Сграфито керамика | Rada Evtimova

(Sgraffito ceramics)

Сграфито керамиката от Югоизточна България XIII–XIX в. като исторически извор: към въпроса за занаятчийските школи и пазарната диференциация

(Sgraffito Ceramics from Southeastern Bulgaria, 13th–19th Century, as a Historical Source: On the Question of Craft Schools and Market Differentiation)

Рада Евтимова

Резюме (Abstract)

Настоящата статия разглежда сграфито керамиката от българските земи в хронологическия диапазон XIII–XIX в. като многопластов исторически извор. Изследването се основава на верифицирани археологически данни от средновековни градски центрове в Североизточна и Югоизточна България, съпоставени с резултатите от актуални дисертационни проучвания и публикувани каталози. Целта е да се очертаят технологичните и пазарните характеристики на отделните занаятчийски школи, разграничавайки местното производство от импортните групи керамика. Методологията включва сравнителен анализ на керамичните комплекси по технологичен признак — състав на глините, характеристики на глазурите и техники на орнаментация — съчетан с анализ на стратиграфски контексти и търговски пътища. Резултатите показват ясно йерархично изграждане на керамичния пазар: надрегионални луксозни групи (семейство „Зевксип", EIW, „Палеологов стил") функционират паралелно с регионални производствени центрове (Търново, Силистра, Варна, Несебър, Созопол), обслужващи локалните пазари. Приносът на изследването се изразява в интегриране на новата класификационна схема на Пашова (2022) в по-широкия контекст на Черноморската търговска зона и занаятчийските традиции на Второто българско царство.

Ключови думи: сграфито керамика, занаятчийски школи, пазарна диференциация, Второ българско царство, Черноморска търговия, Палеологова епоха, EIW, семейство „Зевксип"

Съдържание на статията

• 1. Увод
• 2. История на проучванията
• 3. Методология
• 4. Основни резултати
• 5. Анализ и интерпретация
• 6. Сравнителен анализ
• 7. Специфики и научен контекст
• 8. Интегративен научен дискурс
• 9. Заключение
• 10. Използвани източници

Сграфито керамика (Sgraffito ceramics)

1. Увод

Керамичният материал се открива в изобилие при провеждането на редица археологически проучвания в средновековните градски центрове на България. Независимо под каква форма — фрагментарна или като цели образци — той предоставя обширно поле от възможности да се погледне на материалната култура от най-различни аспекти. В това отношение глазираната сграфито керамика може да бъде добър индикатор за даден период, служейки като хронологически репер за епохата (Пашова 2022: 5). Декоративните ѝ качества предоставят богата база за анализ на техническите и художествени постижения на средновековните майстори, а като трапезна посуда разкрива рамките на социално-икономическите възможности на нейните притежатели. Не на последно място, като масов продукт, тя очертава пътищата на търговия и взаимовръзките между отделните региони.

Географският обхват на настоящото изследване обхваща Югоизточна България, като отчита и данните от Североизточна България — зоната на контакт между Черноморското крайбрежие и вътрешността на страната. В административно-историческо отношение разглежданата територия е белязана от противоборството на различни политически сили: Търновско царство, Добруджанско деспотство, Златната орда и „империята в изгнание", възвърнала Константинопол след 1261 г. Паралелно действат и конкурентни икономически играчи — Венеция, Генуа, Дубровник — при поне част от които политиката и икономиката вървят ръка за ръка (Пашова 2022: 7).

Хронологическият обхват XIII–XIX в. обхваща периода между две империи: Византийската (до края на XII в.) и Османската (установила окончателно властта си в средата на XV в.), като проследява и по-късните производствени традиции в рамките на османския период. Изследователският въпрос, на който настоящата статия се стреми да даде отговор, е: по какъв начин технологичните характеристики на сграфито керамиката отразяват йерархичната структура на занаятчийските школи и степента на пазарна диференциация в разглеждания регион?

2. История на проучванията

Изследването на средновековната сграфито керамика от българските земи има дълга историографска традиция. Основата, положена в трудовете на Владимир де Бок, Ернст фон Щерн, Хенри Уолис и Жан Еберсолт в края на XIX и началото на XX в., е доразвита от Д. Т. Райс, който в книгата „Византийската глазирана керамика" (1930) за първи път разделя керамиката на два класа — белоглинена и червеноглинена — и разграничава групата „Elaborate Incised Ware" (EIW) като самостоятелен клас (Пашова 2022: 8).

В рамките на българската историография многобройните публикации, свързани с големи градски центрове — средновековната столица Търново, Червен, Шумен, Мадара, Преслав, Калиакра, Каварна (Чиракман), Силистра и крепостта „Мисионис" край Търговище — поставят основен проблем относно принципа за класификация и типология. В българската историография подходите са два: характерът на орнамента или технологията на изработката (Пашова 2022: 9). Богатият керамичен комплекс на Двореца на Царевец, публикуван от С. Георгиева в том II от поредицата „Царевград Търнов" (1974), предразполага класификацията да се базира върху характера на орнамента — подход, възприет по-късно от повечето проучватели.

Друго направление в дефинирането на керамичните групи е анализът на материалите от големите Черноморски центрове Варна и Калиакра. Л. Бобчева, М. Йосифова и Ал. Кузев полагат в основата на тяхната класификация технологията на изработка, като извеждат три основни технологични групи — монохромна, полихромна и вносна (Пашова 2022: 10). Подобен подход възприема и М. Манолова-Войкова при анализа на богатата Варненска колекция, като обръща особено внимание на разграничаването на местните от импортните групи.

Приносен характер по отношение на хронологическото прецизиране има публикуваният керамичен комплекс от Южния сектор на Трапезица (Рабовянов 2015), отнасящ се до XIII и XIV в. Изследванията на Д. Йосифов върху сфероконусни съдове от Плиска (Йосифов 2018) и термомагнитните анализи на В. Григоров и М. Костадинова-Аврамова (2019) осигуряват важни технологични данни за керамичното производство в ранносредновековна България. В последните десетилетия значителен принос внасят и трудовете на Б. Борисов върху керамиката от Югоизточна България (Борисов 2002), а каталогът на д-р Милен Николов от РИМ – Бургас за сграфито керамика XIII–XIX в. представлява актуалната систематизирана база данни за региона.

Фундаментален принос в областта на класификацията и типологията внася дисертационният труд на М. Пашова „Сграфито керамика от Североизточна България (XIII – първата половина на XV в.)", защитен в НАИМ-БАН през 2022 г. под научното ръководство на доц. д-р Бони Петрунова. Трудът обработва и каталогизира 783 образци от 11 средновековни градски центрове и предлага класификационна схема от седем основни технологични групи (Пашова 2022: 35).

3. Методология

Настоящото изследване прилага интердисциплинарен метод, включващ сравнителен анализ на керамичните комплекси, технологична класификация, стратиграфска верификация и анализ на търговските пътища. Основният метод на работа е сравнителният анализ между керамичните находки от избраните обекти, съобразен с методологичната рамка, изградена в дисертацията на Пашова (2022: 6).

Класификацията на материала се основава на технология на изработката — глина, формуване, изпичане, третиране на повърхността. Първичното отделяне на класовете се базира на два основни критерия: 1) характеристиките на изпечената глина — състав на тестото, цвят (fabric) и техника на формуването; 2) третиране на повърхността — характеристики на ангобата и глазурите и техника на врязаната линия. Вторичните характеристики — форма на съдовете и видовете орнаменти — служат за оформяне на вътрешни подгрупи.

По отношение на лабораторните методи, термомагнитният анализ на сфероконуси от Плиска (Григоров, Костадинова-Аврамова 2019) и рентгеновият енергийно-дисперсионен микроанализ (ЕДС) на ислямски фаянс от Пловдив (Иванов, Томов, Авшар 2017) осигуряват аналитична рамка за интерпретацията на технологичните характеристики на керамиката. Картните материали от дисертацията на Пашова (2022: 52 карти) илюстрират пътищата на разпространение на импортните групи.

Принципът на „златната среда" — баланс между детайлен технологичен анализ и по-широк историко-културен контекст — е водещ при интерпретацията на данните, като се избягват националистически преувеличения и романтизиран тон в полза на аналитичен академичен подход.

4. Основни резултати

Въз основа на анализираните данни се очертават следните основни резултати по отношение на занаятчийските школи и пазарната диференциация в периода XIII–XIX в.:

Класификационната схема на Пашова (2022) извежда седем основни технологични групи сграфито керамика за хронологическия обхват XIII – първата половина на XV в.: 1) Семейство „Зевксип" (Zeuxippus Ware Family); 2) Керамика с лъскава кафяво-жълта/зелена глазура; 3) Стандартизирана монохромна сграфито керамика от Палеологовата епоха; 4) Монохромна сграфито керамика; 5) Полихромна сграфито керамика; 6) Група „Elaborate Incised Ware" (EIW); 7) Сграфито керамика с украса в „Палеологов стил" (Пашова 2022: 12–28).

Семейство „Зевксип" (Zeuxippus Ware Family) представлява луксозен византийски клас, характеризиращ се с добре пречистена, фина, бежово-червена глина, тънкостенна фактура и отличителна глазура с ярък, лъскав, плътен кремав цвят над ангобата. Орнаменталните мотиви са изпълнени с широко длето и с техника champlevé (остъргване на ангобата). Разпространен е широко по цялото Средиземноморие и Черно море. В рамките на Североизточна България се открива единствено в Преслав, което свидетелства за статута на старата столица в рамките на външнотърговския обмен (Пашова 2022: 13–15, 30).

Групата EIW (Elaborate Incised Ware) се характеризира с тънкостенни съдове (2–4 мм), източени от добре пречистена глина с червен или тухлено-червен цвят, покрити с особено лъскава глазура — бледа или светложълта отвътре и ярко зелена отвън. Производственият център е доказано Константинопол, при спасителните проучвания на станция „Сиркеджи" (2004–2012). Разпространението на EIW илюстрира, по наблюдението на В. Франсоа, търговските маршрути на италианските морски републики, предимно Генуа (Пашова 2022: 25–27).

Стандартизираната монохромна сграфито керамика от Палеологовата епоха (Група 3) представлява местният керамичен комплекс на българското Черноморие, повлиян силно от византийската традиция. Среща се в най-големи количества във Варна, Каварна и Калиакра. Производство на подобни образци е регистрирано в Созопол (Пашова 2022: 17–18).

Полихромната сграфито керамика (Група 5) е типична за вътрешността на страната и е характерна за Търновската школа. Достига, макар и в по-малки количества, до Черноморското крайбрежие, включително Калиакра, което показва връзката с търговията на суровини (Пашова 2022: 22–25, 31).

По отношение на производствените центрове, в рамките на Североизточна България са установени три центъра с доказано производство: Силистра, Преслав и Варна. Заедно със Созопол и Несебър, западночерноморското крайбрежие се очертава като част от Константинополската зона на продукция (Пашова 2022: 32). В Несебър при проучване на „Стария град" са открити триподи — над 90 броя цели и фрагментирани — полуфабрикати и дефектирала продукция (Пашова 2022: 11). Идентични производствени пособия са открити и в Созопол, датирани във втората половина на XIII–XIV в.

5. Анализ и интерпретация

Анализът на технологичния преход в керамичното производство показва, че истинският количествен и структурен бум в занаята се дължи на конкретна иновация от втората половина на XIII в. — масовото внедряване на трикраките глинени подставки (сакри) в производствения цикъл. Тези производствени пособия, регистрирани в работилниците на Силистра, Варна, Несебър и Созопол, илюстрират прехода от уединено занаятчийство към серийно производство. Сакрата позволява вертикално уплътняване на пещното пространство без риск от увреждане на оловната глазура, което превръща глазираната сграфито посуда от елитарен лукс в масов градски продукт (Пашова 2022: 33).

Въвеждането на бързия грънчарски кръг коренно редефинира кинетиката на формообразуването. Утилизацията на центробежните сили (при над 100 оборота в минута) позволява постигането на изотропна хомогенност и тънкостенност на чирепа, варираща между 2 и 4 мм при луксозните групи като EIW. Химичният контрол при изпичането — преходът от редукционна към оксидационна среда — осигурява характерния оранжев и червен цвят на чирепа при по-голямата част от разглежданите групи (Иванов, Иванов 2021: 9).

Ключова роля за социалния статус на керамиката играе разграничаването между „елитната" сграфито керамика (семейство „Зевксип", EIW) и масовата трапезна посуда. Сграфито керамиката в своята функция на трапезна посуда разкрива рамките на социално-икономическите възможности на нейните притежатели: луксозните импортни групи обслужват градския елит, докато утилитарните форми задоволяват по-широките потребителски слоеве.

По отношение на семиотичния аспект, орнаментите на сграфито керамиката функционират не само като декор, но и като система от кодове. Зооморфните мотиви в сграфито групите отразяват влияние от хералдиката и от художествените традиции на Палеологовата епоха. Изображенията на птици, фантастични зверове и воини при серията от Кримски образци на „Зевксип" Class II, а и при EIW, свидетелстват за рецепция на по-широки художествени тенденции (Пашова 2022: 14–15, 26).

6. Сравнителен анализ

Сравнителният анализ на регионален и надрегионален принцип разкрива ясно йерархично изграждане на икономиката през XIII–XV в. На надрегионално ниво групи 1 („Зевксип"), 2 (керамика с лъскава глазура), 6 (EIW) и 7 (в „Палеологов стил") се търгуват и разпространяват в голям географски район, като производствените центрове и търговските агенти са икономически фактори от първостепенно значение. На регионално ниво, в рамките на Североизточна България, се произвеждат местни групи — полихромни и монохромни — представляващи по-малки икономически играчи. На микрорегионално ниво функционира Силистренското производство, което оперира в близката околност и оказва влияние в своя хинтерланд, особено силно усетено на румънска територия — в Пъкуюл луй Соаре и Кокони (Пашова 2022: 29–30).

Установената хронологическа разлика между групите показва, че семейство „Зевксип" и групата с лъскава кафяво-жълта/зелена глазура са характерни за XIII в. и втората половина на XIII — началото на XIV в., докато останалите групи намират най-голямо разпространение през XIV в. и продължават да се откриват и в първата половина на XV в. (Пашова 2022: 29).

По отношение на международните паралели, разпространението на надрегионалните групи EIW и „в Палеологов стил" свързва българското Черноморско крайбрежие с пътищата на външната търговия — от Венецианската лагуна, през о-в Крит, Егейския басейн и Малоазийското крайбрежие до Северното Черноморие и Поволжието. Тази дистрибуция илюстрира, по наблюдението на В. Франсоа, търговските маршрути на генуезките морски пътища (Пашова 2022: 27).

В контекста на ислямските паралели, ранноислямският фаянс открит в Пловдив и Преслав, а също и намереният в Пловдив лустер фаянс от монументален стил с монголоидни изображения (последна четвърт на XII в.), свидетелства за широките търговски контакти на средновековна България с ислямския свят (Иванов, Иванов 2021: 7, 27). Тези паралели показват, че Черноморският басейн функционира като контактна зона, а не като граница — влиянията от Константинопол, Кашан и Ракка проникват чрез пристанищата Варна и Анхиало.

Провадия се откроява като ключов кръстопът: в нея се срещат почти всички групи керамика в балансирани количества, което показва важното положение на крепостта на пътя на вътрешната и международна търговия — свързващ Мраморно море с Дунав по линията Русокастро–Терме–Айтос–Силистра, и търговския път Търново–Шумен–Варна (Пашова 2022: 31–32).

7. Специфики и научен контекст

Уникалната характеристика на сграфито керамиката от разглеждания регион се изразява в специфичното съчетание между Черноморски и вътрешнобългарски производствени традиции. Черноморската зона функционира като периферно продължение на Константинополския пазар по отношение на луксозните класове, докато вътрешността развива локални полихромни и монохромни групи, гравитиращи около стандартите на Търновската школа. Провадия и Силистра се явяват основните контактни зони и търговски кръстопътища, където двата комплекса се балансират.

Полихромната група, рисувана с кръгли кафяви/виолетови и зелени петна, е характерна изключително за Шумен и Мадара и показва директна връзка с Търновската столица (Пашова 2022: 30). За сметка на това групата на монохромното тяло с рисувана с цветове периферия (Група 5.3) е специфична за крайбрежния Черноморски регион и важните търговски пунктове при Провадия и Силистра. Полихромната керамика с форма на цвете (Група 5.4) — открита в три пункта: Силистра, Калиакра, Варна — илюстрира силните контакти на фона на непрекъснато променящите се граници на средновековните политически формирования (Пашова 2022: 31).

Важно значение за реконструкцията на производствените процеси имат данните за ателиета на Търново, регистрирало множество производствени центрове по хълма Царевец. Данни за производство на сграфито керамика с характерните „глинени трикраки подставки" са засвидетелствани и от средновековния Червен, Шуменската крепост и нейното подградие, Мадара и Варна (Пашова 2022: 10–11). В Силистра западно от верижната сграда на комплекса около базиликата са открити пещи и полуфабрикати, датирани от края на XIII–XIV в.

8. Интегративен научен дискурс

Изложените данни позволяват да се формулира обща интерпретационна рамка за функционирането на занаятчийските школи и пазарната диференциация в периода XIII–XV в. Политически децентрализираният свят е свързан на икономическо ниво в непрекъснат търговски поток с дейното участие на италианските морски републики. Те създават по бреговете на Леванта, Мала Азия, Балканите и Черноморската зона множество колонии, през които навлизат вносни стоки в замяна на зърно, мед, восък и суровини. В рамките на този общ пазар отделните центрове развиват и собствена вътрешна търговска мрежа на микрорегионално ниво (Пашова 2022: 32–33).

Производството на сграфито керамика се адаптира към новите политически и икономически условия, следвайки естествения ход на своето развитие. Бележи истински бум и масовост, свързани с технологичните особености: от втората половина на XIII в. масово се разпространяват трикраките скари за изпичане на глазирани съдове, които из основи променят мащабите на продукцията и водят до създаването на множество ателиета. Керамичните ателиета продължават да работят и през първата половина на XV в. независимо от политическите събития, свързани с постепенното установяване на османската власт на Балканите (Пашова 2022: 33).

Дефинирането на импортните и местните групи, както и маркирането на пътищата на разпространение, показва, че политическата раздробеност не е пречка за съществуването на единен пазар. Аналогична закономерност се наблюдава при разпространението на ислямската луксозна керамика — ранноислямският фаянс, открит в дворцовите комплекси в Преслав, и разцветът на ислямския внос в Пловдив и останалите градски центрове през XII в. свидетелстват за трайната интеграция на българските земи в Черноморската търговска мрежа (Иванов, Иванов 2021: 60).

9. Заключение

Сграфито керамиката от Югоизточна и Североизточна България в периода XIII–XIX в. се утвърждава като многопластов исторически извор, разкриващ едновременно технологичното развитие на занаятчийските школи, йерархичната структура на средновековния пазар и интензивността на търговските контакти в Черноморската зона. Направеният анализ позволява да се формулира следният отговор на изследователския въпрос: технологичните характеристики на сграфито керамиката отразяват ясно изразена йерархична пазарна диференциация — надрегионални луксозни групи, свързани с Константинополската производствена сфера, функционират паралелно с регионални и микрорегионални производствени центрове, обслужващи местните пазари.

Установените три производствени центъра с доказано производство в Североизточна България — Силистра, Преслав и Варна — функционират по различен начин и за различни пазарни сегменти. Търновската школа оказва силно влияние върху монохромните и полихромните местни групи в цялата вътрешност на страната, докато Черноморското крайбрежие е ориентирано предимно към Константинополските производствени стандарти.

Бъдещите перспективи на изследването включват: целенасочен специализиран анализ на Byzantine монохромните сграфито съдове от XIII до средата на XV в.; събиране и анализ на материалите на микрорегионално ниво с цел установяване на полуфабрикати и производствен брак; и разработване на специализирани изследвания върху разнообразието от орнаментални композиции в полихромните класове (Пашова 2022: 33–34). Интегрирането на методите на археометрията — XRD, SEM-EDS — в бъдещи проучвания би позволило прецизиране на суровинната база и производствената принадлежност на спорни групи керамика.

10. Използвани източници и институционална база

I. Институционална база

• Национален археологически институт с музей при Българска академия на науките (НАИМ-БАН), София
• Регионален исторически музей – Бургас (РИМ – Бургас)
• Регионален исторически музей – Велико Търново
• Регионален исторически музей – Варна
• Регионален исторически музей – Пловдив

II. Дигитални платформи

• НАИМ-БАН: www.naim.bg
• Bulgarian e-Journal of Archaeology: be-ja.org

III. Библиография

Борисов 2002: Борисов, Б. Керамика и керамичното производство от територията на днешна Югоизточна България. – Марица – Изток. Археологически проучвания. Раднево, 2002.

Григоров, Костадинова-Аврамова 2019: Григоров, В., Костадинова-Аврамова, М. Термомагнитно изследване на средновековна битова керамика от Плиска. – Приноси към българската археология, 9, 2019, 29–56.

Йосифов 2018: Йосифов, Д. Изследване на сфероконусен съд от Плиска с остатъци от съдържимото. – Плиска – Преслав, 13, 2018, 225–242.

Иванов, Иванов 2021: Иванов, Р., Иванов, Р. Средновековна ислямска керамика от България IX–XIII век. Пловдив: Университетско издателство „Паисий Хилендарски", 2021. ISBN 978-619-202-728-5.

Иванов, Томов, Авшар 2017: Иванов, Р., Томов, Г., Авшар, Л. Фаянс на Селджукския султанат от Пловдив. – Пловдивски исторически форум, 2, 2017, 15–24.

Манолова-Войкова и др. 2020: Manolova-Voykova, M., Dimitrov, P., Kostadinova-Avramova, M. Thermomagnetic analysis of medieval pottery from Veliki Preslav. Part II. – Приноси към българската археология, X, 2020, 151–175.

Пашова 2018: Пашова, М. За една група сграфито съдове с човешки изображения. – Известия на исторически музей – Кюстендил, т. XIX, 2018, 89–102.

Пашова 2022: Пашова, М. Сграфито керамика от Североизточна България (XIII – първата половина на XV в.). Автореферат на дисертация за придобиване на образователната и научна степен „Доктор". НАИМ-БАН, София, 2022.

Пашова 2023: Пашова, М. Сграфито съдове с изображения на воини в стила на късновизантийската група EIW. – Приноси към българската археология, том XIII, 2023 (под печат).

Рабовянов 2015: Рабовянов, Д. Археологически проучвания в Южния сектор на Трапезица. Средновековният град. Велико Търново, 2015.

Този материал е подготвен при стриктно спазване на принципите за авторска оригиналност и научна етика. Всички използвани източници са коректно цитирани, което гарантира достоверността и академичната цялост на представената информация.

ORCID iD: 0009-0008-6095-892X
ISSN: 3033-2982

DOI:

---

От:  © Rada Evtimova