова спойка и вграден дървен „сантрач“ — намира паралели в редица български средновековни укрепления от IX–X в., макар мащабната употреба на мрамор да остава сравнително рядко срещана характеристика в източнородопския регион.

По отношение на защитното въоръжение, пластината от Лютица е съпоставена от Д. Рабовянов и  д-р Ф. Петрунов с аналогични находки от Царския дворец на Царевец във Велико Търново (Рабовянов, Димитров 2010; Rabovyanov, Dimitrov 2011), от крепостта Никопол (Rabovyanov, Naydenov 2013) и от Русокастро, както и с по-широк кръг паралели от Централна и Югоизточна Европа — замъците Орлик (Чехия), Шчерба и Нове место (Полша), крепостите Сталач и Ружица (Сърбия и Хърватия) и Бистра Мурешулуй (Румъния) (Рабовянов, Петрунов 2021).

Нумизматичните паралели сочат близост между процесите на парично обръщение в Лютица и в Търновград — наличието на сходни по количество и качество имитации на византийски монети в двата центъра подсказва сходни икономически механизми в периода на Второто българско царство (Петрунов 2018).

Специфики и научен контекст

Сред уникалните за българската археология характеристики на Лютица се откроява находката на оловния печат на Ирина Палеологина — първи документиран екземпляр от редовни разкопки в България — както и досега непознатото монетосечене на Йоан V Палеолог, установено едва при обработката на торнезетата от обекта (Петрунов 2023). Тези данни поставят Лютица сред ключовите обекти за изследване на паричното обръщение и дипломатическите връзки по югоизточната граница на Второто българско царство през XIV в.

Заключение

Публикуваните до момента архитектурни данни очертават цитаделата на Лютица като укрепено градско ядро с два ясно различими строителни периода — IX–X в. и XII–XIII в., — оформено от мощна крепостна стена със смесена каменно-мраморна градежна техника и вградена дървена армировка. Представителната Сграда № 1 до входа документира близо петвековно непрекъснато функциониране, последователно преустройвана до края на XIII в. Находките от последните проучвателни сезони — печатът на Ирина Палеологина, елементът от пластинчата броня и торнезетата на латинските владетели — насочват към кратък, но наситен със събития период в началото на XIV в., свързан с военни сблъсъци и с проникването на западноевропейски политически и военни практики в района. Бъдещите проучвания, засега обхванали под 5% от територията на обекта, се очаква да прецизират допълнително хронологията на цитаделата.

Използвани източници и институционална база

I. Институционална база

Български академия на науките (БАН) — Национален археологически институт с музей (НАИМ), Секция за средновековна археология; Национален исторически музей (НИМ) — София; Исторически музей — Ивайловград; Община Ивайловград.

II. Дигитални платформи

publications.naim.bg (издания на НАИМ–БАН); academia.edu (профил на д-р Филип Петрунов и Деян Рабовянов).

III. Библиография

• Петрунова, Б. Археологическо проучване на крепостта Лютица до Ивайловград. — Археологически открития и разкопки през 2002 г. София, 2003, 140.
• Петрунова, Б. Крепостта Лютица до Ивайловград. — Археологически открития и разкопки през 2004 г. София, 2005, 310–311.
• Петрунова, Б. Проучвания на крепостта Лютица до Ивайловград. — Археологически открития и разкопки през 2005 г. София, 2006, 360.
• Петрунова, Б., Е. Василева, Я. Димитрова. Крепостта Лютица до Ивайловград. — Археологически открития и разкопки през 2011 г. София, 2012.
• Петрунова, Б., Ф. Петрунов. Археологически проучвания на крепостта Лютица. — Археологически открития и разкопки през 2014 г. София, 2015, 663–665.
• Петрунов, Ф., Виолина Кирякова, А. Стоилова. Средновековна крепост — град Лютица. — Археологически открития и разкопки през 2015 г. София, 2016, 697–699.
• Петрунов, Ф., Виолина Кирякова, Г. Райкова. № 18. Средновековна крепост — град Лютица. — Археологически открития и разкопки през 2016 г. София, 2017, 566.
• Петрунов, Ф., Виолина Кирякова, Г. Райкова. № 19. Спасителни археологически проучвания във втора охранителна зона на крепостта Лютица. — Археологически открития и разкопки през 2016 г. София, 2017, 569.
• Петрунова, Б., Ф. Петрунов. Лютица. Мраморният град — закрилник на Източните Родопи, книга първа. София, 2018.
• Петрунова, Б., Ф. Петрунов, Виолина Кирякова, Г. Райкова. № 24. Археологически проучвания на крепостта Лютица през 2017 г. — Археологически открития и разкопки през 2017 г. София, 2018, 509–511.
• Петрунов, Ф., Виолина Кирякова, Г. Райкова. № 25. Спасителни археологически проучвания на крепостта Лютица през 2017 г. — Археологически открития и разкопки през 2017 г. София, 2018, 511–513.
• Петрунов, Ф. Нови данни за монетната циркулация от епохата на Второто българско царство в средновековния град Лютица. — Нумизматика, сфрагистика и епиграфика 14, 2018, 175–180.
• Петрунова, Б., Ф. Петрунов, Виолина Кирякова. № 38. Археологически проучвания на крепостта Лютица. — Археологически открития и разкопки през 2018 г. София, 2019, 533–535.
• Петрунов, Ф. Оловен печат на Ирина Палеологина от средновековния град Лютица. — Нумизматика, сфрагистика и епиграфика 14, 2020.
• Petrunov, F. Building № 1 from the Marble City Lyutitsa. — В: Доклади, международна научна конференция БАНИ’2020, 21–23 ноември 2020. София, 2021.
• Рабовянов, Д., Ф. Петрунов. Елемент от пластинчата броня от средновековния град Лютица. — Известия на Националния исторически музей, том XXXIII (Юбилеен сборник Бони Петрунова). София, 2021, 297–314.
• Петрунов, Ф. Торнезета от средновековния град Лютица. — Нумизматика, сфрагистика и епиграфика 19, 2023, 105–116.
• Рабовянов, Д., Ст. Димитров. Средновековно защитно въоръжение от Царския дворец в Търновград. — Археология, LI, 2010, кн. 1–2, 77–87.
• Rabovyanov, D., St. Dimitrov. Medieval Armour from the Royal Palace in the Bulgarian Capital Tarnovgrad. — Acta Militaria Mediaevalia, VII, 2011, 161–173.
• Rabovyanov, D., V. Naydenov. Late Medieval Coat of Plates from the Lower Danube Fortress of Nikopol. — Archaeologia Bulgarica, XVII, 2, 2013, 73–88.
• Дочев, К. Каталог на българските средновековни монети XIII–XIV век. Велико Търново, 2009.
• Дочев, К. Монети на византийската фамилия Палеолози в паричното обръщение на Българската държава 1259–1396. Т. 1–2. Велико Търново, 2017.
• Авдев, С. Монетната система в Средновековна България през XIII–XIV век. София, 2005.
• Malloy, A. G., I. F. Preston, A. J. Seltman. Coins of the Crusader States 1098–1291. New York, 1994.
• Hendy, M. Coinage and Money in the Byzantine Empire (1081–1261). Washington, 1969.

Този материал е подготвен при стриктно спазване на принципите за авторска оригиналност и научна етика. Всички използвани източници са коректно цитирани, което гарантира достоверността и академичната цялост на представената информация.

ORCID iD: 0009-0008-6095-892X
ISSN: 3033-2982

DOI:

---

От:  © Rada Evtimova