Покривало за глава | Rada Evtimova

(Head covering)

Семиотични функции на женското покривало за глава в българската традиционна култура

Резюме. Статията разглежда женското покривало за глава в българската традиционна култура като знакова система, кодираща възраст, брачен статус и принадлежност към общност. Контекстът е установената в етнографската наука опозиция между открита моминска и покрита невестинска коса, документирана в изследванията върху народната носия в Северна България и Родопите. Целта е да се проследят семиотичните механизми на тази опозиция — числова символика на прическата, цветова възрастова еволюция, регионална терминологична диференциация — и да се обвърже конкретният етнографски материал с по-общите представи за косата в българската народна митология. Методът съчетава сравнителен анализ на теренно събрана лексика, типологическо съпоставяне на конкретни форми на забраждане и функционален прочит на обредните практики. Резултатите показват устойчива, макар и регионално вариативна, знакова система, в която покривалото за глава функционира едновременно като социален паспорт и като защитен елемент. Приносът на статията е в систематизирането на тази знакова система върху основата на теренно верифицирани извори за Северна България и Родопите.

Ключови думи: покривало за глава, забраждане, семиотика на облеклото, българска традиционна носия, невестинска прическа, обредна символика

Съдържание на статията

• Увод
• История на проучванията
• Методология
• Основни резултати
• Анализ и интерпретация
• Сравнителен анализ
• Специфики и научен контекст
• Интегративен научен дискурс
• Заключение
• Използвани източници

Покривало за глава (Head covering)

Увод

Женското покривало за глава заема централно място сред знаковите елементи на българската традиционна носия. Разпространението му обхваща цялата етническа територия на българите, като конкретните форми варират съществено между отделните области — от простото кенарено платно в Родопите до сложните подложени конструкции тип „коти" в централната част на Дунавската равнина. Административно и географски изследването се опира на два добре документирани ареала: Северна България (Ловешко, Плевенско, Врачанско, Севлиевско, включително преселническата общност в с. Бешенов, Банат) и Родопската област в нейното деление на Западни и Източни Родопи, обхващащо и двете конфесионални групи — българи християни и българи мюсюлмани.

Културно-историческият контекст на темата е обвързан с по-широк комплекс от вярвания за косата в българската народна митология, в който тя се схваща като посредник между земния и отвъдния свят (Георгиева 1993: 145 и сл.). Предишни изследвания — етнографските монографии на М. Велева, теренно-диалектоложките изследвания на Г. Кръстева-Ножарова, Е. Каневска-Николова и С. Маринов, както и историко-културният преглед на Р. Ганева — са изградили солидна емпирична база от локализирана лексика и типологии, но систематичен семиотичен прочит на цялата тази материя липсва като самостоятелна задача. Изследователският въпрос на настоящата статия е следният: доколко опозицията открита/покрита коса функционира като единна знакова система на българската етническа територия и какви са конкретните кодове, чрез които тя се реализира — числови, цветови, терминологични.

История на проучванията

Систематичното изследване на българското народно облекло, включително прическата и забраждането, започва в междувоенния период с работата на Хр. Вакарелски, чиято статия „Забулване на невестата" (Вакарелски 1935) остава основен извор за обредното покриване на невестата. Следвоенният етап е представен от мащабните монографии на Института за изследване на изкуствата и Етнографския институт с музей при БАН — преди всичко двутомното изследване на М. Велева и Е. Лепавцова за Северна България (Велева, Лепавцова 1960) и монографията на М. Велева за двупрестилчената носия (Велева 1963), в чиято пета глава „Прическа и забраждане" (с. 66–85) е систематизиран обширен теренен материал. Успоредно с това сборникът „Народностна и битова общност на родопските българи" (1969) обединява изследванията на М. Велева и Г. Кръстева-Ножарова съответно за Източните и Западните Родопи. В по-ново време темата е разработена диалектоложки от Е. Каневска-Николова и С. Маринов (2022) за Родопите и от А. Комитска (2020) за Северна България, а Р. Ганева (2000, 2003) предлага пряк семиотичен прочит на прическата и забраждането като социален знак.

Методология

Методът съчетава три равнища на анализ. Първо, терминологичен и етимологичен микроанализ на локалната лексика, свързана със забраждането, с опора на диалектоложките извори (Кръстева-Ножарова 1969; Каневска-Николова, Маринов 2022). Второ, типологическо съпоставяне на конкретни форми на покривалото — подложка, кърпа, начин на връзване — документирани чрез теренни описания и графични скици в цитираните монографии. Трето, функционален прочит на обредния контекст, при който забраждането се разглежда като маркер на преход между социално-възрастови групи.

Основни резултати

Материалът очертава ясно устойчива опозиция: открита коса за момите и покрита — за омъжените жени. В Северна България тази норма е изразена директно в устойчиви народни изрази, регистрирани от Велева: „срамота е мома да се забради", а по отношение на невестата — „от хората срамота е невеста да ходи с открита коса" и „грехота е слънцето да види гологлава жена" (Велева 1963: 71). Самата моминска прическа преминава през няколко възрастови етапа — от детското сплитане на две прости плитки до сложната многоплитъчна прическа на девойката на възраст за женене, допълвана с накити тип „косичник" (Велева 1963: 66, 70).

Числовата символика на плитките е документирана системно за Родопите: нечетен брой плитки (21–23) е характерен за момите, а четен (40–50) — за невестите, като редът се спазва последователно в различните родопски селища (Каневска-Николова, Маринов 2022: 197). Конкретен пример дава с. Старцево, Златоградско, където косата на момата и булката се сплита на 35–41 ситни плитки, а три дена преди сватбата плитките се преброяват на нечетен брой и остават така цяла седмица (Каневска-Николова, Маринов 2022: 197, позов. на Иванов, Иванова 2016: 131).

Формите на самото покривало показват регионална типологична диференциация. В долината на Росица и Янтра (Ловешко, Севлиевско) преобладава ореолоподобна забрадка на подложка, наричана „коти", „коте" или „копак" — плетено от лозови пръчки подковообразно тяло, обвито в бяло платно (Велева 1963: 77). В Разградско и Поповско сходна по функция е „старинната забрадка", позната още като „коти" или „качул", чиито следи по-късно се съхраняват във формата на новото невестинско забраждане (Велева 1963: 79). В Родопите основните типове са тестемел (двуплата забрадка с цветен бордюр), чембер/чумбер (вълнена квадратна забрадка) и при мюсюлманската група — яшмак и тюлбен (Каневска-Николова, Маринов 2022: 198–199).

Анализ и интерпретация

Функционалният прочит на забраждането показва, че то е перформативен акт, отбелязващ прехода на жената в нова социално-възрастова група. Комитска описва покриването на косите като знак, „маркиращ новия социален статус на жената — преминаването ѝ в друга социално-възрастова група" (Комитска 2020: 338, цит. по Каневска-Николова, Маринов 2022: 197). Венчалното забраждане запазва особено консервативни, старинни форми, защото ритуалното облекло по принцип съхранява архаични елементи най-дълго (Кръстева-Ножарова 1969: 145, цит. по Каневска-Николова, Маринов 2022: 197).

Цветовата еволюция следва възрастовата линия: червеният цвят маркира невестинството и младостта — например невестинската и моминската „скепа" в Източните Родопи е червена, докато за възрастните жени същият елемент е черен (Каневска-Николова, Маринов 2022: 209, по думата скепа). Аналогично, чембер/чумберът в различни родопски селища преминава от червен (при младите невести) към черен цвят, който жената приема на по-късен етап от брачния си статус (Каневска-Николова, Маринов 2022: 204, по думата чембер/чумбер).

Социалният контрол, упражняван чрез забраждането, е засвидетелстван директно в терена: ако невестата свали тестемела, това се тълкува от общността като знак, че „не обича мъжа си или е недоволна от брака" (Велева 1969: 94, цит. по Каневска-Николова, Маринов 2022: 199). Така облеклото за глава функционира като публично видим индикатор на вътрешно семейно състояние — механизъм, чрез който частното е поставено под наблюдението на общността.

Сравнителен анализ

Съпоставката между Северна България и Родопите показва общ структурен принцип — опозицията открита/покрита коса — реализиран чрез различни локални форми. В Северна България акцентът пада върху подложената конструкция („коти"), докато в Родопите основната диференциация минава през вида на кърпата и през конфесионалната принадлежност на носителката (Каневска-Николова, Маринов 2022: 198–199). Показателен е и случаят с преселническата общност в с. Бешенов, Банат, произлизаща от Свищовско, където старинната форма на забрадката се запазва до късно поради изолацията от основната етническа територия (Велева 1963: 79) — обстоятелство, което подкрепя тезата, че консервативността на обредното облекло корелира с географската и социалната изолираност на общността.

В Родопите допълнителна ос на сравнение е конфесионалната: женската прическа и забраждане при християните и мюсюлманите, „макар и показатели за обществено положение, не се различават в основни черти помежду си" при децата и старите жени, докато в средна възраст разликите се открояват по-ясно (Велева 1969: 87, цит. по Каневска-Николова, Маринов 2022: 199).

Специфики и научен контекст

Специфична за българския материал е устойчивостта на терминологичното многообразие при близки по функция обекти: едно и също понятие може да носи различни имена в съседни села, докато една дума в различни ареали означава различни предмети — явление, системно документирано за Родопите, където синонимното гнездо на отделни термини достига до четири варианта (Каневска-Николова, Маринов 2022: 201–203). Тази картина показва, че знаковата система на забраждането е мрежа от локални кодове, споделящи обща семиотична логика, а не унифицирана книжовна норма.

Интегративен научен дискурс

Съпоставени, теренният материал от Северна България и Родопите очертават една и съща дълбинна структура: косата бележи прехода на жената през възрастовите и брачните граници, а нейното покриване е публичният, видим израз на този преход. Числовата символика на плитките, цветовата еволюция на кърпата и формата на подложката са различни канали, през които се предава едно и също съобщение — мястото на жената в социалната йерархия на общността в определен момент от нейния жизнен път.

Заключение

Анализът потвърждава изследователската теза, че опозицията открита/покрита коса функционира като единна семиотична система на цялата българска етническа територия, реализирана чрез локално специфични, но структурно сходни кодове — числови, цветови и предметно-типологически. Материалът от Северна България и Родопите, макар да показва различни конкретни форми, споделя обща логика на кодиране на възрастов и брачен статус. Бъдещи изследвания биха могли да разширят съпоставката към Западна и Югозападна България, за да се провери доколко тази логика е валидна за цялата етническа територия, както и да задълбочат етимологичния анализ на терминологията с оглед на нейния произход и хронологическа стратификация.

Използвани източници

I. Институционална база

• Българска академия на науките — Институт за изследване на изкуствата
• Българска академия на науките — Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин"
• Пловдивски университет „Паисий Хилендарски" — Филиал Смолян

II. Библиография

• Вакарелски, Хр. Забулване на невестата. – Известия на Българското географско дружество, кн. III, 1935, 97–113.
• Велева, М. Българската двупрестилчена носия. София: Изд. на БАН, 1963.
• Велева, М. Българската народна носия в Източните Родопи. – В: Народностна и битова общност на родопските българи. София: Изд. на БАН, 1969, 57–117.
• Велева, М., Е. Лепавцова. Български народни носии в Северна България през XIX и началото на XX в. Т. 1. София: Изд. на БАН, 1960.
• Ганева, Р. Традиционните прически, забраждания и украси за глава на българката като социален знак. – Българска етнология, № 4, 2000, 51–71.
• Ганева, Р. Знаците на българското традиционно облекло. София: УИ „Св. Климент Охридски", 2003.
• Георгиева, Ив. Българска народна митология. София, 1993.
• Каневска-Николова, Е., С. Маринов. Названия на женските прически и забраждания в Родопите. – Известия на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин", кн. XXXV, 2022, 194–216.
• Комитска, А. Традиционни женски прически и забраждания от Северна България от края на XIX век. – В: Облеклото и езикът. София: УИ „Св. Климент Охридски", 2020, 333–343.
• Кръстева-Ножарова, Г. Българската народна носия в Западните Родопи. – В: Народностна и битова общност на родопските българи. София: Изд. на БАН, 1969, 119–150.
• Николова, М. Названия на традиционни прически и забраждания. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 10, 2010, 494–508.

Този материал е подготвен при стриктно спазване на принципите за авторска оригиналност и научна етика. Всички използвани източници са коректно цитирани, което гарантира достоверността и академичната цялост на представената информация.

ORCID iD: 0009-0008-6095-892X
ISSN: 3033-2982

DOI:

---

От:  © Rada Evtimova