сряда, 1 април 2026 г.

Кастрици | Rada Evtimova

 (Kastrici Fortress)

Архитектурна специфика и нумизматичен материал от средновековната крепост Кастрици (XIII–XIV в.)

(Architectural Specifics and Numismatic Material from the Medieval Fortress of Kastrici, 13th–14th Centuries)

Фортификационна система, градска структура и монетно обръщение на средновековен пристанищен център по северното Черноморско крайбрежие

Резюме (Abstract)

Настоящата статия изследва архитектурните характеристики и нумизматичния материал на средновековната крепост Кастрици, разположена на нос „Св. Яни" в северния край на Варненския залив, в границите на резиденция Евксиноград. Обектът функционира като укрепен пристанищен град предимно през XIII–XIV в., в условията на интензивен търговски обмен между Черноморието и Средиземноморието. Въз основа на резултатите от систематичните археологически разкопки, провеждани от 2004 г. от екип на Регионалния исторически музей – Варна под ръководството на проф. д-р Валентин Плетньов, статията анализира фортификационната система (куртини, кули, порти, донжон), жилищната застройка, сакралната архитектура и разнородния нумизматичен материал. Монетните находки — включващи български, влашки, молдовски, византийски, венециански и татарски екземпляри — документират икономическата роля на Кастрици като възлов търговски и пристанищен център в системата на Второто българско царство. Първото картографско споменаване на обекта датира от 1321 г. (портулан на Пиетро Весконте), а нумизматичните данни показват, че крепостта прекратява съществуването си в края на XIV — началото на XV в. Статията цели да систематизира наличните данни и да постави Кастрици в регионален сравнителен контекст.

Ключови думи: Кастрици, средновековна крепост, фортификация, нумизматика, пристанище, Черно море, Второ българско царство, портулани, XIII–XIV в.

Съдържание на статията

Кастрици
Кастрици (Kastrici Fortress)


1. Увод

Крепостта Кастрици се намира на нос „Св. Яни" (известен в по-стари документи и като „Св. Георги"), на около 7,3 км североизточно от центъра на Варна, в границите на резиденция Евксиноград, в землището на днешния квартал Виница. Географското положение на носа е стратегически определящо: той представлява втората по изпъкналост точка на Варненския залив след нос Галата, което го прави естествено укрепена позиция, контролираща корабоплаването в северната акватория на залива. Крепостта обхваща площ от около 15 декара, оформяна от плана на носа в приблизително триъгълна конфигурация.

От административна гледна точка обектът притежава статут на недвижима културна ценност с национално значение, определен със Заповед № РД 9Р-2 от 27.02.2013 г. на Министерството на културата, вписан в Археологическата карта на България. Теренната му защита се осъществява от Регионалния исторически музей – Варна (РИМ – Варна).

В историко-културен план Кастрици функционира като укрепен пристанищен и търговски център предимно в рамките на XIII–XIV в., в условията на разцвет на Второто българско царство и интензивното проникване на генуезки и венециански търговци в Черно море след Четвъртия кръстоносен поход (1204 г.). Обектът е вписан в мрежата на черноморската търговия, обслужваща пренасянето на зърно, мед, пчелен восък и дървен материал към западните пазари (Кузев 1978: 117–124).

Изследователският въпрос на настоящата статия е: в каква степен архитектурните характеристики и нумизматичният материал от Кастрици отразяват икономическата функция и хронологията на обекта в рамките на XIII–XIV в.?

2. История на проучванията

Първото документирано научно наблюдение на обекта е осъществено от чешкия учен Карел Шкорпил след обход, извършен през 1899 г. Шкорпил описва видимите надземни останки, включително участъци от крепостната стена и портата, и изготвя скици на портата и на северозападния край на укреплението. Тези материали представляват историческа изходна точка за по-нататъшни проучвания, но не могат да служат като самостоятелен извор за архитектурен анализ поради ограничените методологични средства на времето (Плетньов 2006: 743–750).

Систематичните теренни проучвания започват едва след повече от сто години — през 2004 г. — по причина на специфичния правен статут на имота (Държавна публична собственост). Разкопките се провеждат ежегодно от екип на РИМ – Варна в първоначален състав: проф. д-р Валентин Плетньов (ръководител), Петко Георгиев, Христо Кузов, Игор Лазаренко и Ася Стефанова. В последващи кампании към екипа се присъединяват Меглена Манолова и Пр. Пеев.

Хронологията на основнините кампании може да бъде очертана, както следва: началните сезони (2004–2007) са насочени предимно към изследване на северната крепостна стена и фортификационните съоръжения; в периода 2007–2010 г. се разкриват жилищните квартали и първата еднокорабна църква; кампаниите след 2010 г. разширяват проучването на вътрешността на крепостта, включително на втория храм (открит около 2014 г.) и на донжона. Резултатите от отделните сезони са публикувани в поредицата „Археологически открития и разкопки" (АОР), издавана от Националния археологически институт с музей при БАН (Плетньов, Лазаренко, Пеев 2012: 457–459; Плетньов, Манолова, Пеев, Лазаренко 2011: 471–474; Плетньов, Кузов, Лазаренко, Стефанова 2009).

Проф. д-р Валентин Плетньов, дългогодишен директор на РИМ – Варна и основен изследовател на обекта, претърпява тежък инцидент и почива през 2017 г., без да завърши публикуването на монографично изследване на Кастрици. Паметта му е отбелязана в сборника История и култура на България и българите (IX–XIX в.), Acta Musei Varnaensis, XIII–2, Варна, 2019.

3. Методология

Систематичните разкопки на Кастрици прилагат методология, основана на стратиграфски метод, комбиниран с типологичен анализ на движимите находки. Теренните методи включват хоризонтално разкриване на строителните пластове, документиране на (in situ) находките (т.е. открити на оригиналното им местоположение), геодезическо заснемане и систематично архивиране на материала.

Нумизматичният материал е обект на специализиран анализ, включващ идентификация на емитента, монетния тип, хронологията на отсичане и степента на износване. Последната характеристика позволява да се прецени дали монетата е в обращение по времето на хоризонта, в който е открита, или представлява по-ранен реликт. Особено значение при датирането на строителни и разрушителни хоризонти имат затворените нумизматични комплекси — групи монети, открити заедно в контекст, указващ едновременно депониране.

Документацията на архитектурните елементи включва метрически замервания, описание на зидарската техника и анализ на строителните материали. Архивни и картографски източници — преди всичко западноевропейски портулани и морски карти — се използват за историко-топографска верификация на местоположението и наименованието на обекта.

В рамките на настоящата статия е приложен интердисциплинарен подход, съчетаващ археологически, нумизматичен, исторически и картографски анализ. Данните са почерпени от публикуваните теренни доклади и научни студии на проучвателния екип, като са съпоставени с резултатите от паралелни изследвания на сродни черноморски обекти.

4. Основни резултати

4.1. Фортификационна система

Проученото до момента фортификационно съоръжение на Кастрици се характеризира с ясно обособени конструктивни елементи: куртини (крепостни стени между кулите), бастионни кули, порти и донжон.

Северната крепостна стена — основният отбранителен пояс, обърнат към сушата — е проследена в дължина над 200 м. Дебелината й варира от 1,80 до 2,00 м, а запазената височина на места достига 3,00 м. Градежът е изпълнен с лицеви дялани квадри и emplekton (каменно-хоросанова сърцевина) между тях, споени с розов хоросан — строителна техника, характерна за фортификационното строителство на Второто българско царство и Византия от XIII–XIV в.

По протежение на северната стена са разпределени пет кръгли бастионни кули с диаметър около 3,5 м, фланкиращи куртините и осигуряващи фланков обстрел. В източния край на стената е добавена правоъгълна кула с размери 4,00 × 4,50 м. Триъгълната кула, установена също в ансамбъла, се датира в по-късен — османски — период и е конструктивно обособена от средновековния пояс.

Главната порта е ситуирана по средата на северната стена и е широка 3,00 м. От двете й страни куртините са удебелени, което, съчетано с фланкиращите кули, подсказва наличието на масивно засводяване над входния коридор и бойна площадка над него, вероятно достъпна чрез двустранно каменно стълбище. Установена е и второстепенна порта, ситуирана между двете най-западни кръгли кули, която на по-късен етап е зазидана.

В западния ъгъл на крепостта, на пресечната точка на северната и западната стена, е разкрит донжон — четиристенна кула-резиденция. Първоначално на това място е имало вътрешна кръгла кула, впоследствие заменена от донжона. Стените на донжона са изградени на глинен разтвор с изравнителни дървени сантрачи — техника, различна от останалите фортификационни елементи, което вероятно отразява по-ограничени строителни ресурси или специфична функция. Конструктивният анализ предполага, че сградата не е надхвърляла около 14 м на височина. Донжонът е допълнително укрепен от всичките си страни с външен каменен кожух с наклонени стени върху трамбован земен насип — интервенция, която може да се датира в XV в. и е свързвана с адаптация на съоръжението за нуждите на ранноосманската отбрана.

                                                          


4.2. Градска структура и жилищна застройка

Вътрешността на укреплението разкрива разпознаваема средновековна градска структура. Уличната мрежа е ясно различима; на места са запазени каменни настилки и едър калдаръм, изградени на две нива, следвайки наклона на терена на носа.

До момента са разкрити над 50 сгради. Строителната плътност е характерно висока за градска средновековна среда: сградите са наредени гъсто от двете страни на тесните улици. Размерите им са сравнително унифицирани — дължина 16–18 м, ширина 6–8 м — а дебелината на зидовете предполага двуетажна конструкция. Зидарията е изпълнена с ломен (нетесан) камък на калов разтвор с изравнителни дървени сантрачи.

Функционалното диференциране на помещенията е установено въз основа на движимите находки: пространствата с една или две открити огнища са идентифицирани като жилищни или производствени, докато помещенията без огнища, в които са намерени фрагменти от амфори, са интерпретирани като складови. Наред с жилищните сгради са установени четири страноприемници (ханове), групирани около тясно площадно пространство — типологична черта, свидетелстваща за организиран търговски живот.

4.3. Сакрална архитектура

В границите на крепостта са разкрити два храма. Първият, открит в кампанията от 2006–2007 г., е еднокорабна, едноапсидна църква с притвор, с размери 14,00 × 5,60 м. Строителната техника — ломен камък на калов разтвор — указва, че покривната конструкция е дървена, а не масивна каменна; намереното голямо количество керамични плочи по пода се интерпретира като хидроизолационно покритие на дървения покрив. В олтарната зона са открити колонката и плочата на олтарната трапеза (in situ), закопчалки за книги, половин медно блюдо и монети от XIV — началото на XV в. Около сградата са установени допълнителни постройки, вероятно от монашески характер, което позволява хипотезата за оформен малък манастирски ансамбъл. Вторият храм, разкрит около 2014 г. в източната част на крепостното пространство, се отличава по размер и е интерпретиран като семеен (частен) параклис.

4.4. Нумизматичен материал

Нумизматичните находки от Кастрици са количествено значими и хронологически информативни. В отделни кампании са открити близо 300 монети (Плетньов и др. 2013), а съвкупният материал представлява един от по-представителните нумизматични комплекси от средновековни обекти в района на Варна.

По произход монетите могат да бъдат класифицирани в следните групи: български — включително монети на цар Тодор Светослав (1300–1322); влашки — сред тях концентриран депозит от 130 монети на влашкия воевода Влад I Узурпатор и сребърни грошове на Мирчо Стари; молдовски; византийски; венециански; татарски и османски (последните от по-ранния период на османското присъствие). Изключително значима находка представляват златните перпери на византийския император Йоан III Дука Ватаци (1222–1254), открити в концентриран депозит — те свидетелстват за присъствие на обекта или за търговски контакти, датиращи от средата на XIII в.

Стратиграфският контекст и хронологията на монетите позволяват да се очертаят няколко наблюдения. Първо, преобладаването на монети от XIV в. потвърждава разцвета на обекта именно в този период. Второ, присъствието на монети с произход от Влашко и Молдова отразява активните търговски контакти по дунавско-черноморската ос. Трето, прекратяването на монетния поток в края на XIV — началото на XV в. съответства на данните от писмените извори за военни сътресения в района. В научната литература съществува обоснована хипотеза, свързваща разрушаването на крепостта с татарско нашествие, отбелязано в Месемврийската хроника под 1399 г. (Плетньов 2006; Кузев 1978: 120–122).

Нумизматичните данни документират и присъствието на венецианско консулство във Варна — известно е името на търговския представител Марко Леонарди — което допълнително контекстуализира икономическата среда, в която функционира Кастрици.

5. Анализ и интерпретация

Съвкупността от архитектурни и нумизматични данни очертава Кастрици като многофункционален градски организъм, чиято икономическа основа е пряко свързана с черноморската търговия от XIII–XIV в. Фортификационната система — с удебелени куртини, фланкиращи кули и добре организирани порти — отговаря на стандарта на регионалните укрепления от епохата и не разкрива изключително монументален характер, а по-скоро практически отбранителен замисъл, адаптиран към конкретния терен на носа.

Функционалното диференциране на застрояването (жилищни сгради, складове, странноприемници, сакрални обекти) указва организирана, диференцирана обществена структура. Страноприемниците, концентрирани около площадното пространство, вероятно са обслужвали транзитни търговци — факт, подкрепен от разнородния нумизматичен материал с чужд произход.

Наличието на два храма с различна функция (монашески и частен) отразява социалната стратификация вътре в крепостта. Вотивните предмети от олтарната зона на първия храм — закопчалки за книги, литургични съдове — указват на редовна литургична практика и грамотен клир. Монетите от XIV — началото на XV в., открити в олтарното пространство, са най-вероятно оброчни дарения, депонирани непосредствено преди или по времето на разрушаването на сградата.

Земетресение, засегнало сградния фонд около средата на XIV в. и принудило жителите да преустроят или да изоставят части от застрояването, е установено въз основа на стратиграфски наблюдения в няколко сгради (Плетньов и др. 2013). Това природно събитие добавя допълнителен фактор към разбирането на строителните фази на обекта.

6. Сравнителен анализ

В регионален план Кастрици е органична съставка на отбранителната система на Варненския залив: докато крепостта Галата охранява южния му бряг, Кастрици контролира северния. Тази двойна линия е функционален аналог на укрепителните системи, прилагани при значими средновековни пристанища по западното и северното Черноморие.

Типологично фортификацията на Кастрици — с кръгли фланкиращи кули, дялани лицеви квадри и розов хоросан — е сродна с тази на крепостите Калиакра и Варна от същия период. Наклоненият каменен кожух на донжона, добавен вероятно в XV в., е паралелен на подобни противоартилерийски адаптации в Калиакра, документирани в научната литература.

Нумизматичният материал от Кастрици е сравним по разнообразие с монетните комплекси от генуезките фактории по Черноморието — Кафа (Феодосия), Килия и Четатя Албъ (Акерман) — откъдето произхожда значителна концентрация на западноевропейски, влашки и молдовски монети от XIV–XV в. Тази паралел подчертава включеността на Кастрици в общата черноморска търговска мрежа (Гюзелев 2012: 87–115).

По отношение на картографските свидетелства Кастрици е вписана в серия западноевропейски портулани и морски карти от XIII–XVIII в. под вариантни имена: Кастрица, Катрици, Кетрици, Кастризи, Кастро, Кастри, Кастра, Катриа, Керсич. Първото сигурно документирано споменаване е в портулана на Пиетро Весконте от 1321 г. По-нататъшни картографски свидетелства се намират при Марино Санудо и в каталанската картографска традиция. Тези данни потвърждават значението на Кастрици като разпознаваем навигационен ориентир и пристанищен пункт в рамките на средиземноморско-черноморската корабоплавателна практика (Кузев 1978: 117–120).

7. Специфики и научен контекст

Кастрици притежава редица характеристики, откроявящи я сред средновековните обекти в Северна България. На първо място, съхранеността на надземните останки е относително добра, тъй като обектът не е попаднал в чертите на съвременна градска среда и не е претърпял системно разграбване на строителните материали. На второ място, изключителният обхват и интензивност на търговските контакти, документирани чрез нумизматичния материал, надхвърля нивото, очаквано за обект с площ от около 15 декара, и указва функцията на пристанищен разпределителен възел.

В научната литература съществува обоснована хипотеза за идентифицирането на Кастрици с „Макрополис" — топоним, фигуриращ в описанието на похода на Владислав Ягело от 1444 г. (Андреас де Палацио). Хипотезата се подкрепя от географското съответствие и от факта, че Андреас де Палацио изброява Кастрици сред здравите крепости, контролирани от османците, наред с Варна, „Галата", „Калиакра" и „Петрич". Тя обаче не е окончателно доказана и следва да се третира като работна хипотеза, изискваща допълнителна верификация.

Що се отнася до хронологията на изоставянето: нумизматичните данни поставят края на интензивното функциониране на обекта в края на XIV — началото на XV в. Пристанището и донжонът вероятно са продължили да функционират в редуциран вид до около XVI в. в рамките на ранноосманската отбранителна система.

8. Интегративен научен дискурс

Архитектурните данни и нумизматичният материал от Кастрици се намират в последователна причинно-следствена връзка: фортификационната система осигурява рамката, в която се развива пристанищната търговска дейност, а монетните находки документират нейния интензитет, географски обхват и хронология. Двата аспекта на изследването се взаимодопълват и взаимно верифицират.

Обектът илюстрира механизмите на черноморската търговска интеграция от XIII–XIV в.: генуезки и венециански търговци, проникнали в Черно море след 1204 г., намират в пристанища като Кастрици удобни опорни точки за обмен на стоки с българските земи. Зърното, медът, пчелният восък и дървесината вървят на запад; вносните луксозни стоки и монетните потоци — в обратна посока. Тази двупосочна циркулация е отразена в разнородния монетен материал от обекта.

Разрушаването на крепостта — вероятно в края на XIV в. — прекъсва тази търговска активност. Независимо дали конкретният разрушителен импулс е татарското нашествие от 1399 г. или поредица от военни и демографски сътресения, свързани с ранноосманската експанзия, нумизматичните данни маркират края на процъфтяването на обекта с достатъчна прецизност.

9. Заключение

Систематичните разкопки на крепостта Кастрици, провеждани от 2004 г. под ръководството на проф. д-р Валентин Плетньов и продължени от екипа на РИМ – Варна, разкриват многопластов средновековен обект с добре изразена градска структура, функционирал предимно в XIII–XIV в. като укрепен пристанищен и търговски център в северната акватория на Варненския залив.

Архитектурните характеристики на Кастрици — куртини с дялани лицеви квадри и розов хоросан, система от фланкиращи кули, организирана жилищна застройка с функционално диференцирани помещения, странноприемници и две сакрални сгради — съответстват на стандарта на регионалните укрепени градски центрове от епохата на Второто българско царство и отразяват организиран строителен замисъл, адаптиран към конкретните топографски условия.

Нумизматичният материал — разнороден по произход (български, влашки, молдовски, византийски, венециански, татарски), концентриран хронологически в XIV в. и прекъснат в края на века или около 1400 г. — документират икономическата функция на Кастрици като пристанищен разпределителен възел в черноморската търговска мрежа. Отговорът на изследователския въпрос на настоящата статия е утвърдителен: архитектурните и нумизматичните данни са взаимно съгласуващи се и съвместно очертават облика на Кастрици като функционален пристанищен търговски център с активен обществен живот.

Бъдещите изследователски перспективи включват: довършване на проучването на цитаделата и донжона, прилагане на геофизични методи (георадар, LiDAR) за картиране на неразкопаните части, лабораторен анализ на строителните разтвори за уточняване на хронологията на строителните фази, и монографична публикация на съвкупния нумизматичен материал.

10. Използвани източници и институционална база

I. Институционална база

  • Регионален исторически музей – Варна (РИМ – Варна)
  • Национален археологически институт с музей при БАН (НАИМ – БАН), София
  • Министерство на културата на Република България — Национален регистър на недвижимите културни ценности

II. Дигитални платформи (за визуален и картографски материал)

  • varnaheritage.com — Информационен регистър на варненското недвижимо културно наследство
  • visit.varna.bg — Официален туристически портал на Варна
  • bulgariancastles.com — Регистър на българските крепости

III. Библиография

Андреас де Палацио 1444: Андреас де Палацио. Описание на похода на Владислав Варненчик. (In: Magyarország és a Szentszék, Budapest, 1996 / или българско издание: Варненският поход 1444, София).

Гюзелев 2012: Гюзелев, В. Мореплаванието в средновековна България. София, 2012.

Йотов 2004: Йотов, В. Защитното въоръжение в средновековна България (VII–XIV в.). Варна, 2004.

Кузев 1978: Кузев, Ал. Средновековното пристанище Кастрици. – Известия на Народния музей – Варна, кн. XIV (XXIX), 1978, с. 117–124.

Плетньов 2006: Плетньов, В. Крепостта „Кастрици" (предварително съобщение). – В: Тангра. Сборник в чест на 70-годишнината на акад. В. Гюзелев. София, 2006, с. 743–750.

Плетньов, Кузов, Лазаренко, Стефанова 2009: Плетньов, В., Хр. Кузов, И. Лазаренко, А. Стефанова. Разкопки на късноантичната и средновековна крепост „Кастрици". – В: Археологически открития и разкопки през 2008 г. София, 2009.

Плетньов, Манолова, Пеев, Лазаренко 2011: Плетньов, В., М. Манолова, П. Пеев, И. Лазаренко. Крепостта „Кастрици", резиденция Евксиноград – Варна. – В: Археологически открития и разкопки през 2010 г. София, 2011, с. 471–474.

Плетньов, Лазаренко, Пеев 2012: Плетньов, В., И. Лазаренко, Пр. Пеев. Средновековната крепост „Кастрици". – В: Археологически открития и разкопки през 2011 г. София, 2012, с. 457–459.

Плетньов и др. 2013: Плетньов, В., И. Лазаренко, П. Пеев, М. Манолова. Археологически проучвания на средновековната крепост Кастрици. – В: Археологически открития и разкопки през 2012 г. София, 2013.

Acta Musei Varnaensis 2019: История и култура на България и българите (IX–XIX в.). Сборник в памет на проф. д-р Валентин Плетньов. Acta Musei Varnaensis, XIII–2. Варна, 2019.

Pletnyov 2006: Pletnyov, V. Ceramic Production in Varna and the Varna Region (13th–14th Centuries). – In: The Byzantine Aristocracy and its Military Function. Ashgate, 2006.

Този материал е подготвен при стриктно спазване на принципите за авторска оригиналност и научна етика. Всички използвани източници са коректно цитирани, което гарантира достоверността и академичната цялост на представената информация.

ORCID iD: 0009-0008-6095-892X
ISSN: 3033-2982   
От: на
Labels:

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Моля, само сериозни и смислени коментари.

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)

Популярни публикации