Капитан Васил Филев | Rada Evtimova

(Captain Vasil Filev)

Капитан Васил Филев и параход „Цар Фердинанд": Образ на институционалния морал в българското търговско корабоплаване (1919–1944)

(Captain Vasil Filev and the Steamship "Tsar Ferdinand": The Image of Institutional Morality in Bulgarian Commercial Shipping, 1919–1944)

Подзаглавие: Визуален документ и професионална идентичност на морския офицер в условията на междувоенния период

Резюме

Настоящата статия изследва институционалния морал и професионалната идентичност на командния състав на Българското търговско параходно дружество (БТПД) в периода 1919–1944 г. чрез конкретен случай — биографията на капитан Васил Евтимов Филев (1880–1952) и служебната му дейност на борда на параход „Цар Фердинанд". Прилага се интердисциплинарен метод, съчетаващ архивно-биографичен анализ с визуална антропология, при интерпретацията на фотографски документ от 1939 г., съхраняван във фонда на Военноморски музей — Варна. Анализът показва, че капитанът на търговски кораб в Царство България не е изпълнявал единствено навигационни функции, а е носел отговорността за представителството на държавата в международни акватории. Разглеждат се нормативната рамка на търговското корабоплаване, конкурентната среда на Черно море, включително румънския Serviciul Maritim Român, и специфичните предизвикателства пред БТПД в навечерието на Втората световна война. Изследването утвърждава тезата, че „институционалният морал" в търговското мореплаване се е реализирал като синтез от техническа компетентност, йерархична дисциплина и съзнание за държавна отговорност.

Ключови думи: БТПД, капитан Васил Филев, параход „Цар Фердинанд", институционален морал, търговско корабоплаване, Черно море, Царство България, междувоенен период, визуална антропология

Съдържание

• I. Увод: изследователски въпрос и концептуална рамка
• II. История на БТПД и параход „Цар Фердинанд" (1892–1919)
• III. Капитан Васил Филев: биографичен профил и кариерна траектория
• IV. Визуален анализ на фотографския документ от 1939 г.
• V. Нормативна и институционална рамка на БТПД в междувоенния период
• VI. Сравнителен контекст: БТПД и черноморската конкурентна среда
• VII. Институционалният морал като практика
• VIII. Заключение
• Използвани източници

Капитан Васил Филев (Captain Vasil Filev)

I. Увод: изследователски въпрос и концептуална рамка

Фотографският документ, съхраняван в архивния фонд на Военноморски музей — Варна, датиран 1939 г. и представляващ капитан Васил Евтимов Филев (1880–1952) на мостика на параход „Цар Фердинанд", поставя изследователски въпрос, надхвърлящ рамките на биографичната история: каква е социалната и институционалната функция на търговския морски офицер в Царство България от периода между двете световни войни? Настоящото изследване изхожда от тезата, че командният офицер на търговски кораб е изпълнявал двойствена роля — на технически специалист с висока квалификация и едновременно на представител на държавата в международни акватории. Тази двойственост конституира онова, което в настоящия текст се разглежда като институционален морал — нормативна система от ценности, задължения и поведенчески стандарти, произтичаща от принадлежността към институция с публична мисия.

Понятието „институционален морал" е употребено тук в смисъла на Макс Вебер за дисциплинираната колективна дейност в рамките на бюрократична организация, при която личната отговорност е подчинена на институционалния ред и обвързана с него (Weber 1922). В контекста на търговското корабоплаване тази категория обхваща: спазване на йерархичен ред, отговорност за товара и пасажерите, поддържане на дипломатически приличия в чуждестранни пристанища и лоялност към флага на Царство България.

Методологически изследването съчетава архивно-биографичен анализ с визуална антропология. Биографичните данни са извлечени от верифицирани вторични източници, описващи служебния живот на капитан Филев в БТПД. Визуалният анализ следва методологичния подход на document visuel, разработен в рамките на историческата антропология на образа, при който фотографският документ се третира като материален артефакт с многопластова информационна стойност (Burke 2001).

II. История на БТПД и параход „Цар Фердинанд" (1892–1919)

Основаването на Българското търговско параходно дружество е правен и стопански акт с трайно историческо значение. На 14 декември 1892 г. Шестото обикновено народно събрание на Княжество България приема Закон за съставяне на Българско търговско параходно дружество по Черно море със седалище в гр. Варна. На следващия ден държавният глава княз Фердинанд I издава Указ № 257, с който законът влиза в сила, а на 25 януари 1893 г. е обнародван в Държавен вестник, бр. 18 (Иванов 1996: 14–15). Дружеството е учредено като частно-държавно акционерно дружество с 34 процента държавен капитал, което го поставя в категорията на т.нар. смесени предприятия с публична мисия.

За изследователския фокус на настоящата статия особено значение има параходът „Цар Фердинанд". Той е поръчан в корабостроителницата „Фратели Орландо" в Ливорно, Италия, и е придобит от БТПД за сумата от 882 225 златни лева. Тържествено осветен е на 17 ноември 1913 г. при Варненското пристанище. Плавателният съд е товаро-пътнически параход с водоизместване 3094 тона, дължина 80,50 м, най-голяма ширина 12,50 м и височина на корпуса 8,75 м. Главният двигател е парна машина с мощност 1915 к.с., осигуряваща крейсерска скорост от 10 възла. Параходът разполага с 30 пътнически места от I класа, 40 от II класа и 68 от III класа. Първи командир на кораба е капитан Антон Георгиев.

Фиг. 2. Параход „Цар Фердинанд" в пристанище Варна. Източник: Фонд на Военноморския музей – Варна.

„Цар Фердинанд" поддържа пътническия и товарния трафик между Черно море и бреговете на Сирия и Египет и е сред първите кораби, с които БТПД организира екскурзионни рейсове до Александрия и Яфа. Показателен за социалните промени в корпуса на морските специалисти е фактът, че сред членовете на екипажа му е и Дена Николова — първата българка, назначена като корабен моряк.

По време на Първата световна война „Цар Фердинанд" е мобилизиран и е използван като плаващ хотел за германските водосамолетни екипажи при летище Пейнерджик (дн. Чайка). След Солунското примирие от 1918 г. корабите на БТПД плават под френски флаг в продължение на около две години по силата на договорен реквизит. Именно тази следвоенна фаза на нормализация поставя началото на периода, разглеждан в настоящата статия — 1919–1944 г.

През разглеждания период корабът участва и в историческо събитие с протоколно-дипломатическо значение: на 20 октомври 1930 г. параходът напуска Варненското пристанище, за да вземе от Бриндизи наскоро венчалите се цар Борис III и царица Йоанна и да ги транспортира до България — задача, при изпълнението на която ремонтираният и преоборудван плавателен съд временно придобива статута на царска яхта (Иванов 1996: 142–144). Успоредно с това параходът е допълнително оборудван с пътнически кабини и поддържа линията Варна–Цариград. През есента на 1940 г., след връщането на Южна Добруджа, участва в превоза на български преселници от Северна Добруджа за Варна.

По време на Втората световна война плавателният съд е мобилизиран за пренасяне на военни товари. В началото на 1944 г. заминава за Гърция с товар въглища и остава там като военен транспорт. На 2 септември 1944 г. капитанът получава нареждане от БТПД да предаде кораба на германските военноморски сили. На 2 октомври 1944 г. параходът „Цар Фердинанд", плаващ под германски флаг с немски екипаж, е потопен след торпедна атака от френска подводница в Егейско море — трагичен финал на над три десетилетия служба под български флаг.

                                               

III. Капитан Васил Филев: биографичен профил и кариерна траектория

Васил Евтимов Филев е роден на 1 януари 1880 г. в гр. Русе в семейство с търговски традиции. Средното образование получава в Русе, а висшето — в Мореходното училище „Император Александър II" в Херсон и Морското училище в гр. Николаев, Руска империя, в периода 1898–1902 г. (Иванов 1996). Дипломирането му съвпада с получаването на удостоверение за щурман далечно плаване от Морското училище в Одеса. В следващата година практикува на руски търговски кораби — „Лорд Байрон", „Болгария" (поддържаща линията Одеса–Русе) и „Три аделфи".

На 16 юни 1903 г. Васил Филев постъпва в БТПД като втори помощник-капитан на параход „България" — начало на кариера, обхващаща над четири десетилетия в служба на дружеството. В периода от началото на 1920 г. до 30 юни 1925 г. е на административна длъжност в Българския морски флот (БМФ) като ревизор по силата на ограниченията, наложени от Ньойския мирен договор. В началото на 1928 г. приема в Италия новопостъпилия параход „Бургас" — първият български търговски кораб с радиостанция — и командва прехода му към Варна. Пенсиониран е от БТПД по собствено желание на 9 ноември 1940 г. с официално признати 41 години морска служба.

Важен извор за характера на капитан Филев като морски офицер е публикацията на Тодор Кожухаров, издател на в. „Слово", в броеве 5117, 5120 и 5121 от 1939 г. под заглавие „Цариградски скици": разказ за пътуване на група столични интелектуалци на борда на „Цар Фердинанд" под командването на капитан Филев, илюстриран с портрет на капитана и рисунки от Цариград на художника Борис Денев. Тези публикации свидетелстват за статута на Филев като публична фигура в морските среди и в по-широкия интелектуален живот на столицата.

Неговото послание към следващите поколения български моряци, документирано в специализираната литература, звучи лаконично и ясно: „Да знаят, че те са заели един от предните постове, от който България се представя пред чуждия свят" (цит. по: Morski vestnik). Тази формулировка е сред най-точните исторически свидетелства за ценностната система, лежаща в основата на институционалния морал в БТПД.

IV. Визуален анализ на фотографския документ от 1939 г.

Фиг. 1. Капитан Васил Филев на мостика на параход „Цар Фердинанд" (1939 г.). Източник: Фонд на Военноморския музей – Варна.

Фотографският документ от 1939 г., съхраняван в архивния фонд на Военноморски музей — Варна (инв. № неуточнен от настоящото изследване), представлява капитан Васил Филев в работна среда — на откритата палуба, при кормилния мостик на параход „Цар Фердинанд". Снимката е черно-бяла, с висок контраст, характерен за студийно-документалната фотография от края на 30-те години на XX в.

Изображението предоставя три основни равнища за анализ.

1. Форменото облекло. Капитан Филев е облечен в тъмна капитанска форма с двуреден сюртук и метални копчета — стандарт, характерен за гражданския флот на Царство България от епохата. Фуражката с кокарда/емблема допълва официалното облекло. Тази визуална идентификация осигурява незабавно разпознаване на длъжностния и институционален статут на лицето — капитан, тоест командир и единствен юридически отговорен субект на борда на плавателния съд.

2. Навигационното оборудване. На изображението са видими три ключови елемента от навигационното оборудване на мостика. Вляво зад капитана се откроява нактоузът (binnacle) — цилиндричен корпус, съдържащ магнитния компас, чиято функция е да предпазва инструмента от магнитни смущения, причинени от металните конструкции на кораба. Непосредствено пред него е кормилният щурвал — дървен, с осем спици, класически тип за търговски параходи от епохата. Вдясно е монтиран машинният телеграф (engine order telegraph) — устройство, чрез което мостикът подава команди на машинното отделение. Наличието на тези три уреда в едно изображение документира пълния функционален комплекс на кормилния мостик, а косвено — и технологичното равнище на българския търговски флот в края на 30-те години.

3. Пространственото позициониране и позата. Капитан Филев заема централно място в кадъра. Позата му — изправена, с лека опора към щурвала — не демонстрира церемониалност, а функционална готовност. Липсата на преувеличена тържественост е значима: документалната фотография от епохата в морска среда цели да удостовери присъствие на мостика, не да конструира героичен образ. По тази причина снимката може да бъде класифицирана като служебен документален портрет, а не като представителна фотография.

Снимката носи водния знак на Военноморски музей — Варна, основан 1883 г., което потвърждава институционалното депозиране на документа и неговата архивна стойност.

V. Нормативна и институционална рамка на БТПД в междувоенния период

Дейността на БТПД в разглеждания период е регулирана от редица нормативни актове, от които централно значение има Законът за търговското корабоплаване от 1931 г., уреждащ правомощията, задълженията и отговорностите на командния екипаж на български търговски плавателни съдове. Законът е издаден под надзора на Министерството на железниците, пощите и телеграфите — ведомство, в чийто ресор се е намирало търговското корабоплаване. Тази институционална принадлежност е показателна: търговският флот е разглеждан на нормативно равнище като инфраструктурен отрасъл, аналогичен по своята публична функция на железопътния транспорт.

Дружеството е частно-държавно по устройство: 34 процента от капитала е под държавен контрол, а останалата част е притежание на частни акционери. Тази структура обуславя специфично двойно задължение на командния офицер — към акционерното дружество (спазване на търговска рационалност) и към държавата (представителство на националния интерес). В периода 1932–1941 г. директор на БТПД е военноморски офицер, напуснал флота по собствено желание — факт, свидетелстващ за близостта между военноморската и търговската морска институция в структурите на Царство България.

Ньойският договор от 1919 г. налага сериозни ограничения върху България, отразени пряко в кариерата на капитан Филев: в периода 1920–1925 г. той е принуден да заема административна длъжност в БМФ вместо да командва плавателен съд. Постепенното нормализиране на международното положение на страната след средата на 20-те години на XX в. позволява на БТПД да разшири своята дейност и да попълни корабния парк.

VI. Сравнителен контекст: БТПД и черноморската конкурентна среда

За да се оцени адекватно позицията на БТПД в акваторията на Черно море в разглеждания период, е необходимо да се отчете конкурентната среда. Водещ регионален конкурент е румънският Serviciul Maritim Român — държавна компания за морски превози, основана на правна база от 7 юни 1888 г. и официално учредена през 1895 г. Дружеството е базирано в Констанца и обслужва маршрути Констанца–Истанбул–Измир–Пирея–Александрия–Хайфа–Бейрут. Неговата специфика — корабите са традиционно боядисани в бяло, поради което са получили прозвището „белите лебеди на Черно море" — е красноречив пример за целенасочено изграждане на корпоративна идентичност в регионалния корабоплавателен пазар.

Сравнението между двете дружества разкрива структурна разлика: докато Serviciul Maritim Român функционира като изцяло държавна компания с по-разгърната флота и установени средиземноморски линии, БТПД е по-малко по размер, оперира в условия на по-ограничен капиталов ресурс и разчита на държавна субсидия в периоди на ниска рентабилност. Тази асиметрия прави въпросът за качеството на командния персонал особено значим: при невъзможност за конкуриране по мащаб, компетентността и репутацията на капитаните се превръщат в ключов конкурентен ресурс.

В по-широкия контекст БТПД се изправя и пред конкуренцията на утвърдени западноевропейски параходни дружества, разпределили помежду си трафика по Черноморско-Средиземноморската линия. Попълването на корабния парк с параход „Родина" (приет в дружеството на 2 ноември 1935 г. за 21,4 млн. лева при 20 млн. лева държавна субсидия) и намесата в Континенталната линия до Западна Европа предизвикват реакция от страна на по-мощни немски корабоплавателни компании — свидетелство за стратегическото значение, което БТПД е придобило в регионален мащаб (Иванов 1996: 198–200).

VII. Институционалният морал като практика

Казусът с капитан Васил Филев позволява да се проследи как институционалният морал се реализира на практическо равнище. Неговата кариера обхваща пълния жизнен цикъл на БТПД в неговата активна фаза: постъпване в дружеството непосредствено след ранния му период (1903), дейност в ключови моменти — Балканските войни, Първата световна война, Ньойският договор, нормализацията, разширяването на флота, — и достигане до позицията на капитан на „Цар Фердинанд" в края на 30-те години.

Три измерения на институционалния морал са особено добре документирани в случая с капитан Филев:

Технологична компетентност. Приемането на „Бургас" в Италия и командването на първия му преход към Варна (1928) е задача, изискваща специализирана техническа подготовка. „Бургас" е бил оборудван с радиостанция — нова технология за българския търговски флот от епохата. Поверяването на тази задача на Филев свидетелства за институционалното доверие в неговата компетентност.

Представителна функция. Изборът на капитан Филев да командва „Цар Фердинанд" при пътуването на група столични интелектуалци с Кожухаров до Цариград (1939) и публикуването на портрета му в националния печат (в. „Слово") поставят командира на плавателния съд в ролята на публичен представител на дружеството и на страната.

Ценностна приемственост. Документираното послание на капитан Филев — „Да знаят, че те са заели един от предните постове, от който България се представя пред чуждия свят" — е нормативна формулировка, предавана от поколение на поколение в морската общност. Тя свидетелства за осъзнатата колективна идентичност на корпуса на търговските капитани като институционален субект с публична отговорност.

Тук е уместно да се отбележи историческият момент на фотографския документ: 1939 г. е годината, в която избухва Втората световна война. Търговското корабоплаване в Черноморско-Средиземноморския басейн е изправено пред нарастваща несигурност. При тези обстоятелства функцията на командния офицер излиза извън рутинното навигационно управление — от него се изисква оперативна преценка на рискове, за каквито нормативната уредба не е предвидила изрични процедури. Именно в тези условия институционалният морал — като интернализирана нормативна система, а не само като формален регулаторен ред — придобива решаващо практическо значение.

VIII. Заключение

Изследването на биографичния профил на капитан Васил Евтимов Филев и на фотографския документ от 1939 г. позволява да се формулира следния отговор на изследователския въпрос: търговският морски офицер в Царство България от периода 1919–1944 г. е носел институционален морал, конституиран от четири взаимосвързани елемента — йерархична дисциплина, техническа компетентност, представителна функция и ценностна идентичност. Тази система не е резултат само от формалното нормативно регулиране, но и от корпоративната традиция на БТПД и от конкретните изисквания на черноморската конкурентна среда.

Случаят с параход „Цар Фердинанд" — кораб, преживял Балканските войни, Първата световна война, реквизицията от 1918 г. и царската сватба от 1930 г. — и с капитан Филев — офицер, чиято кариера обхваща 41 години морска служба — е представителен, но не е изключителен. Той принадлежи към по-широка институционална история на БТПД, в рамките на която отделните биографии са градивни елементи на колективна идентичност.

Бъдещите изследвания в тази посока биха могли да се насочат към архивните фондове на Военноморски музей — Варна и на Държавен архив — Варна, където се съхраняват документи от деловодството на БТПД, потенциално предоставящи данни за формалните механизми на подбор, назначение и оценка на командния персонал — аспект, останал извън обхвата на настоящото изследване поради документална ограниченост.

Използвани източници

I. Институционална база

• Военноморски музей — Варна (фотографски фонд, документ от 1939 г.)
• Държавен архив — Варна (фонд на БТПД)

II. Нормативни документи

• Закон за съставяне на Българско търговско параходно дружество по Черно море, Шесто обикновено народно събрание, 14 декември 1892 г. — Държавен вестник, бр. 18, 25 януари 1893 г.
• Закон за търговското корабоплаване, 1931 г. — Министерство на железниците, пощите и телеграфите, Царство България.

III. Библиография

• Иванов, Тремол. Морското търговско корабоплаване на Третата българска държава. Варна: ИК „Галактика", 1996.
• Кожухаров, Тодор. „Цариградски скици". — Вестник „Слово", бр. 5117, 5120, 5121 (1939).
• Burke, Peter. Eyewitnessing: The Uses of Images as Historical Evidence. London: Reaktion Books, 2001.
• Weber, Max. Wirtschaft und Gesellschaft. Tübingen: Mohr, 1922.

IV. Интернет ресурси

• Параходство БМФ — история на БТПД: https://www.navbul.com/bg/company/history/index.php
• Морски вестник — биографични справки за капитан Васил Филев: https://www.morskivestnik.com
• Военноморски музей — Варна — официален сайт: https://museummaritime-bg.com

Този материал е подготвен при стриктно спазване на принципите за авторска оригиналност и научна етика. Всички използвани източници са коректно цитирани, което гарантира достоверността и академичната цялост на представената информация.

ORCID iD: 0009-0008-6095-892X
ISSN: 3033-2982

DOI:

---

От:  © Rada Evtimova