Бононя | Rada Evtimova

 (Bononia)

Бононя отвъд стените: Всекидневие и социален живот на дунавския лимес (IV–VI в.) 

(Bononia Beyond the Walls: Everyday Life and Social Life on the Danubian Limes, 4th–6th c. AD)

Гарнизон, град и граница в късноантична Мизия

Резюме

Статията разглежда всекидневието и социалния живот в късноантичния и ранновизантийски град Бононя (дн. Видин) в периода IV–VI в. Изходна точка е преходът от строго военен кастел към урбанизирано пространство със стопански, институционален и религиозен живот, документиран чрез съвременните теренни и геофизични проучвания. Целта е да се реконструира ежедневието на границата отвъд клишето за изолиран военен гарнизон, като се проследят стопанските практики, ролята на обществените бани като социално средище и трансформацията на града след хунските нашествия от V в. Методът съчетава архивно-историческия анализ с данните от геофизичните и стратиграфските проучвания на екипа на НАИМ–БАН, поставени в сравнителен контекст със съседната Рациария. Резултатите показват динамична, а не статична гранична общност, чиято материална култура отразява едновременно военна функция и гражданска приемственост чак до управлението на Анастасий I.

Ключови думи: Бононя, дунавски лимес, късна античност, ранна Византия, Видин, кастел, Здравко Димитров

Съдържание на статията

• Увод
• История на проучванията
• Методология
• Основни резултати
• Анализ и интерпретация
• Сравнителен анализ
• Специфики и научен контекст
• Интегративен научен дискурс
• Заключение
• Използвани източници

Бононя (Bononia)

Увод

Бонония (дн. Видин) заема ключова позиция на долнодунавския лимес, на мястото на прехода между провинциите Dacia Ripensis и Moesia Prima през късната античност. Градът израства върху по-ранно келтско селище (Dunonia) и се превръща в един от опорните пунктове на римската отбранителна система по десния бряг на Дунав (Иванов 1992: 76–93). Настоящото изследване тръгва от въпроса доколко Бонония през IV–VI в. функционира единствено като военен пункт и доколко в нея се развива устойчив граждански и стопански живот, съпоставим с този на съседните дунавски центрове.

История на проучванията

Системните археологически разкопки на антична Бонония се провеждат в сектора на квартал „Калето“ във Видин под ръководството на доц. д-р Здравко Димитров (НАИМ–БАН), в партньорство с Регионалния исторически музей – Видин (Dimitrov 2016). Теренната работа е допълнена от геофизични проучвания (георадар и геоелектрическа томография), насочени към потвърждаване на трасето на крепостната стена и локализиране на кула № 9 от римската и късноримска Бонония (Dimitrov, Velkovski, Tsankov, Ivanov, Filipova, Tsvetkov 2019). Паралелно съседният град Рациария се проучва от същия екип от 2013 г. насам, което позволява пряка съпоставка между двата центъра на лимеса в провинция Moesia Superior/Dacia Ripensis (Dimitrov 2017: 50–75).

Методология

Изследването прилага интердисциплинарен подход, съчетаващ архивно-историческия анализ на писмените извори (в т.ч. Notitia Dignitatum) с данните от съвременните теренни разкопки и геофизичните проучвания на НАИМ–БАН. Стратиграфските наблюдения от Бононя и Рациария се разглеждат съпоставително, за да се изведат общи модели на трансформация на градското пространство по протежение на лимеса (Dimitrov 2023).

Основни резултати

Писмените извори документират военно присъствие в Бононя още от I–III в., а през късната античност в града е разположена конна част Cuneus equitum Dalmatarum Fortensium, засвидетелствана в Notitia Dignitatum. Сред находките от по-ранните периоди са военна диплома на ветеран от cohors I Cisipadensium, фрагменти от terra sigillata и амфори, статуи и архитектурни детайли от I–III в. (Dimitrov, „New archaeological data about the military centre Bononia…“, 2023). Геофизичното проучване в кв. „Калето“ потвърждава наличието на крепостна стена и на конкретна отбранителна кула, номерирана като кула № 9 (Dimitrov et al. 2019). Тези данни показват непрекъснато военно и урбанистично развитие на обекта през периода на Принципата и Домината.

Анализ и интерпретация

Военното присъствие в Бононя не изключва гражданския живот, а го обуславя. Наличието на конна част от типа cuneus през късната античност предполага и съпътстваща инфраструктура — снабдяване, занаяти, обмен — типична за граничните градове по Дунав. Тъй като в по-малките погранични центрове като Бононя липсват класически средища за развлечение (театър, амфитеатър), тази функция вероятно се поема от обществените бани, засвидетелствани в мащаб именно в съседна Рациария. Там доц. Димитров документира императорски терми с площ около 8–10 дка — най-големият подобен комплекс, регистриран досега в България — чиято късноантична стратиграфия показва трансформация от езически обществен комплекс с коринтски капители в раннохристиянска трикорабна базилика, издигната в руините на банския комплекс през края на IV – първата половина на V в., а по-късно, през VI в., пространството е рурализирано с обикновени жилищни постройки (Dimitrov 2023; в: Hanscam, Karavas 2023). Тази стратиграфска последователност онагледява прехода от имперски разкош към структури на оцеляване, характерен за целия участък на лимеса след хунските нашествия от 40-те години на V в.

Сравнителен анализ

Съпоставката между Бононя и Рациария, направена от Здравко Димитров, показва два взаимосвързани, но структурно различни центъра на лимеса в рамките на една и съща провинция (Dimitrov 2017: 50–75; Dimitrov 2018: 449–464). Докато Рациария функционира като по-голям граждански и административен център с монументална обществена архитектура, Бононя запазва по-изразен военен профил, но не остава изолирана от процесите на урбанизация и криза, засегнали целия долнодунавски лимес. Концепцията за „мрежов лимес“ на Пьотр Дичек — граница, разбирана не като линейна стена, а като свързана система от укрепления, наблюдателни точки и стопански връзки във вътрешността — предлага рамка за разбиране на тази взаимозависимост (Dyczek 2023: 136–154).

Специфики и научен контекст

Специфично за Бононя е съчетанието между непрекъснат военен контрол на речния праг и постепенна гражданска консолидация, документирана в геофизичните данни за фортификационната система (Dimitrov et al. 2019). За разлика от вътрешните провинциални градове, тук военната и гражданската инфраструктура остават тясно преплетени до самия край на античността.

Интегративен научен дискурс

Съпоставени, писмените извори, геофизичните данни и стратиграфските наблюдения от региона рисуват образа на дунавската граница като жива, променяща се система, а не като статична военна линия. Бононя се вписва в тази картина като център, чиято съдба следва общия ритъм на лимеса — разцвет през Принципата, институционална консолидация през IV в., криза след хунските нашествия и частично възстановяване през V–VI в.

Заключение

Анализът на достъпните архивни, геофизични и сравнителни данни показва, че Бононя през IV–VI в. функционира едновременно като военен и като граждански център на дунавския лимес. Съпоставката със съседна Рациария допълва картината на регионална система от урбанизирани гранични пунктове, обединени от обща военна логика, но с индивидуален темп на градско развитие. По-нататъшни проучвания в сектора на кв. „Калето“ биха допълнили представата за стопанския и религиозния живот на града в неговите последни векове.

Използвани източници

I. Институционална база

• Национален археологически институт с музей – БАН (НАИМ–БАН)
• Регионален исторически музей – Видин (РИМ–Видин)

II. Библиография

• Иванов, Р. Долнодунавският лимес от Дортикум до Бононя. – Военноисторически сборник, 1, 1992, 76–93.
• Dimitrov, Z. New archaeological excavations of the late Roman and early Byzantine city of Bononia (present-day town of Vidin), 2016.
• Dimitrov, Z. Ratiaria and Bononia: Two centers of the Lower Danube limes zone in province Moesia Superior. – Oltenia. Studii şi comunicări. Arheologie-Istorie, XXII–XXIII, 2017, 50–75.
• Dimitrov, Z. Bononia prez Principata i Kusnata Antichnost. S kakvo mozhe da ni pomogne archeologiyata? – В: Boteva-Boyanova, D., Delev, P., Tzevtkova, J. (eds.) Society, Kings, Gods: In memoriam professoris Margaritae Tachevae. Jubilaeus VII. Sofia: St Kliment Ohridski University Press, 2018, 449–464.
• Dimitrov, Z., Velkovski, K., Tsankov, H., Ivanov, A., Filipova, F., Tsvetkov, I. Geophysical Survey on the Archaeological Site „Ancient Bononia“, Kaleto Quarter, Vidin. – Srpsko arheološko društvo, XLII skupština, Negotin, 2019.
• Dimitrov, Z. New archaeological data about the military centre Bononia from the Lower Danube frontier area in Late Antiquity, 2023.
• Dimitrov, Z. Ratiaria: The Focal Point in the Western Part of Lower Danube Frontier. – В: Hanscam, E., Karavas, J. (eds.) The Roman Lower Danube Frontier: Innovations in Theory and Practice. Oxford: Archaeopress, 2023, 110–135.
• Dyczek, P. Reflections on the Importance of Studies on the Lower Danubian Limes. – В: Hanscam, E., Karavas, J. (eds.) The Roman Lower Danube Frontier: Innovations in Theory and Practice. Oxford: Archaeopress, 2023, 136–154.

Този материал е подготвен при стриктно спазване на принципите за авторска оригиналност и научна етика. Всички използвани източници са коректно цитирани, което гарантира достоверността и академичната цялост на представената информация.

ORCID iD: 0009-0008-6095-892X
ISSN: 3033-2982

DOI:

---

От:  © Rada Evtimova