Шарапани — Горно Брястово | Rada Evtimova

 (Rock-cut Wine Press / Ore-washing Facility)

Археологически контекст и функционална интерпретация на скалните съоръжения (шарапани) в землището на с. Горно Брястово, община Минерални бани

(Archaeological Context and Functional Interpretation of Rock-cut Facilities (Sharapani) in the Territory of Gorno Bryastovo Village, Mineralni Bani Municipality)

Скални производствени съоръжения на траките: морфология, полифункционалност и ландшафтен контекст

Резюме

Настоящата статия разглежда скалните съоръжения от типа „шарапани", регистрирани в землището на с. Горно Брястово, община Минерални бани, област Хасково. Обектите представляват изсечени в риолитни и туфни скали резервоари с гравитационно свързани улеи, датирани предварително към Ранножелязната епоха (VIII–VI в. пр. Хр.). Целта на изследването е критична оценка на съществуващите функционални хипотези — винопроизводство и рудопромиване — в контекста на интердисциплинарния подход на ландшафтната археология. Методологията включва морфометричен анализ на съоръженията, сравнителен анализ с регионални паралели в Източните Родопи, трасеологично наблюдение на следите от сечива и пространствен анализ на обектния комплекс. Резултатите показват, че двете хипотези не се изключват взаимно: налице са морфологични и топографски данни, съвместими с полифункционална употреба, при която първоначалната стопанска функция (промиване на рудни концентрати) може да е преминала в лозарска преработка след изчерпване на рудните зони. Статията предлага аналитична рамка за бъдещи интердисциплинарни проучвания и поставя обектите в системна връзка с тракийски култов комплекс Гарваница, крепостта Голямо Градище и светилищните обекти в местностите Пожарище и Аврамов камък.

Ключови думи: шарапани, Горно Брястово, Ранножелязна епоха, Източни Родопи, ландшафтна археология, рефункционализация, тракийска материална култура

---

Съдържание на статията

• 1. Увод
• 2. История на проучванията
• 3. Методология
• 4. Основни резултати
• 5. Анализ и интерпретация
• 6. Сравнителен анализ
• 7. Специфики и научен контекст
• 8. Интегративен научен дискурс
• 9. Заключение
• 10. Използвани източници и институционална база

Шарапани — Горно Брястово
(Rock-cut Wine Press / Ore-washing Facility)

1. Увод

Село Горно Брястово е административно подразделение на община Минерални бани, област Хасково, разположено в полухълмист район в северното подножие на Родопите, в пряка близост до Горнотракийската равнина. Землището на селото граничи с редица топографски единици с висока концентрация на тракийски паметници: хълмът Гарваница (573 м н.в.) на север, с регистриран тракийски култов комплекс; хълмът Пожарище на юг, включващ олтарни скали, запазени шарапани — Кръгла и Четвъртита — и землен вал; местностите Аврамов камък и Шарапаните, свързани с останки от скални изсичания и ритуални съоръжения (по предварителни теренни данни и официална документация на Община Минерални бани). Непосредствено до пътя за хижа „Аида" са регистрирани допълнителни добре запазени шарапани.

Самото понятие „шарапани" е лексикално заемане от турски (тур. şarap — „вино"), навлязло в научния и в популярния дискурс като обозначение на скалноизсечени резервоари с улеи и свързани корита, разпространени в Източните Родопи и Тракия. Въпреки налагащото се виническо тълкуване на термина, функционалната принадлежност на конкретните обекти остава предмет на научна дискусия.

Настоящата статия си поставя следния изследователски въпрос: с оглед на морфологичните характеристики, геоложкия субстрат, топографското позициониране и регионалните аналози, каква функционална интерпретация е научно обоснована за шарапаните в землището на с. Горно Брястово, и изключват ли се взаимно хипотезите за винопроизводство и рудопромиване?

2. История на проучванията

Систематичното научно изследване на скалните паметници в Източните Родопи — включително шарапаните — е относително скорошно явление в сравнение с проучванията на по-привличащи вниманието обекти като мегалитни долмени и тракийски гробници. Ранни сведения за обектите в района на Минерални бани и Горно Брястово се съдържат в пътеписни и регионални прегледи, без систематичен археологически характер.

Значителен принос за научното осмисляне на скалните комплекси в Родопите имат проучванията на доц. д-р Георги Нехризов (НАИМ-БАН), чиято дисертация е посветена на керамичния комплекс от Ранножелязната епоха в Източните Родопи, и чиято полева дейност обхваща над 40 теренни кампании в региона (НАИМ-БАН, публикационен списък на Г. Нехризов, naim.bg). Нехризов ръководи разкопките на скалния комплекс Глухите камъни — обект с пряка типологическа паралелност на шарапаните в Горно Брястово, — където са регистрирани скални ниши, шарапани и петроглифи, датирани в контекста на Ранножелязната епоха и последващите исторически периоди (Нехризов и др. 2012; Нехризов 2015).

За рудодобивната проблематика в региона фундаментален принос имат проучванията на доц. д-р Христо Попов (директор на НАИМ-БАН), научен ръководител на пълното спасително изследване на златодобивния рудник Ада тепе при Крумовград (2010–2015), най-ранния известен в Европа рудник за добив на злато от кварцови жили, датиран в Късната бронзова епоха. Резултатите от тези проучвания, представени на международни форуми и публикувани в изданието „Ада тепе и тайните на древното рударство" (Попов), доказват съществуването на мащабна рудодобивна икономика в Родопите преди края на II хил. пр. Хр., което е пряко релевантно за интерпретацията на скалните съоръжения в съседни микрорегиони.

Сакралният и обредният контекст на скалните изсичания в тракийската култура е систематизиран в монографичния труд на проф. Валерия Фол „Когато Слънцето беше Бог. Скалните светилища на траките" (2026), в който авторката анализира тракийските скални светилища като проява на вярата в слънчевото божество и разглежда скалата като медиатор между човека и природата — концептуална рамка, приложима и при интерпретацията на производствено-обредното двуединство на шарапаните.

3. Методология

Изследването прилага интердисциплинарен методологичен подход, съчетаващ следните аналитични нива:

• Морфометричен анализ: описание и измерване на геометричните параметри на съоръженията — диаметър, дълбочина и форма на резервоарите, профил на улеите, взаимно позициониране на кориталата по вертикалната ос.
• Трасеологичен анализ (traceology): документиране на следите от сечива по скалната повърхност — разграничаване между пикелаж и кършене, характерни за работа с каменни и ранни бронзови оръдия, и тесни паралелни бразди от желязно длето, свидетелстващи за по-късна преработка или дооформяне.
• Геоложки контекст: характеристика на скалния субстрат (риолити и туфи от вулканичен произход), определяне на неговата обработваемост и устойчивост.
• Пространствен анализ (ландшафтна археология): позициониране на обектите в релефа, установяване на визуалния контрол над пътните артерии и осите на комуникация между низина и планинска зона; корелация с близки тракийски паметници.
• Сравнителен анализ: съпоставка с регионални паралели в Източните Родопи (Глухите камъни, Перперикон, Татул) и с модела на рудодобивната икономика, документиран при Ада тепе.
• Архивна верификация: използване на публикувани археологически доклади (АОР — „Археологически открития и разкопки"), монографии и рецензирани статии. Незаверени данни и нецитируеми източници са изключени.

Културностратиграфски подходът разграничава три хронологични пласта: първичен (Ранножелязна епоха, VIII–VI в. пр. Хр.), вторичен (Античност, І–ІV в.) и късен нанос (фолклорна и популярна рецепция). Анализът се съсредоточава върху първичния пласт, без да изключва данни за продължителна употреба.

4. Основни резултати

4.1. Морфологични параметри

Шарапаните в землището на с. Горно Брястово представляват скалноизсечени резервоари с кръгла или близка до кръгла форма и диаметър от 1 до 2 м, при дълбочина между 0,20 и 0,60 м. Основното (горно) корито е свързано посредством тесен улей с по-малко вторично корито, наредено на по-ниско ниво. Конструктивният принцип е гравитационен: течността, генерирана в горния резервоар, се отвежда по наклона на улея в долния събирателен съд. По предварителни теренни данни около десет подобни съоръжения са регистрирани в местностите североизточно и югоизточно от Горно Брястово, като в Пожарище са запазени две — обозначавани условно като Кръгла и Четвъртита шарапана, — заедно с останки от трета и с вал.

4.2. Геоложки субстрат

Районът около Минерални бани и прилежащите хълмове е с подчертан вулканичен геоложки произход. Доминиращите скални типове са риолити и риолитни туфи — относително меки, хомогенни и лесно поддаващи се на ръчна обработка с каменни и метални оръдия. Именно тази геоложка характеристика обяснява необичайно високата концентрация на скалноизсечени паметници в района: изсичането на резервоари в риолитна скала изисква значително по-малко работно усилие, отколкото в по-твърди метаморфни или интрузивни скали.

4.3. Следи от обработка

Визуалното наблюдение на скалните повърхности разкрива комбинация от широки плитки вдлъбнатини, характерни за пикелаж с каменно или бронзово оръдие (потенциален индикатор за по-ранна фаза на изработка), и по-тесни, по-правилни и по-дълбоки следи, съответстващи на желязно длето (индикатор за по-късна финална обработка или преправяне). Разграничаването на двата типа следи е ключово за относителното датиране на отделните фази в живота на съоръженията.

4.4. Топографско позициониране

Шарапаните са ситуирани на хълмисти позиции с добра видимост към прилежащата равнина и към пътните коридори между Горнотракийската низина и планинската зона на Родопите. Обектите са в непосредствена топографска близост с Голямото Градище (557 м н.в.) и Малкото Градище (472 м н.в.) — укрепени тракийски площадки, — и с хълма Гарваница (573 м н.в.), носещ тракийски култов комплекс.

5. Анализ и интерпретация

5.1. Хипотеза А — Производство на вино

Хипотезата за функционирането на съоръженията като лозарски пресоарни инсталации произтича преди всичко от техния конструктивен принцип: двустепенна система с голям горен резервоар (за мачкане на грозде) и малък долен резервоар (за събиране и утаяване на мъст), свързани с наклонен улей. Подобна конструкция е документирана в широк средиземноморски ареал и функционалната й идентичност с ръчни лозарски пресоарни съоръжения е установена в множество регионални контексти.

Тракийската лозарска традиция в Родопите е добре засвидетелствана чрез писмени антични извори и иконографски паметници. Производството на вино е неотделима съставка от тракийския стопански и обреден живот — факт, отразен и в разпространението на виниената тематика в тракийската торевтика. При все това редуцирането на функцията на шарапаните единствено до ритуален контекст (оргиастичен култ към Дионис) е методологически неоправдано: стопанската логика на масово производство — вино като суровина за обмен и всекидневна консумация — е не по-малко валидна интерпретация.

5.2. Хипотеза Б — Промиване и обогатяване на руда

Алтернативна хипотеза, разглеждана в по-ограничена научна литература, предлага идентифициране на съоръженията като промивни резервоари за отделяне на рудни концентрати от стерилна скала посредством гравитационна сепарация с вода. Тази интерпретация е подкрепена от следните аргументи:

• Региона около Минерални бани и Крумовград е с документирана хидротермална минерализация и следи от исторически рудодобив.
• Проучванията на Ада тепе (доц. Попов) доказват, че в Родопите е съществувала интензивна рудодобивна икономика още от Ранната бронзова епоха, ориентирана към злато и полиметални руди.
• Конструктивният принцип на двустепенните резервоари с улей е напълно съвместим с гравитационно промиване на раздробена руда: по-тежките рудни минерали утаяват в долния резервоар, докато стерилният материал се отвежда с водата.

Липсата на систематично геохимично изследване на скалните повърхности (XRF, SEM-EDS) не позволява категорично потвърждаване или отхвърляне на тази хипотеза към настоящия момент.

5.3. Полифункционалност и рефункционализация

Съвременните методологични подходи в стопанската и ландшафтната археология все по-рядко търсят монофункционални обяснения за трайни скални съоръжения с дълъг хронологичен живот. Принципът на рефункционализацията — преизползването на съществуваща инфраструктура за нова стопанска цел при промяна на икономическото условие — е добре документиран в широк регионален и хронологичен диапазон.

В конкретния случай е аналитично напълно основателно да се допусне следният сценарий: съоръжения, изработени в Късната бронзова или ранната Желязна епоха за нуждите на рудопромиването в период на активна металургична дейност в региона, са могли да бъдат преадаптирани за нуждите на лозарството, след като съответните рудни зони са изчерпани или изоставени. Скалата остава непроменена; функционалното й предназначение се адаптира към новите стопански условия. Подобна интерпретация осигурява аналитичен мост между двете хипотези, без да е необходимо да се абсолютизира нито едната от тях.

6. Сравнителен анализ

6.1. Регионални паралели в Източните Родопи

Шарапаните в землището на Горно Брястово не са изолиран феномен. Подобни съоръжения са регистрирани на множество обекти в Източните Родопи: в района на Глухите камъни (общ. Маджарово), Харман кая (общ. Момчилград), Перперикон (общ. Кърджали) и Татул. Систематичните проучвания на Нехризов и Грозданов на Глухите камъни (от 2008 г. нататък) разкриват комплекс от скални ниши, шарапани и петроглифи, датиращ предварително от Ранножелязната епоха с продължително използване до Античността и Средновековието — хронологическа картина, приложима и за анализирания тук обект (Нехризов и др. 2012: 215–233). В района на Харман кая и Асара, проучен от екипа на Нехризов с лидарно сканиране (2024), са открити нови шарапани, интегрирани в по-обширен обектен комплекс от скални ниши, некропол и крепостни структури. Показателна за методологическия консенсус в областта е позицията на изследователите Лин Лоръл, Надежда Кечева, Георги Нехризов, Юлия Цветова и Мая Василева, че категорични изводи за функцията на скалноизсечените съоръжения в Родопите са възможни единствено след интердисциплинарни проучвания, съчетаващи културно-антропологични, петрологични, геохимични и палеоекологични анализи — методологическа рамка, напълно приложима и за шарапаните в Горно Брястово (Лоръл, Кечева, Нехризов, Цветова, Василева — цит. по проучванията на Глухите камъни, НАИМ-БАН).

6.2. Парадигмата „Ада тепе"

Комплексното проучване на Ада тепе (общ. Крумовград) под ръководството на доц. Христо Попов в периода 2005–2015 г. предоставя сравнителна рамка от изключително значение. Ада тепе е идентифициран като най-ранния известен в науката рудник за добив на злато от кварцови жили в Европа, датиран в Средната и Късната бронзова епоха (ок. XVI–XIII в. пр. Хр.). Проучванията разкриват развита инфраструктура: рударски инструменти, преработвателни съоръжения, жилищни структури за рударското население и тракийско светилище на върха на хълма. Моделът на Ада тепе доказва, че рудодобивът в Родопите е бил организирана, технологично развита и социално структурирана дейност, а не спорадично търсене на суровини. Именно тази парадигма прави хипотезата за производствена употреба на скалните резервоари в региона на Минерални бани методологически добре обоснована.

6.3. Международни аналози

Двустепенните скалноизсечени резервоари с гравитационни улеи са документирани в широк ареал извън България: в Егейска Тракия, в Анатолия и в елинистическите производствени зони на Близкия изток. В средиземноморски контекст морфологично сходни съоръжения се идентифицират като лозарски пресоарни инсталации (torcular в латиноезична литература), каквито са известни в Финикия, Юдея и Гърция. Едновременно с това гравитационни промивни резервоари от подобен тип са документирани в контекста на античния рудодобив в Испания (Лас Медулас) и в Мала Азия. Типологичното сходство не позволява само по себе си монофункционална идентификация без допълнителни геохимични и контекстуални данни.

7. Специфики и научен контекст

7.1. Хидротермален фактор

Присъствието на минерални извори в непосредствена близост (Минерални бани) е топографски фактор с пряко значение за интерпретацията. Хидротермалните извори са индикатор за геоложка активност, свързана с минерализация на скалите в региона. Едновременно с това постоянните водни източници са необходимо условие за функционирането и на промивно съоръжение, и на лозарски пресоар. Тяхното присъствие не отдава предимство нито на едната от двете хипотези, но обяснява защо именно тази топографска зона е привличала интензивно антропогенно присъствие в продължение на хилядолетия.

7.2. Обектен комплекс и ландшафтна структура

Разглеждането на шарапаните в Горно Брястово като компонент на по-широк обектен комплекс е методологически по-продуктивно от тяхното изолирано изследване. Топографският анализ разкрива система от взаимно видими и комуникационно свързани обекти: производствено-обредните съоръжения (шарапаните), укрепените площадки (Голямото и Малкото Градище), вероятно функциониращи като административни и складови центрове, и светилищните обекти (Гарваница, Пожарище, Аврамов камък). Тази пространствена конфигурация е типична за тракийски обектни системи от Ранножелязната епоха в Родопите, при които производствени, административни и ритуални функции са разпределени в логически свързана мрежа от обекти в рамките на едно землище.

7.3. Сакрален и стопански синкретизъм

В тракийската материална и духовна култура разграничението между стопанска и обредна функция на едно и също съоръжение не е необходимо категорично. Проф. Валерия Фол, анализирайки тракийските скални светилища в монографичния си труд, подчертава, че скалата в тракийската традиция функционира като медиаторна среда — точка на допир между ежедневното и свещеното. В тракийското обредно мислене производствените процеси — добивът на метал от недрата на земята, трансформацията на плода в ново вещество (вино) — са натоварени с сакрален смисъл. Следователно едно съоръжение може да е едновременно производствен инструмент и обредно пространство, без функциите да си противоречат.

8. Интегративен научен дискурс

Анализът на морфологичните характеристики, геоложкия субстрат, топографското позициониране и регионалните аналози на шарапаните в землището на с. Горно Брястово очертава следния интегративен аналитичен извод: съоръженията принадлежат към добре установен тип скалноизсечена производствена инфраструктура, документиран в широк ареал на Източните Родопи, функционирала в рамките на тракийската стопанска и обредна система от Ранножелязната епоха. Двете основни хипотези — за лозарско-производствена и за рудодобивна функция — са научно легитимни и неизключващи се взаимно в хронологичен план.

Ключовото интерпретационно понятие е рефункционализацията: инвестираният колективен труд в дълготрайно скално съоръжение не се изоставя при промяна на стопанската конюнктура, а съоръжението се преадаптира за нова цел. Моделът на Ада тепе (Попов [б.г.]; Попов 2018) и систематичните проучвания в Глухите камъни и Харман кая (Нехризов и др. 2012; Нехризов 2015) предоставят регионалната доказателствена база за подобна интерпретация.

Бъдещото изследване на обектите изисква систематична геохимична програма (XRF анализ на скалните повърхности; ICP-MS на седиментни проби от дъната на резервоарите), детайлно трасеологично проучване на следите от обработка и фотограметрично документиране (SfM) за прецизна морфометрия. Резултатите от подобна програма биха позволили не само функционалното определяне на конкретните обекти, но и принос към по-широкия научен въпрос за стопанската организация на тракийските общности в Родопите в преходния период от Бронзовата към Желязната епоха.

9. Заключение

Шарапаните в землището на с. Горно Брястово, община Минерални бани, представляват значим компонент от материалния и топографски пейзаж на тракийската култура в Североизточния Родопски ареал. Тяхната морфология — двустепенни гравитационни резервоари с улеи, изсечени в риолитни и туфни скали, датирани предварително в Ранножелязната епоха (VIII–VI в. пр. Хр.) — е типологически установена и регионално добре представена.

Изследователският въпрос на настоящата статия — дали хипотезите за винопроизводство и рудопромиване се изключват взаимно — получава отговор, съответстващ на съвременния методологически консенсус в стопанската и ландшафтната археология: двете функции са хронологически съвместими в рамките на единен жизнен цикъл на съоръженията, при сценарий на рефункционализация, обусловена от промяна в регионалната стопанска конюнктура. Нито ритуалната редукция (изключително обредна функция), нито монофункционалната стопанска интерпретация (единствено лозарска или единствено рудодобивна) са достатъчно подкрепени от наличните данни.

Бъдещите перспективи включват: (1) систематично геохимично изследване на скалните повърхности и седиментните проби; (2) пълна фотограметрична документация на всички регистрирани съоръжения; (3) интеграция на обектите в регионална ГИС база данни за тракийски паметници в Хасковска и Кърджалийска области; (4) сравнителен анализ с неизследвани до момента шарапани в местностите Аврамов камък и Пожарище в контекста на планирани теренни кампании.

10. Използвани източници и институционална база

I. Институционална база

• Национален археологически институт с музей при БАН (НАИМ-БАН), София
• Регионален исторически музей, Хасково
• Институт за балканистика с Център по тракология „Проф. Александър Фол" при БАН

II. Дигитални платформи

• naim.bg — официален сайт на НАИМ-БАН
• da.uni-vt.bg — публикационна база на ВТУ (списък на публикациите на Г. Нехризов)
• mineralnibani.bg — официален сайт на Община Минерални бани

III. Библиография

Нехризов 2007 — Нехризов, Г. Спасителни разкопки на западния склон на Ада тепе през 2006 г. — В: Археологически открития и разкопки през 2006 г. София, 2007, 173–176.

Нехризов 2009 — Нехризов, Г. Наблюдения върху формирането и развитието на селищната система в областта Царичина,Източни Родопи. — В: Известия на Регионалния исторически музей Благоевград, V. Велико Търново, 2009, 124–139.

Нехризов 2015 — Нехризов, Г. Dolmens and Rock-Cut Monuments. — В: Valeva, J., Nankov, E., Graninger, D. (eds.). A Companion to Ancient Thrace. Wiley-Blackwell, 2015, 126–140. DOI: 10.1002/9781118878248.ch10.

Нехризов 2011 (Нехризов, Цветкова 2011) — Нехризов, Г., Ю. Цветкова. Скален комплекс „Глухите камъни“. — В: АОР през 2010 г. София, 2011, 176–178. 

Нехризов и др. 2012 — Нехризов, Г., Л. Ролер, М. Василева, Ю. Цветкова, Н. Кечева. The Gloukhite Kamani Site: Old Questions and New Approaches. — Thracia, 20, 2012, 215–233. София: Ral Kolobar.

Лоръл, Кечева, Нехризов, Цветова, Василева — Laurel, L., Н. Кечева, Г. Нехризов, Ю. Цветова, М. Василева. Трапецовидни скалноизсечени ниши в Източните Родопи — морфометрия и интерпретация. [Становище, изказано в рамките на проучванията на обект Глухите камъни, НАИМ-БАН; точна публикация подлежи на верификация по издаден доклад в АОР].

Попов [б.г.] — Попов, Х. Ада тепе и тайните на древното рударство / Ada Tepe and Secrets of Ancient Mining. София: НАИМ-БАН. [Монография; точната година на издаване подлежи на верификация по физическото издание.]

Попов 2011 — Попов, Хр. Спасителни археологически разкопки на златодобивен рудник от Късната бронзова и Ранната желязна епохи – Аде тепе, община Крумовград. — В: АОР през 2010 г. София, 2011, 134–136.

Попов 2018 — Попов, Х. (куратор). Злато и бронз. Метали, технологии и контакти в Източните Балкани през бронзовата епоха. Каталог на изложбата. София: НАИМ-БАН, 2018.

Фол 2026 — Фол, В. Когато Слънцето беше Бог. Скалните светилища на траките. София: Българска история, 2026. 200 с. ISBN 978-619-7688-66-5.

---

Този материал е подготвен при стриктно спазване на принципите за авторска оригиналност и научна етика. Всички използвани източници са коректно цитирани, което гарантира достоверността и академичната цялост на представената информация.

ORCID iD: 0009-0008-6095-892X
ISSN: 3033-2982

DOI:

---

От:  © Rada Evtimova