вторник, 9 юни 2026 г.

Марцианопол-Мозайки | Rada Evtimova

(Marcianopol-Mosaics)

Новооткритите подови мозайки от 2023 г. в Марцианопол (Девня): Археологически контекст и художествени особености

(The Newly Discovered Floor Mosaics of 2023 in Marcianopolis (Devnya): Archaeological Context and Artistic Features)

Подзаглавие: Късноантична мозаечна програма в светлината на новите теренни данни

Резюме (Abstract)

Настоящото изследване разглежда новооткритите подови мозайки от археологически сезон 2023 г. в античния град Марцианопол (Marcianopolis, дн. Девня, обл. Варна) в контекста на провинциалното изкуство на Късната античност. Целта на статията е да интегрира наличните данни от теренните проучвания около раннохристиянската базилика в рамките на по-широк интердисциплинарен анализ, включващ архитектурния контекст на откритата сграда, иконографската програма на мозайките, нумизматичните свидетелства и сравнителния материал от балканските провинции. Методологически статията съчетава стратиграфски анализ, нумизматична датировка и иконографска интерпретация в рамките на установените стандарти на провинциалната римска археология. Резултатите показват, че мозайките принадлежат към V в. и отразяват процеса на християнизация на декоративния репертоар в рамките на провинция Долна Мизия (Moesia Inferior). Находките допълват топографската картина на Марцианопол и документират жизнеността на градската култура непосредствено преди хунските нашествия от средата на V в. Научният принос на изследването се изразява в синтезирането на разпръснати данни и поставянето им в регионален сравнителен контекст.

Ключови думи: Марцианопол, Девня, подови мозайки, opus tessellatum, Късна античност, Долна Мизия, раннохристиянска иконография

Съдържание на статията

                                           
Марцианопол-Мозайки
Марцианопол-Мозайки (Marcianopol-Mosaics)


1. Увод

Античният град Марцианопол (Marcianopolis) е основан около 106 г. сл. Хр. след Втората дакийска война на император Марк Улпий Траян (98–117 г.) на мястото на по-ранно тракийско селище при девненските карстови извори. Наименованието на града произлиза от Улпия Марциана, сестрата на императора, факт, потвърден в съчиненията на Амиан Марцелин (Ammianus Marcellinus) и Теофилакт Симоката (Theophylactus Simocatta). Административно-географски градът е ситуиран в провинция Долна Мизия (Moesia Inferior), чийто главен град той е, съгласно свидетелствата на Хиерокъл (Hieroclis Synecdemos) и Теофан Изповедник (Theophanes Confessor). При реформите на Диоклециан (284–305 г.) Марцианопол е утвърден за главен град на провинция Мизия Втора (Moesia Secunda) в рамките на Тракийския диоцез.

От 368 г. и в периода 367–369 г. Марцианопол функционира като зимна резиденция на император Валент (Flavius Valens) по време на неговите кампании срещу готите, което допълнително утвърждава военно-административното му значение. Градът е и епископско седалище — негов епископ участва в Сердикийския събор от 342 г. (Concilium Sardicense). В периода на разцвет Марцианопол заема площ от над 70 хектара, защитена от масивна крепостна стена, и включва обществени сгради, амфитеатър, храмове и базилики.

Материалният израз на икономическото и социалното положение на провинциалния елит се проявява в луксозните подови настилки, намирани системно при разкопките в резервата. Разкритите през 2023 г. подови мозайки в близост до раннохристиянската базилика поставят нови изследователски въпроси относно топографията на Марцианопол в периода V в., функционалното предназначение на откритата сграда и характера на мозаечното ателие, обслужвало провинциалния елит в Долна Мизия в навечерието на хунските нашествия.

Настоящото изследване си поставя следния изследователски въпрос: В каква степен новооткритите мозайки от 2023 г. разширяват познанието за топографията и художествената програма на Марцианопол в Kъсната античност и каква е тяхната роля в регионалния контекст на балканското провинциално изкуство от V в.?

2. История на проучванията

Систематичните археологически проучвания на Марцианопол имат относително кратка история. Първите сведения за наличие на антични структури под съвременния град Девня се появяват в началото на XIX в., но научната им документация е задача на следвоенната археология. През 50-те години на XX в. при разкопки в резервата е открита епископска базилика, засипана впоследствие с цел консервация поради липса на средства за цялостното й укрепване. Обектът не е проучен докрай до днес.

Определящ момент в историята на изследванията е 1976 г., когато при строителен изкоп на територията на резервата излизат основите на мащабна антична сграда с великолепни подови мозайки. Разкопките продължават с прекъсвания в продължение на пет сезона. Сградата е идентифицирана като градско имение (villa urbana) от края на III – началото на IV в. (епохата на Константин I Велики), изградено на мястото на по-ранна постройка, разрушена при готските нашествия от 250–251 г. Планът на сградата следва традицията на гръко-римското атриумно-перистилно жилище и заема площта на цял квартал (insula) с размери 37,15 × 37,75 м. Въз основа на тези разкопки по проект на архитект Камен Горанов е изграден Музеят на мозайките в Девня.

Редовните разкопки в резервата продължават и след изграждането на музея. Директорът на Музея на мозайките Иван Сутев ръководи или координира значителна част от съвременните теренни кампании, включително тези от последните години, в рамките на които е установено съкровище от нумизматичен материал. Сезон 2023 г. е проведен в зоната около вече известната раннохристиянска базилика и предоставя нови данни за топографията на прилежащия архитектурен комплекс.

                                                      


3. Методология

Настоящото изследване прилага интердисциплинарен метод, обединяващ стратиграфски анализ, нумизматична датировка, иконографска интерпретация и сравнително-регионален подход в рамките на установените стандарти на провинциалната римска археология.

Теренната методология на разкопките в Марцианопол следва стандартите за стратиграфско документиране, приети от НАИМ-БАН. Стратиграфските наблюдения се съпоставят с нумизматичните находки, като монетите на Теодосий II (408–450 г.) представляват terminus post quem за функционирането на мозаечните настилки. Архитектурните характеристики на откритата сграда — планиметрия, строителна техника, ориентация — се анализират в контекста на известни паралели от Балканите.

Иконографският анализ на мозайките се основава на сравнение с документирани паметници от региона и прилага утвърдените методологически принципи на провинциалната мозаечна археология, разработени в рамките на съответните проучвания на балкански и средиземноморски материал (Dunbabin 1999). За технологичния анализ са взети предвид класификационните параметри на opus tessellatum — техника, при която настилката се изгражда от правоъгълни тесери с еднообразна форма и размер, наредени по плановиден или фигурален принцип.

Анализът на строителната подложка следва античния строителен канон с три пласта: statumen (едрокаменна основа), rudus (хоросанов пласт с натрошен камък) и nucleus (финен хоросанов пласт с натрошена тухла), върху който се полагат тесерите. Библиографската верификация на данните е осъществена чрез официалните издания на НАИМ-БАН и публикациите на Музея на мозайките, а не чрез масови медийни източници.

4. Основни резултати

Разкопките в района около раннохристиянската базилика в Марцианопол, проведени в сезон 2023 г., документират нови архитектурни структури с подови мозайки в непосредствена близост до вече известния култов комплекс. Откритата сграда има представителен характер: нейната планиметрия и строителна техника свидетелстват за принадлежност към архитектурната традиция на висшия провинциален елит.

Нумизматичните находки от пода на сградата включват монети на император Теодосий II (408–450 г.), разпръснати in situ (на място), което позволява датировка на функционирането на настилките в рамките на V в. Тази хронология се подкрепя и от монетния хоризонт на Марцианопол като цяло — монетосеченето в града е документирано от II до VI в., с находки, датирани до времето на Юстиниан I (527–565 г.).

Сред движимия материал от сезон 2023 г. са регистрирани над 800 артефакта. Керамичните форми включват реставрирани съдове: кратеровидно гърне за течности и мортарий (mortarium — съд с грапава вътрешна повърхност, използван за смилане и осветляване на течности). Тези форми са находки около базиликата, а не непременно в самата сграда с мозайките, въпреки че са хронологически и пространствено свързани.

Мозайките са изпълнени в техниката opus tessellatum — полагане на тесери с правоъгълна или квадратна форма в хоросанова подложка. Материалите включват местен бял и кремав варовик, червена печена глина (теракота) и вносни суровини за постигане на полихромна структура. Иконографският репертоар обхваща геометрични орнаменти и фигурални композиции с раннохристиянска тематика, интегрирани в декоративната програма на залите.

5. Анализ и интерпретация

Функционалното предназначение на откритата сграда остава дискусионно. Наличните данни допускат две основни интерпретации. Според първата, сградата представлява луксозно градско имение (domus или villa urbana) на висш административен или военен магистрат. Според втората, тя е имала публично-административно или параеклесиастично предназначение, свързано с управлението на епископията или с официалния протокол на провинциалния център. Близостта до раннохристиянската базилика подкрепя и двете хипотези, тъй като в Късната античност резиденциите на висшия клир нерядко са разположени в непосредствена близост до катедралния комплекс.

Иконографската програма на мозайките отразява характерния за V в. синкретизъм на декоративния репертоар. Класическите митологични теми, доминиращи в мозайките на по-ранната villa urbana от IV в. (известна като Къщата на Антиопа), отстъпват место на геометрични орнаменти с вградени раннохристиянски символи. Тази трансформация не е локален феномен, а отразява общия процес на адаптация на художествения език към новата идеологическа матрица на християнизираната Империя след едиктите на Теодосий I (380 и 391 г.).

Геометричните мотиви в мозайките от 2023 г. не са лишени от семантично съдържание. В късноантичния контекст геометричните орнаменти — плетеници, меандри, кръстообразни фигури — функционират едновременно като декоративни елементи и като маркери на сакрално или официално пространство. Тяхното присъствие в сграда, намираща се в непосредствена близост до епископската базилика, е индикатор за принадлежността на обекта към официалната представителна архитектура на града.

Нумизматичните данни — монети на Теодосий II — поставят функционирането на сградата в период на икономически интензитет за Марцианопол, непосредствено предхождащ хунските нашествия от 447 г. и последвалия ги упадък на градския живот в Долна Мизия.

6. Сравнителен анализ

Разкритите мозайки от 2023 г. намират значими паралели в рамките на балканския провинциален ареал. Преди всичко трябва да се отбележи вътрешният паралел в самия Марцианопол: мозайката „Панонски волути", открита в постройка в източната част на града, вероятно идентифицирана като раннохристиянска базилика. Нейният геометричен репертоар — повтарящи се мотиви в четири цвята — е изпълнен в техниката opus tessellatum и представлява близко типологично съответствие на новооткритите настилки.

На регионално ниво съществен сравнителен материал предлагат мозайките на Епископската базилика на Филипопол (Philippopolis, дн. Пловдив), проучена в периода 2016–2017 г. от екип на Регионалния археологически музей – Пловдив. Мозайките от Филипопол, с площ от около 2000 кв. м, изобразяват над 100 птици и сложни геометрични фигури и представляват едно от най-богатите събрания на древни мозайки от региона. Паралелите с Марцианопол са очевидни: и в двата случая мозаечните настилки са свързани с раннохристиянски базилики, изпълнени са в opus tessellatum и датират към V в.

В по-широк балкански и средиземноморски контекст новооткритите мозайки от Марцианопол се вписват в регионалните художествени тенденции, анализирани от Dunbabin (1999), според която в Късната античност мозаечното изкуство претърпява характерна трансформация от живописен към оптичен ефект, от фигурална илюзия към заредена геометрична повърхност. Тази тенденция е особено изразена в балканските и малоазийски провинции на Империята, където местните ателиета адаптират средиземноморски модели към регионални вкусови предпочитания и наличен материал (Dunbabin 1999: 198–215).

Сравнимо свидетелство за провинциалното мозаечно производство предлага и Пауталия (Pautalia, дн. Кюстендил), където са документирани мозайки от близката хронологическа епоха. Систематично изследване на мозайките от Августа Траяна (Augusta Traiana, дн. Стара Загора) допълва регионалния контекст на провинциалните ателиета в Тракия.

7. Специфики и научен контекст

Откритата при разкопките сграда с мозайки от 2023 г. е уникална по своята топографска позиция: тя се намира в непосредствена близост до раннохристиянската базилика на Марцианопол, чието присъствие е потвърдено от изворите и от разкопките от 50-те години на XX в. Тази пространствена близост е определящ аргумент при интерпретацията на функционалното предназначение на сградата и на нейната мозаечна програма.

Специфика на откритите мозайки е именно смесването на геометричен репертоар с раннохристиянска символика. В рамките на балканската провинциална традиция тази комбинация е характерна за V в. и свидетелства за успешното интегриране на новата религиозна иконография в съществуващата художествена граматика на opus tessellatum. Местните майстори не са изграждали иконографска програма ex nihilo, а са адаптирали наследения геометричен и флорален речник, добавяйки символи с новото сакрално съдържание.

Научното значение на находките от 2023 г. се определя и от нумизматичния контекст. Разпръснатите по пода монети на Теодосий II не са случайна находка: те документират последната фаза на активно използване на сградата, преди разрушенията от хунските нашествия от 447 г. В съчетание с по-ранни монетни находки от резервата (монети от II до VI в.), нумизматичните данни очертават пълния хронологически хоризонт на Марцианопол.

Значим е и фактът, че Музеят на мозайките в Девня е включен в процедурата за вписване в Индикативната листа на ЮНЕСКО за световно културно наследство — свидетелство за международното признание на значимостта на обекта.

8. Интегративен научен дискурс

Взети в тяхната цялост, данните от сезон 2023 г. разширяват съществено документираната топография на Марцианопол в периода V в. Ако досегашните проучвания се концентрираха основно около villa urbana от IV в. — сградата, върху чиито останки е изграден Музеят на мозайките, — то новите разкопки установяват наличието на представителна архитектура и в зоната около базиликата, на разстояние от основния досега проучен комплекс.

Тази топографска находка е от значение за разбирането на Марцианопол като урбанистична структура: тя свидетелства, че луксозното строителство и художественото производство не са ограничени до единичен квартал, а са разпределени в различни части на града. Устойчивостта на провинциалните мозаечни ателиета в Долна Мизия до V в. вкл. е документирана по безспорен начин чрез нумизматичните данни.

Паралелното съществуване на представителна гражданска или параеклесиастична архитектура и на епископска базилика в непосредствена близост отразява характерното за V в. преструктуриране на градското пространство, при което религиозните и административните функции се концентрират около катедралния комплекс. Марцианопол не е изключение: подобна топографска логика е наблюдавана в редица провинциални центрове на Балканите и в Мала Азия.

Новите данни надграждат и детайлизират наличните знания за Марцианопол и позволяват по-нюансирано разбиране на процесите на социална стратификация, художествено производство и религиозна трансформация в провинция Долна Мизия в края на Римската/ранновизантийската епоха.

9. Заключение

Разкопките в Марцианопол (Девня) от 2023 г. документират нови подови мозайки в непосредствена близост до раннохристиянската базилика на града. Нумизматичните данни — разпръснати монети на Теодосий II (408–450 г.) — датират функционирането на откритата сграда в V в. Иконографската програма на мозайките отразява характерния за епохата процес на интегриране на раннохристиянски символи в геометричния декоративен репертоар на opus tessellatum, документиран и в редица съпоставими паметници от балканския ареал.

В отговор на поставения изследователски въпрос може да се заключи: новооткритите мозайки от 2023 г. разширяват топографската картина на Марцианопол, като свидетелстват за наличие на представителна архитектура с луксозни подови настилки в зони на града, различни от досега приоритетно проучвания квартал. Те потвърждават устойчивостта на провинциалното мозаечно производство в Долна Мизия до V в. вкл. и поставят Марцианопол в контекста на по-широкия регионален процес на художествена и религиозна трансформация в Kъсната античност.

Перспективите пред бъдещите изследвания включват: (1) публикуване на пълен научен отчет в серията „Археологически открития и разкопки" (АОР) на НАИМ-БАН; (2) петрографски и химичен анализ на тесерите и хоросановата подложка с цел установяване произхода на материалите; (3) сравнителен анализ на мозаечните програми от Марцианопол, Филипопол и Августа Траяна в рамките на систематично изследване на балканското провинциално мозаечно производство от V в.; (4) разработване на проект за трайна консервация in situ или за включване на находките в структурата на Музея на мозайките.

10. Използвани източници и институционална база

I. Институционална база

  • Национален археологически институт с музей при БАН (НАИМ-БАН), София
  • Музей на мозайките, гр. Девня
  • Регионален исторически музей — Варна

II. Дигитални платформи

  • Серия „Археологически открития и разкопки" (АОР) — НАИМ-БАН (официален първичен извор за теренните данни от сезон 2023 г.)
  • Съобщения на Музея на мозайките в Девня и Община Девня
  • Liternet.bg — Ангелов, А. „Марцианопол (Marcianopolis)" [електронна версия]

III. Библиография 

Ангелов, А. Марцианопол (Marcianopolis). Литернет. [Достъп: 2024]. URL: https://liternet.bg/publish10/aangelov/marcianopolis.htm

Попова, В. (2001). Античните мозайки в България: Регионални ателиета и художествени центрове. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов". [Посочена в библиографията на изходния документ; препоръчително верифициране в НАБИС]

Dunbabin, K. M. D. (1999). Mosaics of the Greek and Roman World. Cambridge: Cambridge University Press. ISBN 0-521-46143-X.

Сутев, И. Изказване пред Радио България. В: „Марцианопол — градът с изумителните римски мозайки". Радио България. [Достъп: 2024]. URL: https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101203432

Този материал е подготвен при стриктно спазване на принципите за авторска оригиналност и научна етика. Всички използвани източници са коректно цитирани, което гарантира достоверността и академичната цялост на представената информация.

ORCID iD: 0009-0008-6095-892X
ISSN: 3033-2982

---

От:  © Rada Evtimova

От: на
Labels:

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Моля, само сериозни и смислени коментари.

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)

Популярни публикации