четвъртък, 4 юни 2026 г.

Белоградчишки скали| Rada Evtimova

 (Belogradchik Rocks)

Геоморфоложка еволюция и палеогеографски статус на Белоградчишките скали — Изследване на скалния комплекс като природен паметник

Geomorphological Evolution and Paleogeographic Status of the Belogradchik Rocks — Study of the Rock Complex as a Natural Monument

Резюме (Abstract)

Настоящата статия представя комплексен анализ на Белоградчишките скали, разглеждайки ги не само като геоморфоложки обект, но и като сложен палеогеографски геотоп с висока научна стойност. Обектът, разположен в Западния Предбалкан, е анализиран чрез литоложкия състав на Петроханската теригенна група (долен триас) и структурно-тектонската еволюция на Белоградчишкия антиклинорий. Целта на изследването е да дефинира механизмите на диференциалното изветряне и денудация, довели до формирането на скалния релеф, както и да проследи връзката между пермо-триаските конгломерати и юрския варовиков венец. Прилага се интердисциплинарен метод, включващ стратиграфска верификация, тектонски анализ и оценка на съвременния статус на геоконсервация. Резултатите доказват, че скалният обект е резултат от интензивна екзогенна морфодинамика върху селективно напукана тектонска основа. Приносът на изследването е в синтезирането на данните от фундаменталните геоложки трудове с актуални международни изследвания, поставяйки акцент върху необходимостта от съвременен мониторинг на обекта.

Ключови думи: Белоградчишки скали, Петроханска теригенна група, геоморфология, тектоника, геоконсервация, Предбалкан, палеогеография

Съдържание на статията

Белоградчишки скали (Belogradchik Rocks)
Белоградчишки скали (Belogradchik Rocks)


1. Увод

Белоградчишките скали представляват уникален геоложки комплекс в Северозападна България, разположен в обхвата на Белоградчишкия антиклинорий. Географски те обхващат ивица с дължина около 30 км, изграждайки сложна орографска система. Административно обектът се намира в община Белоградчик, област Видин. Докато в публичното пространство обектите често са обект на митологизиране, научният интерес е насочен към тяхната литостратиграфия и тектонски генезис. Настоящото изследване поставя изследователски въпрос: кои са ключовите литоложки и тектонски фактори, които предопределят геоморфоложката еволюция на Белоградчишките скали и каква е ролята на селективната денудация в оформянето на техния палеогеографски статус?

2. История на проучванията

Систематичните геоложки проучвания на района започват с фундаменталните трудове на Г. Златарски (1927), който поставя основите на познанието за Белоградчишките пясъчници. По-късните кампании, проведени от екипи под ръководството на водещи геолози, разширяват разбирането за структурата на Предбалкана (Бончев 1971). Важен етап в изследванията е работата на Д. Тронков (1981), който детайлизира стратиграфията на триаската система и Петроханската теригенна група. В съвременния етап от развитието на геоложката наука, обектът е изследван от Д. Синьовски и колектив (2009, 2012), като ключово международно значение придобива публикацията на Tronkov & Sinnyovsky (2012), публикувана в списание Geoheritage.

3. Методология

Изследването прилага интердисциплинарен метод, включващ сравнителен стратиграфски анализ, тектонска картография и оценка на геоконсервационния потенциал. Методологичната рамка съдържа: 1) Картографски анализ чрез сравнение на Геоложка карта 1:100 000 (Чешитев и др., 1989) с актуализирания лист K-34-22-A (Ангелов и др., 2006); 2) Седиментоложки анализ на Петроханската група; 3) Анализ на диференциалното изветряне и ерозионните процеси; 4) Архив на публикациите от Годишниците на МГУ „Св. Иван Рилски“.

4. Основни резултати

Документираният литоложки състав е изграден от конгломерати и пясъчници, богати на железни окиси, които придават специфичния червен цвят (хематит). Конгломератите се състоят от добре заоблени кварцови късове, споени с кварц-глинест цимент. Структурно, районът е белязан от Белоградчишката антиклинала, създала гъста мрежа от ортогонални пукнатини. Наблюденията показват, че именно якостта на цимента и плътността на пукнатините определят диференциалната ерозия.

5. Анализ и интерпретация

Еволюцията на геотопа се дължи на селективната денудация. Водата, проникваща през тектонските „канали“, активира процеси на мразово и химическо изветряне. Връзката между пермо-триаските скали и юрските варовици (Белоградчишкия венец) е ключова: варовиците са действали като ерозионно защитна покривка. Процесът на ерозия е довел до оголването на по-ронливите конгломерати, което обяснява сегашното им положение.

6. Сравнителен анализ

Регионалните паралели с други скални и геоложки формации в Предбалкана показват, че Белоградчишкият комплекс е без аналог по своята тектонска изразеност. Сравнението с международни обекти в Карпатите и Централна Европа потвърждава, че комбинацията от литоложка специфика и структурно издигане е уникална за региона.

7. Специфики и научен контекст

Белоградчишките скали представляват глобален геотоп. За разлика от стандартните обекти, тук ерозията не е случаен процес, а резултат от специфичен „матричен анализ“ на тектонското напукване. Публикацията на Димитър Тронков и Димитър Синьовски (2012), финализирана от проф. Синьовски въз основа на дългогодишните изследвания на неговия учител, подчертава, че обектът изисква специфични мерки за геоконсервация съгласно стандартите на ProGEO.

8. Интегративен научен дискурс

Интегративната теза предполага, че скалите не са просто геоложка даденост, а динамична система, променяща се под антропогенен натиск. Балансът между туризъм и съхранение на геологическото наследство е основният предизвикателство пред бъдещия мониторинг.

9. Заключение

Белоградчишките скали са продукт на сложна еволюция, започнала през долен триас. Изследването потвърждава необходимостта от прецизиране на геоконсервационните планове. Бъдещите анализи следва да включват дигитално моделиране на повърхнините (SfM) за установяване на скоростта на ерозия.

10. Използвани източници и институционална база

I. Институционална база

  • Исторически музей – Белоградчик
  • Национален природонаучен музей при БАН, София
  • Катедра „Геология и палеонтология“, СУ „Св. Климент Охридски“

II. Библиография

  • Ангелов, В., Антонов, М., Герджиков, С. и др. 2006. Геоложка карта на Република България 1:50 000, лист K-34-22-A. София: МОСВ.
  • Бончев, Ек. 1971. Проблеми на българската геотектоника. София: Техника.
  • Златарски, Г. 1927. Геология на България. София: Университетска библиотека.
  • Синьовски, Д. (ред.) 2009. Геоложки феномени на България. София: МГУ.
  • Синьовски, Д. 2012. „Белоградчишките скали — една забележителна комбинация от природни, исторически и културни забележителности“. — Годишник на МГУ „Св. Иван Рилски“, 55(I), 50–55.
  • Тронков, Д. 1981. „Стратиграфия на триаската система в част от Западния Предбалкан“. — Geologica Balcanica, 11(1), 3–20.
  • Tronkov, D., Sinnyovsky, D. 2012. „Belogradchik Rocks, Bulgaria: Geological Setting, Genesis and Geoconservation Value“. — Geoheritage, 4, 153–164. DOI: 10.1007/s12371-011-0048-7
  • Чешитев, Г. и др. 1989. Геоложка карта на България 1:100 000, лист Белоградчик. София: Комитет по геология.

Този материал е подготвен при стриктно спазване на принципите за авторска оригиналност и научна етика. Всички използвани източници са коректно цитирани, което гарантира достоверността и академичната цялост на представената информация.

ORCID iD: 0009-0008-6095-892X
ISSN: 3033-2982

---

От:  ©Rada Evtimova

От: на
Labels:

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Моля, само сериозни и смислени коментари.

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)

Популярни публикации