Късноантична гробница Дуросторум | Rada Evtimova

 (Late Antique Tomb Durostorum)

Късноантичната гробница в Дуросторум (Силистра): Архитектура, иконография и исторически контекст

(The Late Antique Tomb in Durostorum (Silistra): Architecture, Iconography and Historical Context)

Паметник на провинциалното римско изкуство от IV век: архитектурен тип, стенописна програма и социокултурен контекст

Резюме

Настоящата статия разглежда късноантичната гробница в Дуросторум (дн. Силистра) като паметник на провинциалното римско изкуство от средата на IV век. Обектът е открит случайно в южните покрайнини на града през есента на 1942 г. и оттогава е обект на системни научни изследвания. Целта на статията е да анализира архитектурните характеристики, иконографската програма и историческия контекст на паметника въз основа на верифицирани публикации. Прилаганата методология включва архивен и иконографски анализ, сравнителен метод и съпоставка с паралелни паметници от балканските провинции на Късноримската империя. Резултатите потвърждават, че гробницата представлява еднокамерна сводеста постройка с пълна стенописна украса, изпълнена в техниката al fresco с детайли al secco, вероятно от художник отизточните провинции на империята. Значението на паметника се определя от съчетанието на езически иконографски програми в епоха на християнизация, от наличието на готски етнографски елементи в стенописите и от статута на кенотаф — гробница, останала неизползвана вследствие на готското нашествие от 376–378 г. Статията допринася за по-прецизното разбиране на социалната и художествена среда на Дуросторум в периода на Тетрархията и Константиновата династия.

Ключови думи: Дуросторум, Силистра, късна античност, римска гробница, стенописи, иконография, кенотаф, провинциално изкуство, готи, IV век

Съдържание на статията

• 1. Увод
• 2. История на проучванията
• 3. Методология
• 4. Основни резултати: архитектура и материали
• 5. Иконографска програма и стенописи
• 6. Анализ и интерпретация
• 7. Сравнителен анализ
• 8. Специфики и научен контекст
• 9. Интегративен научен дискурс
• 10. Заключение
• 11. Използвани източници и институционална база

Късноантична гробница Дуросторум
(Late Antique Tomb Durostorum)

1. Увод

Античният Дуросторум е основан като военен лагер на Legio XI Claudia около 106 г. сл. Хр. по нареждане на император Траян на брега на Долен Дунав, на територията на днешна Силистра в Североизточна България (Иванов, Атанасов, Доневски 2006: 59–98). При Марк Аврелий или Каракала селището получава статут на муниципиум, а между II и IV век Дуросторум се утвърждава като главен опорен пункт на империята в тази отсечка на дунавския лимес. Укрепеният лагер е издигнат върху площ от около 22 хектара, а заедно с прилежащото цивилно селище — канабетата — цялата агломерация покрива над 90 хектара (Donevski 1990: 236–245).

Некрополът на Дуросторум се е разполагал в южните покрайнини на градското ядро — зона, в която през есента на 1942 г. е открита гробница с изключително добре запазени стенописи. Паметникът предоставя рядка възможност за цялостен анализ на погребалната архитектура, иконографската програма и социалния статус на поръчителя в рамките на провинциалното римско изкуство от IV век.

Изследователският въпрос, поставен в настоящата статия, е следният: как гробницата в Дуросторум отразява взаимодействието между изобразителни традиции, социална йерархия и политически сътресения в последните десетилетия на съществуване на Дуросторум като функциониращ римски военен и граждански център?

2. История на проучванията

Гробницата е открита случайно през есента на 1942 г. в южните покрайнини на Силистра при земеделска работа. Непосредствено след това местният Историко-етнографски музей предприема спасително проучване под ръководството на секретаря на музея Новак Петров и Жечко Русев, член на управителния съвет. Пълното научно изследване на устройството, декоративната система и стенописите е извършено от академик Димитър П. Димитров, чиято работа поставя основите на по-нататъшното изследване на обекта.

Следващият ключов етап е монографичното изследване на Д. П. Димитров и М. Чичикова (1986), в което двамата учени представят систематичен анализ на стенописите, архитектурата и историческия контекст на паметника. Трудът на Чичикова е особено значим за тълкуването на иконографските елементи и за позиционирането на гробницата в по-широкия контекст на балканската късноантична живопис.

В началото на XXI век проучването е продължено от Георги Атанасов — директор на Регионалния исторически музей в Силистра и водещ специалист по археология на Дуросторум. Атанасов публикува монография за гробницата (2006) и самостоятелна научна статия в реферирания румънски журнал Pontica (2007), в която разглежда детайлно иконографията на фигурите, атрибутите на магистрата и въпроса за датирането. Паметникът е разгледан и в обобщаващото изследване на St. Angelova и Iv. Buchvarov за Дуросторум в Късната античност (2007), публикувано в международен сборник.

От 1990 г. гробницата се съхранява и представя като постоянна археологическа експозиция на Регионален исторически музей — Силистра, в специална защитна сграда, построена около нея.

3. Методология

Настоящото изследване прилага интердисциплинарен подход, съчетаващ иконографски анализ, архитектурно-типологическо описание, сравнителен метод и архивна критика на вторичните и първичните източници. Основна изследователска рамка представляват публикациите на Димитров и Чичикова (1986), Атанасов (2006, 2007) и Angelova & Buchvarov (2007) като верифицирани академични трудове.

За иконографския анализ е приложена методологията за разчитане на символни системи в късноримската погребална живопис, разработена в трудовете на K. M. D. Dunbabin (2003) за образа на чакащия слуга в по-късното римско изкуство. Сравнителният анализ включва балкански паралели: гробниците при Бешка в Сърбия (Đurić 1985) и Виминациум (Korac 2007).

Данните за архитектурните параметри са проверени по два независими документационни източника — описанието в Dimitrov & Chichikova (1986) и ЮНЕСКО документацията на обекта (UNESCO Tentative List, ref. 48). Стилистичният анализ следва рамката на Grabar (1971) за имперското изкуство и неговите провинциални производни.

4. Основни резултати: архитектура и материали

Гробницата представлява еднокамерна сводеста каменна постройка с правоъгълен план и полуцилиндрично засводяване. Ориентирана е по оста изток–запад, като входът е от изток. Размерите на камерата са: дължина 3,30 м, ширина 2,60 м, максимална вътрешна височина 2,30 м (Атанасов 2006; Dimitrov, Chichikova 1986).

Стените са изградени от полуобработени камъни, споени с розов хоросан (opus incertum с хидравличен разтвор). Сводът е изпълнен с тухли. Стенописите са нанесени в техниката al fresco (върху влажна мазилка), а детайлите са доработени al secco (върху изсъхнала мазилка), което е типична практика за провинциалното римско стенописно изкуство от IV век (Atanasov 2007: 448).

Вътрешността на гробницата е изцяло покрита с декоративна живопис — характеристика, отличаваща я от по-голямата част от известните балкански гробници от същия период, при които стенописната украса обикновено е частична. Основният декоративен пояс върху стените е организиран в единадесет рамкирани правоъгълни полета, напомнящи архитектурни ортостати, в рамките на които са поместени девет фигурални изображения и два свещника (Angelova, Buchvarov 2007: 69).

                                                

5. Иконографска програма и стенописи

Иконографската програма на гробницата следва ясна симетрична композиция около надлъжната ос на постройката. Централната сцена на западната стена изобразява господарската двойка: мъжката фигура държи codicillus — диплом, удостоверяващ магистратски ранг, — а женската фигура е изобразена с цвете в ръка (Atanasov 2007: 452–453). Тази двойка е интерпретирана от изследователите като поръчител на гробницата и неговата съпруга, принадлежащи към висшата провинциална аристокрация на Дуросторум.

Основният фриз представлява процесия от слуги и прислужнички, движещи се към господарската двойка и носещи елементи от облеклото, тоалетни принадлежности и ритуални предмети. Сред изобразените фигури особен интерес представляват две: мъж, носещ господарски панталони, чиято прическа е идентифицирана от изследователите като типична готска (Atanasov 2007: 455), и млада жена с кадилница. Присъствието на слуга с готска прическа е интерпретирано като документално свидетелство за включването на готи в аристократичните домакинства на Дуросторум преди нашествието от 376–378 г.

Таванът на гробницата е украсен с геометрични мотиви и животински изображения: пауни (символ на безсмъртието и апотеоза в езическата и ранната християнска иконография), гълъби, ловни сцени и растителни мотиви. Характерно за декоративната програма е присъствието на животни и растения, нетипични за Балканския полуостров — палми, нарове, леопарди — елементи, свързани с иконографски традиции от Предна Азия и Северна Африка (Atanasov 2007: 460–461). Именно тази особеност е в основата на хипотезата, че художникът произхожда от източните провинции на империята, вероятно от Египет или Сирия.

Стенописите отразяват изцяло езическа концепция за отвъдния живот: представата за vita beata (блажения живот) след смъртта е изразена чрез символиката на изобилието, лова и слугуването. Никакви раннохристиянски символи не са засвидетелствани, което е съществен аргумент за датирането на паметника преди приемането на едиктите на Теодосий I срещу езичеството (391 г.) (Atanasov 2007: 463–464).

6. Анализ и интерпретация

Гробницата е открита празна — в нея не са намерени нито костни останки, нито погребален инвентар. Това я определя типологически като cenotaphium (кенотаф) — гробница, изградена за конкретен поръчител, но неизползвана по предназначение. Историческото обяснение за тази неизползваност е свързано с готското нашествие в Дуросторум от 376–378 г. (битката при Адрианопол, 378 г.), което е предизвикало масово изселване на романизираното население (Atanasov 2007: 464–465). Вероятно поръчителят и семейството му са напуснали Дуросторум след готското нашествие и не са се завърнали, за да използват гробницата.

Атрибутът codicillus в ръката на изобразения мъж е показателен за ранга на поръчителя: той свидетелства за лице, притежаващо официален магистратски документ от императорска канцелария, което позиционира собственика сред висшата провинциална администрация. Науката го определя само като „висш магистрат" или „доминус" — никакво конкретно лично или родово название не е установено въз основа на наличните данни.

Иконографската програма на гробницата отразява специфичното за средата на IV в. преходно състояние между отстъпващото езичество и настъпващото християнство. Въпреки че по времето на изграждането й Дуросторум вече има доказана раннохристиянска общност и мартириум (мавзолей-мартирий на светите Максим, Дада и Квинтилиан, датиран в началото на IV в. — Atanasov 2002: 55–65), поръчителят е избрал изцяло езическа иконографска програма. Това е свидетелство за продължаващото съжителство на двете религиозни традиции сред провинциалната аристокрация.

7. Сравнителен анализ

От архитектурна гледна точка гробницата в Дуросторум принадлежи към широко разпространения тип еднокамерни сводести гробници с каменно-тухлена зидария, познат в многобройни варианти из балканските провинции на Римската империя (Angelova, Buchvarov 2007: 68). Нейната специфика се определя не от архитектурния тип — сам по себе си стандартен — а от изключително пълното и добре запазено стенописно покритие.

Сред балканските паралели най-близки иконографски аналогии предоставят гробницата при Бешка в Сирмийска Мизия (Đurić 1985) и гробниците от Виминациум (Korac 2007). И при трите паметника са налице сходни иконографски елементи: процесия на слуги, символика на отвъдния живот и изображения на господарска двойка. Разграничаващата черта на силистренската гробница е пълното покритие на всички вътрешни повърхности, включително свода, и значително по-богатата символична програма.

В по-широк контекст гробницата е сравнявана с паметници от Тесалоника — по-специално с гробницата на Ергасторгий, изобразена в статията на Атанасов (2007: 456–458) като иконографски паралел за позата и атрибутите на магистрата. Сребърният медальон на Теодосий I от Мадрид е привлечен като паралел за костюма на изобразения доминус (Atanasov 2007: 453).

                                                   

8. Специфики и научен контекст

Паметникът притежава няколко характеристики, които определят научното му значение. Първо, той е единствената напълно запазена гробница с цялостна стенописна програма от Дуросторум и едновременно с това е сред малкото такива паметници в балканските провинции на Римската империя като цяло. Второ, присъствието на слуга с готска прическа предоставя рядко изобразително свидетелство за присъствието на готи в романизираното общество на Дуросторум преди 376 г. — факт с важни импликации за разбирането на готско-римските взаимоотношения по Долен Дунав. Трето, паметникът е системно цитиран в международната специализирана литература по късноантична живопис и провинциално римско изкуство, което свидетелства за трайното му място в академичния дискурс извън националните граници.

Хипотезата за египетски или сирийски произход на художника се основава на три типа аргументи: стилистически (техниката на изобразяване на лицата), иконографски (присъствието на нилски и близкоизточни растителни и животински мотиви) и технологичен (начинът на полагане на мазилката). Тази хипотеза остава обект на научна дискусия и не е окончателно доказана.

9. Интегративен научен дискурс

Разгледани в съвкупност, архитектурните параметри, иконографската програма и историческият контекст на гробницата в Дуросторум разкриват паметник, чиято научна стойност надхвърля регионалното значение. Той документира едновременно: строителната практика на провинциалната романизирана аристокрация в Долномизийска провинция; художествените традиции на Близкия Изток и Северна Африка и техните пътища на разпространение към балканските провинции; социалните структури на дуросторумската елита (включително присъствието на готски слуги); и накрая — механизмите, по които политическите сътресения (готското нашествие, 376–378 г.) са прекъснали живота на конкретни исторически личности. Статутът на кенотаф придава на паметника допълнително историческо измерение: гробницата е материално свидетелство за разкъсването на биографичната нишка между поръчителя и неговото вечно жилище.

10. Заключение

Гробницата в Дуросторум е провинциален паметник от средата–третата четвърт на IV век с архитектурен тип, стандартен за балканските провинции, но с иконографска програма, чиято пълнота и вътрешна съгласуваност я отличават сред известните паралели. Изследванията на Димитров и Чичикова (1986) и Атанасов (2006, 2007) установяват: архитектурните параметри; техниката на стенописите (al fresco/al secco); иконографията на магистрата с codicillus, на процесията от слуги и на символиката на отвъдния живот; и статута на кенотаф, обвързан с готското нашествие от 376–378 г.

Отговорът на поставения изследователски въпрос е: гробницата отразява взаимодействието между художествени традиции от различни части на империята, социалния облик на провинциалната аристокрация в Дуросторум и политическите катастрофи от края на IV век посредством единен иконографски разказ, кодиращ представата за vita beata в отвъдния живот. Неизползваността на гробницата е директна последица от политическия срив след битката при Адрианопол (378 г.) — обстоятелство, превърнало паметника от лично погребално пространство в исторически документ.

Бъдещите изследвания на паметника биха могли да включват: лабораторен анализ на пигментите чрез XRF и SEM-EDS с цел установяване на произхода на суровините; детайлна фотограметрична документация (SfM) на стенописите; и задълбочен просопографски анализ на известните магистрати на Дуросторум от IV в. с оглед евентуална идентификация на поръчителя.

11. Използвани източници и институционална база

I. Институционална база

• Регионален исторически музей — Силистра (РИМ Силистра)
• Национален археологически институт с музей — БАН (НАИМ-БАН), София
• Национален музей по история и археология — Констанца, Румъния (издател на Pontica)
• ЮНЕСКО — Предварителен списък за световно наследство (Tentative List, ref. 48): официална международна рамка за опазване на обекта

II. Дигитални платформи

• Academia.edu — архив на статията на Атанасов (2007)
• ResearchGate — Angelova & Buchvarov 2007

III. Библиография

• Angelova, St. & Buchvarov, Iv. 2007: Durostorum in late antiquity (fourth to seventh centuries). — В: Post-Roman Towns. Trade and Settlements in Europe and Byzantium. Vol. 2: Byzantium, Pliska and the Balkans. Berlin; New York, 67–72.
• Atanasov, G. 2006: Римската гробница в Дуросторум-Силистра (The Roman Tomb in Durostorum–Silistra). Силистра.
• Atanasov, G. 2007: Late Antique Tomb in Durostorum-Silistra and its Master. — Pontica, 40. Constanța: Национален музей по история и археология. ISSN 1013-4247, 447–468.
• Атанасов, Г. 2002: За късноантичния мавзолей-мартирий в Дуросторум-Силистра и доростолските мъченици Св. Максим, Дада и Квинтилиан. — Добруджа, 20, 55–65.
• Danov, H. & Ivanov, T. 1980: Antique Tombs in Bulgaria. София: Sofia Press.
• Димитров, Д. П. & Чичикова, М. 1986: Късноантичната гробница при Силистра. София.
• Donevski, P. 1990: Zur Topographie von Durostorum. — Germania, 68/1, 236–245.
• Dunbabin, K. M. D. 2003: The Waiting Servant in Later Roman Art. — American Journal of Philology, 124/3, 443–468.
• Đurić, S. 1985: The Late Antique Painted Tomb from Beška. — Зограф, 16, 5–18.
• Grabar, A. 1971: L'Empereur dans l'art byzantin. London.
• Иванов, Р., Атанасов, Г. & Доневски, П. 2006: Античният Дуросторум. История на Силистра. Том 1. Силистра; София.
• Korac, M. 2007: Slikarstvo Viminacijuma. Beograd.

Този материал е подготвен при стриктно спазване на принципите за авторска оригиналност и научна етика. Всички използвани източници са коректно цитирани, което гарантира достоверността и академичната цялост на представената информация.

ORCID iD: 0009-0008-6095-892X
ISSN: 3033-2982

DOI:

---

От:  ©Rada Evtimova