Странджански акваториален ареал | Rada Evtimova

Странджански акваториален ареал (Strandzha Aquatorial Area)

Странджанският акваториален ареал: Сравнителен критичен преглед на котвените паметници от залива на Ахтопол 

(The Strandzha Aquatorial Area: A Comparative Critical Review of the Anchor Monuments from the Bay of Ahtopol)

Морската навигация между Маслен нос и устието на Резовска река през призмата на каменните, оловно-дървените и железните котвени паметници

Резюме

Странджанското крайбрежие между Маслен нос и устието на Резовска река е един от най-плътно документираните акваториални участъци по Българското Черноморие по отношение на котвени паметници, но остава без самостоятелно обобщение, различно от по-широките изследвания за цялото крайбрежие. Целта на статията е да съпостави наличния корпус от каменни, оловно-дървени и железни котви, регистрирани в акваторията на Ахтополския залив, с петразделната типология на М. Лазаров и с международните критерии за регистрация, формулирани от H. Frost и G. Kapitän на Третия международен симпозиум „Thracia Pontica“ (Созопол, 1985). Приложен е сравнително-критичен метод, съчетаващ типологичен анализ, историко-картографски преглед на портоланни текстове и съпоставка с публикуваните петрографски данни за произхода на суровината. Резултатите очертават Ахтополския залив като хидрографски „капан“ за котвени въжета, с концентрация на находки, документирана в частната музейна експозиция „История на котвата“, и с представителство на всички основни типологични групи от Бронзовата епоха до османския период. Приносът на статията е в систематизирането на разпръснатия досега материал в единна сравнителна рамка, съобразена със спецификата на Странджанския ареал.

Ключови думи: котвени паметници, Ахтопол, Странджа, каменни котви, типология на М. Лазаров, Черноморска навигация, подводна археология

Съдържание на статията

• 1. Увод
• 2. История на проучванията
• 3. Методология
• 4. Основни резултати: типологичен преглед
• 5. Анализ и интерпретация
• 6. Сравнителен анализ
• 7. Специфики и научен контекст
• 8. Заключение
• 9. Извори и библиография

                                  

Странджански акваториален ареал (Strandzha Aquatorial Area)

1. Увод

Заливът на Ахтопол (античен Агатополис) заема южния край на Странджанското крайбрежие, между устието на Велека и границата с днешна Турция. Административно територията принадлежи към община Царево, а в исторически план акваторията ѝ е част от по-широкия крайморски участък между Маслен нос и Резовска река, обособен в изследователската литература с общото название Странджанска акватория.

Заливът има специфична хидрография: розата на ветровете при внезапни североизточни щормове и скалистото дъно правят закотвянето несигурно. Тази особеност е фиксирана в ранномодерната картографска традиция. Френският картограф Жан Никола Белен описва през XVIII век ахтополското пристанище по следния начин: заливът позволява закотвяне „при дъно 12 стъпки, но закотвянето не е много сигурно, тъй като дъното е от остри скали, които срязват въжетата“ (Орачев 2019: 39, цит. по Тодорова 1987: 132 сл.). Именно тази хидрографска особеност обяснява защо в акваторията на залива е натрупан необичайно плътен корпус от изгубени котвени паметници, документиран в частната музейна експозиция „История на котвата“ в Ахтопол (Орачев 2019: 39–65).

Изследователският въпрос на настоящата статия е следният: доколко наличният котвен корпус от залива на Ахтопол се вписва в общата типология на каменните котви по Българското Черноморие, формулирана от М. Лазаров, и какви специфични за Странджанския ареал особености произтичат от съпоставката му с оловно-дървените и железните котвени системи, регистрирани в акваторията.

2. История на проучванията

Първата каменна котва по Българското Черноморие е открита на 17 август 1966 г. в залива на нос Калиакра, при подводни проучвания, организирани от Военноморския музей във Варна под ръководството на Р. Боев (Лазаров 2004: 19). През следващото десетилетие броят на регистрираните находки нараства бързо, а по-късно М. Лазаров публикува петразделната типология на каменните котви, останала основен изследователски инструмент и досега (Лазаров 2004: 21–24).

Международен обмен по въпроса за критериите за регистрация на котвени паметници се провежда на Третия международен симпозиум „Thracia Pontica“ (Созопол, 1985), в чиито материали H. Frost предлага методологична рамка за изграждане на бъдещ Corpus Ancorarum, а G. Kapitän публикува систематика на дървените двуроги котви с оловни щокове от акваторията на Аполония Понтика (Frost 1985: 354–369; Kapitän 1985: 381–394).

За акваторията на Ахтопол специфичен принос имат теренните и подводни проучвания на д-р Атанас Орачев и Сдружение „Черноморска Странджа“, чиято частна музейна експозиция „История на котвата“ е основана през 2012 г. и към момента съхранява най-представителния корпус от котвени находки за южната част на Странджанското крайбрежие (Орачев 2019: 39–65, 231–242). Публикуваната от него систематика на каменните и оловните щокове допълва петразделната класификация на Лазаров с типология, съобразена със спецификата на региона (Орачев 2019: 50–56).

Изследванията на проф. Иван Христов в „Mare Ponticum. Крайбрежни крепости и пристанищни зони в провинция Хемимонт V–VII в.“ включват самостоятелен раздел за железните котви (Христов 2018: 52–59) и отделна точка, посветена на Ахтопол (Христов 2018: 363–375), в рамките на цялостния преглед на крайбрежните пристанищни зони на провинция Хемимонт.

3. Методология

Статията прилага сравнително-критичен метод, изграден върху три компонента:

• типологично съпоставяне на публикувания котвен корпус от Ахтополския залив с петразделната типология на М. Лазаров (групи А–Е) и с методологичните критерии на H. Frost за тегло, суровина и форма;
• историко-картографски анализ на портоланни текстове и ранномодерни описания на крайбрежието, документиращи навигационната специфика на залива;
• съпоставка с публикувани петрографски данни за произхода на суровината на каменните котви и щокове от Българското Черноморие (Иванов и др. 1985).

Лабораторните данни, цитирани в статията (петрографски и геолого-минераложки анализи), са заимствани от вече публикувани изследвания и не представляват нов лабораторен анализ, извършен в рамките на настоящата работа.

4. Основни резултати: типологичен преглед

4.1. Каменни котви (типология на М. Лазаров)

По функционален признак каменните котви от Българското Черноморие се разделят на две основни групи: котви-тежести (групи А, В и отчасти С) и съставни котви с три отвора (група D), при които два допълнителни кола, нанизани в долните отвори, изпълняват ролята на лапи (Лазаров 2004: 24). Групата „тракийски“ котви (тип С) — плочи с два отвора в двата противоположни края — е засега известна изключително от южните райони на Българското Черноморие, в заливите на Созопол и Несебър (Лазаров 2004: 23), което поставя въпроса дали представители на този тип съществуват и в Ахтополската акватория.

4.2. Оловно-дървени щокови котви

Преходът от чисто каменна котва към композитна дървена котва с оловен или каменен щок е документиран чрез характерни находки от Странджанското крайбрежие. Според Орачев в акваторията на Ахтопол и в съседните заливи (в т.ч. Кара ач) са регистрирани каменни щокове тип А, B и С, датирани в широк диапазон от средата на II хил. пр. Хр. до VII–VI в. пр. Хр. (тип А), през VI–V в. пр. Хр. (тип В) и до V–IV в. пр. Хр. (тип С по неговата номенклатура) (Орачев 2019: 50–51).

Отделен технически подтип, характерен именно за Западното Черноморие, е дървената двурога котва с оловно-запълнен щок, при която двете половини на запълването са свързани помежду си чрез отливан „мост“. G. Kapitän отбелязва, че докато в целия Средиземноморски басейн подобни свързани запълвания са известни едва в 8–10 екземпляра, единствено в акваторията на Созопол (антична Аполония Понтика) са регистрирани поне 8 такива находки, което го насочва към извода, че именно Аполония Понтика е вероятното място на произход на този технически модел (Kapitän 1985: 383). Съществуването на изображения на двурога котва върху монети на Аполония Понтика подкрепя тезата за ранна употреба на композитната котва с камен или оловен щок в западнопонтийския ареал още около 600 г. пр. Хр. (Kapitän 1985: 381–382).

                                           

4.3. Железни котви

От римската и ранновизантийската епоха насетне каменните и оловните щокове постепенно се изместват от изцяло железни двурога котви. В акваторията на Ахтопол и в съседния залив на Кара ач са регистрирани силно седиментирали римски двурога железни котви, някои от които са открити в непосредствена близост до останки от вероятен ромейски дромон (Орачев 2019: 60, 65). Наблюдава се и по-късна група железни котви с квадратна или овална „кутия“ (типове Е4А и Е4В по номенклатурата, използвана от Орачев, следваща класификацията на Kapitän), характерни за периода след IV в. сл. Хр. и намирани предимно южно от река Кара ач (Орачев 2019: 60).

Средновековното пристанище в северния ахтополски залив е документирано чрез значителен брой железни двуроги и четироги котви, оръдия и корабни камбани, изложени в експозицията „История на котвата“ — район, който портоланният текст на Ж. Н. Белен изрично описва като опасен за закотвяне заради острите скали по дъното (Орачев 2019: 39, обр. 22).

5. Анализ и интерпретация

Съпоставката между писмените навигационни извори и археологическия котвен корпус от Ахтополския залив показва последователност между документираната хидрографска опасност и концентрацията на изгубени котви. Портоланното свидетелство за „остри скали, които срязват въжетата“ обяснява защо именно северният ахтополски залив съсредоточава такъв плътен и разнороден по хронология корпус — от бронзовата епоха до османския период — вместо да отразява само еднократни или случайни загуби.

Присъствието на оловно-дървени щокови котви с характеристики, близки до модела, приписван на Аполония Понтика, поставя въпроса доколко подобни находки от Ахтополската акватория документират внос по крайбрежен път от северните пристанища на Странджанското крайбрежие, или отразяват самостоятелна местна употреба на същия технически модел. Наличният към момента материал не позволява еднозначен отговор и изисква допълнителна съпоставка на петрографски и металографски данни.

6. Сравнителен анализ

В регионален план Ахтополският залив се вписва в система от пристанищни зони, идентифицирани по-общо за провинция Хемимонт от И. Христов, който документира железните котви като самостоятелен индикатор за морска търговия и пристанищна активност между Късната античност и Средновековието (Христов 2018: 52–59). В своя преглед на пристанищата между Босфора и Ропотамо Христов включва отделна точка за Ахтопол в контекста на цялостната крайбрежна пристанищна мрежа на провинцията (Христов 2018: 363).

Съпоставено с международния материал, представен от Frost, теглото остава основен диагностичен критерий: котви под 20 кг вероятно представляват рибарски такъми, а находки над 100 кг категорично изключват съвременен произход (Frost 1985: 356–357). Прилагането на този критерий към ахтополския корпус е задача за бъдещо систематично претегляне и публикуване на находките от експозицията „История на котвата“ по стандарт, съпоставим с международните норми за регистрация.

7. Специфики и научен контекст

Специфично за Странджанския ареал е съчетаването в една сравнително ограничена акватория на представители на всички основни технологични етапи в развитието на котвата — от примитивната каменна тежест до желязната двурога котва — явление, което позволява изграждането на локална относителна хронология дори при липса на сигурен археологически контекст за голяма част от подводните находки.

8. Заключение

Прегледът на наличния котвен корпус от залива на Ахтопол потвърждава, че Странджанската акватория представлява самостоятелен обект на изследване в рамките на общата типология на М. Лазаров, но с локални технологични особености, произтичащи от близостта до Аполония Понтика и от специфичната хидрография на залива. Систематичното публикуване на фонда на музейната експозиция „История на котвата“ по международните критерии за регистрация, формулирани от Frost, остава основна задача пред бъдещите изследвания на региона.

9. Извори и библиография

I. Институционална база: Обществена колекция „История на котвата“ – Ахтопол; Сдружение „Черноморска Странджа“; Национален археологически институт с музей – БАН; Народен музей – Варна.

II. Дигитални платформи: drevnostta.blogspot.com; блог „Хроники на древността“.

III. Библиография (БАН/СУ стандарт):

• Димитров, Б., К. Порожанов, Ат. Орачев. Пристанищата на Аполония и Месамбрия. – В: Мегалитите в Тракия, ч. II. София, 1982, 438–458.
• Иванов, Ж., Д. Димов, Хр. Пимпирев, Н. Кунева. Предварителни резултати от геолого-петрографския анализ на каменни котви и щокове от Българското Черноморско крайбрежие. – В: Североизточна България – древност и съвремие. Първи национален симпозиум. София, 1985, 85–97.
• Лазаров, М. Древните каменни котви и загадъчното второ хилядолетие. – Известия на Народния музей – Варна, 36–37 (51–52), 2000–2001. Варна, 2004, 19–40.
• Орачев, А. Черноморска Странджа. Том 1: Ахтопол и неговата територия и акватория. Ахтопол, Сдружение „Черноморска Странджа“, 2019.
• Орачев, А. Ахтопол. Древност и съвремие. Бургас/Ахтопол, Издателство „Атанас Орачев“, 2022.
• Прешленов, Х. Римското присъствие по Югозападното Черноморие. – Известия на Националния археологически институт с музей, Т. XXXIX. София, 2007, 193–205.
• Христов, И. Mare Ponticum. Крайбрежни крепости и пристанищни зони в провинция Хемимонт V–VII в. София, Unicart, 2018.
• Curryer, B. N. Anchors: An Illustrated History. Annapolis, Naval Institute Press, 1999.
• Dimitrov, K., N. Prahov. The Black Sea Maritime Archaeology Project (Black Sea MAP): New data on ancient seafaring and shipwrecks. – Journal of Maritime Archaeology, Vol. 15, 2020.
• Frost, H. Stone Anchors; Criteria for a Corpus. – Thracia Pontica III. Sozopol, 1985, 354–369.
• Kapitän, G. Graeco-Thracian Wood Anchors. – Thracia Pontica III. Sozopol, 1985, 381–394.

Този материал е подготвен при стриктно спазване на принципите за авторска оригиналност и научна етика. Всички използвани източници са коректно цитирани, което гарантира достоверността и академичната цялост на представената информация.

ORCID iD: 0009-0008-6095-892X
ISSN: 3033-2982

DOI:

---

От:  © Rada Evtimova