Читалищна институция | Rada Evtimova

 (Community Center Institution)

Читалището като научно-просветителен център: Историческа приемственост и съвременни фестивални модели в дейността на НЧ „Братство – 1869“ (гр. Кюстендил)

(The Community Center as a Scientific-Educational Hub: Historical Continuity and Contemporary Festival Models in the Activity of NCC "Bratstvo – 1869" (Kyustendil))

Резюме

Статията разглежда Народно читалище „Братство – 1869“ в гр. Кюстендил като пример за историческа приемственост между класическия модел на българското читалище от Възраждането и съвременните форми на фестивална култура. Контекстът е зададен от нормативната рамка на Закона за народните читалища (1996) и от международните документи за опазване на нематериалното културно наследство. Целта е да се проследи как институция, основана през 1869 г., се трансформира в организатор на два международни форума с национално и регионално значение – конкурсите „Акад. Марин Големинов“ и „Пауталия“ – в периода 2010–2026 г. Методите включват архивно-историческо, нормативно-документално и сравнително-културологично изследване. Резултатите показват устойчив модел на общинско-читалищно партньорство, различен от комерсиалните фестивални практики, описани в изследванията на неофолклорната музика. Приносът на статията е в очертаването на читалището като хибридна институция – едновременно пазител на историческа памет и действащ фестивален оператор.

Ключови думи: народно читалище, Кюстендил, нематериално културно наследство, фестивален модел, „Акад. Марин Големинов“, „Пауталия“, читалищно дело

Съдържание

• 1. Увод
• 2. Историография на читалищните изследвания
• 3. Методология
• 4. Основни резултати
• 5. Анализ и интерпретация
• 6. Сравнителен анализ
• 7. Специфики и научен контекст
• 8. Заключение
• 9. Използвани източници

Читалищна институция (Community Center Institution)

1. Увод

Основано на 1 юли 1869 г. под името „Българско читалище“ – дата, потвърдена еднозначно както в институционалните публикации на самото читалище, така и в независими справочни източници, без установено разминаване – Народно читалище „Братство“ в град Кюстендил се утвърждава като една от най-старите просветителски институции в Югозападна България. През десетилетията на своето съществуване то преминава през редица преименувания, отразяващи политическите и обществените промени в страната – „Цвят“ (1879), „Развитие“ (1883), „Кирил-Методиевско читалище“ (1886), „Братство“ (1891), „Васил Коларов“ (1950) и отново „Братство“ след 1990 г. Тази последователност от имена е сама по себе си документ за начина, по който местната общност предефинира институционалната си идентичност при всяка смяна на политическия режим, без да прекъсва приемствеността в своята дейност.

В настоящото изследване понятията „нематериално културно наследство“ и „фестивален модел“ се използват съобразно дефинициите, залегнали в Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство от 2003 г. и в Закона за народните читалища (Държавен вестник, бр. 89/1996 г.). Хронологичният обхват на анализа на съвременните форми е ограничен до периода 2010–2026 г., като по-ранната история на читалището се разглежда единствено доколкото обосновава тезата за историческа приемственост.

Изследователският въпрос, на който статията търси отговор, е следният: по какъв начин институция с корени във възрожденското читалищно движение се трансформира в оператор на международни фестивални форуми, без да губи идентичността си на просветен център?

2. Историография на читалищните изследвания

Изследванията върху читалищното дело в България следват няколко основни направления. Първото е историко-институционалното, представено от прегледните трудове за възникването и развитието на читалищната мрежа – от първите читалища през ХІХ в. до съвременната им уредба (Велев, б.г.). Според тези данни към края на 80-те години на ХІХ в. броят на действащите читалища достига 236, а към края на века – 439. Националната статистика от последните десетилетия показва общо 3321 читалища в страната, от които 663 в градовете и 2658 в селата, с общо 272 797 членове (Велев, б.г.).

Второто направление е нормативно-правното, свързано с приемствеността между Наредбата-закон за народните читалища от 1945 г. и действащия Закон за народните читалища от 1996 г., както и с уредбата на конкретните органи на управление – общо събрание, настоятелство, председател и проверителна комисия (Устав на НЧ „Зора – 1948“, с. Ябълково, общ. Кюстендил). Към това направление принадлежи и социологическо-управленската перспектива, представена от Байракова (2020), чиято дисертация „Българските читалища – между възхвалата и отрицанието. Читалищен мениджмънт в съвременен контекст“ (СУ „Св. Климент Охридски“) и последвалата монография „Народните читалища от епохата на Възраждането до съвременността“ анализират читалищния мениджмънт отвъд историко-описателния подход, включително чрез национални емпирични изследвания на управленските структури, публично представяни от нея като директор на Националния читалищен институт към Съюза на народните читалища. Основополагащ за историко-институционалния прочит остава и трудът на Гаврилова и колектив „Читалищата в България – минало, настояще и бъдеще“ (2000, Министерство на културата).

Третото направление е свързано с опазването на нематериалното културно наследство като функция на читалището – тема, разработена от Ненова (2019), която анализира ролята на общностите и на читалищната институция в контекста на нормативните документи на ЮНЕСКО, и от Иванова (2013), която проследява по-широката общоевропейска културна политика спрямо нематериалното наследство след приемането на Конвенцията от 2003 г. и на Рамковата конвенция от Фаро (2005).

Четвъртото направление засяга фестивализацията на фолклора като съвременен културен процес. Пейчева (2024) предлага теоретична рамка за анализ на връзката между фестивалната сцена и медийното ѝ отразяване, използвайки концепцията за „обществото на спектакъла“ на Ги Дебор, приложена към конкретен случай – частния музикален фестивал „Фолклорен изгрев“ във Варна. За разлика от този комерсиален модел, изследванията върху НЧ „Братство – 1869“ остават разпръснати в юбилейни издания и краеведски публикации, без да са обект на самостоятелен академичен анализ, което определя актуалността на настоящата статия. Актуалността на темата се потвърждава и от продължаващия институционален дебат – през октомври 2025 г. в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се провежда конференцията „Читалище и време. Историко-философски аспекти на началото“, с участието на председателя на Съюза на народните читалища Николай Дойнов и на заместник-министъра на културата, което показва, че историческият произход на читалищата продължава да е предмет на активно преосмисляне.

3. Методология

Изследването прилага интердисциплинарен подход, съчетаващ архивно-историческия метод (проследяване на институционалните преименувания и ръководствата на читалището), нормативно-документалния анализ (Закон за народните читалища, устав на аналогично читалище като образец на общата нормативна структура) и културологичния анализ на фестивалната практика, следвайки модела за фестивален и медиен „спектакъл“, разработен от Пейчева (2024) въз основа на Дебор. Използван е и сравнителен метод – съпоставка между статистическите данни за националната читалищна мрежа (Велев, б.г.) и конкретните показатели на изследваната институция. Емпиричните данни за фестивалите са извлечени от официалните информационни канали на организаторите и от отразяването им в регионалния печат, при спазване на принципа да не се възпроизвеждат непроверени цифри.

4. Основни резултати

Понастоящем председател на НЧ „Братство – 1869“ е Иван Андонов, който заема поста от 2005 г. до момента. През 2026 г. сградата преминава основен ремонт, включващ конструктивно укрепване, енергийно обновяване, подмяна на инсталациите и изграждане на достъпна среда за хора с намалена подвижност – поредна инвестиция в материалната база на институцията.

Читалището развива и мрежова международна дейност: от 2005 г. в него е седалището на Регионалния експертно-консултантски и информационен център „Читалища“ – Кюстендил, обслужващ читалищата от цялата Кюстендилска област; от 2006 г. институцията е регионална точка на европейската информационна мрежа „Евродеск“; през 2009 г. е одобрена от Представителството на Европейската комисия в България за информационен център „Европа Директно“, статут, потвърден и през следващия програмен период през 2013 г.; през 2011 г. получава акредитация като приемаща и изпращаща организация по Европейска доброволческа служба, а на следващата година по Национална програма за младежта заработва и Младежкият информационно-консултантски център. В школите, курсовете и творческите състави на читалището се обучават над 1000 души, а около 50 доброволци участват в европейски и национални кампании и проекти, финансирани по програми като „Младежта в действие“ и „Еразъм+“.

Читалището организира ежегодно поредица от форуми: Международен конкурс за класическа китара „Акад. Марин Големинов“, Международен фолклорен конкурс „Пауталия“, Международен конкурс за шлагерна песен „Пей сърце“, Международен фестивал „Велики учители“, Международна камерна музикална академия, Международен конкурс за пианисти „Виктор Мержанов“, Национален танцов фестивал „Танцова феерия под Хисарлъка“, Национален литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов“, Национален поетичен конкурс за деца „Веса Паспалеева“ и Национална конференция на китаристите в България.

Китарният конкурс носи името на родения в Кюстендил композитор, диригент и педагог академик Марин Големинов (1908–2000), възпитаник на парижката „Схола канторум“ и ректор на Българската държавна консерватория (1954–1956). Конкурсът се провежда ежегодно през април под патронажа на кмета на община Кюстендил, включен е в Програмата за закрила на деца с изявени дарби на Министерството на културата, а художествен директор е председателят на читалището Иван Андонов. На своето ХV издание през 2011 г. в конкурса вземат участие над 500 китаристи от България, Сърбия, Северна Македония, Гърция, Украйна, Русия, Англия и Норвегия; ХІХ издание се провежда през 2015 г., ХХІV – през 2020 г., а ХХІХ – през април 2026 г.

Международният фолклорен конкурс „Пауталия“ – наименован по антично-средновековното име на Кюстендил – се организира съвместно от Община Кюстендил, НЧ „Братство – 1869“ и НЧ „Пробуда – 1961“, включен е в културния календар на Министерството на културата. През юни 2026 г. се провежда юбилейното му ХХ издание, в което участват над 4000 изпълнители; ХІХ издание е проведено през юли 2025 г., като голямата награда получават хор „М. Букурещлиев“ и танцов състав „Луди-млади“ от Плевен.

5. Анализ и интерпретация

Данните позволяват да се откроят два взаимосвързани процеса. Първият е институционалната приемственост: читалището запазва основната си просветителска функция, дефинирана още в устава от 1879 г., но разширява дейността си от библиотечно-читалищна практика към организация на мащабни фестивални събития. Вторият процес е свързан с механизма на легитимация – организираните форуми получават общинско, а в случая на китарния конкурс и държавно признание чрез включването му в Програмата за закрила на деца с изявени дарби, което ги позиционира предимно като част от официалната културна политика.

Тази конфигурация се различава съществено от модела, описан от Пейчева (2024) за фестивала „Фолклорен изгрев“ във Варна, който е инициатива на частна музикална компания и телевизия и функционира предимно в логиката на търговски „спектакъл“. При НЧ „Братство – 1869“ организаторската структура е тристранна – община, читалище, партньорско читалище – а художественото ръководство се съсредоточава в лицето на председателя на читалището, което създава институционален модел на координация между сцена и публичност.

6. Сравнителен анализ

Съпоставени с националните показатели за читалищната мрежа (3321 читалища, 272 797 членове, по данни, представени от Велев, б.г.), фестивалните форуми на НЧ „Братство – 1869“ илюстрират как отделна институция може да надхвърли локалния си обхват и да привлече участници от над осем държави още в началото на второто десетилетие на ХХІ в. (китарен конкурс, 2011 г.), достигайки до над 4000 изпълнители на фолклорния форум през 2026 г. Съпоставката с частния фестивален модел на „Фолклорен изгрев“ (Пейчева 2024) показва, че докато варненският форум разчита на телевизионно медийно разширение и търговски партньор (търговски център), кюстендилският модел разчита на общинско-читалищно партньорство и на препратка към историческа личност (Марин Големинов) и историческо топонимно наследство (Пауталия) като източник на легитимация.

7. Специфики и научен контекст

Специфична особеност на изследвания случай е съвместяването на административна и художествена функция в лицето на председателя на читалището, който едновременно ръководи институцията, е художествен директор на китарния конкурс и председателства организационния комитет на фолклорния конкурс. Друга специфика е комбинацията от два международни форума с различен художествен профил – инструментален (класическа китара) и фолклорен – под общ институционален покрив, което е нетипично за повечето читалища, обичайно специализирани в един жанров сегмент. Тази двойна фестивална специализация, съчетана с непрекъснатата институционална история от 1869 г., позиционира НЧ „Братство – 1869“ като показателен случай за изследване на прехода от класически читалищен модел към съвременен културен мениджмънт.

8. Заключение

Историята на НЧ „Братство – 1869“ показва, че историческата приемственост на едно читалище функционира като действащ ресурс, върху който се изгражда съвременна фестивална инфраструктура. В периода 2010–2026 г. институцията утвърждава два международни форума – „Акад. Марин Големинов“ и „Пауталия“ – които функционират в рамките на официалната културна политика, за разлика от комерсиалните фестивални модели, описани в изследванията на неофолклорната музика. Отговорът на изследователския въпрос е, че приемствеността се постига чрез съчетаване на нормативна легитимност (общинско партньорство, държавни програми), персонална приемственост в ръководството и препратка към конкретно историческо и топонимно наследство. Бъдещи изследвания биха могли да задълбочат анализа чрез теренни наблюдения на самите фестивални издания и чрез интервюта с организаторите, по модела, приложен от Пейчева (2024) към варненския случай.

9. Използвани източници

I. Институционална база
Народно читалище „Братство – 1869“, гр. Кюстендил
Народно читалище „Пробуда – 1961“, гр. Кюстендил
Община Кюстендил
Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН
Национален читалищен институт към Съюза на народните читалища
Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“
Регионален експертно-консултантски и информационен център „Читалища“ – Кюстендил

II. Дигитални платформи
bratstvokn.org
guitarkn.bratstvokn.org
probudakn.org
kustendil.com
artcultureforall.com
4volunteering.org

III. Библиография

• БАЙРАКОВА, Силвена (2020). Българските читалища – между възхвалата и отрицанието. Читалищен мениджмънт в съвременен контекст. Дисертационен труд. София: Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
• БАЙРАКОВА, Силвена. Народните читалища от епохата на Възраждането до съвременността.
• ВЕЛЕВ, Венцислав. Исторически преглед, развитие и съвременност на читалищното дело в България (подбрани моменти). Монография.
• ВЕЛЕВ, Венцислав. Поглед назад, в настоящето и в бъдещото – читалищното дело в България. Публична академична лекция по процедура за заемане на академична длъжност „професор“, професионално направление 2.2. История и археология.
• ГАВРИЛОВА, Райна и кол. (2000). Читалищата в България – минало, настояще и бъдеще. София: Министерство на културата.
• ИВАНОВА, Миглена (2013). Нематериално наследство и общоевропейски културни политики. – Български фолклор, № 1, 7–14.
• НЕНОВА, Стела (2019). Общности и читалищна институция в съхранението на нематериалното културно наследство – нормативни документи и практики. – Български фолклор, № 1.
• Народно читалище „Братство 1869“ – гр. Кюстендил. Профил на организацията. – 4volunteering.org.
• ПЕЙЧЕВА, Лозанка (2024). „Слънчевите изгреви“ на фолклорна музика като „спектакъл“: преливания между фестивална сцена и телевизионен ефир. – Медиалог, № 15, 33–58.
• Закон за народните читалища. – Държавен вестник, № 89, 22 октомври 1996 г.
• История на Кюстендил, Том I. Кюстендил от древността до Освобождението от османска власт (2022). София–Кюстендил: Институт за исторически изследвания при БАН, Община Кюстендил.
• Устав на Народно читалище „Зора – 1948“, с. Ябълково, община Кюстендил.

Този материал е подготвен при стриктно спазване на принципите за авторска оригиналност и научна етика. Всички използвани източници са коректно цитирани, което гарантира достоверността и академичната цялост на представената информация.

ORCID iD: 0009-0008-6095-892X
ISSN: 3033-2982

DOI:

---

От:  © Rada Evtimova