Неканонична проза | Rada Evtimova

 (Non-canonical prose)

Неканонична проза около библейски текст в царските кодекси от епохата на Иван Александър 

(Non-Canonical Prose Around Biblical Text in the Royal Codices of the Ivan Alexander Era)

Палеографски и идеологически аспекти на среднобългарската ръкописна среда

Резюме

Статията разглежда мястото на неканоничната, еротапокритична проза — тълкуванията на Символа на вярата и на Господнята молитва „Отче наш“ — вътре в структурата на царски тълковен псалтир, изработен през 1337 г. по поръчка на цар Иван Александър и известен в науката като Софийски псалтир (Песнивец на цар Иван Александър, НА-БАН № 2). Целта е да се изясни функцията на този тип текст спрямо каноничния псалтирен корпус и спрямо владетелската идеология, изразена в поместената в кодекса Похвала на царя. Методът съчетава кодикологичен и палеографски анализ на ръкописа с текстологично и жанрово изследване на еротапокритичната традиция. Резултатите показват, че тълкувателният пласт не съставлява отделно, опозиционно спрямо канона съдържание, а йерархически подчинен коментарен апарат, вграден в композицията на книгата и подчертаващ божествената легитимация на царската власт. Приносът на статията е в съпоставянето на кодикологичните наблюдения върху ръкописа с общата типология на неканоничната църковнославянска книжнина.

Ключови думи: Софийски псалтир, Песнивец на Иван Александър, еротапокритична проза, среднобългарска ръкописна книга, Търновска книжовна школа, владетелска идеология, Исихий Йерусалимски

Съдържание на статията

• 1. Увод
• 2. История на проучванията
• 3. Методология
• 4. Основни резултати
• 5. Анализ и интерпретация
• 6. Сравнителен анализ
• 7. Специфики и научен контекст
• 8. Интегративен научен дискурс
• 9. Заключение
• 10. Използвани източници и институционална база

Увод

Ръкописът, познат в научната литература едновременно като Софийски псалтир, Кукленски песнивец и Песнивец на цар Иван Александър, се съхранява в Научния архив на Българската академия на науките под № 2; два допълнителни листа от кодекса се пазят в Държавния исторически музей в Москва, сбирка Щукин № 3. Създаден е през 1337 г., в разгара на управлението на цар Иван Александър (1331–1371), най-вероятно в дворцовия скрипторий в Търново. Ръкописът принадлежи към групата тълковни псалтири от Псевдо-Атанасиевия (в действителност Исихиев) тип — псалмите са придружени от тълкувания, а в средата на кодекса, между 76-и и 77-и псалом, е поместена отделна тетрад с тълкувания на Символа на вярата и на молитвата „Отче наш“.

Именно тази вътрешна, вмъкната тетрад е предмет на настоящото изследване. Тя не принадлежи към каноничния псалтирен текст, а представлява еротапокритична проза — жанр с въпросно-отговорна структура, разпространен в църковнославянската книжнина като средство за тълкуване и поучение. Изследователският въпрос, който статията си поставя, е следният: каква е палеографската и композиционна позиция на този неканоничен пласт спрямо основния текст на кодекса и каква идеологическа функция изпълнява той в контекста на царското книжовно поръчение.

История на проучванията

Първото по-подробно академично описание на паметника принадлежи на А. И. Соболевски (1897), последвано от систематичния опис на Б. Цонев в каталога на славянските ръкописи на Българската академия на науките (1916), който описва петте писарски участъка и разпределението на тетрадките. През втората половина на ХХ и началото на ХХІ в. изследванията се насочват към украсата и кодикологията на паметника — А. Джурова разглежда орнаменталната система на царските ръкописи на Иван Александър в съпоставка с Томичовия псалтир, а Е. Мусакова посвещава на Песнивеца отделно кодикологично и палеографско изследване, представено на Шестия международен симпозиум „Търновска книжовна школа“ (1994) и публикувано в едноименната поредица.

Нов етап в проучванията бележи първото пълно академично издание на паметника, подготвено от колектив на Кирило-Методиевския научен център при БАН — А.-М. Тотоманова, Ц. Данова, И. Карачорова и Е. Мусакова, — публикувано през 2025 г. под заглавие „Софийски псалтир. Песнивец на цар Йоан Александър. Издание и изследвания“ и представено официално на 6 април 2026 г. по повод Успение на св. Методий. Изданието включва наборен текст на ръкописа заедно с двата листа от московската сбирка, както и три обширни студии: на Е. Мусакова — за историята, кодикологията и палеографията на паметника; на Ц. Данова — за правописните особености на четиримата кописти; и на И. Карачорова — за редакционната принадлежност на псалтирния текст и за лексиката на превода на тълкуванията.

Методология

Изследването прилага интердисциплинарен подход, съчетаващ кодикологичен анализ (структура на тетрадките, линиране, разпределение на писарските участъци), палеографско наблюдение върху типовете писмо и украсата, и текстологично-жанров анализ на еротапокритичната традиция въз основа на систематиката, предложена от А. Наумов за църковнославянската апокрифна и неканонична книжнина. Използвани са публикуваните кодикологични наблюдения на Е. Мусакова относно преномериране и възможно разместване на тетрадките, съпоставени с по-новите изводи на Ц. Данова за правописните системи на отделните писци. За жанровото определяне на тълкувателната проза е приложена функционалната класификация на неканоничния текст (квазиканоничен, аканоничен, антиканоничен), а за идеологическото тълкуване на Похвалата — теоретичната рамка за сакрален и ритуален текст, разработена от И. Христова-Шомова. Естественонаучни лабораторни методи (напр. анализ на пигменти или пергамент) не са прилагани в цитираните изследвания на паметника и съответно не са предмет на настоящата статия.

Основни резултати

Ръкописът наброява 317 пергаментни листа с размер приблизително 225 × 165 мм, разпределени в оригинал в 40 тетради, от които днес липсват втора и четвърта. Текстът е изписан с нисък устав; инициалите на псалмите са киноварни, а тези на тълкувателните редове — сини, което визуално разграничава двата текстови пласта. Единствената миниатюра в кодекса, поместена над 77-и псалом, изобразява Христос Стар по дени — иконографско решение, за което Е. Мусакова посочва византийски успоредици и отбелязва отсъствието на аналогични примери в другите илюстровани славянски псалтири от епохата (Томичов, Мюнхенски).

Кодикологичният анализ установява, че тетрадата с тълкуванията на Символа на вярата и на „Отче наш“ е с нарушена оригинална номерация и вероятно е добавена или преместена след първоначалното съставяне на кодекса, в рамките на едно и също скрипторско ателие. Данова разграничава четири отделни правописни системи в рамките на един и същи ръкопис, което ѝ позволява по-точно да характеризира книжовната практика от първата половина на ХІV в. Карачорова установява, че псалтирният текст принадлежи към архаичната редакция, докато преводът на тълкуванията се отнася към епохата на Златния век на българската книжнина (края на ІХ — началото на Х в.), пренесен през вековете чрез непрекъсната преписваческа традиция.

Анализ и интерпретация

Позицията на еротапокритичната проза в средата на кодекса не е случайна. Според теоретичния модел на сакралния и ритуалния текст сакралният текст — тук псалтирният корпус — съществува в общуването с читателя единствено чрез посредници, тоест чрез ритуални и тълкувателни текстове, изградени около него. Символът на вярата и „Отче наш“ принадлежат към категорията текстове, които традиционно съпътстват състава на византийските и славянските тълковни псалтири, а тяхното въпросно-отговорно, еротапокритично оформление ги вписва в дидактична, а не в еретична или богослужебно-обредна употреба.

Различният размер и оформление на буквите — едрия устав за псалмите и по-ситния полуустав за тълкувателните редове — материализира йерархията между каноничния и коментарния текст: канонът заема централно място в текстовата колона, докато тълкуванията остават подчинени в периферията на страницата. Присъствието на подобна структура в царски кодекс, поръчан лично от Иван Александър и завършен с тържествена Похвала за владетеля, показва, че неканоничният тълкувателен пласт не противоречи на официалната православна доктрина, а служи за нейно доразгръщане и поучение в рамките на дворцовия скрипторий.

Сравнителен анализ

Присъствието на коментари, приписвани традиционно на Атанасий Александрийски, а всъщност принадлежащи на йерусалимския презвитер и екзегет Исихий Йерусалимски, свързва Софийския псалтир с по-ранната традиция на Болонския псалтир (1230–1241 г., препис на Йосиф и Тихота) и с Погодиновия псалтир (края на ХІІІ — началото на ХІV в.), в които се среща същият коментарен апарат. Сходство в тълкувателния текст и в графичното оформление е установено и с Погодиновия псалтир, докато украсата на средопсалмието с образа на Христос Стар по дени е разгледана от Е. Мусакова в съпоставка с византийски аналози, сред които псалтир от края на ХІ в. от Виенската национална библиотека и псалтир от началото на ХІV в. от Дъмбартън Оукс.

Специфики и научен контекст

Уникалният характер на паметника произтича от съчетанието между функцията му на богослужебна книга и статута му на официален царски документ — единственият запазен ранен царски ръкопис на Иван Александър, съдържащ точна дата и владетелска Похвала. Тази особеност го отличава от останалите известни тълковни псалтири от епохата и обяснява защо изследователите разглеждат неговата украса, правопис и текстови състав като пряко свързани с представата за божествено легитимираната царска власт от времето на Второто българско царство.

Интегративен научен дискурс

Съпоставката между кодикологичните данни (нарушена номерация на тетрадата с тълкуванията, четири правописни системи) и жанровата типология на неканоничния текст показва, че тълкувателният пласт функционира като посредник между читателя и сакралния псалтирен текст, а не като самостоятелно, конкуриращо се с канона съдържание. Тази функция съответства напълно на общата систематика на църковнославянската неканонична книжнина, в рамките на която текстовете, разгръщащи или уточняващи библейско съдържание без да въвеждат разминаващи се с догмата твърдения, се определят като аканонични — осветляващи канона по друг начин, но не и оспорващи го.

Заключение

Анализът на Софийския псалтир от 1337 г. потвърждава, че неканоничната, еротапокритична проза около библейски текст в царските кодекси от епохата на Иван Александър заема ясно определено, йерархически подчинено място в композицията на ръкописа. Палеографските наблюдения върху разпределението на писарските ръце и правописните системи, съпоставени с жанровата природа на тълкувателния текст, очертават картина на добре обмислена книжовна практика в дворцовия скрипторий, поставена в служба на средновековната владетелска идеология и божествена легитимация на управлението на Иван Александър. Публикуването на пълното научно издание на паметника през 2025 г. отваря пространство за по-нататъшни изследвания върху текстовата история на тълкувателния апарат и неговите връзки с по-ранната екзегетическа традиция.

Използвани източници и институционална база

I. Институционална база

• Българска академия на науките — Научен архив (НА-БАН)
• Кирило-Методиевски научен център при БАН
• Държавен исторически музей, Москва (сбирка Щукин)

II. Дигитални платформи

• Диаскоп Комикс — представяне на изданието на Софийския псалтир
• Духовен път — Кукленското ръкописно находище

III. Библиография (БАН/СУ стандарт)

• Джурова, А. Томичов псалтир. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1990.
• Данова, Ц. Песнивецът на цар Йоан Александър — правописни особености. — В: Софийски псалтир. Песнивец на цар Йоан Александър. Издание и изследвания. София: Кирило-Методиевски научен център при БАН, 2025.
• Карачорова, И. Песнивецът на цар Йоан Александър от 1337 г. — съдържание на ръкописа, редакционна принадлежност на псалтирния текст, към изучаването на лексиката и превода на тълкуванията. — В: Софийски псалтир. Песнивец на цар Йоан Александър. Издание и изследвания. София: Кирило-Методиевски научен център при БАН, 2025.
• Михайлова, К. Интересно изследване за апокрифите [рец. за: Naumow, A. E. Apokryfy w systemie literatury cerkiewnosłowiańskiej. Wrocław, 1976]. — Старобългарска литература, кн. 5, 1979, с. 122–124.
• Мусакова, Е. Песнивецът на цар Иван Александър от 1337 година. — Търновска книжовна школа, т. 6. Велико Търново, 1994, с. 419–428.
• Соболевский, А. И. Софийский псалтырь 1337 года. — Известия Отделения русского языка и словесности императорской Академии наук, т. 2, 1897, № 3, с. 786–794.
• Тотоманова, А.-М., Ц. Данова, И. Карачорова, Е. Мусакова. Софийски псалтир: Песнивец на цар Йоан Александър. Издание и изследвания. София: Кирило-Методиевски научен център при БАН, 2025.
• Христова-Шомова, И. Бог бе Слово. Етюди върху християнството, видяно през призмата на езика. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2016.
• Цонев, Б. Славянски ръкописи в Библиотеката на Българската академия на науките. София, 1916.

Този материал е подготвен при стриктно спазване на принципите за авторска оригиналност и научна етика. Всички използвани източници са коректно цитирани, което гарантира достоверността и академичната цялост на представената информация.

ORCID iD: 0009-0008-6095-892X
ISSN: 3033-2982

DOI:

---

От:  © Rada Evtimova