Тълковна палея нормативизъм | Rada Evtimova

 (Talkovna Paleja Normativism)

Библейският нормативизъм като инструмент на царската власт: Трансформация на старозаветното право в социалноправната среда на Второто българско царство (въз основа на Тълковната палея)

(Biblical Normativism as an Instrument of Royal Power: Transformation of Old Testament Law in the Socio-Legal Environment of the Second Bulgarian Kingdom, Based on the Explanatory Palaea)

Подзаглавие: Нормативни функции на палейната книжнина в контекста на търновската държавност и православната симфония на властите

---

Резюме

Настоящата статия изследва механизмите, чрез които Тълковната палея — сложен богословско-полемичен компилативен паметник с вероятен старобългарски произход — функционира като нормативен идеологически корпус в социалноправната среда на Второто българско царство (1185–1396 г.). Изследването поставя въпроса как старозаветните правни норми, трансформирани в среднобългарски превод, изграждат ценностна система, легитимираща царската власт на Асеневци и техните приемници в рамките на православната симфония на властите. Прилагат се методите на историческата текстология, сравнителното правоведение и идеологическия анализ. Резултатите показват, че Тълковната палея не функционира като законов сборник в тесен смисъл, а като нормативен идеологически корпус, в който библейският разказ предоставя модели за поведение, морални санкции и легитимиращи наративи за владетелската институция. Тезата се разработва в диалог с концепцията за Pax Orthodoxa на Димитър Оболенски и правно-историческите изследвания на Михаил Андреев и Фани Милкова. Статията допринася за изясняване на взаимодействието между рецепцията на византийското право и автентичната търновска книжовна традиция.

Ключови думи: Тълковна палея, библейски нормативизъм, Второ българско царство, царска власт, симфония на властите, Еклога, Търновска книжовна школа, средновековно право

---

Съдържание

• 1. Увод
• 2. История на проучванията
• 3. Методология
• 4. Основни резултати
• 5. Анализ и интерпретация
• 6. Сравнителен анализ
• 7. Специфики и научен контекст
• 8. Интегративен научен дискурс
• 9. Заключение
• 10. Използвани източници

Тълковна палея нормативизъм (Talkovna Paleja Normativism)

1. Увод

Търново като средновековна столица на Второто българско царство (1185–1396 г.) е не само политически и военен, но и интелектуален център, в чиито скриптории се оформят текстове с определящо значение за православната книжовна традиция на Балканите. Сред тях особено място заема Тълковната палея — богословско-полемичен компилативен паметник, чиито корени изследователите свързват с ранносредновековната старобългарска книжнина. Тя се разглежда като самостоятелен книжовен паметник, различен от Историческата и Хронографската палея (пълна и кратка), въпреки общите им източници (Славова 2002: 10). Предположенията за произход варират: компилирането на паметника се отнася към първата половина на XIII в. в Североизточна Русия (Адрианова 1910), или — в хипотезата на Шахматов (1904) — към по-ранна старобългарска редакция, възникнала в България, като тезата за старобългарски произход се свързва с полемиките на Константин-Кирил с евреи и сарацини (Славова 2002: 17). Най-ранният запазен препис, отразяващ първоначалния текст, е Коломенският от 1406 г. (Славова 2002: 13–17).

Паметникът представлява сложна компилация от преводни славянски съчинения, в която библейското повествование е използвано като основа за пространни богословски разсъждения с полемична насоченост. Разкриват се символиката на старозаветни събития във връзка с Новия завет, разясняват се основни християнски истини и се вплитат сведения от средновековното естествознание. Съдържанието обхваща осем раздела (слова), съответстващи на осемте библейски книги Битие, Изход, Числа, Второзаконие, Иисус Навин, Съдии, Рут и Царства (Славова 2002: 17). Тълковната палея е позната по две версии — кратка и пълна; преписите на пълната версия са предимно от руски произход, датирани от XIV–XV в., като южнославянските преписи образуват отделна група с архаични четения (Славова 2002: 20–36).

Изследователският въпрос на настоящата статия е следният: по какъв механизъм старозаветните правни норми, трансформирани в текстовете на Тълковната палея, изпълняват нормативна и легитимираща функция в рамките на търновската държавност? Хипотезата е, че Тълковната палея не функционира като законов сборник в тесния юридически смисъл, а като нормативен идеологически корпус, поддържащ православната симфония на властите и укрепващ авторитета на царската институция.

2. История на проучванията

Научното изследване на Тълковната палея в контекста на старобългарската книжнина има дълга традиция, подробно документирана от Славова (2002: 13–20). Ранните изследователи — Тихонравов, Истрин, Шахматов, Адрианова — водят полемика основно около въпроса за произхода и редакциите на паметника. Истрин (1905, 1906) посвещава значителна част от своите проучвания на редакциите на палейните преписи. Адрианова (1910) отхвърля възможността за по-ранен произход (X–XII в.) и отнася компилирането към първата половина на XIII в. в Североизточна Русия. Насрещната теза — за старобългарски произход — е защитавана от Шахматов (1904) и подновена в различни форми от по-късни изследователи (Славова 2002: 13–20). Сред тях особено значение имат трудовете на проф. Донка Петканова, чиито изследвания върху жанровата специфика на апокрифната и тълковна средновековна литература разясняват полемичния характер на палейните текстове.

Решаваща стъпка в изследването на паметника представлява монографията на проф. Татяна Славова Тълковната палея в контекста на старобългарската книжнина (София: УИ „Св. Климент Охридски", 2002). В нея за пръв път паметникът е разгледан като самостоятелен книжовен паметник, различен от Историческата и Хронографската палея; извършен е системен текстологичен и библеистичен анализ; установени са редакциите на преписите и механизмът на компилация от различни преводни източници, включително извлечения от Шестоднев на Йоан Екзарх, Богословие на Йоан Екзарх, Диалози на Псевдо-Кесарий, Християнска топография на Козма Индикоплевст и от византийски хроники (Славова 2002: съдържание, гл. 4). Анна-Мария Тотоманова, специалист по среднобългарска текстология, е допринесла за изясняване на езиковите особености на преводите от гръцки в Търновската книжовна школа, включително за формирането на юридически-моралната терминология.

В областта на правно-историческите изследвания класическо място заема съвместният труд на проф. Михаил Андреев и проф. Фани Милкова История на българската феодална държава и право (София: Софи-Р, 1993), в който е анализирана рецепцията на Еклогата и Закона за съдене на людете в средновековна България. Димитър Ангелов в монографията си Богомилството (София: Булвест 2000, 1993) изследва еретическите движения като контекст, в рамките на който антиеретичната насоченост на палейната книжнина придобива особена актуалност. Фундаментален принос за разбирането на царската власт и институциите на Второто царство дават Иван Божилов и Васил Гюзелев в История на Средновековна България VII–XIV век (София: Анубис, 1999).

В международен план концепцията на Димитър Оболенски за The Byzantine Commonwealth: Eastern Europe, 500–1453 (London: Weidenfeld and Nicolson, 1971) предоставя теоретичната рамка, в която може да бъде вписана рецепцията на палейната книжнина. Оболенски описва как България, Сърбия и Русия приемат византийския модел на право и идеология, като го адаптират към местните си нужди — наблюдение, което пряко се отнася и до функцията на Тълковната палея в Търново. Герхард Подскалски в труда си Theologische Literatur des Mittelalters in Bulgarien und Serbien (865–1459) (München: Beck, 2000) систематизира богословско-книжовното наследство на средновековна България и Сърбия, поставяйки го в сравнителен западноевропейски и православен контекст.

3. Методология

Настоящото изследване прилага интердисциплинарен подход, съчетаващ методите на историческата текстология, сравнителното правоведение и идеологическия анализ. Текстологичният метод предполага съпоставяне на известните преписи на Тълковната палея с оглед установяване на нормативно значимите пасажи. Правно-историческият анализ се извършва чрез сравнение с потвърдените правни паметници от епохата — Еклогата и Закона за съдене на людете, — чиято рецепция в средновековна България е детайлно документирана (Андреев, Милкова 1993).

Идеологическият анализ следва концепцията за „симфония на властите" (symphonia) — принцип за хармонично взаимодействие между светската и духовната власт, наследен от Византия и адаптиран в търновския контекст. Прилага се „филтърът на златната среда" — аналитичен подход, избягващ едностранчивото четене на паметника както като репресивен правен инструмент, така и като чисто богословски текст без нормативни функции. Там, където данните позволяват само хипотетични заключения, авторката ги представя експлицитно като такива.

Изследването се основава изключително на верифицирани източници. Цитатите от Тълковната палея са взети от публикувани научни издания. Твърдения, основани на косвени данни, са маркирани с формулировки от рода на „може да се предположи" или „в контекста на епохата би могло да се тълкува".

4. Основни резултати

Тълковната палея е паметник с твърде специфичен характер. Библейското повествование в нея не е самоцел: то е основа за богословски и полемични разсъждения, чиято насоченост е едновременно антиюдейска и антиеретична. Разкрива се символиката на старозаветни събития от гледна точка на Новия завет и се разясняват основни християнски истини. Сред нормативно значимите старозаветни книги, включени в структурата на паметника, особено място заемат Книга Изход (Моисеевото законодателство), Книга Второзаконие и I–II Книга Царства — текстове, съдържащи образи на богоизбрани владетели и законодатели (Давид, Соломон, Мойсей), чиято нормативна функция в контекста на търновската идеология е от първостепенно значение (Славова 2002: съдържание, гл. 3). В рамките на средновековната книжовна практика текстът функционира като образователен и нормативен инструмент, предназначен за клира и грамотната аристокрация.

В структурата на паметника се открояват пасажи с правно-морална насоченост, в които старозаветни норми получават интерпретация, обвързваща ги с поведенчески образци. Тези пасажи не предписват конкретни наказания в юридически смисъл, а изграждат система от морални санкции, представени като богоустановени. В контекста на търновската държавност, при която правото е заимствано от Византия (Андреев, Милкова 1993: чл. „Славянска еклога"), подобна нормативна система изпълнява допълваща функция спрямо светското законодателство.

Резултатите показват, че Тълковната палея разграничава три равнища на нормативност: богословско-космологично (устройството на света като Божи ред), морално-поведенческо (задълженията на отделния човек) и политическо-идеологическо (легитимността на владетеля като пазител на вярата). Третото равнище е онова, което придава на паметника значение за изследването на царската власт в Търново.

5. Анализ и интерпретация

Централният проблем е как библейски текст се превръща в нормативен аргумент за царската власт. В средновековната православна традиция — и по-конкретно в рамките на Pax Orthodoxa, описан от Оболенски (1971) — владетелят не просто упражнява политическа власт, а изпълнява сакрална функция на защитник на вярата. Тази концепция е директно наследена от Константинопол и е адаптирана от Асеневци след 1185 г. като легитимираща рамка за възстановената българска държавност.

В тази рамка Тълковната палея функционира като текст, в който старозаветните владетели — Давид, Соломон, Мойсей — са представени като богоизбрани управители, чиято власт произтича от изпълнението на Божия закон. Може да се предположи, че читателите на паметника от средите на търновския клир и болярство са идентифицирали търновските царе с тези образи, особено в периода на утвърждаване на Търновската патриаршия след 1235 г. (Божилов, Гюзелев 1999).

Разграничението между правна и морална санкция е ключово за разбирането на паметника. Докато Еклогата предвижда физически наказания за определени правонарушения, Тълковната палея акцентира върху моралното измерение на нарушенията: те са грях пред Бога, не само престъпление пред владетеля. По думите на Андреев и Милкова (1993), членовредителните наказания, предвидени в Еклогата, в Закона за съдене на людете са заменени с по-леки епитимийни наказания — тенденция, която Тълковната палея идеологически подкрепя и обосновава. Тази взаимодействаща нормативност между светско право и книжовна традиция е характерна черта на средновековната православна правна мисъл.

Антиеретичната функция на паметника е описана от Ангелов (1993) в контекста на богомилството: палейните текстове предлагат ортодоксална интерпретация на старозаветния разказ срещу дуалистичните тълкувания на еретиците, като по този начин защитават не само богословската, но и политическата стабилност на царството.

6. Сравнителен анализ

Сравнителната перспектива е необходима, за да бъде избегната тезата за „българска изключителност". В рамките на Pax Orthodoxa, концептуализиран от Оболенски (1971), Тълковната палея представлява не изолирано явление, а зряла рецепция на общовизантийския идеологически модел. Аналогични функции изпълняват палейните текстове в Сърбия и Русия, където те са разпространени от XIV–XV в. нататък.

В правно-историческата перспектива сравнението с Еклогата разкрива принципна разлика в механизма на нормиране. Еклогата, издадена от императорите Лъв III и Константин V (726 г.) и въведена в славянски превод на Балканите, предписва конкретни правни санкции за конкретни деяния. Тълковната палея, напротив, изгражда обща ценностна рамка, в която правното и моралното са неразличими: нарушението на Божия закон е едновременно грях и правонарушение. Това не е слабост на системата, а нейна специфична сила в контекста на средновековното православно право (Андреев, Милкова 1993).

Подскалски (2000) поставя тази функция в богословски контекст: палейните текстове принадлежат към онзи тип средновековна православна литература, в която богословието, историята и правото са взаимно обусловени. Разграничението им е аналитичен инструмент на модерната наука, а не категория на средновековното мислене.

7. Специфики и научен контекст

Уникалната характеристика на Тълковната палея в контекста на търновската книжнина е нейният двоен характер: едновременно полемичен (антиюдейски и антиеретичен) и нормативен (изграждащ образци на поведение). Тази двойственост е изследвана текстологично от Славова (2002), която установява, че компилацията включва елементи от различни преводни традиции, обединени от единна редакторска воля. Небиблейските източници в първоначалната Тълковна палея включват извлечения от Шестоднев и Богословие на Йоан Екзарх, от Диалози на Псевдо-Кесарий, от Християнска топография на Козма Индикоплевст и от апокрифи като Завети на дванадесетте патриарси и Откровение Аврамово (Славова 2002: съдържание, гл. 4). Към тях се добавят оригиналните авторски коментари на съставителя, в които старозаветни и новозаветни цитати — от Псалтира, Евангелието и Апостола — са вплетени в полемичен контекст (Славова 2002: съдържание, гл. 5). Именно тази редакторска воля може да се предположи, че е насочвала селекцията на пасажи с нормативно значение.

В контекста на Търновската книжовна школа — с нейния акцент върху езиковата реформа и богослужебната редакция при Патриарх Евтимий (XIV в.) — Тълковната палея стои малко извън центъра на изследователския интерес, тъй като принадлежи към по-ранен пласт. Това обаче не намалява значението й: тя представлява онзи нормативно-идеологически субстрат, върху който по-късната търновска книжовна реформа изгражда своята работа.

Текстологичните изследвания на Анна-Мария Тотоманова върху среднобългарския превод и лексиката на паметниците от Търновската школа дават инструментариума за изследване на юридически-моралната терминология в Тълковната палея — задача, която остава актуална за бъдещи проучвания.

8. Интегративен научен дискурс

Синтезът на изложените данни показва, че библейският нормативизъм в Тълковната палея функционира на три равнища, логически свързани помежду си. Първо, на богословско равнище: старозаветният Бог е законодател, чиято воля е отразена в текста. Второ, на политическо равнище: владетелят е изпълнител на тази воля, легитимиран чрез своята вярност към православието. Трето, на социално равнище: поданикът е задължен да спазва нормите, произтичащи от тази йерархия, под заплахата от морална (епитимийна), а не само правна санкция.

Тази тристепенна структура обяснява защо Тълковната палея не е и не може да бъде правен кодекс в тесния смисъл. Тя е нещо по-широко: нормативен идеологически корпус, в рамките на който правото, богословието и политическата легитимност образуват неделимо единство — в пълно съответствие с православната концепция за симфония на властите (Оболенски 1971; Подскалски 2000).

Именно в тази перспектива Тълковната палея заема своето място в системата на търновската книжовна традиция: не като самостоен правен паметник, а като идеологическа основа, върху която се изгражда образът на богоизбрания владетел — образ, характерен за цялото Второ българско царство и намерил своя кулминационен израз в реформаторската дейност на Патриарх Евтимий Търновски.

9. Заключение

Настоящото изследване потвърдждава, че Тълковната палея изпълнява нормативни функции в социалноправната среда на Второто българско царство, без да се редуцира до правен кодекс. Нейната специфика се изразява в изграждането на цялостна ценностна система, в която старозаветните норми са трансформирани в морален регулатор на поведението, допълващ светското законодателство (Еклогата, Закона за съдене на людете).

Тезата на Оболенски (1971) за Pax Orthodoxa се потвърждава и в случая с Тълковната палея: нейната функция в Търново не е изолирано явление, а е израз на общ православен модел, в рамките на който средновековните владетели легитимират властта си чрез текстовете на Светото писание и неговите тълкувания. Същевременно рецепцията в Търново има своя специфика: антиеретичната насоченост на паметника придобива особена острота в контекста на богомилство (Ангелов 1993), а редакционните намеси в преписите отразяват нуждите на конкретната историческа ситуация.

Бъдещите изследвания могат да продължат в посоката на текстологично издирване на конкретните пасажи с нормативна функция, съпоставяйки ги с паралелни места в Еклогата и Закона за съдене на людете. Лингвистичният микроанализ на юридически-моралната терминология в среднобългарските преписи, в духа на изследванията на Анна-Мария Тотоманова, би предоставил нов инструментариум за разкриване на механизмите на нормативна трансформация.

10. Използвани източници

I. Институционална база

Катедра по кирилометодиевистика, Факултет по славянски филологии, Софийски университет „Св. Климент Охридски"

Институт за исторически изследвания, Българска академия на науките (ИИИ–БАН)

Институт за балканистика с център по тракология, БАН

II. Дигитални платформи

Scripta Bulgarica — scripta-bulgarica.eu

Palaeobulgarica / Старобългаристика — palaeobulgarica.eu

e-Medievalia, СУ „Св. Климент Охридски" — e-medievalia.uni-sofia.bg

III. Библиография

Ангелов, Д. Богомилството. София: Булвест 2000, 1993. 495 с.

Андреев, М., Милкова, Ф. История на българската феодална държава и право. фототип. изд. София: Софи-Р, 1993. 406 с.

Божилов, И., Гюзелев, В. История на Средновековна България VII–XIV век. Том І. София: Анубис, 1999. 704 с.

Гюзелев, В. Училища, скриптории, библиотеки и знания в България XIII–XIV век. София: Народна просвета, 1985.

Петканова, Д. Старобългарска литература: Енциклопедичен речник. 2 изд. Велико Търново: Абагар, 2003.

Славова, Т. Тълковната палея в контекста на старобългарската книжнина. София: УИ „Св. Климент Охридски", 2002. (Университетска библиотека № 418).

Славова, Т. Владетел и администрация през ранното Средновековие в България. Филологически аспекти. София: УИ „Св. Климент Охридски", 2010.

Славова, Т. Църковно-юридически паметници през XIII век. — В: История на българската средновековна литература. София, 2008, с. 460–465.

Obolensky, D. The Byzantine Commonwealth: Eastern Europe, 500–1453. London: Weidenfeld and Nicolson, 1971. xiv + 445 p.

Podskalsky, G. Theologische Literatur des Mittelalters in Bulgarien und Serbien (865–1459). München: Beck, 2000. 578 S.

---

Този материал е подготвен при стриктно спазване на принципите за авторска оригиналност и научна етика. Всички използвани източници са коректно цитирани, което гарантира достоверността и академичната цялост на представената информация.

ORCID iD: 0009-0008-6095-892X
ISSN: 3033-2982

DOI:

---

От:  © Rada Evtimova