Архитектурно-пространствено развитие | Rada Evtimova

 (Architectural-spatial development)

Архитектурно-пространствено развитие на църквата „Св. Илия“ в отбранителния комплекс Кокалянски Урвич

 (Architectural-Spatial Development of the Church of St. Elijah within the Defensive Complex of Kokalyanski Urvich)

Строителна хронология, фортификационна система и нови теренни данни

Резюме

Крепостта Кокалянски Урвич, разположена на хребета Средобърдие в Панчаревския пролом на река Искър, е обект на археологически проучвания от 1965 г. насам, с регулярни разкопки от 1969 г. и продължаващи полеви кампании до последните години. Настоящата статия си поставя за цел да съпостави строителната стратиграфия на крепостната църква „Св. Илия“ с данните за фортификационната система и с по-новите теренни разкрития, направени от екипите на Б. Петрунова, Н. Овчаров, Ф. Петрунов и В. Кирякова. Използван е сравнителен архитектурно-стратиграфски подход, съпоставящ по-ранните наблюдения на Д. Овчаров с последвалите кампании след 2008 г. Резултатите очертават преход от еднокорабна постройка към сложен план с притвор, съпроводен от промяна във функцията на пространството – от енорийско-гарнизонен храм към обект с изразена погребална и манастирска функция през XIV–XVII в. Приносът на текста е в синтеза между по-старите стратиграфски данни и новите теренни находки от притвора, все още не обобщени в цялостен пространствен анализ.

Ключови думи: Кокалянски Урвич, църква „Св. Илия“, средновековна фортификация, архитектурна стратиграфия, Второ българско царство, Средобърдие, сантрачна система

Съдържание на статията

• 1. Увод
• 2. История на проучванията
• 3. Методология
• 4. Основни резултати
• 5. Анализ и интерпретация
• 6. Сравнителен контекст
• 7. Специфики и научен принос
• 8. Заключение
• 9. Използвани източници и библиография

Архитектурно-пространствено развитие
(Architectural-spatial development)

Увод

Крепостта Кокалянски Урвич е разположена върху скалист рид от хребета Средобърдие, в Панчаревския пролом на река Искър, на около 20 км от София по пътя за Самоков. Обектът попада на границата между Лозенската планина и Плана планина и е защитен от стръмни скатове от всички страни. Крепостта е обект с национално значение – в края на 70-те години на ХХ в. ѝ е присъден статут на паметник на културата от национално значение в категория „недвижими паметници с видими архитектурни останки“.

Мястото е споменато за пръв път в писмен извор от Паисий Хилендарски в „История славянобългарска“, където се говори за „манастир Урвич със силна крепост“ край София. По своята строителна история крепостта принадлежи към укрепителната система на Второто българско царство, издигната върху останки от по-ранен римски кастел.

Досегашните изследвания са фокусирани поотделно върху фортификацията, църковната сграда и манастирския комплекс, изграден около нея след разрушаването на крепостта. Липсва обаче обобщение, което да съпостави архитектурно-стратиграфската еволюция на църквата „Св. Илия“ с пространствената ѝ връзка към цитаделата и отбранителните порти, при отчитане на най-новите теренни данни. Именно тази задача си поставя настоящият текст.

История на проучванията

Първият интерес към обекта датира от 1965 г., когато крепостта е определена като ранновизантийска (VI–VII в.) без да са провеждани разкопки. Систематичните археологически проучвания започват през 1969 г. под ръководството на проф. Димитър Овчаров, когато е изследвана част от крепостната стена и една от бойните кули. След продължителна пауза, разкопките са подновени през 1979 г., когато е проучена крепостната църква, разположена в центъра на оградената от стените площ.

През 1981 г. Д. Овчаров публикува данни за двата основни етапа на изграждане на църквата „Св. Илия“ (Овчаров, Крепостта „Урвич“ край село Кокаляне; Църквата в крепостта „Урвич“ при с. Кокаляне, Софийско). Година по-късно Николай Овчаров обнародва разкритите при разкопките стенописи (Овчаров, Стенописите от XIV в. в църквата „Св. Илия“ на крепостта Урвич) и продължава проучванията самостоятелно, включително с ученици от столични училища.

През 2008 г. е разработен съвместен проект на НАИМ-БАН и програма „Култура“ на Столична община – „Урвич – последната крепост на Шишмановци“, свързан с 1200-годишнината от присъединяването на Сердика към България от хан Крум през 709 г. Научен ръководител на проекта е доц. д-р Бони Петрунова. В периода 2011–2014 г. доц. Петрунова и доц. Н. Овчаров разкриват манастирския комплекс около църквата.

Разкопките през 2011 г. в притвора на храма разкриват нови артефакти, включително монетно съкровище от 18 български сребърни монети на цар Иван Шишман (сечени в периода 1371–1372 г.), заедно с венециански и сръбски сребърни монети, позлатена обица и няколко сребърни пръстена от XIV в. (Петрунова, Овчаров, Георгиева, Петрунов 2014: 412–414). Тези находки дават нова информация за значението на Урвич не само като отбранителна крепост, но и като малък средновековен град.

От 2017 г. проучванията се поемат от младите изследователи д-р Филип Петрунов (НАИМ-БАН) и Виолина Кирякова (НИМ), финансирани от Министерството на културата и Националния исторически музей (Овчаров, Петрунов 2016: 731–734; Петрунов, Кирякова 2017; Кирякова, Петрунов 2019: 541–544). Резултатите от проучването на некропола в притвора са публикувани от Ф. Петрунов през 2020 г. в Известия на Варненския музей, като част от неговия дисертационен труд върху методологията на средновековните некрополи (Петрунов, Автореферат, Нов български университет).

През 2025 г., в рамките на проекта на НИМ „Домът на двуглавия орел“, екипът на Петрунов и Кирякова разкрива структура с необичаен триъгълен план на дълбочина 1,7 м, датирана към римската епоха – период, когато територията на съвременна София е била римска Сердика.

Методология

Изследването на обекта съчетава теренна археологическа документация (сондажи, разкриване на строителни хоризонти), архитектурно-стратиграфски анализ на зидовете – проследяване на строителните фуги, застъпванията и преправките между отделните градежни етапи – и съпоставка с нумизматичен материал, послужил за прецизна датировка на отделни пластове (напр. монетното съкровище от 1371–1372 г.). Данните от по-ранните кампании на Д. и Н. Овчаров са съпоставени с по-новите теренни отчети на Петрунова, Петрунов и Кирякова, публикувани в поредицата „Археологически открития и разкопки“ на НАИМ-БАН, с цел проследяване на цялостната пространствена еволюция на комплекса.

Основни резултати

Църквата „Св. Илия“ преминава през два основни строителни етапа. В най-ранната си фаза сградата е еднокорабна, с вътрешност, разделена на наос и малък притвор с размери 1,35 х 4 м; общата дължина на този етап е около 12 м. Според наблюденията на Д. Овчаров, в началото на XIII в. храмът представлява скромна постройка с двускатен дървен покрив, покрит с керемиди. Впоследствие сградата преминава към по-сложен план с разширен притвор, а общата дължина на църквата достига 16,25 м във външния си контур.

Отбранителните съоръжения на хълма Средобърдие следват конфигурацията на терена, очертавайки неправилна елипса с обща дължина на крепостните стени 849 м, разположена на площ от 17,2 дка. Дебелината на крепостната куртина варира между 1,5 и 1,8 м. Градежът е от ломени камъни, с изравнителни пояси от дървени греди – така наречената сантрачна система.

Теренните данни от 2011 г. документират ниво в притвора с богат некропол in situ, включващ монетно съкровище и накити от XIV в. При разкопки от по-нова дата е открит и фрагмент от луксозен съд – испанска люстрова керамика от XIV в., паралелен на подобни находки от най-важните градски центрове на Второто българско царство, сред които Велико Търново, Велики Преслав, Калиакра и Кастрици. Разкритата през 2025 г. структура с триъгълен план представлява необичайна за българската фортификационна практика форма и се отнася към по-ранен, римски хоризонт на обитаване на хълма, предхождащ средновековната крепост.

Анализ и интерпретация

Преходът от скромна еднокорабна постройка към по-сложен план с разширен притвор отразява промяна в статута на храма през периода на Второто българско царство. Наличието на богат некропол в притвора, включващ накити и монетно съкровище, а не само обикновени енорийски погребения, показва постепенно оформяне на функцията на църквата като място за погребение на местната общност с по-висок социален статус в навечерието на османското завоевание. Стенописите от първата половина на XIV в., изпълнени в стил на Палеологовия ренесанс, допълнително свидетелстват за инвестиция, съответстваща на повишен статут на обекта.

След разрушаването на крепостта от османците в края на XIV в. църквата е основно ремонтирана през XV в., а около нея се оформя манастирски комплекс, функциониращ до края на XVII в. Тази приемственост на сакралната функция след загубата на военното значение на крепостта показва трайна връзка между храма и местната общност, надживяваща отбранителната роля на комплекса.

Сравнителен контекст

Архитектурният преход при църквата „Св. Илия“ – от еднокорабен план към разширена структура с притвор – се вписва в по-широката практика на манастирско строителство през епохата на Второто българско царство, представена и от други крепостни и манастирски комплекси в района на София, включително обителите на Софийската Света гора. Прилагането на сантрачната система с дървени греди не служи единствено за изравняване на градежа, а функционира и като демпферен елемент, поемащ вибрации при обсада или земетресение – техника, характерна за средновековното крепостно строителство на Балканите.

Специфики и научен принос

Специфичен принос на обекта е съчетаването на данни от няколко археологически кампании, разделени от десетилетия, в единна пространствена картина. Разкритата през 2025 г. структура с триъгълен план представлява рядък за българската фортификационна традиция архитектурен тип и отваря въпроса за по-ранен хоризонт на укрепяване на хълма, независим от средновековната фаза на обитаване.

Заключение

Съпоставката между по-старите стратиграфски наблюдения на Д. и Н. Овчаров и по-новите теренни данни на Б. Петрунова, Ф. Петрунов и В. Кирякова очертава ясна архитектурно-пространствена еволюция на църквата „Св. Илия“ – от скромна еднокорабна постройка до сложен комплекс с притвор и богат некропол, интегриран в отбранителната и по-късно манастирската структура на Кокалянски Урвич. Бъдещите проучвания, включително тези около новооткритата триъгълна структура, имат потенциал допълнително да прецизират хронологията на обитаване на хълма от римската епоха до края на средновековието.

Използвани източници и институционална база

I. Институционална база: Национален археологически институт с музей – БАН (НАИМ-БАН); Национален исторически музей (НИМ); Столична община, програма „Култура“; Нов български университет, Департамент Археология.

II. Дигитални платформи: официален проектен сайт kokalyanskiurvich.com; historymuseum.org; Регионален исторически музей – София; архив на поредицата „Археологически открития и разкопки“ на naim.bg.

III. Библиография (БАН/СУ стандарт):

• Кирякова, В., Ф. Петрунов. Кокалянски Урвич. – Археологически открития и разкопки през 2018 г., София, 2019, 541–544.
• Овчаров, Д. Крепостта „Урвич“ край село Кокаляне.
• Овчаров, Д. Църквата в крепостта „Урвич“ при с. Кокаляне, Софийско.
• Овчаров, Н. Стенописите от XIV в. в църквата „Св. Илия“ на крепостта Урвич.
• Овчаров, Н., Ф. Петрунов. Крепостта Кокалянски Урвич и късносредновековният манастир в нея. София.
• Овчаров, Н., Ф. Петрунов. Археологическо проучване на крепостта Урвич, с. Кокаляне. – Археологически открития и разкопки през 2015 г., София, 2016, 731–734.
• Овчаров, Н., Р. Пеевски. Съдбата на крепостта Урвич край София в светлината на новооткритото сребърно монетно съкровище от XIV век. – In honorem professoris Violetae Volkova Neseva. Ad multos annos, София, 2016, 369–384.
• Петрунов, Ф. Автореферат на дисертационен труд върху методологията на средновековните некрополи. Нов български университет, Департамент Археология.
• Петрунов, Ф. Материални следи от бита и културата на манастира при църквата „Св. Илия“.
• Петрунов, Ф. Строителна керамика със знаци от средновековния манастир „Илия“.
• Петрунов, Ф., В. Кирякова. Кокалянски Урвич, Археологически проучвания.
• Петрунова, Б., Н. Овчаров, В. Георгиева, Ф. Петрунов. Крепостта Урвич до село Кокаляне, Софийско. – Археологически открития и разкопки през 2013 г., София, 2014, 412–414.

Този материал е подготвен при стриктно спазване на принципите за авторска оригиналност и научна етика. Всички използвани източници са коректно цитирани, което гарантира достоверността и академичната цялост на представената информация.

ORCID iD: 0009-0008-6095-892X
ISSN: 3033-2982

DOI:

---

От:  © Rada Evtimova