Пазва-Костум| Rada Evtimova

 (Bosom-Costume)

Семантика и социална функция на пазвата в българския традиционен костюм: Пространство на защита, идентичност и нормативна регулация

(Semantics and Social Function of the Bosom in Bulgarian Traditional Costume: A Space of Protection, Identity and Normative Regulation)

Резюме (Abstract)

Настоящото изследване разглежда пазвата в българския традиционен костюм не като конструктивен елемент, а като многофункционален семантичен маркер. Целта е да се анализира тройната роля на пазвата: апотропейна (защитна), идентификационна (социална) и нормативна (регулираща поведението). Методологически трудът се опира на интердисциплинарен подход, съчетаващ семиотичния анализ на костюма, критическото четене на теренните записи от фолклорната традиция и морфологичния анализ на регионалните носии. Изследването установява, че пазвата функционира като динамично пространство — тя се отваря и затваря в строго регламентирани ритуални контексти, свързани с раждането, смъртта и магическата практика. Орнаментираната граница около пазвата и металните накити, с които тя се „заключва", изграждат система от материални знаци с апотропейна стойност. Регионалните варианти на оформлението на пазвата кодират социалния статус на носителката — нейната възраст, семейно положение и принадлежност към конкретна етнографска общност. Изследването допринася за разбирането на традиционното облекло като система от социални знаци, чиято семантика надхвърля естетическата функция.

Ключови думи: пазва, традиционен костюм, апотропейна функция, семиотика на облеклото, социален знак, ритуално облекло, българска етнография

Съдържание на статията

• 1. Увод
• 2. История на проучванията
• 3. Методология
• 4. Основни резултати: Морфология и терминология на пазвата
• 5. Анализ и интерпретация
• 6. Сравнителен анализ
• 7. Специфики и научен контекст
• 8. Интегративен научен дискурс
• 9. Заключение
• 10. Използвани източници и библиография

Пазва-Костум (Bosom-Costume)

1. Увод

В корпуса на традиционното българско народно облекло пазвата заема особено, семантично натоварено място. Тя представлява отворът на ризата или горната дреха в областта на гърдите — конструктивен елемент с ясна анатомична обвързаност, но и с плътна знакова стойност, която далеч надхвърля функционалността на кройката. Именно тази двойственост — между утилитарното и символичното — прави пазвата предмет на интердисциплинарен интерес.

Областта около пазвата в традиционния женски костюм е белязана с концентрирана везбена украса. Шевицата по яката, огърлието и самата пазва на ризата, металните накити (пафти, пазвити игли, пендари), нагръдниците и ушилъците, характерни за тракийските сукмани — всичко това изгражда сложна материална система, в която естетическото и апотропейното са неразделно свързани (Велева & Лепавцова 1960: 12–15; Ганева 2003: 69–71). Тъкмо тази система е обект на настоящото изследване.

Изследователският въпрос, на който се търси отговор, е: каква е тройната семантична функция на пазвата като пространство на защита, идентификация и нормативна регулация в различните регионални типове на българската традиционна носия?

2. История на проучванията

Интересът към семантиката на традиционното облекло в България е исторически многопластов. Първите систематични теренни наблюдения на магическата употреба на облеклото принадлежат на Димитър Маринов. В монументалния му труд, публикуван за пръв път в Сборник за народни умотворения и народопис (кн. XXVIII, 1914), са документирани практики на криене на предпазни средства в пазвата на ризата, баене с части от облеклото и ритуалното простиране на дрехата с пазвата надолу при смърт в дома (Маринов 1981: 206–209). Тези наблюдения остават фундамент за всяко последващо изследване на апотропейната функция на костюма.

Морфологичният анализ на самия костюм и неговата конструкция е дело преди всичко на Мария Велева и Евгения Лепавцова, чиито четири тома „Български народни носии" (БАН, 1960–1988) представят пълен регионален обзор на типологията на носиите от Северна, Западна, Източна и Южна България. В тях е описана конструкцията на пазвата при различните типове ризи и горни дрехи, включително везбените полета около отвора на пазвата (Велева & Лепавцова 1960: 12–15; 1974: 28–34; 1979: 41–47; 1988: 53–60).

Паралелно, Велева документира морфологията на двупрестилчената носия — типа, при който отворът на горната дреха в областта на гърдите е подчертан и изисква допълнителен нагръден елемент (Велева 1963: 6–38). Стандартизираното описание на облеклото в „Етнография на България" (т. II, БАН, 1983) предлага синтезиран поглед върху функционалните характеристики на ризата и горните дрехи, с акцент върху везбената украса по яката, пазвата и маншетите (Велева 1983: 235–256).

Семиотичният подход към традиционното облекло получава систематично развитие в изследването на Радослава Ганева, публикувано в Университетско издателство „Св. Климент Охридски" (2003). Трудът анализира костюма като система от социални знаци, кодиращи пол, възраст, семеен статус и регионална принадлежност (Ганева 2003: 31–40, 69–71). Ганева следва теоретичния модел, установен в европейската семиотика на облеклото от Богатирьов и Гаген-Торн, и го прилага системно към българския материал. Тя е и авторка на „Носиите на българите — символи и традиции" (2003), ориентирана към по-широка публика.

Вакарелски разглежда облеклото в неговия по-широк материален и ритуален контекст, като описва регионалните типове и техния социален смисъл (Вакарелски 1974: 247–289). Данните от фолклорните текстове — песни, баяния и ритуални формули — са анализирани в контекста на обредния живот от Арнаудов в „Студии върху българските обреди и легенди" (1924).

3. Методология

Настоящото изследване прилага интердисциплинарен метод, съчетаващ семиотичен анализ на материалната култура, критическо четене на теренно събраните фолклорни записи и морфологичен анализ на регионалните носии. Теоретичната рамка се опира на семиотиката на облеклото, разработена в европейската традиция, и на функционалния анализ на апотропейните практики в южнославянската фолклорна среда.

Методологически трудът разграничава три аналитични пласта. Първият е морфологичен — описание и типологизиране на конструктивните форми на пазвата в различните регионални типове носии въз основа на данните от Велева & Лепавцова (1960–1988). Вторият е семантичен — анализ на знаковите функции на пазвата като апотропейна граница, маркер на социалния статус и пространство на нормативна регулация, следвайки аналитичния модел на Ганева (2003). Третият е контекстуален — ситуиране на практиките около пазвата в ритуалния и фолклорен контекст въз основа на теренните материали на Маринов (1981) и обредните паралели при Арнаудов (1924).

При интерпретацията на регионалните данни е приложен принципът на терминологичната прецизност: наименованията огърлие, ушилък, нагръдник и пазвити игли се употребяват в съответствие с диалектните им значения, документирани в съответния регионален контекст, без генерализиращо прехвърляне от един ареал в друг.

4. Основни резултати: Морфология и терминология на пазвата

Пазвата в традиционния женски костюм не е еднородна конструктивна единица. Нейната форма, дълбочина и орнаментална обработка варират значително в зависимост от регионалния тип носия и социалния статус на носителката.

При северобългарската носия пазвата на ризата е сравнително ниско изрязана и е оградена от гъсто наситена везба по яката. Везбеният пояс около отвора функционира като декоративна граница, но и като апотропейна бариера (Велева & Лепавцова 1960: 12–15). При западнобългарскте типове — включително шопската и средно-западната носия — пазвата на ризата е по-затворена, а накитите по гърдите са по-пестеливи, при по-силен акцент върху везбената украса на ръкавите.

В тракийската сукманена носия пазвата придобива специфична форма, дължаща се на конструкцията на сукмана: дълбоко изрязаният предник изисква отделен нагръден елемент. В Тракия той носи локалното наименование ушилък — нагръдник от бяло платно, украсен с метални апликации и пазвити игли, чиято апотропейна функция е двойна: металът „заключва" отвора и произвежда защитен звуков ефект при движение (Велева & Лепавцова 1988: 53–60; Ганева 2003: 69–71). В Южна България и Родопите се среща терминът огърлие за сходен нагръден накит.

Металните накити с апотропейна функция около пазвата включват пафти (метални пластини, скоби за колана или нагръдника), пазвити игли (декоративни карфици, закопчаващи пазвата или нагръдника) и пендари (монети, нанизани на шнур или синджир). Металът в тези накити не е произволен избор: той носи самостоятелна апотропейна стойност в народните вярвания (Маринов 1981: 97–100).

При мъжката носия везбата по пазвата на ризата е също концентрирана около яката, макар и по-сдържана в сравнение с женската. В белодрешното и чернодрешното облекло орнаментираната риза е основата на костюмния комплекс, а везбата по пазвата и маншетите е основен идентификационен елемент (Велева 1983: 243–247).

5. Анализ и интерпретация

5.1. Апотропейната функция: Пазвата като защитна граница

В народните вярвания, документирани от Маринов, облеклото функционира като непосредствено продължение на тялото: то обгръща човека и „се слива" с него (Маринов 1981: 206). Именно тази идея обяснява особената семантична натовареност на границите на дрехата — местата, в които тъканта завършва или се отваря. Яката, ръкавите и пазвата са отворите, през които тялото е изложено — и именно те се нуждаят от апотропейна защита.

Везбата около пазвата не е декоративен излишък. В традиционното разбиране тя маркира границата, която злите сили — уроки, навяване — не могат да пресекат. Тази концепция е пряко свидетелствана в материалите на Маринов: дрехата, чиято везба е „непокрита" или повредена, губи защитната си способност (Маринов 1981: 97–100). В сходен смисъл Ганева анализира орнаментиката на ризата като семиотична система, в която всеки везбен знак носи определена кодираща функция (Ганева 2003: 33–37).

Паралелно с везбата, пазвата е и пространство за физическо съхранение на предпазни средства. Маринов документира практиките на криене в пазвата на ризата: чесън против уроки, сребърни монети, синьо мънисто, освещени билки (Маринов 1981: 209–212). Тези предмети са скрити от чуждия поглед, но са в директен контакт с тялото — особено с гърдите, сърцето и коремната област. Пространството на пазвата е избрано именно защото е топло, скрито и близо до жизненоважните органи.

Металните накити около пазвата допълват тази защита. Пазвитите игли и пафтите „заключват" пазвата физически, но и символично. Звуковият ефект на металните елементи при движение — описан в народните вярвания като средство за „прогонване на злото" — е допълнителен апотропеен механизъм. Вакарелски описва тази двойна функция на металните украси при традиционния костюм: те са едновременно белег на статус и магическа защита (Вакарелски 1974: 267–270).

5.2. Идентификационната функция: Пазвата като социален код

Формата и степента на отвореност на пазвата кодират социалния статус на носителката. Ганева изследва тази кодираща функция системно: дрехата не само „облича" тялото, но и „говори" за него — за неговата възраст, семейно положение и обществена роля (Ганева 2003: 40–47).

При момичето-дете пазвата на ризата е стегната и затворена; орнаментиката е по-сдържана. При момата, навлязла в брачна възраст, богатата везба по пазвата и яката е социален сигнал за готовност за женитба. Булката демонстрира статуса си чрез специфичен нагръден накит, а след женитбата замяната или прибирането на нагръдния орнамент маркира новото положение на омъжената жена. Стара жена носи затворена пазва без нагръден накит или с минимална украса — знак за напускане на репродуктивния цикъл (Ганева 2003: 112–118).

Регионалните варианти добавят допълнителен слой на идентификация. Дълбокият изрез на тракийския сукман, компенсиран от богато украсения ушилък, е различим от по-затворената пазва на северобългарската риза с концентрирана везба по яката. Тези различия не са случайни: те отразяват регионалната идентичност на носителката и я идентифицират пред общността като принадлежаща към конкретен ареал (Велева & Лепавцова 1988: 53–60; Велева & Лепавцова 1960: 12–15).

5.3. Нормативната регулация: Пазвата между сакралното и профанното

Пазвата е и пространство на строга нормативна регулация. В традиционното общество разкриването на пазвата извън определени контексти е тежко морално нарушение. Гърдите и коремната област са свързани с майчинството и плодовитостта — ценности с висок сакрален статус — и тяхното неуместно излагане нарушава реда на общността.

Съществуват обаче строго регламентирани контексти, в които нормата изисква пазвата да се открие. Кърменето е първият от тях: то е публично допустимо, дори обредно значимо действие, свързано с плодовитостта и майчинската функция. Вторият контекст е оплакването на покойника: разтръсването на пазвата при жалеене е обреден жест, отбелязващ прехода от ежедневното към сакралното пространство на смъртта. Маринов документира тази практика в детайл, описвайки как жените при баене и при обредни плачове разтварят пазвата си като знак за преход (Маринов 1981: 209–212). Третият контекст е магическата практика: при баене срещу болест или при конкретни апотропейни ритуали пазвата се отваря, за да се извади или постави предпазен предмет.

Тези три контекста — кърмене, оплакване, магия — очертават пазвата като „портал" между профанното и сакралното: нейното отваряне е семантичен акт, а не само физическо действие. Ганева интерпретира аналогично динамиката на затвореност и отвореност при различните елементи на костюма (Ганева 2003: 122–128).

Показателна е и практиката, документирана при Маринов, на простиране на дрехата след смъртта в дома „с пазвата надолу" — обръщане на нормалното положение като ритуален жест, маркиращ извънредното (Маринов 1981: 206).

6. Сравнителен анализ

Концентрацията на апотропейна украса около отворите на дрехата — яката, ръкавите и пазвата — не е изолиран феномен в българската традиционна култура. В рамките на Балканския етнографски ареал сходни практики се наблюдават в гръцкото, сръбското и румънското традиционно облекло, където везбата около яката и пазвата изпълнява сходна защитна функция. Стремежът към защита чрез украса при „опасните" отвори на дрехата се разглежда като споделен южноевропейски и медитерански код (Вакарелски 1974: 267–270).

В същото време регионалната орнаментика около пазвата в различните части на България е изразено специфична. Тракийският ушилък, северобългарската везба по яката на ризата и шопската пазвита игла представляват три различни материални решения на една и съща семантична задача — защита и кодиране на социалния статус чрез оформлението на пазвата. Тази регионална диференциация е отчетена системно при Велева & Лепавцова в четирите тома на „Български народни носии" (1960–1988).

В контекста на традиционните общества в Централна и Западна Европа металните апотропейни накити около гърдите — брошки, игли, медальони — показват функционална близост с българските пазвити игли и пафти, макар конкретните орнаментални форми да са различни. Тази паралелност е показателна за универсалния характер на апотропейната стратегия, приложена към зоната на пазвата, при запазване на специфичната местна орнаментална традиция.

7. Специфики и научен контекст

Особеност на пазвата в сравнение с останалите семантично натоварени области на традиционния костюм е нейното динамично качество. Тя не е статичен знак — тя се отваря и затваря. Тази динамика я отличава от пояса или от ресните по полите, чиято знакова стойност е относително стабилна. Пазвата е пространство в движение: нейното ритуално отваряне е специфичен комуникативен акт, видим само в строго определени контексти.

Научното значение на тази особеност се изразява в следното: пазвата като обект на изследване изисква едновременно морфологичен анализ на костюма и функционален анализ на ритуала. Именно интердисциплинарната перспектива, съчетаваща данните на Велева & Лепавцова с материалите на Маринов и семиотичната рамка на Ганева, позволява цялостна интерпретация.

Следва да се отбележи и ограничение в изследователската база: теренните наблюдения на Маринов обхващат предимно Западна България; материалите за Тракия и Родопите са по-оскъдни по отношение на ритуалните практики около пазвата. Това е посока за бъдещи изследвания.

8. Интегративен научен дискурс

Трите аналитични оси — апотропейна защита, идентификация на социалния статус и нормативна регулация — не функционират независимо. Те са взаимно обусловени и образуват единна семантична система, центрирана около пазвата.

Апотропейната везба около пазвата е едновременно защита и идентификационен знак: тя предпазва конкретно тяло, но и го обозначава като принадлежащо на конкретна общност с нейния орнаментален код. Нормативното регулиране на отвореността на пазвата е едновременно морален контрол и ритуална рамка, в която апотропейните предмети могат да бъдат изведени или поставени. Металните накити, заключващи пазвата, са едновременно социален знак за статус и апотропеен механизъм.

Ганева обобщава тази взаимна обвързаност в рамките на по-широкия си анализ: „Отделните части на облеклото, украсата и накитите изграждат сложна система от знаци, определяща мястото и ролята на човека в обществото, неговата полова, възрастова и семейна характеристика" (Ганева 2003: 33). Пазвата — с нейната орнаментика, материални допълнения и ритуална динамика — е може би най-концентрираният израз на тази система.

9. Заключение

Изследването потвърждава, че пазвата в българския традиционен костюм не може да се разглежда само като конструктивен елемент. Тя е семантично многопластово пространство с три взаимно обусловени функции.

Като апотропейна граница пазвата е защитена чрез концентрирана везба и метални накити, а нейното вътрешно пространство служи за укриване на предпазни средства в директен контакт с тялото. Като идентификационен маркер формата, дълбочината и оформлението на пазвата кодират пола, възрастта, семейния статус и регионалната принадлежност на носителката. Като нормативно регулирано пространство пазвата се отваря само в строго определени ритуални контексти — кърмене, оплакване и магическа практика — и нейното неуместно разкриване е санкционирано от общностната норма.

Динамичното качество на пазвата — нейното ритуално отваряне и затваряне — я конституира като „портал" между ежедневното и сакралното пространство. Именно тази динамика я отличава от останалите семантично натоварени области на костюма и я прави особено плодотворен обект на интердисциплинарно изследване.

Бъдещите проучвания могат да задълбочат анализа чрез разширяване на теренната база — особено за Родопите и Тракия — и чрез включване на материали от архивите на Националния етнографски музей (НЕМ) и регионалните исторически музеи.

10. Използвани източници и библиография

I. Институционална база

• Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей (ИЕФЕМ) — Българска академия на науките (БАН), София
• Национален етнографски музей (НЕМ), София
• Университетско издателство „Св. Климент Охридски", Софийски университет

II. Дигитални платформи

• balgarskaetnografia.com — дигитален архив на изследвания по традиционна народна култура
• Национална академична библиотечна информационна система (НАБИС)

III. Библиография (БАН/СУ стандарт)

• Арнаудов, М. 1924. Студии върху българските обреди и легенди. София.
• Ганева, Р. 2003. Знаците на българското традиционно облекло. София: УИ „Св. Климент Охридски".
• Вакарелски, Хр. 1974. Етнография на България. София: Наука и изкуство.
• Велева, М. 1963. Българската двупрестилчена носия. София: БАН.
• Велева, М. 1983. Облекло. — В: Етнография на България, т. II. София: БАН, с. 235–256.
• Велева, М. & Лепавцова, Е. 1960. Български народни носии, т. 1: Северна България. София: БАН.
• Велева, М. & Лепавцова, Е. 1974. Български народни носии, т. 2: Средна Западна България и Средните и Западните Родопи. София: БАН.
• Велева, М. & Лепавцова, Е. 1979. Български народни носии, т. 3: Източна България. София: БАН.
• Велева, М. & Лепавцова, Е. 1988. Български народни носии, т. 4: Южна България. София: БАН.
• Маринов, Д. 1981. Народна вяра и религиозни народни обичаи. — В: Избрани произведения, т. 1. София: Наука и изкуство. [Първо изд.: СбНУ, кн. XXVIII. София, 1914.]
• Михайлова, Г. 1976. Социални аспекти на народното облекло. — Българска етнография, № 3–4, с. 5–24.

Този материал е подготвен при стриктно спазване на принципите за авторска оригиналност и научна етика. Всички използвани източници са коректно цитирани, което гарантира достоверността и академичната цялост на представената информация.

ORCID iD: 0009-0008-6095-892X
ISSN: 3033-2982

DOI:

---

От:  © Rada Evtimova