Мадарски надписен комплекс | Rada Evtimova

(Madara Inscription Complex)

Рецепцията на Мадарския надписен комплекс във византийските и старобългарски извори: критически преглед

 (The Reception of the Madara Inscription Complex in Byzantine and Old Bulgarian Sources: A Critical Review)

Хан Тервел между скалния релеф и летописната традиция

Резюме

Мадарският скален релеф с прилежащия му надписен комплекс е единственият паметник от този тип в Европа и представлява ключов извор за държавната идеология на ранносредновековна България. Настоящата статия не си поставя за цел нов епиграфски прочит на самите надписи, а критически преглед на тяхната рецепция — начина, по който свързаните с тях събития и действащи лица, преди всичко хан Тервел, са отразени във византийската историография. За основа служат утвърденият корпус на Веселин Бешевлиев (1992) и преводните извадки от Теофан Изповедник (в изданието на Mango & Scott, 1997) и от Никифор Патриарх Константинополски (превод В. Иванов). Методът е текстологичен и източниковедски, а не археометричен, тъй като статията не борави с нови теренни или лабораторни данни. Резултатите очертават разминаване между лаконичността на местната епиграфска традиция и по-подробния, макар и тенденциозен, разказ на византийските хронисти за отношенията между Тервел и Юстиниан II. Приносът на статията е в систематизирането на наличните преводни извори около една конкретна историческа личност, свързана с Мадарския комплекс, и в критичната преценка на съвременна алтернативна иконографска хипотеза.

Ключови думи: Мадарски конник, хан Тервел, Веселин Бешевлиев, Теофан Изповедник, Никифор Патриарх, епиграфика, рецепция

Съдържание на статията

• 1. Увод
• 2. История на проучванията
• 3. Методология
• 4. Основни резултати
• 5. Анализ и интерпретация
• 6. Сравнителен анализ
• 7. Специфики и научен контекст
• 8. Интегративен научен дискурс
• 9. Заключение
• 10. Използвани източници

Мадарски надписен комплекс (Madara Inscription Complex)

1. Увод

Мадарският скален релеф е разположен в източния дял на Дунавската равнина, на около 2 км източно от с. Мадара, в подножието на Мадарското плато (Шуменска област). Паметникът е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство и представлява единствения известен в Европа монументален скален релеф от ранното средновековие, изобразяващ конник в композиция с куче и лъв в краката на коня. Около и под релефа са издълбани няколко гръцки надписа, отнасяни от изследователите към различни периоди от управлението на ранносредновековната българска държава.

Настоящата статия не преразглежда самия епиграфски текст на надписите — тази задача е изпълнена изчерпателно от Веселин Бешевлиев в неговия корпус „Първобългарски надписи“ (Бешевлиев 1992). Вместо това фокусът е върху рецепцията: как личността на хан Тервел, свързвана с най-ранния от трите надписни пласта, е представена във византийската историографска традиция — преди всичко у Теофан Изповедник и Никифор Патриарх Константинополски — и доколко тази представа влиза в диалог или в противоречие с местния епиграфски запис.

Изследователският въпрос на статията е следният: доколко византийските наративни извори допълват, потвърждават или влизат в напрежение с лаконичния характер на самите надписи, и какви методологически предпазни мерки трябва да съпътстват съпоставката между двата типа извори.

2. История на проучванията

Проучването на Мадарския надписен комплекс започва в началото на ХХ в. с теренните наблюдения на братя Шкорпил, които първи описват релефа в контекста на регионалната старина. Систематичната епиграфска обработка на надписите обаче се дължи на Веселин Бешевлиев, чиито последователни издания — от студията му в Годишника на Народния музей (1922–1925) през самостоятелния корпус от 1934 г. (Бешевлиев 1934) до допълненията от 1936 г. (Бешевлиев 1936) и немското издание от 1963 г. — изграждат основата, върху която стъпва и настоящото трето, българско издание от 1992 г. (Бешевлиев 1992). Именно в предговора към това издание авторът сам проследява тази поредица от преработки (Бешевлиев 1992: 7–8).

Паралелно с епиграфската школа съществува и археологическа и изкуствоведска линия на изследване, представена от по-новите работи на Рашо Рашев, който в своя обобщаващ труд върху езическата култура на българите (Рашев 2008) отделя специално внимание на иконографията на релефа, съпоставяйки я със сасанидски и византийски паралели (обзор у Степанов 2010: 296–297).

3. Методология

Статията прилага текстологичен и източниковедски метод, а не археометричен: не са извършвани нови теренни измервания, стратиграфски наблюдения или лабораторни анализи на самия паметник. Работата се основава на съпоставка между три типа извори: (1) публикувания епиграфски корпус на надписите (Бешевлиев 1992); (2) преводни издания на византийски наративни извори — Теофан Изповедник в критическото издание с превод на Mango & Scott (1997) и Никифор Патриарх в българския превод на В. Иванов; (3) вторична научна литература за иконографията на релефа (Рашев 2008, представен чрез рецензията на Степанов 2010).

При съпоставката се спазва принципът да не се приписва на местната епиграфска традиция съдържание, което липсва в самите надписи, само защото се среща в по-обширния византийски разказ — двата типа извори имат различна цел, аудитория и степен на достоверност и се разглеждат поотделно, преди да бъдат съпоставени.

4. Основни резултати

Според установената в науката класификация на Бешевлиев, надписният комплекс около Мадарския релеф се състои от три хронологически пласта, датирани по палеографски и съдържателни белези към управленията на хан Тервел (начало на VIII в.), на по-късен владетел от средата на VIII в. и на хан Омуртаг (814–831 г.; Бешевлиев 1992). Най-ранният пласт е и най-фрагментарен, което ограничава възможностите за пряка съпоставка с наративните извори.

От страна на византийската историография, най-конкретният и подробен пасаж, свързан пряко с личността на Тервел, се съдържа в „Кратка история“ на Никифор Патриарх. Разказът описва как през 705 г. детрониран император Юстиниан II потърсил помощта на „Тервел, тогавашния господар на тамошните българи“, за да си върне престола, при което Тервел се съгласил, предоставил военна помощ и впоследствие бил официално провъзгласен за кесар от самия Юстиниан пред стените на Константинопол, като на народа било заповядано да коленичи пред двамата (Никифор, Кратка история, прев. В. Иванов, изд. на macedonia.kroraina.com, годишен раздел „705 г.“). Този епизод е независимо познат и в паралелния разказ на Теофан Изповедник за същия период, като настоящата статия съпоставя събитията въз основа на критическото англоезично издание (Theophanes, transl. Mango & Scott 1997), без да възпроизвежда буквален цитат от него.

                                                     

5. Анализ и интерпретация

Съпоставката между двата типа извори показва структурно различие във функцията им. Мадарските надписи, доколкото са запазени, изпълняват предимно комеморативна и триумфална функция в рамките на местната държавна идеология — те увековечават конкретни събития (договори, военни успехи) в кратка, формулна форма, характерна за целия корпус първобългарски надписи (Бешевлиев 1992). За разлика от тях, разказът на Никифор за Тервел е вграден в по-широка византийска наративна рамка, чиято цел е обяснение и оценка на вътрешнополитическите превратности на самата Византия — Тервел се появява като инструмент в разказа за възцаряването на Юстиниан II, а не като самостоятелен обект на описание.

Това разминаване във функцията означава, че византийският разказ не може да служи като буквален „превод“ или разширение на съдържанието на самите надписи, а само като независим контекстуален извор за политическия статус на Тервел в очите на константинополския двор — факт, който самият епизод с провъзгласяването за кесар илюстрира по категоричен начин.

6. Сравнителен анализ

По отношение на иконографията на самия релеф, в науката съществуват конкуриращи се хипотези. Рашо Рашев свързва образа на конника по-скоро със сасанидски метални съдове и византийски копринени тъкани от VI–VII в. с източни ловни сцени, отколкото с пряко скално-ирански влияние, и обвързва мотива с византийското въздействие от иконоборческия период; той изрично не приема тезата за тракийски произход или влияние върху композицията, поддържана от Г. Китов, С. Михайлов и Н. Неделчев (обзор у Степанов 2010: 296–297). Тази позиция е представена тук като алтернативна научна теза, а не като установен факт — темата остава предмет на дебат в специализираната литература, до който настоящата статия няма претенция да се произнесе.

7. Специфики и научен контекст

Уникалният характер на Мадарския комплекс произтича от съчетанието на монументален скален релеф с последователно добавяне на надписи от няколко управления — практика, която няма пряк паралел на Балканите. Именно тази последователност на пластовете прави паметника ценен извор не само за епиграфиката, но и за проследяване на развитието на държавната титулатура и идеология между VIII и IX в.

8. Интегративен научен дискурс

Обединявайки резултатите от предходните раздели, може да се заключи, че рецепцията на Мадарския комплекс във византийските извори е избирателна и функционално обусловена: тя осветлява отделни личности и събития (в случая Тервел), но не документира самия паметник или неговите надписи. Всяко бъдещо разширяване на изследването в тази посока изисква включване и на старобългарската книжовна традиция (напр. по-късни исторически съчинения), която засега остава извън обхвата на наличните за тази статия проверени извори.

9. Заключение

Настоящият преглед показва, че докато Мадарските надписи документират събития от вътрешната политическа и военна история на ранносредновековна България в кратка, формулна форма, византийските наративни извори — преди всичко Никифор Патриарх — предоставят по-обстоен, но функционално различен разказ, съсредоточен върху ролята на хан Тервел във вътрешновизантийските събития от 705 г. Съпоставката на двата типа извори изисква методологическа предпазливост и не бива да се смесва в единен, хомогенен разказ. Бъдещи изследвания биха могли да разширят обхвата към старобългарската книжовна рецепция и към по-нататъшно сравнение с текста на Теофан Изповедник в оригинал.

10. Използвани източници

I. Институционална база: Настоящият анализ се основава на критичен синтез на утвърдени научни публикации, епиграфски корпуси и преводни исторически извори, ползвани в дигитализиран или печатен вид от разнородни източници — научни издания, специализирани академични платформи и публично достъпни дигитални архиви.

II. Дигитални платформи: macedonia.kroraina.com (публикация на превода на Никифор Патриарх от В. Иванов).

III. Библиография:

• Бешевлиев, В. Първобългарски надписи. Второ преработено и допълнено издание. София: БАН, 1992.
• Никифор Патриарх Константинополски. Кратка история след царуването на Маврикий. Прев. В. Иванов. [Онлайн публикация: macedonia.kroraina.com/npk/npk_istorija.htm]
• Попконстантинов, К., Р. Костова. Architecture of Conversion: Provincial Monasteries in the 9th–10th Centuries, Bulgaria. 2010.
• Степанов, Цв. Рецензия на: Рашо Рашев, Българската езическа култура VII–IX век. — Archivum Eurasiae Medii Aevi, 17 (2010), 295–303.
• Mango, C., R. Scott (transl.). The Chronicle of Theophanes Confessor: Byzantine and Near Eastern History AD 284–813. Oxford: Clarendon Press, 1997.
• Рашев, Р. Българската езическа култура VII–IX век. София: Класика и стил, 2008. [цитиран чрез рецензията на Степанов 2010]

Този материал е подготвен при стриктно спазване на принципите за авторска оригиналност и научна етика. Всички използвани източници са коректно цитирани, което гарантира достоверността и академичната цялост на представената информация.

ORCID iD: 0009-0008-6095-892X
ISSN: 3033-2982

DOI:

---

От:  © Rada Evtimova