Хиперхалинна лагуна | Rada Evtimova

Хиперхалинна лагуна (Hypersaline lagoon)

Биогеохимични и биоиндикаторни аспекти на екосистемната устойчивост в Поморийската лагуна: Индиректна взаимозависимост между Artemia salina и Lestes macrostigma чрез общия хидроложки режим

 (Biogeochemical and Bioindicator Aspects of Ecosystem Resilience in the Pomorie Lagoon: Indirect Interdependence between Artemia salina and Lestes macrostigma through the Shared Hydrological Regime)

Резюме

Поморийското езеро е една от двете най-значими хиперхалинни лагуни по българското Черноморие и единствено у нас находище с трайно установена репродуктивна популация на застрашеното водно конче Lestes macrostigma. Настоящата статия разглежда екосистемата на лагуната през призмата на два таксономично несвързани, но функционално обвързани компонента – солничното рачето Artemia parthenogenetica (традиционно посочвано в литературата и като A. salina) и Lestes macrostigma. Целта е да се покаже, че устойчивостта на екосистемата зависи от запазването на общия хидроложки режим, а не от пряко трофично или пространствено взаимодействие между двата вида. Методите включват анализ на официална природозащитна документация, орнитологични и одонатоложки полеви данни (2021–2024 г.) и доклад за замърсяването на лагуната (2020 г.). Резултатите показват, че нарушаването на солевия градиент чрез неконтролирано постъпване на сладки води застрашава едновременно пелоидогенезата, местообитанието на Artemia и репродуктивния субстрат на L. macrostigma. Приносът на статията е в систематизирането на индиректната екологична връзка между двата организма като показател за цялостната стабилност на лагунната система.

Ключови думи: Поморийско езеро, хиперхалинна лагуна, Artemia parthenogenetica, Lestes macrostigma, пелоидогенеза, хидроложки режим, биоиндикатори

Съдържание на статията

• Увод
• История на проучванията
• Методология
• Основни резултати
• Анализ и интерпретация
• Сравнителен анализ
• Специфики и научен контекст
• Интегративен научен дискурс
• Заключение
• Използвани източници и институционална база

Хиперхалинна лагуна (Hypersaline lagoon)

Увод

Поморийското езеро е разположено в землищата на градовете Поморие и Ахелой, Бургаска област, като хиперхалинна лагуна, отделена от Черно море с пясъчна коса с ширина около 50 m и дължина над 5,5 km. Територията е защитена едновременно като Защитена зона по Директивата за птиците „Поморийско езеро“ (BG0000152), Защитена зона по Директивата за местообитанията „Поморие“ (BG0000620), Защитена местност „Поморийско езеро“ и Рамсарско място №1229 „Поморийски влажни зони“.

Културно-стопанският контекст на лагуната е тясно обвързан с традиционния солодобив, документиран в района на Анхиало (днешно Поморие) от векове, и с добива на лечебна луга и кал. Настоящото изследване се фокусира върху екологичния, а не върху историко-стопанския аспект на лагуната, като изследователският въпрос е формулиран така: съществува ли функционална взаимозависимост между два от най-характерните ѝ биоиндикаторни организма – солничното рачето и застрашеното водно конче Lestes macrostigma – и по какъв механизъм тя се осъществява.

История на проучванията

Основополагащи хидробиологични изследвания на зоопланктона и трофичните връзки в Поморийското езеро са проведени от Василев и Консулов (1998). Данните за безгръбначната фауна, включително таксономичния статус на Artemia, са обобщени от Георгиев и Николов (2008) въз основа на 157 установени таксона. Присъствието на Lestes macrostigma в лагуната е документирано за пръв път от Бешовски (1994) и потвърдено от Маринов (2005). През периода 2007–2009 г. консорциум с водеща роля на сдружение „Зелени Балкани“ изготвя Интегриран план за управление на защитените територии в района на езерото, в който за първи път се систематизира природозащитната и биологичната информация в единен документ. През 2011 г., по проект, финансиран от Европейския фонд за регионално развитие, „Зелени Балкани“ изпълняват мерки за почистване на замърсени участъци в комплекса.

Актуализирано и мащабно проучване на разпространението на Lestes macrostigma по българското Черноморие е публикувано от Lambret, Deleva, Uzunov и Popov (2025) в списание Odonatologica, въз основа на теренни наблюдения в 53 локалитета за периода 2021–2024 г. Паралелно, в рамките на трансграничния проект BSB142 „BioLearn“ (2020 г.), екип на „Зелени Балкани“ (Попов и Градев, с редакция на Мешкова) извършва детайлно картографиране на замърсяването на лагуната, включително пилотно изследване на микропластмасите, проведено от Института по океанология – БАН.

Методология

Изследването се основава на интердисциплинарен анализ на три категории първични източници: (1) официална природозащитна документация – Интегриран план за управление (2009); (2) рецензирана одонатоложка публикация с теренна методология, включваща преброяване по трансекти и екстраполация на численост в логаритмична скала (Lambret и др., 2025); (3) технически доклад за картографиране на замърсяването с GIS локализация на находките и лабораторен анализ на проби за микропластмаси (BSB142 BioLearn, 2020).

Хидрохимичните параметри (соленост, pH, кислородна наситеност) са взети от установените годишни диапазони в Интегрирания план. Данните за Artemia са базирани на генетично видово определяне, извършено от проф. Francisco Amat (Институт по аквакултури, Кастийон, Испания) по проби от Поморийските солници. Валидацията на данните е осъществена чрез съпоставка между трите източника, при която се изключват несъответстващи или непотвърдени твърдения.

Основни резултати

Солеността на лагуната варира между 1 и 140‰ в зависимост от участъка и сезона, а pH се движи в границите 7,5–9,2 при кислородна наситеност между 50 и 240%. По установена трофична класификация езерото се отнася към еутрофните водоеми (Интегриран план, 2009). Доминиращият вид солнично рачe в Поморийските солници е Artemia parthenogenetica, потвърден генетично от Amat въз основа на определението на Triantaphyllidis и колектив (1998), като не се изключва сезонно съжителство с A. salina в най-ранните пролетни месеци.

Според актуализираните данни на Lambret и др. (2025), популацията на Lestes macrostigma в Поморийското езеро достига стотици хиляди възрастни екземпляра – една от двете най-големи по числeност в България, наред с тази при Шабленска тузла. Видът е категоризиран като „критично застрашен“ и е облигатно обвързан с растението Bolboschoenus maritimus (морски бабушел) като единствен субстрат за ендофитно снасяне на яйца.

Докладът от проекта BioLearn (2020) документира значителен обем твърди отпадъци в зоната на лагуната – артифициални полимерни материали (около 138,4 m³), строителни отпадъци (74,1 m³) и обработена дървесина (26,2 m³), концентрирани най-вече около ромската махала на север от града и пясъчната коса. Пилотно изследване на Института по океанология установява микропластмаси във всички проби от четири пункта в езерото, като преобладаващият тип са влакна/нишки в сиви и сини цветове.

                             

Анализ и интерпретация

Взаимозависимостта между Artemia parthenogenetica и Lestes macrostigma се осъществява индиректно, чрез общия хидроложки режим на лагуната, а не чрез пряк контакт или хранителна връзка. Възрастното водно конче е въздушно насекомо, чиито нимфи се развиват в бракичните плитчини на лагуната – зона с различна пространствена и солева ниша от хиперхалинните изпарителни басейни, обитавани от Artemia. Двата вида споделят обаче зависимост от един и същ воден баланс: контролираният обмен между морето и лагуната през гравитачния канал (с дължина 535 m) и отводнителните канали „Южен“ (3250 m) и „Северен“ (2860 m), изградени именно с цел да предпазват технологичните басейни за солодобив от проникването на пресни води.

Нарушаването на този баланс – чрез земеделски оттоци, нерегламентирано застрояване или лошо поддържане на дренажната система – води до навлизане на сладки води, което създава стратификация на водния стълб. Тя ограничава кислородния обмен в дънните слоеве, необходим за анаеробното разлагане на органичната биомаса и за пелоидогенезата, и същевременно понижава солевите условия, необходими за Bolboschoenus maritimus – растителния субстрат на L. macrostigma. По този начин един-единствен хидроложки инцидент може едновременно да засегне минералния ресурс на лагуната и репродуктивния успех на застрашения одонатологичен вид, без двата процеса да са пряко свързани помежду си.

Активното хидроложко управление на лагуната е демонстрирано в рамките на проект LIFE19 NAT/BG/000804 „LIFE for Pomorie Lagoon" (2019–2023), обединяващ Зелени Балкани, Българска фондация Биоразнообразие, солодобивното дружество и Tour du Valat (Франция). Прекъсването на контролирания хидроложки режим — включително след пътно строителство, отпушило неконтролиран приток на сладки води — доведе до спиране на работата на солниците през 2021 г. и загуба на 22% от площта на влажната зона (Попов и Мешкова, 2023). Възстановяването на изкуствен гнездови остров показа непосредствен положителен ефект и върху птичите колонии, с увеличение на гнездящите двойки на речната рибарка с 52% и на саблеклюна със 150% между 2021 и 2022 г. — количествено доказателство, че активното инженерно управление на водния баланс е решаващо за устойчивостта на цялата екосистема, включително за индиректно свързаните с нея биоиндикаторни видове.

Сравнителен анализ

Проучването на Lambret и др. (2025) обхваща 53 локалитета по българското Черноморие. Освен Поморийското езеро, значими популации на L. macrostigma са установени при Шабленска тузла (историческо находище с многохилядна популация), а нови находища с хиляди възрастни екземпляра са регистрирани при Наневска тузла и Атанасовското езеро. Видът е изчезнал от част от Защитена местност „Пода“, най-вероятно поради промяна в практиките на управление на водния режим – факт, който подкрепя тезата за пряката зависимост на вида от хидрологичния мениджмънт, а не от случайни екологични фактори.

За разлика от лагуните с умерен климатичен режим по естуарите на реките, авторите отбелязват, че присъствието на L. macrostigma е малко вероятно поради разминаване в сезонния график на заливане с жизнения цикъл на вида – допълнително доказателство за строгата обвързаност на екологичната ниша с конкретен тип хидрологичен режим, а не с типа водоем като цяло.

Специфики и научен контекст

Поморийското езеро съчетава естествена лагунна морфология с антропогенно изградена солнична инфраструктура, функционираща от XIX–XX в. насам. Именно тази комплексна природа на екосистемата – естествен воден басейн, поддържан чрез контролирана техническа инфраструктура – е основната причина за уязвимостта ѝ. Управленски план за Шабленска тузла и Поморийско езеро понастоящем липсва, което поставя под въпрос дългосрочната устойчивост на двете най-значими популации на L. macrostigma в България (Lambret и др., 2025).

Интегративен научен дискурс

Биогеохимичните процеси (пелоидогенеза), биоиндикаторните организми (Artemia, L. macrostigma) и антропогенните заплахи (замърсяване, нерегулиран воден отток) образуват единна система от взаимозависимости, чийто общ знаменател е хидроложкият режим на лагуната. Стабилността на тази система не се определя от изолирани биологични взаимодействия, а от способността на управляващите институции да поддържат контролирания воден баланс, който исторически е гарантирал съжителството на хиперхалинни и бракични микроместообитания в рамките на един и същ воден обект.

Заключение

Устойчивостта на екосистемата на Поморийската лагуна се крепи на индиректна, но реална взаимозависимост между Artemia parthenogenetica и Lestes macrostigma, осъществявана чрез общия хидроложки режим, а не чрез пряк биологичен контакт. Двата вида функционират като биоиндикатори на противоположни, но взаимосвързани зони на солевия градиент – хиперхалинната и бракичната. Бъдещите перспективи за опазване изискват приемане на управленски планове за хидрологичния режим на лагуната, ограничаване на нерегламентираните заустванията на сладки води и системен мониторинг на замърсяването, каквото вече е инициирано по проект BioLearn.

Използвани източници и институционална база

I. Институционална база

• Българска академия на науките (БАН) – Институт по океанология, Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания
• Сдружение „Зелени Балкани“, Стара Загора / Пловдив
• Tour du Valat, Research Institute for the Conservation of Mediterranean Wetlands, Арл, Франция
• Национален природонаучен музей – БАН, София
• Бургаска фондация за биоразнообразие
• Министерство на околната среда и водите (МОСВ)

II. Дигитални платформи

• Електронна Червена книга на Република България, том II – Животни (e-ecodb.bas.bg)
• bio-learn.org – платформа на проект BSB142 „BioLearn“

III. Библиография

• Амат и др. (Amat et al.), 2005 — цитирано по: Интегриран план за управление на защитените зони и територии в района на Поморийското езеро. София: Консорциум „Зелени Балкани“, 2009.
• Бешовски, В., 1994 — цитирано по: Интегриран план за управление..., 2009: 53.
• Василев, Д., Консулов, А., 1998 — цитирано по: Интегриран план за управление..., 2009.
• Георгиев, П., Николов, В., 2008 — цитирано по: Интегриран план за управление..., 2009: 51–53.
• Костадинова, Мавродиева (Kostadinova & Mavrodieva), 2005a, 2005b — цитирано по: Интегриран план за управление..., 2009: 53.
• Маринов, М., 2005 — цитирано по: Интегриран план за управление..., 2009: 53.
• Попов, Д., Градев, Г. (текст); Мешкова, Г. (редактор). Litter pollution of Pomorie Lake: Current situation and distribution. Стара Загора: Зелени Балкани, Съвместна оперативна програма „Черноморски басейн“ 2014–2020, проект BSB142 BioLearn, 2020.
• Попов, Д., Мешкова, Г. Conservation and restoration of Pomorie Lake coastal lagoon, Bulgaria. Larus, 58, 2023: 25–36.
• Triantaphyllidis, G. V. et al., 1998 — цитирано по: Интегриран план за управление..., 2009: 53.
• Интегриран план за управление на Защитена зона „Поморийско езеро“ (BG0000152), Защитена зона „Поморие“ (BG0000620), Защитена местност „Поморийско езеро“ и Рамсарско място „Поморийско езеро“. София: Консорциум за консултантски услуги и СНЦ „Зелени Балкани“, ноември 2009.
• Lambret, P., Deleva, S., Uzunov, S., Popov, D. Status of Lestes macrostigma in Bulgaria, with annotations on its ecology (Odonata: Lestidae). Odonatologica, 54(1/2), 2025: 53–84. DOI: 10.60024/odon.v54i1-2.a2

Този материал е подготвен при стриктно спазване на принципите за авторска оригиналност и научна етика. Всички използвани източници са коректно цитирани, което гарантира достоверността и академичната цялост на представената информация.

ORCID iD: 0009-0008-6095-892X
ISSN: 3033-2982

DOI:

---

От:  © Rada Evtimova