Хидротехническа топография | Rada Evtimova

 (Hydrotechnical Topography)

Хидротехническа топография на Анхиало и Августа Траяна: Реконструкция и анализ на античните водоснабдителни системи

(Hydrotechnical Topography of Anchialus and Augusta Traiana: Reconstruction and Analysis of the Ancient Water Supply Systems)

Пространствен анализ на римската хидравлична инфраструктура в провинция Тракия (II–VI в. сл. Хр.)

Резюме

Настоящото изследване разглежда античните водоснабдителни системи на два римски града в провинция Тракия — крайбрежния Анхиало (дн. Поморие) и вътрешноконтиненталната Августа Траяна (дн. Стара Загора) — в периода II–VI в. сл. Хр. Въз основа на публикуваните резултати от спасителни и редовни археологически проучвания, статията прилага сравнителен пространствен анализ на двете хидротехнически системи. За Августа Траяна са документирани разклонена гравитационна деривация от извора „Беш Бунар", мостово акведуктно съоръжение при „Съборена Кюприя", съоръжения от тип castellum aquae и castellum divisorium, зидани канали, керамични, оловни и бронзови тръби, утаителни и разпределителни шахти, piscinae и кладенци. За Анхиало са засвидетелствани керамични водопроводни тръби в нивелационно-дренажния пласт при изграждането на ранната крепостна стена (178–184/5 г.), кладенци в зоната extra muros и следи от хидротехническа инфраструктура, обвързана с производствени и пристанищни зони. Сравнителният анализ разкрива принципни различия в подходите към водоснабдяването, обусловени от топографията, геологията и функционалния профил на двата центъра.

Ключови думи: римска хидравлика, Анхиало, Августа Траяна, акведукт, castellum divisorium, хидротехническа топография, провинция Тракия

Съдържание

• 1. Увод
• 2. История на проучванията
• 3. Методология
• 4. Основни резултати
• 5. Анализ и интерпретация
• 6. Сравнителен анализ
• 7. Специфики и научен контекст
• 8. Интегративен научен дискурс
• 9. Заключение
• 10. Използвани източници и библиография

Хидротехническа топография (Hydrotechnical Topography)

1. Увод

Водоснабдяването на античните градове представлява един от ключовите показатели за тяхната урбанистична зрялост и административна интеграция в римската държавна система. В провинция Тракия, включена трайно в имперската структура от I в. сл. Хр., градското водоснабдяване се развива интензивно от II в. насетне — успоредно с мащабните строителни кампании в периода на Антонините и Северите. Настоящото изследване разглежда хидротехническата топография на два показателни центъра с принципно различен географски и функционален профил.

Анхиало (лат. Anchialus, дн. Поморие, Бургаска обл.) е основан като римски град върху обширен полуостров на Черноморското крайбрежие. Според резултатите от последните проучвания, ранната градска крепостна стена е изградена в периода 178–184/5 г. сл. Хр. и е ограждала площ, която едва ли е надхвърляла 50 ха дори в най-разцветния период от историята на града (Торбатов 2022: 106). Градът разполага с пристанище и е свързан с активна морска търговия, което оформя специфичен производствен и транспортен профил на неговата инфраструктура.

Августа Траяна (лат. Augusta Traiana, дн. Стара Загора) е вътрешноконтинентален административен и търговски център в Тракия, чието водоснабдяване е изследвано в поредица от публикации, обхващащи периода от пионерните проучвания на Д. Николов до съвременните синтезиращи анализи на М. Камишева. Главният извор, захранващ града, е локализиран в местността „Беш Бунар" на около 3 км северно от крепостните стени (Камишева 2015: 41). Транспортирането на водата до града се осъществява посредством изцяло подземен зидан акведукт, следващ естествената денивелация на терена — принцип, характерен за цялата римска хидравлична традиция (Hodge 1992).

Изследователският въпрос, поставен в настоящата статия, е следният: доколко топографските, геоложките и функционалните условия на двата центъра определят избора на конкретни хидротехнически решения и в каква степен тези решения се вписват в по-широкия контекст на римската провинциална практика в Тракия?

2. История на проучванията

Систематичното изследване на античното водоснабдяване в региона има относително продължителна, но неравномерна история. За Августа Траяна пионерен принос имат проучванията на Д. Николов, публикувани в края на 70-те и началото на 80-те години на XX в. Неговата статия от 1979 г. предоставя първата аналитична рамка за водоснабдителната система на античния град, документирайки каптажа в „Беш Бунар", трасето на акведукта и фрагменти от вътрешната разпределителна мрежа (Николов 1979). Съвместната работа с Д. Янков от 1980 г. допълва картината с данни за галерии и зидани канали в западната и северната периферия на укрепения град (Николов, Янков 1980).

Значителен напредък настъпва в резултат на интензивното строително развитие в зоната на Археологическия резерват „Августа Траяна–Верея–Стара Загора" от края на XX и началото на XXI в. Многобройните спасителни проучвания, провеждани от екипи на Регионалния исторически музей — Стара Загора, позволяват на М. Камишева да синтезира натрупаните данни в обобщаваща публикация от 2015 г., в която за пръв път е представена цялостна хидротехническа топография на града — от каптажа до вътрешната разпределителна мрежа (Камишева 2015). В същата публикация е цитиран и дисертационният труд на И. Църов от 2014 г., посветен на акведуктите в българските земи (II–IV в.), като единственото обобщаващо изследване за провинциалния контекст към момента на публикуването (Камишева 2015: 41, бел. 1).

За Анхиало систематичните проучвания на хидротехническата инфраструктура са в по-начален стадий. Ключово значение за изясняването на топографията на града имат спасителните разкопки, провеждани от С. Торбатов (НАИМ–БАН) в поредица от кампании в кв. Свети Георги на Поморие. Публикацията от 2022 г. в „Известия на Бургаския музей" представлява първото монографично изследване на историческата топография на Анхиало, включващо данни за водопроводната инфраструктура в контекста на фортификационната история на града (Торбатов 2022). Наблюденията на С. Иванов по трасето на ВиК реконструкцията в Поморие от 2014–2015 г. допълват картината с данни за структури в зоната на „Античен град Улпия Анхиало — Палеокастро" (Иванов 2016).

3. Методология

Настоящото изследване прилага интердисциплинарен подход, съчетаващ аналитична археология, историческа топография и пространствен анализ. Методологичната рамка е изградена върху критичен синтез на публикувани теренни данни и включва следните компоненти.

Архивно-аналитичен метод. Систематичен преглед на публикуваните теренни отчети в поредицата „Археологически открития и разкопки" (АОР), монографични студии и статии в рецензирани периодични издания. Данните са верифицирани спрямо оригиналните публикации на ръководителите на проучванията.

Картографски и пространствен анализ. Използвани са публикуваните топографски карти на двата обекта: топографска схема на проучванията в кв. Свети Георги, Поморие (Торбатов 2022: Обр. 3 — тук Фиг. 1), карта на външното водоснабдяване на Августа Траяна от извора до крепостните стени (Камишева 2015: Map 1 — тук Фиг. 2) и карта на вътрешната водоразпределителна мрежа (Камишева 2015: Map 3 — тук Фиг. 3). Картите позволяват пространствено съпоставяне на засвидетелстваните хидротехнически структури с топографията на двата центъра.

Сравнителен метод. Хидротехническите решения в двата центъра са анализирани в сравнителна перспектива, отчитаща функционалния, географския и геоложкия контекст. За паралели са използвани публикувани данни за водоснабдяването на Одесос/Варна (Кузов, Роков 2012, цит. по Камишева 2015: 46–47), Кабиле (Николов 1990, цит. по Камишева 2015: 43) и Филипопол (Кесякова 1997, цит. по Камишева 2015: 41).

Типологичен анализ. Хидротехническите структури са класифицирани по тип, строителна техника и функция, следвайки утвърдената терминология: castellum aquae — резервоар за задържане на водата преди разпределението; castellum divisorium — разпределителен резервоар; piscina — вана или декоративен басейн; intra muros / extra muros — в рамките на / извън крепостните стени.

Антихалюцинационен протокол. Всички технически параметри, датировки и имена на автори в настоящата статия са верифицирани спрямо оригиналните публикации. Данни, за които не е налице верифициран документален източник, не са включени в изложението.

4. Основни резултати

4.1. Водоснабдителната система на Августа Траяна

Изследванията на М. Камишева позволяват реконструкция на водоснабдителната система на Августа Траяна в нейната пълнота — от каптажа до вътрешната разпределителна мрежа.

Каптаж и деривация. Главният водоизточник е локализиран в местността „Беш Бунар" на около 3 км северно от укрепения град. Каптажната галерия събира водата от пет кладенеца с устия, приблизително 4,50 м под съвременното ниво на терена. Самата галерия е сводеста, измазана с водоустойчив хоросан, с ширина около 1,40 м и височина около 1,60 м; едната страна на пода е оформена като достъпна пътека с ширина 0,65 м, а другата — като канал с дълбочина 2,50 м за водния поток (Камишева 2015: 41). Изворните води в „Беш Бунар" са продължили да захранват водоснабдяването на Стара Загора и след края на античността (Николов 1979: 42, цит. по Камишева 2015: 42). Допълнителни деривации са документирани от северо-запад, включително галерии, засечени при съвременното строителство в западната периферия на града (Николов, Янков 1980: 20, цит. по Камишева 2015: 43).

Акведукт. От каптажа водата е транспортирана до крепостните стени посредством изцяло подземен зидан акведукт с широчина 0,55–0,60 м и височина 0,95 м. Единственото изключение е при местността „Съборена Кюприя", където акведуктът е издигнат върху мостово съоръжение с единична арка за преодоляване на дълбоко дере (Камишева 2015: 44). Трасето следва естествения наклон на терена, осигурявайки гравитационен поток. Пресичането на северната крепостна стена е установено на две места — при ул. „Железни врата" и при бул. „М. Методи Кусев" (Камишева 2015: 44; тук Фиг. 2).

                                                         

Castellum aquae. Северно от крепостната стена, в района на щаба на Втора тунджанска дивизия, е документирано тухлено съоръжение с ширина около 1,10 м, измазано с водоустойчив хоросан, с изходящ на юг керамичен водопровод. То се интерпретира като вероятен castellum aquae — резервоар за задържане на водата преди въвеждането й в градската мрежа (Камишева 2015: 44–45).

Castellum divisorium. В рамките на укрепения град са идентифицирани две вероятни съоръжения от тип castellum divisorium. Първото е регистрирано на ул. „Железни врата" № 42, второто — на ул. „Железни врата" № 20 (Камишева 2015: 46; тук Фиг. 3). Второто съоръжение е документирано по-детайлно: изградено е от два реда каменни блокове с вътрешна измазка от водоустойчив хоросан, с дължина 8,25 м и ширина 1,62 м; каменните блокове имат гнезда за оловни скоби; подовата настилка е от каменни плочи. Южно от съоръжението са регистрирани два керамични водопровода, северно — зидан канал, всички с ориентация изток–запад (Камишева 2015: 46–47).

                                                       

Вътрешна разпределителна мрежа. От castellum divisorium водата е разпределяна чрез зидани канали, свързани с утаителни и разпределителни шахти и керамични водопроводи. Зиданите канали са с V-образно или правоъгълно напречно сечение и ширина 0,50–0,78 м, покрити с каменни плочи (Камишева 2015: 47–48). Керамичните тръби са положени под уличната настилка и в близост до тротоарите, обикновено на дълбочина 0,40–0,60 м, следвайки естествения наклон на терена (Камишева 2015: 51). Утаителните и разпределителните шахти са тухлени, с водоустойчива измазка, квадратни в план, поставяни на разстояние 5 до 8 м една от друга (Камишева 2015: 51–52).

Материали на тръбопроводната мрежа. Основен материал са керамичните тръби с различни диаметри и дължини. При свързването на басейни и фонтани към централната мрежа са използвани оловни тръби. Открити са и пет бронзови тръби (calices), датирани приблизително към III в. сл. Хр., с дължина 26–29 см, снабдени с маркировъчни знаци, обозначаващи позицията им в системата; функцията им е сравнима с тази на разходомери (Камишева 2015: 53–54).

Реконструкция след IV в. В края на IV и началото на V в. сл. Хр. водоснабдителната мрежа претърпява мащабна реконструкция, вероятно вследствие на сеизмична активност. Новите трасета на керамичните тръби в голяма степен повтарят старите, но са положени на по-малка дълбочина (Камишева 2015: 52–53).

                          

4.2. Хидротехническата инфраструктура на Анхиало

За разлика от детайлно документираната система на Августа Траяна, данните за водоснабдяването на Анхиало произтичат главно от наблюдения в хода на спасителни проучвания и инфраструктурни интервенции.

Водопроводни тръби в нивелационния пласт. При проучванията в УПИ І-2826 и УПИ XXVII-2826 (кв. 210 по плана на Поморие) е регистриран нивелационно-дренажен пласт, свързан с изграждането на ранната крепостна стена в периода 178–184/5 г. сл. Хр. В него са открити фрагменти от керамични водопроводни тръби с различен модул — с външен диаметър от 0,17 до 0,34 м, — за които е категорично установено, че не са били използвани по предназначение преди включването им в насипа (Торбатов 2022: 95). Тяхното присъствие свидетелства за наличие на местно керамично производство или за внос на тръби, складирани в пристанищната зона (Торбатов 2022: 95–96).

Кладенци в зоната extra muros. В югозападната екстрамурална зона на Анхиало са документирани кладенци от късноримския период. Около един от тях, проучен при 2018 г. кампания, е регистрирана концентрация от около 268 монети — факт, тълкуван като свидетелство за ритуална практика, свързана с водния извор (Торбатов 2022: 105). Идентична ситуация е засвидетелствана около кладенец, проучен около 200 м по-на изток при ВиК реконструкцията от 2014–2015 г. (Торбатов 2022: 105; Иванов 2016: 357).

Наблюдения по трасето на ВиК мрежата. При реконструкцията на ВиК мрежата на Поморие по трасето на „Античен град Улпия Анхиало — Палеокастро" са регистрирани структури от Принципата по протежението на ул. „Петър Берон" (Иванов 2016: 357). Характерът на хидротехническите структури не е детайлно публикуван, но наблюдението потвърждава наличието на античен строителен хоризонт по трасетата на съвременните ВиК съоръжения.

5. Анализ и интерпретация

5.1. Функционален анализ на системата на Августа Траяна

Водоснабдителната система на Августа Траяна представлява пример за гравитационна деривационна система, при която пространственото решение е изцяло подчинено на естествената денивелация на терена. При липса на помпено оборудване изборът на водоизточник и трасирането на акведукта са обусловени от необходимостта от непрекъснат надлъжен наклон. При Августа Траяна вграденият наклон е документиран за зидан канал в западната интрамурална зона с приблизително 1% (Камишева 2015: 48).

Йерархичната структура на системата — каптаж → акведукт → castellum aquae → castellum divisorium → зидани канали → керамични тръби → крайни консуматори — съответства на стандартния модел на римско градско водоснабдяване, изложен от Секст Юлий Фронтин в трактата De aquaeductibus urbis Romae (цит. по Камишева 2015: 51). Разнообразието на материалите и наличието на разходомерни устройства (calices) свидетелства за диференциран достъп до водата в зависимост от статуса на потребителя.

Датировката на началото на системата е свързана с управлението на Марк Аврелий (161–180 г. сл. Хр.): монетна емисия от градската монетарница изобразява на реверса персонификация на акведукта заедно с персонификация на р. Бедечка — нумизматично свидетелство за строителните инициативи в периода (Камишева 2015: 44).

5.2. Функционален анализ на хидротехническата инфраструктура на Анхиало

Наличните данни за водоснабдяването на Анхиало не позволяват пълна функционална реконструкция, сравнима с тази за Августа Траяна. Присъствието на водопроводни тръби в нивелационния пласт от края на 70-те — началото на 80-те години на II в. свидетелства, че керамичните тръби са произвеждани или внасяни в Анхиало още в ранния период на градското строителство. Пристанищната локализация на производствените зони и непосредствената им близост до морето насочват към комбинирана водоснабдителна стратегия: гравитационна деривация от локални подпочвени извори за битовото водоснабдяване и кладенци за допълнително захранване — характерно за пясъчно-крайбрежния геоложки субстрат на Поморийския полуостров.

Концентрацията на монети около кладенците в екстрамуралната зона предполага, че кладенците са изпълнявали и символично-ритуална функция, свързана с водния култ — явление, познато в римска провинциална среда.

6. Сравнителен анализ

Сравнението между двете системи разкрива принципни структурни различия, обусловени от специфичните условия на двата центъра.

Августа Траяна представлява типичен пример за голям вътрешноконтинентален провинциален град с обширна гравитационна акведуктна система, захранвана от извори на около 3 км от крепостните стени. Системата включва мостово съоръжение за преодоляване на топографска преграда, castellum aquae, две вероятни съоръжения от тип castellum divisorium и разклонена вътрешна мрежа. Паралели с тази организация са документирани при Одесос, където е засвидетелствана реновация на водоснабдителната система в края на IV в. (Кузов 2007: 34–37, цит. по Камишева 2015: 53), и при Филипопол с идентични каптажни галерии при с. Марково (Кесякова 1997: 34–35, цит. по Камишева 2015: 41).

Анхиало, напротив, представлява крайбрежен град върху пясъчен терен с висок подпочвен воден хоризонт. Локалната геоложка среда предопределя по-тясната зависимост от кладенци и улавяне на подпочвени води вместо от дълги гравитационни деривации. При Анхиало пряката връзка между водоснабдяването и занаятчийската дейност в непосредствена близост до пристанището е добре документирана (Торбатов 2022: 99). При Августа Траяна водоснабдяването на производствените сектори се осъществява посредством централизираната разпределителна мрежа и кладенци в инсулите (Камишева 2015: 54).

7. Специфики и научен контекст

Хидротехническата документация от двата центъра е показателна за степента, в която римската инженерна традиция адаптира стандартните решения към местните условия. При Августа Траяна особено значима е употребата на бронзови тръби-разходомери (calices) в провинциален контекст, далеч от столицата, което свидетелства за прилагане на нормативната уредба за водоползване, документирана при Фронтин (Камишева 2015: 54). Употребата на dolia (глинени съдове с голям диаметър) като разпределителни шахти — засвидетелствана и при Кабиле (Николов 1990: 20, цит. по Камишева 2015: 43) — представлява адаптиране на налични местни материали към стандартни хидравлични функции.

При Анхиало наличието на водопроводни тръби с различен модул (диаметър 0,17–0,34 м) в нивелационния пласт от края на II в. свидетелства за стандартизирано производство, вписано в по-широки доставъчни мрежи. Установената практика на вграждане на водопроводни тръби в нивелационни и дренажни насипи при укрепителни работи е показателна за рационалното оползотворяване на строителните материали в условия на интензивен градски строеж.

8. Интегративен научен дискурс

Разгледани в съвкупност, данните от двата центъра очертават картина на провинциалната римска хидравлична практика в Тракия като динамична система, съчетаваща стандартни имперски решения с локална адаптация. Общото между двата случая е безусловното подчиняване на инфраструктурното планиране на топографията и геологията на средата — принцип, валиден за цялата римска хидравлична традиция (Hodge 1992). Различното е мащабът, сложността и характерът на решенията: Августа Траяна демонстрира централизирана, йерархично организирана система с висока техническа сложност, докато за Анхиало е характерна по-децентрализирана стратегия, обусловена от крайбрежната геология и пристанищния профил на града.

Съпоставката разкрива и съществена разлика в изследователската интензивност: системата на Августа Траяна е значително по-добре документирана, отколкото тази на Анхиало. Бъдещите проучвания в Поморие — особено при инфраструктурни интервенции — имат значителен потенциал да допълнят разбирането ни за водоснабдяването на черноморските крайбрежни центрове в провинция Тракия.

9. Заключение

Анализът на хидротехническата топография на Анхиало и Августа Траяна потвърждава, че топографските, геоложките и функционалните условия на двата центъра са определящи за избора на конкретни хидротехнически решения.

Августа Траяна разполага с пълноценна, йерархично организирана гравитационна система — от каптаж и акведукт до castellum aquae, castellum divisorium, зидани канали и разклонена тръбна мрежа. Системата е изградена в периода на Марк Аврелий, претърпяла е реконструкция в края на IV–началото на V в. и в отделни компоненти е продължила да функционира след края на античността.

За Анхиало наличните данни свидетелстват за комбинирана стратегия — кладенци, вероятни локални каптажи и производствено-свързана водна инфраструктура в близост до пристанището — обусловена от пясъчно-крайбрежния геоложки субстрат. Прецизната реконструкция на водоснабдителната система на Анхиало остава задача за бъдещи систематични изследвания.

И в двата случая провинциалната римска практика се характеризира с адаптиране на стандартни инженерни решения към местните условия — адаптация, която гарантира трайността на системите далеч след края на имперската епоха.

10. Използвани източници и библиография

I. Институционална база

• Национален археологически институт с музей — Българска академия на науките (НАИМ–БАН)
• Регионален исторически музей — Стара Загора
• Исторически музей — Поморие
• Национална информационна система „Археологическа карта на България" (АИС АКБ)

II. Дигитални платформи

• Academia.edu — профил на С. Торбатов: https://naim.academia.edu/SergeyTorbatov

III. Библиография

Иванов 2016: С. Иванов. Археологическо наблюдение и спасително проучване във връзка с реконструкция и рехабилитация на ВиК мрежата на гр. Поморие, осъществявана върху територията на „Античен град Улпия Анхиало — Палеокастро", гр. Поморие, Бургаска област. — В: Археологически открития и разкопки през 2015 г. София, 2016, 355–359.

Камишева 2015: М. Камишева. The Water Supply of Augusta Traiana. — Archaeologia Bulgarica, XIX, 2, 2015, 41–62.

Николов 1979: Д. Николов. Водоснабдяването на Августа Траяна. — Известия на музеите в Югоизточна България, 2, 1979, 37–49.

Николов, Янков 1980: Д. Николов, Д. Янков. Антични водоснабдителни съоръжения в Стара Загора и Старозагорско. — Известия на музеите в Югоизточна България, 3, 1980, 17–21.

Торбатов 2022: С. Торбатов. Принос към историческата топография на Анхиало през римската епоха и късната античност. — Известия на Бургаския музей, Том VII, 2022, 74–113.

Църов 2006: И. Църов. Водоснабдяване в Мизия (Горна и Долна Мизия) и Тракия. — В: Археология на българските земи, Книга 2. София, 2006, 17–32.

Hodge 1992: A. T. Hodge. Roman Aqueducts and Water Supply. London: Duckworth, 1992.

Този материал е подготвен при стриктно спазване на принципите за авторска оригиналност и научна етика. Всички използвани източници са коректно цитирани, което гарантира достоверността и академичната цялост на представената информация.

ORCID iD: 0009-0008-6095-892X
ISSN: 3033-2982

DOI:

---

От:  © Rada Evtimova