Тракийска гробница Текето | Rada Evtimova

 (Thracian Tomb Teketo)

Тракийската гробница край с. Текето: архитектурен контекст и проблеми на съвременната консервация

(по данни от теренните проучвания на доц. д-р Георги Нехризов)

The Thracian Tomb near the Village of Teketo: Architectural Context and Problems of Contemporary Conservation (Based on the Field Research of Assoc. Prof. Dr. Georgi Nekhrizov)

Резюме

Статията разглежда тракийската гробница, открита през есента на 2022 г. край хасковското село Текето, в контекста на теренните проучвания на екип с ръководител доц. д-р Георги Нехризов (НАИМ–БАН). Целта е да се представи архитектурният облик на съоръжението, установен при спасителните разкопки от 2023 г., и да се очертаят проблемите пред неговата консервация след тежки щети от иманярска дейност. Използвана е комбинация от теренни наблюдения, геофизични проучвания и сравнителен анализ с публикуваната типология на тракийските градени гробници от елинистическата епоха. Резултатите показват декоративно сходство с гробниците при Казанлък и Александрово и потвърждават принадлежността на паметника към кръга сакрални съоръжения на одриската аристокрация от края на V – първата половина на IV в. пр. Хр. Статията откроява необходимостта от ускоряване на административните процедури по опазването на обекта, без да предлага собствени количествени лабораторни данни там, където такива все още не са публикувани.

Ключови думи: тракийска архитектура, гробница, с. Текето, консервация на културно наследство, Одриско царство, Източни Родопи

Съдържание на статията

• Увод
• История на проучванията
• Методология
• Основни резултати
• Анализ и интерпретация
• Сравнителен анализ
• Специфики и научен контекст
• Интегративен научен дискурс
• Заключение
• Използвани източници и институционална база

Тракийска гробница Текето (Thracian Tomb Teketo)

Увод

Село Текето се намира в община Хасково, в район на Източните Родопи, известен с културно наслагване от различни исторически епохи — от тракийската древност до османското мюсюлманско наследство (текето на светеца Осман баба в самото село). Могилата, в която е разположена гробницата, е висока около 7 метра и с диаметър около 40 метра, разположена в горист терен. Обектът е третият по ред открит тракийски паметник от този тип в България и вторият в област Хасково, след гробницата при с. Александрово.

Гробницата е засечена през есента на 2022 г., когато екип с ръководител доц. д-р Георги Нехризов от Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ–БАН), извършващ теренен оглед, установява в пръстта от иманярски изкопи фрагменти от оцветена хоросанова мазилка — индикация за наличие на стенописна украса. Изследователският въпрос, който статията си поставя, е двоен: какъв е архитектурният и хронологическият контекст на съоръжението спрямо известните паралели от Казанлък и Александрово, и какви са конкретните административни и консервационни предизвикателства пред опазването му след установените щети от иманярска намеса.

История на проучванията

Хронологията на проучванията се основава на официалната автобиографична справка на ръководителя на разкопките и на институционалните съобщения на Регионалния исторически музей (РИМ) — Хасково:

• Есен 2022 г. — първоначално засичане на обекта при теренен оглед на могилата; установяване на иманярски изкопи с фрагменти цветна хоросанова мазилка.
• 2023 г. — спасителни разкопки и геофизични изследвания на надгробната могила в землището на с. Текето, община Хасково, съгласно официалната справка за теренна дейност на доц. д-р Георги Нехризов. Разкопките се провеждат с екип, в който участват заместник научният ръководител — тракологът д-р Димитър Байраков, и археолозите от РИМ–Хасково Стайко Стайков и Данаил Огнянов.
• 18 април 2024 г. — доц. д-р Георги Нехризов представя резултатите от едногодишните проучвания на гробницата на пресконференция в РИМ–Хасково, съобщение на Българската телеграфна агенция (БТА).

Финансирането на първите етапи на теренната работа е осигурено от няколко източника: логистична подкрепа при разчистването на терена от община Хасково, средства от Министерството на културата, и дарителска кампания, обявена от изследователя под егидата на РИМ–Хасково, в рамките на която постъпват средства с общ размер над 50 000 лв. за геофизични проучвания и начални спасителни дейности.

Методология

Прилаганият в проучването интердисциплинарен подход включва комбинация от теренни, геофизични и сравнително-типологични методи:

• Теренни методи: разчистване и документиране на нарушения от иманярска дейност терен; стратиграфско наблюдение на запазените участъци от стенната мазилка in situ (запазена на място, без изваждане от първоначалния контекст).
• Геофизични проучвания: изрично посочени в отчетната документация на ръководителя на екипа за кампанията през 2023 г.
• Сравнително-типологичен анализ: съпоставка на архитектурните и декоративните елементи с публикуваната типология на тракийските градени гробници от елинистическата епоха, включително теоретичната рамка за архитектурно-погребалния „език“ на царската идеология, разработена от Маразов (1992).

Основни резултати

Гробницата е с правоъгълна камера, с относително голям обем спрямо съпоставими паметници в региона, и е била затворена отгоре с масивна каменна плоча, впоследствие изцяло премахната при иманярска намеса. Подът е постлан с плочи от същата скала, от която е изграден и градежът — блокове от вулкански туф/зеолит, материал, който не е местен за непосредствения район на находката и най-вероятно е внесен от Кърджалийско. По думите на самия ръководител на разкопките, градежният материал е масивен вулкански блок — туф или зеолит, — забележимо мек и лесно чуплив, което обяснява тежката му трошливост под влиянието на влага и корени. Зеолитът е скала с установена употреба като строителен и архитектурен материал в Североизточните Родопи, документирана в по-ранно геоложко изследване със съавторство на самия Нехризов (Alexiev, Djourova, Nekhrizov, Milakovska-Vergilova, Vladimirov 2000).

Запазените на място участъци от стенната украса позволяват реконструкция на общата схема на декорацията: най-долу е разположен цокъл в наситено червен цвят, следван от пояс в жълто; над него минава тясна лента, очертана със светлосини линии, в която на определено разстояние са разположени червени квадрати с вписана в тях звезда, а между квадратите — линейни орнаменти и свастики, изписани със светлосин пигмент; композицията завършва с бял пояс с ширина, съизмерима с останалите цветни пояси. Сред откритите фрагменти от декоративна украса са и парчета от киматион — вид фризова украса, идентична по тип с тази, документирана в гробниците при Казанлък и Александрово.

При разкопките са открити и фрагменти от тракийска керамика, оръжие и слабо запазени човешки останки. При разчистването екипът установява и озадачаваща находка — фрагменти от ризница, изградена от малки метални пластини, пришити към кожена или платнена основа, притисната между градежни блокове; контекстът на това затискане остава обект на текущо изследване, по собствените думи на ръководителя на екипа.

Щетите от иманярска дейност са значителни: западната стена на съоръжението е разрушена, а един от изкопите е пробил южната стена в долната ѝ част, достигайки вероятно до дъното на съоръжението. При това нарушение стенописната украса е фрагментирана и разпръсната. Корени на растителност от могилния насип допълнително застрашават запазените участъци от мазилката.

Анализ и интерпретация

Архитектурният тип на гробницата — правоъгълна градена камера, затворена с масивна каменна плоча и предназначена за еднократно погребение преди окончателното затваряне на могилата — се вписва в описания от Маразов (1992) архитектурно-погребален „език“ на тракийската царска идеология, независимо че формата ѝ се различава съществено от по-късните куполни гробници като Казанлъшката и Мезешката. Наличието на стенописна украса, макар и не във вид на фигурални сцени, а на цветни пояси и геометрични мотиви, поставя паметника в кръга на малкото известни тракийски гробници с монументална декорация, редом с Казанлък и Александрово.

Според съобщената от изследователския екип датировка гробницата е изградена малко преди края на V в. пр. Хр. — период, съвпадащ с процеса на консолидация на одриската аристократическа власт. Хронологически подобни гробни съоръжения в по-широкия регион се свързват с разцвета на Одриското държавно обединение в края на V и през първата половина на IV в. пр. Хр.; уточняване на точното място на гробницата при Текето в тази последователност спрямо гробницата при Александрово предстои след публикуване на пълните резултати от разкопките.

Сравнителен анализ

Основният паралел за декорацията на гробницата при Текето остава гробницата при с. Александрово, чийто изследователски екип също се ръководи от доц. д-р Георги Нехризов и включва недеструктивно документиране на стенописите (Нехризов, Цветкова и колектив, 2020). Втори паралел е Казанлъшката гробница — обект с установен статут на паметник на световното културно наследство, чиято киматионна украса е сред най-често цитираните типологически еталони за тракийската фризова декорация от елинистическата епоха. Аналогията с двата паметника е изцяло декоративна (елементът киматион), тъй като архитектурният план на Текето е коренно различен — правоъгълна камера, за която не е отбелязано наличие на дромос, за разлика от куполните камери с дромос при Казанлък и Александрово.

Сравнението с гробницата „Голяма Косматка“ и по-широката „Долина на тракийските царе“ около Казанлък, макар да не е пряко археологически свързано с Текето, е методологически полезно за разбирането на функцията на могилния некропол като сакрално средище на аристократическия род — тема, разработена подробно от Маразов (2012) в контекста на могилите като пространствена проекция на генеалогията.

Специфики и научен контекст

Специфичното значение на гробницата при Текето произтича от рядкото съчетание на три фактора: наличие на монументална стенописна украса (засвидетелствана засега само чрез фрагменти), масивен градеж от нелокален вулкански материал (туф или зеолит), изискващ обяснение на логистиката на неговия транспорт през древността, и статута ѝ на трети по ред известен паметник от този тип в България. Тази комбинация прави обекта потенциално значим за реконструкцията на разпространението на архитектурните и художествените практики на одриската аристокрация извън традиционно изследваните центрове като Казанлъшката котловина.

Интегративен научен дискурс

Съпоставката между архитектурните данни от теренните проучвания на доц. д-р Георги Нехризов и теоретичната рамка за сакралното пространство и идеологията на властта в Одриското царство, разработена от изследователи като Маразов (1992; 2012), очертава гробницата при Текето не като изолирана находка, а като част от установима система от аристократически погребални практики. Именно този синтез между материалната култура — градежът от вулкански блокове, фрагментите от стенописна украса — и по-широкия идеологически контекст, поставя пред обществото ни административен въпрос: как да се съгласува наличният научен капитал с реалната скорост на процедурите по опазване на обекта.

Заключение

Гробницата край с. Текето представлява архитектурно и декоративно значим паметник на тракийската градена гробнична традиция, датиран малко преди края на V в. пр. Хр. и пряко съпоставим с гробниците при Казанлък и Александрово. Едногодишните спасителни разкопки и геофизични проучвания, представени от ръководителя на екипа на пресконференция в РИМ–Хасково на 18 април 2024 г., установяват както научната стойност на обекта, така и степента на нанесените от иманярска дейност щети. На тази пресконференция изследователският екип предлага пред Министерството на културата гробницата да бъде временно консервирана и засипана до момент, в който са възможни по-обосновани действия по опазването ѝ — решение, мотивирано от труднодостъпното разположение на обекта и мекия камък на градежа, изискващ значителни усилия за запазване.

Към пролетта на 2026 г. административното решение за цялостна консервация все още не е придвижено — състояние, потвърдено и от съобщение на РИМ–Хасково от април 2026 г., след като пролетни валежи предизвикват допълнително пропадане на земна маса върху обекта. Извършено е временно почистване със собствени сили на екипа, но без цялостна консервационна намеса паметникът остава в риск. Междувременно екипът продължава теренната си работа в района с нови методи — през април 2026 г. е извършено въздушно лазерно сканиране на могилата, разкрило допълнителни структури, скрити в горския масив, а през последните две години са регистрирани около 40 нови археологически обекта в околността.

Пред опазването на паметника стои методологически ясен, но административно затруднен път: теренно проучване (осъществено от археологическия екип), последвано от необходим консервационен анализ на фрагментите от стенописна украса в контролирана лабораторна среда, административно решение от страна на компетентните институции по Закона за културното наследство, и осигуряване на финансиране извън еднократните дарителски кампании. Необходимо е преосмисляне на бюджетната рамка за поддържане на обекти в риск, съгласно установената практика на специалисти с опит в управлението на могилни некрополи, каквато е документирана в работата на проф. д-р Даниела Агре. Бъдещи специализирани публикации — включително евентуален лабораторен анализ на пигментите и строителния материал — ще позволят по-прецизна датировка и по-обоснована консервационна стратегия.

Използвани източници и институционална база

I. Институционална база

• Национален археологически институт с музей при БАН (НАИМ–БАН)
• Регионален исторически музей — Хасково (РИМ–Хасково)
• Министерство на културата на Република България

II. Дигитални платформи и институционални съобщения

• Българска телеграфна агенция (БТА) — съобщение от 18.04.2024 г. за представянето на едногодишните резултати от проучванията при с. Текето
• Официална автобиографична справка (Curriculum Vitae) на доц. д-р Георги Нехризов, НАИМ–БАН

III. Библиография (по азбучен ред, БАН/СУ стандарт)

• Маразов, И. 1992. Мит, ритуал и изкуство у траките. София. СУ „Св. Кл. Охридски“.
• Маразов, И. 2012. Могили, гробници, епос, иконография. — В: Маразов, И., Т. Шалганова. Хетеротопия на древна Тракия. София. Музей на НБУ: 35–64.
• Нехризов, Г., Цветкова, Ю., Козентино, А., Китанов, К., Пенчева, А., Прахов, Н., Стоянова, Д., Илиев, С. Изследване с недеструктивни методи на стенописите в гробницата при с. Александрово. — АОР през 2019 г., 2020, 135–139.
• Alexiev, B., Djourova, E., Nekhrizov, G., Milakovska-Vergilova, Z., Vladimirov, V. 2000. Zeolitic rocks from the NE Rhodopes – natural building and architectural material. — Annuaire de L'Universite de Sofia „St. Kliment Ohridski", Livre 1 Geologie, 92: 167–175.
• Tarassova, E., Tarassov, M., Nekhrizov, G. 2020. Mineralogical characteristics of pigments in paints and plasters from the Thracian tomb (3rd century BC) near the village of Dolno Lukovo, Southeast Bulgaria. — Review of the Bulgarian Geological Society, 81, 3: 276–278.

Този материал е подготвен при стриктно спазване на принципите за авторска оригиналност и научна етика. Всички използвани източници са коректно цитирани, което гарантира достоверността и академичната цялост на представената информация.

ORCID iD: 0009-0008-6095-892X
ISSN: 3033-2982

DOI:

---

От:  © Rada Evtimova