понеделник, 8 юни 2026 г.

Глухите камъни | Rada Evtimova

 (Rock-cut Sanctuary Eastern Rhodopes)

Мястото на скалния комплекс „Глухите камъни" в системата на мегалитните паметници вИзточните Родопи: типология и хронологически контекст

(The Position of the Rock-cut Complex "Gluhite Kamani" within the System of Megalithic Monuments in the Eastern Rhodopes: Typology and Chronological Context)

Подзаглавие: Скално-култов комплекс с трапецовидни ниши — типологически анализ и многопластов хронологически контекст от енеолита до Средновековието

Резюме (Abstract)

Скалният комплекс „Глухите камъни", намиращ се в най-североизточните части на Родопите (общ. Любимец, Хасковска обл.), представлява най-голямото регистрирано съсредоточие на скалноизсечени трапецовидни ниши в Тракия. Настоящата статия си поставя за цел да определи мястото на комплекса в типологическата система на мегалитните паметници в Източните Родопи и да изясни неговия хронологически контекст въз основа на верифицирани археологически данни. Методологическата база включва теренно обхождане с мобилни ГИС/GPS устройства, стратиграфски анализ, радиовъглеродно датиране и интердисциплинарни лабораторни изследвания (археозоология, археоботаника). Резултатите показват, че обектът е функционирал непрекъснато от прехода Късна бронзова — Ранна желязна епоха (X–VI в. пр. Хр.) като главен период на интензивна обредна дейност, с регистрирани следи от края на енеолита (ок. 3790–3650 г. пр. Хр.) и от Средновековието (XI–XIII в. сл. Хр.). Типологически нишите се разпределят в трапецовидни (преобладаващи), правоъгълни, кръгли, овални и арковидни форми, чиято функционална интерпретация остава дискусионна. Научният принос на изследването се изразява в систематизирането на наличните данни от разкопките 2008–2011 г. в рамките на по-широката типологическа картина на скалноизсечените паметници в региона.

Ключови думи: Глухите камъни, трапецовидни скални ниши, Източни Родопи, мегалитни паметници, ранна желязна епоха, скален култов комплекс, тракийска обредност

Съдържание на статията

Глухите камъни
 Глухите камъни (Rock-cut Sanctuary Eastern Rhodopes)


1. Увод

Скалният комплекс „Глухите камъни" се намира в най-североизточната част на Родопите, в Southeastern Bulgaria, върху планински рид, спускащ се на изток и под връх Света Марина (708,6 м н.в.) — един от по-изявените върхове на рида Горита в Източните Родопи. Административно обектът попада в рамките на община Любимец, непосредствено до землището на с. Ефрем, община Маджарово, Хасковска област. Естествените скали са ориентирани на юг към Вълчеполската котловина, откъдето се открива широка видимост към прилежащия микрорегион (Нехризов и др. 2012: 215).

Топонимът „Глухите камъни" вероятно произлиза от акустичната особеност на скалната формация — на обекта практически липсва ехо, което е обяснявано с абсорбционните свойства на палеогенните туфи и риолити, изграждащи масива (Желев и др. 2010: 59). Геоложки скалите са определени като палеогенни туфи и риолити, разпределени в няколко групи в посока от северозапад на югоизток (Aleksiev et al. 2000; Костов 2001; Kostov 2008).

Районът е богат на археологически обекти. В непосредствена близост се намират крепостите при Мезек и Курт кале (вр. Шейновец), две тракийски гробници (Велков 1937; Аладжов 1997: 48, 161–163; Филов 1937), скалната формация Куш кая с обект от Късната бронзова и Ранна желязна епоха (Попов 2009), и Кован кая — най-източният обект от тази група с множество изсечени ниши (Аладжов 1997: 4). Най-голяма концентрация на археологически обекти се наблюдава в района на гр. Маджарово (Нехризов 2004).

Изследователският въпрос, поставен в настоящата статия, е следният: каква е типологическата позиция на „Глухите камъни" в системата на мегалитните паметници в Източните Родопи и какъв е неговият доказан хронологически контекст въз основа на систематични археологически проучвания?

2. История на проучванията

Първото кратко описание на обекта е направено от Карел Шкорпил в началото на XX в. (Шкорпил 1912/13: 261), където авторът описва голямата арковидна ниша и пещерообразното помещение, известно сред местното население под названието Хамам (Баня), без да употребява топонима „Глухите камъни". Впоследствие И. Велков накратко отбелязва обекта като съдържащ многобройни ниши (Welkow 1952: 30).

В края на 1970-те г. новосъздаденият Институт по тракология организира серия теренни обхождания на мегалитни и скалноизсечени обекти в Югоизточна България. Експедицията посещава „Глухите камъни" през 1975 г. и прави първия по-детайлен опит за описание и документиране (Венедиков 1976: 99; Делев 1982: 174, 256–258). Впоследствие обектът е споменаван в редица публикации върху мегалитните паметници и тракийската религия, като описанието от 1975 г. в основи се повтаря с незначителни допълнения (Делев 1984: 29; В. Фол 1993: 46–47; 2000: 74–76; 2007: 148; Аладжов 1997: 150–152; Кузманов 2001: 113).

По-нататъшен напредък в изучаването на региона доведе до първите опити за изграждане на типология на скалноизсечените паметници, включително на нишите (Кулов 2002: 113–117). Откритието на следи от древно минно дело в района на Любимец стимулира нов интерес и провеждането на допълнителни теренни обхождания (Попов, Илиев 2004; 2005: 74; 2007: 620).

Първото систематично археологическо проучване на обекта е предприето през лятото на 2008 г. под ръководството на д-р Георги Нехризов (НАИМ-БАН). Резултатите от сезон 2008 показват необходимостта от ново теренно изследване и документиране с модерни технически средства. През 2011 г. с финансовото съдействие на Фондация „Америка за България" чрез конкурс на Американския научен център в София стартира съвместен българо-американски проект „Скалните светилища в Източните Родопи: скалният култов комплекс Глухите камъни", с двe основни задачи — теренно обхождане на района и археологически разкопки в централния сектор (Нехризов и др. 2012: 215–216). В проекта участват изследователи от НАИМ-БАН, НБУ, СУ „Св. Климент Охридски" и Калифорнийския университет, Дейвис (UC Davis).

Проучванията на средновековната базилика на върха са водени от гл. ас. д-р Веселка Кацарова (2009) и от Дойчин Гроздaнов и Галина Дянкова (2010–2011). Археозоологичните анализи са извършени от доц. д-р Лазар Нинов, а археоботаничните — от Иванка Славова (СУ).

3. Методология

Теренното обхождане е проведено с цялостно покритие на изследваната площ, надхвърляща 0,5 кв. км, от която зоната с изкуствени скални изсичания е определена на ок. 0,2 кв. км. За точно локализиране на скалните групи и отделните ниши са използвани мобилни ГИС (Mobile Geographic Information System) и GPS (Global Positioning System) устройства — конкретно Trimble-Juno SB с лицензиран софтуер ESRI ArcPad, версия 10 (Нехризов и др. 2012: 218). Предварително са геореференцирани топографски карти в мащаб 1:10 000 и 1:25 000, използвани са геореференцирани сателитни изображения и са създадени допълнителни атрибутивни таблици за по-точно описание на скалните формации.

Всяка скална формация е получила номер (Rock Number), а всяка отделна ниша или група от ниши — идентификационен номер. За всеки идентификационен номер са регистрирани: брой на нишите, ориентация и азимут, посока на фотографиране, GPS-позиция и размери (при достъпни ниши) или приблизителни размери. Методът следва установените стандарти за теренно проучване с мобилни ГИС (Wheatley, Gillings 2002: 216–217; Pundt 2002; Tripcevich 2004).

Разкопките са проведени в девет сондажа (2008 г.), разширени впоследствие в „Централен сектор" (36 кв. м). Стратиграфският анализ е съчетан с радиовъглеродно датиране, извършено от Beta Analytic Inc. (Маями, Флорида, САЩ). Интердисциплинарният подход включва археозоологичен анализ на фаунистичните останки и археоботаничен анализ на семена и въглени от дървесни видове.

4. Основни резултати: типология и морфометрия на нишите

В хода на теренното обхождане са регистрирани общо 459 скалноизсечени ниши, групирани в 81 единични или групи от ниши, разпределени върху 28 обособени скали и скални групи. Вероятният брой на нишите е по-голям — регистрирането им е затруднено от гъстата листна растителност (Нехризов и др. 2012: 218–219). По форма нишите се разпределят в следните типове:

  • Трапецовидни ниши — преобладаващият тип (51 от 67 измерени). Характерни са с по-голяма дълбочина при основата, отколкото при горния ръб. Две незавършени ниши документират технологията на изработка: първо са очертавани контурите, след което нишата е изсичана отгоре надолу. Понякога „подът" е овален или трапецовиден в план, т.е. нишата е по-широка вътре, отколкото при входа. Преобладаващите размери са 0,70/0,60 × 0,40/0,30 м.
  • Правоъгълни, квадратни, кръгли, овални и арковидни ниши — по-рядко срещани; обичайно се комбинират с трапецовидните.
  • Ротирани ниши — трапецовидни ниши, завъртени на 90°, чиято наклонена задна стена пада встрани вместо надолу.
  • Миниатюрни ниши — с размери 0,10–0,15 м, регистрирани в подножието на скала 6; интерпретирани като вероятни миниатюрни модели (Нехризов и др. 2012: 217–220).

Размерният диапазон на измерените ниши варира от 0,13 × 0,05 м до 1,00/0,90 × 0,60/0,50 м. Повечето ниши са изсечени в горните части на скалите — на 15 м и повече над съвременното ниво на терена, което ги прави практически недостъпни. Нишите са ориентирани предимно на юг, югоизток и югозапад, макар да са регистрирани и такива с ориентация на север, изток и запад (Нехризов и др. 2012: 219).

Освен ниши са документирани и допълнителни скални изсичания — канали с ширина 3–5 см, изсечени по горната повърхност или по вертикалното лице на скалите, очевидно предназначени за отвеждане на дъждовна вода. На западната страна на скала 6 е открит петроглиф, изсечен в дъното на естествено образувано плитко скално вдлъбване (Нехризов и др. 2012: 217).

На върха на западния и доминиращ скален масив са изсечени правоъгълна цистерна за вода и двураменна стълба, водеща до нея. Южното лице на скалата е изгладено вертикално, след което е издълбано пещерообразно помещение с правоъгълен план и куполообразно покритие — погрешно идентифицирано в ранната литература като скална гробница. Инструменталните следи вътре и дренажният канал, насочващ дъждовната вода към входа на помещението, изключват погребалната функция (Нехризов и др. 2012: 227).

5. Стратиграфия и хронологически контекст

Разкопките в „Централния сектор" (36 кв. м) разкриват мощни културни напластявания с дебелина ок. 2,60–3,00 м. Стратиграфската последователност е следната (от горе надолу):

  • Средновековен пласт (ок. 0,60–0,75 м) — свързан с разрушения на средновековната базилика и свързаните с нея конструкции; датиран главно в XI–XIII в. сл. Хр.
  • Ранножелязноепохални пластове II–IV (обща дебелина 1,50–2,20 м) — три стратиграфски нива с различен интензитет. Горният пласт принадлежи към втория период на РЖЕ; двата долни — към първия период. Радиовъглеродни дати: пласт III — 1010–850 г. пр. Хр. (калибрирани); пласт IV — 1190–1000 г. пр. Хр. (калибрирани).
  • Пласт V (0,20–0,40 м) — непосредствено над скалното дъно; документира следи от мощен пожар. Керамичните фрагменти датират от края на енеолита, с признаци на вторично изгаряне. Радиовъглеродна дата: 3790–3650 г. пр. Хр. (калибрирана).

Сред находките от РЖЕ пластовете изпъкват: над 30 000 керамични фрагмента (типове, характерни за Источните Родопи — канфароформени съдове, купи, кани, амфорообразни съдове), над 30 триножни съдчета с форма на чаши (in situ — на място), 13 антропоморфни теракотни фигурки (мъжки/женски), 13 огнища на различни нива, каменни струговидни инструменти, кремъчни и костени сечива, прешлени за вретена (Нехризов и др. 2012: 223–225). Сред над 30 000 обработени керамични фрагмента броят на колелообразно изработената керамика от ЗЖЕ не надхвърля дузина парчета, което потвърждава ограниченото присъствие на обекта след VI в. пр. Хр.

Археозоологичният анализ (Нинов) документира голямо видово разнообразие: домашни животни (дребни преживни, говеда, свине, единични кости на кон и куче) и диви видове (благороден елен, лопатар, дива свиня, заек) — делът на дивите видове достига ок. 30%. Археоботаничните данни (Славова) регистрират посеви от еднозърнена и двузърнена пшеница, ечемик и просо, единични остатъци от плодни видове (дрян, бъз, малини, грозде), обгорели дървесини от дъб, габър, леска, дрян и клен (Нехризов и др. 2012: 225).

Проучването на средновековната базилика на върха установява, че тя е тринавна, изградена в V–VI в. сл. Хр. и преустроена в по-ранен период на средновековието. Два строителни периода са разграничени за средновековния хоризонт. Открити са мраморни олтарни врати, каменен блок с врязан кръст, византийска луксозна керамика, железни сечива и стрели, монети на Юстин I (518–527), Юстиниан I (527–565) и императорите от Комнинската династия — Алексий I, Йоан II, Мануил I и Андроник I (1081–1185 г.) (Нехризов и др. 2012: 226–227). Пробен сондаж под пода на базиликата разкри 1,60 м дебели напластявания, разпределени в четири пласта, с находки главно от РЖЕ.

6. Анализ и интерпретация

Четирите сезона разкопки и теренното обхождане потвърждават интерпретацията на „Глухите камъни" като сложен скален комплекс с обреден характер. Наличието на базиликата насочва към дълготрайна традиция в сакрализирането на това пространство — езическо светилище, върху което по-късно е изградена ранновизантийска църква. Центърът на обредната дейност изглежда е бил на най-високото място на хребета, където впоследствие е построена базиликата (Нехризов и др. 2012: 228).

Функционалната интерпретация на трапецовидните ниши остава дискусионна. Основните хипотези в научната литература са следните:

  • Вотивна функция — нишите са предназначени за поставяне на вотивни предмети (Welkow 1952: 30). Размерите и обработката подкрепят тезата, че в тях е полагано нещо, но поставеният предмет е бил изложен на атмосферни въздействия и по всяка вероятност е оцелявал кратко — например за времето на религиозен празник.
  • Погребална/фунерарна обредност — асоциацията на нишите с погребалния култ е най-разпространената хипотеза (Колев 1965: 209; Венедиков 1976; Делев 1982: 258; В. Фол 1993: 47; Нехризов 1994: 10; Кулов 2002: 113–118). Трапецовидната форма е топологично свързвана с входовете на долмени и скални гробници.
  • Инициационна или календарна обредност — нишите са изсичани като единичен (индивидуален или колективен) обреден акт, свързан с инициация или с ритуално важни календарни дати (В. Фол 2000: 117; 2007: 284).
  • Слънчев и хтоничен култ — голяма част от нишите са ориентирани към „слънчевите" посоки (юг, югоизток, югозапад), което е свързано с тракийска слънчева обредност (Welkow 1952: 34–36). Комбинацията от слънчев и хтоничен елемент е поставяна в контекста на орфическите вярвания (А. Фол 1986; 1994).
  • Теофанийна врата — нишите са интерпретирани като символна врата, пред която се е проявявало божеството (epiphaneia), или като символен вход към отвъдния свят (В. Фол 2007: 284–285; Кузманов 2001: 116).
  • Паралел с Кибела/Планинска майка — съпоставки с анатолийски скалноизсечени комплекси, свързани с култа към фригийската Кибела (Vassileva 2001; В. Фол 2007: 300–325).

Функционалният анализ на керамичния ансамбъл от РЖЕ пластовете показва, че съдовете за пиене (чаши, кани) значително превишават броя на паниците — разпределение, нетипично за жилищен обект и насочващо към обредни пиршества и либации. Антропоморфните фигурки и миниатюрните съдчета допълват картината на обреден обект, евентуално посещаван при поклонения (Нехризов и др. 2012: 228).

Инструменталните следи по скалните изсичания в района на базиликата — дълги наклонени бразди, наредени в ред „рибена кост" — са характерни за множество средновековни обекти в Источните Родопи: Перперикон, Харман кая, Долна кула и Ангел войвода. Това наблюдение позволява да се свържат изсичанията в тази зона с периода на функциониране на базиликата, а не с по-ранни епохи (Нехризов и др. 2012: 227).

                                            


7. Сравнителен анализ: регионални и международни паралели

Трапецовидните скални ниши представляват паметник, специфичен за Источните Родопи — подобни концентрации не са документирани в останалата част на Балканския полуостров. Зоната на разпространение им съвпада изцяло с водосборния басейн на средното течение на р. Арда (Нехризов 1996: 9). До момента в Источните Родопи са регистрирани ок. 1500 отделни ниши в 130 групи (по данни към края на системните проучвания), като „Глухите камъни" е обектът с най-голямата им концентрация — 459 регистрирани ниши в 81 клъстера.

В рамките на регионалния контекст се открояват следните сравнителни обекти с ниши: Куш кая (Попов 2009), Кован кая (Аладжов 1997: 4), Перперикон (В. Фол 2000; 2007), Харман кая и Татул. Скалните гробници при Долно Черковище и Пчелари имат трапецовидни планове и напречни сечения, идентични по форма с трапецовидните ниши (Колев 1965; Нехризов 1994; 1999: 29), което подкрепя хипотезата за функционална и семантична свързаност между двата типа скалноизсечени паметници.

На международно ниво аналозите се търсят предимно в Анатолия. Скалноизсечените фасади и ниши от Фригия (Мидасград, Аризантос) и от ранновизантийски обекти в Мала Азия демонстрират сходни технологии на изработка и обредни функции, макар конкретните паралели да изискват допълнителни специализирани изследвания (Vassileva 2001: 51–63; В. Фол 2007: 300–325). Geochemical и петрологичните паралели с риолитни скали в Мала Азия са разгледани от Kostov (2008: 163–168).

Типологически сравнителен ресурс предоставя и работата на Кулов (2002: 99–122), в която е предложена типология и хронология на скалните гробни съоръжения в Источните Родопи въз основа на морфологичен анализ — рамка, приложима и за систематизирането на нишите.

8. Интегративен научен дискурс

Комплексният анализ на наличните данни позволява да се очертаят следните взаимосвързани равнища на интерпретация на „Глухите камъни".

На хронологическо равнище обектът демонстрира многопластова история: енеолитно присъствие (края на IV хил. пр. Хр.), основен обреден хоризонт от РЖЕ (X–VI в. пр. Хр.), периферно присъствие от ЗЖЕ и римската епоха, ранновизантийска базилика (V–VI в.) и средновековен хоризонт (XI–XIII в.). Тази многовековна приемственост в сакрализирането на едно и също пространство е характерна за редица скални светилища в Тракия и Средиземноморието.

На типологическо равнище нишите при „Глухите камъни" представляват разновидност на по-широката категория скалноизсечени паметници в Источните Родопи, включваща скални гробници, гробове, цистерни и скални светилища. Трапецовидната форма е доминиращата, но вариативността — от миниатюрни до едрогабаритни, от правилно трапецовидни до ротирани — насочва към различни производствени цели или символни значения в рамките на един общ обреден комплекс.

На функционално равнище нито една от предложените хипотези не може да бъде категорично потвърдена или отхвърлена при настоящото ниво на проученост. Интердисциплинарният подход — съчетаващ петрология, геохимия, палеоекология, антропология и семиотика на скалноизсечените паметници — е определен от самите ръководители на разкопките като задължителна методологична рамка за бъдещи изследвания (Нехризов и др. 2012: 229).

9. Заключение

Скалният комплекс „Глухите камъни" заема централно място в типологичната система на мегалитните и скалноизсечени паметници в Источните Родопи, представлявайки обекта с най-голяма документирана концентрация на трапецовидни ниши в региона. Систематичните проучвания от 2008–2011 г. установяват, че обектът е функционирал непрекъснато от прехода Късна бронзова — Ранна желязна епоха като обреден комплекс с интензивна дейност, с енеолитни следи от края на IV хил. пр. Хр. и с ранновизантийски и средновековен хоризонт.

Типологически нишите се разпределят в трапецовидни (преобладаващи), правоъгълни, кръгли, овални, арковидни и ротирани форми. Функционалната им интерпретация остава отворен изследователски въпрос: хипотезите за вотивна, фунерарна, инициационна и теофанийна функция не се изключват взаимно, а вероятно отразяват многопластова обредна употреба в различни периоди на функциониране на комплекса.

Бъдещите проучвания следва да интегрират петрографски и геохимичен анализ на материала на нишите, LiDAR заснемане на по-широкия микрорегион, радиовъглеродно датиране на допълнителни контексти и задълбочен сравнителен анализ с анатолийски паралели. Само чрез такъв интердисциплинарен подход могат да бъдат достигнати по-категорични заключения относно функцията и символиката на скалноизсечените ниши в Источните Родопи.

10. Библиография

I. Институционална база

  • Национален археологически институт с музей — Българска академия на науките (НАИМ-БАН), София
  • Нов Български Университет (НБУ), София
  • Софийски университет „Св. Климент Охридски" (СУ), Sofia
  • University of California, Davis (UC Davis), САЩ
  • Регионален исторически музей, Хасково
  • Американски научен център в София (ARCS)

II. Дигитални платформи

III. Библиография 

Аладжов, Д. 1997: Селища, паметници, находки от Хасковския край. Хасково.

Велков, И. 1937: Разкопките при Мезек и гара Свиленград през 1932–1933 г. – ИАИ, ХІ, 1, 117–170.

Венедиков, И. 1976: Скални гробници. – В: Тракийски паметници 1. Мегалитите в Тракия 1. София, 82–127.

Делев, П. 1982: Сакар планина и Източни Родопи. – В: Тракийски паметници 3. Мегалитите в Тракия 2. София, 173–262.

Желев, В., Г. Нехризов, К. Янкова, З. Илиев. 2010: Геотоп „Глухите камъни", Хасковска област. – Годишник на МГУ „Св. Иван Рилски", 53, св. 1, Геология и геофизика, 59–64.

Колев, Б. 1965: Скални гробници край с. Д. Чековище, Хасковско. – Вести на Народния музей в Хасково, 1, 205–209.

Костов, Р. 2001: Геология и морфология на скалните ниши от Източните Родопи. – В: Фол, В. (ред.) Перперек І. Перперек и прилежащият му микрорегион. Sofia, 206–217.

Кузманов, М. 2001: Скалните ниши – семантика в средиземноморски контекст. – Seminarium Thracicum, 5, 113–118.

Кулов, Г. 2002: Принос към типологията и хронологията на скалните гробни съоръжения в Източните Родопи. – Rhodopica, 2002, 1–2, 99–122.

Нехризов, Г. 1994: Принос към проучването на скалните гробници в Източните Родопи. – Минало, 1, 2, 5–11.

Нехризов, Г. 1996: Могилните некрополи в Източните Родопи. – Първи международен симпозиум „Севтополис", Надгробните могили в Югоизточна Европа, II, 7–18.

Нехризов, Г. 1999: Погребални практики в Източните Родопи през първото хилядолетие пр. Хр. – Rhodopica, II, 1, 21–34.

Нехризов, Г. 2004: Тракийски култов мегалитен паметник (кромлех) при с. Долни Главанак. – Известия на Исторически музей – Хасково, 2, 123–140.

Нехризов, Г. (2018). „Десет години археологически проучвания на скалния комплекс „Глухите камъни““. В: Сборник с доклади от научна конференция „Музейни летописи – 90 години организирано музейно дело, град Хасково“, РИМ Хасково, 16–34.

Нехризов, Г., Л. Ролър, М. Василева, Ю. Цветкова, Н. Кечева. 2012: Gluhite Kamani: Old Questions and New Approaches. – Thracia, XX, 215–233.

Нехризов, Г., Ю. Цветкова. 2018: Принос към периодизацията и абсолютната хронология на ранножелязната епоха в Южна Тракия. – Archaeologia Bulgarica, XXII, 1, 17–44.

Попов, Х. 2009: Куш кая. Характеристики на обитаването от Късната бронзова и Ранната желязна епоха. – Археология, 1–2, 21–39.

Попов, Х., С. Илиев. 2004: Теренни обхождания на територията на община Любимец през 2004 г. – Известия на РИМ Хасково, 3, 46–63.

Попов, Х., С. Илиев. 2005: Теренни археологически обходи на територията на община Любимец през 2004 г. – АОР 2004. София, 72–74.

Попов, Х., С. Илиев. 2007: Теренни обхождания в землищата на селата Вълче поле, Камилски дол и Малко градище. – АОР 2006. София, 620–623.

Филов, Б. 1937: Куполните гробници при Мезек. – ИАИ, ХІ, 1–116.

Фол, А. 1986: Тракийският орфизъм. София.

Фол, А. 1994: Тракийският Дионис. Книга втора: Сабазий. София.

Фол, В. 1993: Скалата, конят, огънят. София.

Фол, В. 2000: Мегалитни и скално-изсечени паметници в древна Тракия. София.

Фол, В. 2007: Скални топоси на вяра в Югоизточна Европа и в Мала Азия през древността. (Studia Thracia 10). София.

Шкорпил, К. 1912/13: Археологически бележки от Странджа. – Известия на Българското археологическо дружество, 3, 235–262.

Aleksiev, B., E. Djourova, G. Nehrizov, Z. Milakovska-Vergilova, V. Vladimirov. 2000: Zeolithic Rocks from the NE Rhodopes – Natural Buildings and Architectural Material. – Годишник на СУ „Св. Кл. Охридски", ГГФ, Кн. 1, Геология, том 92, 167–175.

Delev, P. 1984: Megalithic Thracian Tombs in South-Eastern Bulgaria. – Anatolica, XI, 17–45.

Fol, V. 2008: The Rock as a Topos of Faith. The Interactive Zone of the Rock-Cut Monuments – From Urartu to Thrace. – In: Geoarchaeology and Archaeomineralogy. Proceedings of the International Conference 29–30 October 2008, Sofia, 153–162.

Karastoyanova, N., S. Nikolova, G. Nekhrizov. 2023: Faunal remains from the Early Iron Age rock-cut complex Gluhite Kamani (Eastern Rhodopes, Bulgaria). – Historia naturalis bulgarica, 45, 107–124.

Kostov, R. 2008: Geological and Mineralogical Background of the Megalithic and Rock-cut Sites in Bulgaria and some other European Countries. – In: Geoarchaeology and Archaeomineralogy. Proceedings of the International Conference 29–30 October 2008, Sofia, 163–168.

Naydenova, V. 1990: The Rock Shrines in Thrace. – Terra Antiqua Balcanica, 85–100.

Nekhrizov, G. 2000: A cromlech near Dolni Glavanak in the Eastern Rhodopes. – In: Nikolova L. (ed.) Technology, Style and Society. BAR International Series 854, Oxford, 319–324.

Pundt, H. 2002: Field Data Collection with Mobile GIS: Dependencies Between Semantics and Data Quality. – GeoInformatica, 6:4, 363–380.

Tripcevich, N. 2004: Flexibility by Design: How Mobile GIS Meets the Needs of Archaeological Survey. – Cartography and Geographic Information Science, 31:3, 137–151.

Vassileva, M. 2001: Further considerations on the cult of Kybele. – Anatolian Studies, 51, 51–63.

Welkow, I. 1952: Der Fels im Kultus der Thraker. – In: Beiträge zur älteren europäischen Kulturgeschichte, Bd. I. Festschrift für Rudolf Egger. Klagenfurt, 28–36.

Wheatley, D., M. Gillings. 2002: Spatial Technology and Archaeology. The Archaeological Applications of GIS. Taylor & Francis, London.

Този материал е подготвен при стриктно спазване на принципите за авторска оригиналност и научна етика. Всички използвани източници са коректно цитирани, което гарантира достоверността и академичната цялост на представената информация.

ORCID iD: 0009-0008-6095-892X
ISSN: 3033-2982

---

От:  © Rada Evtimova

От: на
Labels:

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Моля, само сериозни и смислени коментари.

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)

Популярни публикации