сряда, 10 юни 2026 г.

Топлица — Свети Дух |Rada Evtimova

 (Toplitsa — Sveti Duh Fortress)

Еволюция на укрепителната система и пространствена организация на крепост Топлица (Свети Дух) при Минерални бани (II–XIV в.)

Evolution of the Fortification System and Spatial Organisation of Fortress Toplitsa (Sveti Duh) near Mineralni Bani (2nd–14th centuries): A Critical Analysis of Chronological Periods

Резюме / Abstract

Настоящата статия разглежда укрепителната система и пространствената организация на античната, късноантичната и средновековната крепост Топлица, разположена на възвишението „Свети Дух" в с. Минерални бани, Хасковска област. Въз основа на публикуваните резултати от теренни проучвания, проведени от Д. Аладжов и Д. Балабанян, и на сведенията в византийските нарративни извори се реконструират четири хронологични периода на съществуване на обекта: римски (II–III в.), късноримски (IV–V в.), ранновизантийски (VI в.) и средновековен (X–XII в.). Анализът на архитектурните характеристики на куртините и кулите, на строителните техники и на откритите движими находки позволява да се проследи функционалната трансформация на обекта — от военно-термален комплекс до гарнизонна крепост и впоследствие до некрополна зона. Идентификацията на Топлица с топонима Топлицос, засвидетелстван у Михаил Аталиат и в Продължението на Йоан Скилица (XI в.), предоставя важна опора за датирането на финалната фаза на разрушаване.

Ключови думи: Топлица, Свети Дух, Минерални бани, укрепителна система, хронологични периоди, римска архитектура, Юстинианова реорганизация, печенежки нашествия, средновековен некропол, Хасковска област

Съдържание на статията

Топлица — Свети Дух
Топлица — Свети Дух (Toplitsa — Sveti Duh Fortress)


1. Увод

Крепостта Топлица се намира на естествено укрепеното възвишение „Свети Дух" в рамките на съвременното с. Минерални бани, Хасковска област, в северните поли на Източните Родопи, на около 20 km южно от Хасково. Обектът е локализиран върху скален рид с висока стратегическа стойност — командва долинния коридор на р. Марица и осигурява визуална комуникация с редица укрепени пунктове в региона. В историческата и археологическата литература крепостта се идентифицира с топонима Топлица или Топлицос, засвидетелстван в нарративни извори от XI в. (Аладжов 2001: 45–47). Народното название на обекта произлиза от намиращия се на върха параклис „Свети Дух", чиито следи са документирани при теренните проучвания.

Наличието на топли минерални извори в непосредствена близост до обекта предопределя неговото раннo усвояване. Термалното находище, изградено по разломна зона, е дало основание за изграждане на функционален термален комплекс с охранителна инфраструктура, чиито строителни остатъци са фиксирани в рамките на I хронологичен период (II–III в.). Изследователският въпрос, към който е ориентирана настоящата статия, може да се формулира по следния начин: по какъв начин са се трансформирали укрепителната система и пространствената организация на крепостта в хода на четирите установени хронологични периода, и кои исторически фактори са обусловили тези трансформации?

2. История на проучванията

Систематичните археологически проучвания на крепостта Топлица са свързани с дейността на Д. Аладжов и Д. Балабанян, работили на обекта в рамките на Регионален исторически музей — Хасково. Балабанян провежда сондажни проучвания, насочени конкретно към архитектурната стратиграфия и укрепителната система, документирайки различните строителни техники и материали в отделните фази (Балабанян, цит. по Аладжов 2001). Резултатите от тези изследвания са публикувани в специализираните издания на Аладжов за Хасковски край (Аладжов 1997; Аладжов 2001), като второто заглавие — „Прочути, забравени, неизвестни крепости от Хасковския край" — представя най-систематизирания анализ на обекта.

Съвместната публикация на Аладжов и Балабанян „Разкопки в село Любеново" (Родопски сборник, кн. 3, 1972) свидетелства за трайното им научно сътрудничество в Хасковска област. Преди систематичните проучвания обектът е бил известен в местната традиция, но не е бил обект на научна документация. Последващи справочни публикации (Аладжов 2000) разширяват контекста на региона в рамките на по-широки антично-средновековни топографски прегледи.

3. Методология

Настоящият анализ почива на критическо осмисляне на публикуваните резултати от теренните проучвания на обекта, съпоставени с данните от нарративните извори, преведени и коментирани в поредицата „Гръцки извори за българската история" (ГИБИ). Архитектурните параметри на крепостта са анализирани в светлината на сравнителния метод, прилагайки регионални и надрегионални паралели с крепостното строителство от съответните епохи.

Стратиграфският подход, прилаган при теренните проучвания, позволява разграничаването на отделни строителни фази въз основа на различия в строителната техника, използваните материали и откритите движими находки. При липса на публикувани резултати от лабораторни анализи (XRD, SEM-EDS) за конкретния обект настоящото изследване се ограничава до архитектурно-типологичен и историко-текстологичен анализ, без да въвежда данни, които не са верифицирани в публикуваната литература.

4. Основни резултати: архитектура и строителни техники

Крепостта Топлица има план на неправилен многоъгълник, обусловен от конфигурацията на скалния терен. Дебелината на куртините (крепостните стени) е около 2 m. Укрепителната система включва четири правоъгълни кули, разпределени по периметъра, и три входа — главен (южен) и две потерни (poternae — малки спомагателни врати, предназначени за скрито излизане или снабдяване при обсада). Укрепената площ е сравнително ограничена, което съответства на функцията на обекта като гарнизонна крепост, а не като укрепен градски център.

Наблюдаваните различия в строителните техники отразяват последователните строителни фази. В ранните фази се установява прилагането на суха зидария с обработени каменни блокове (квадри). В по-късните фази, характерни за ранновизантийското строителство, се появяват елементи на opus mixtum (смесена зидария от редуващи се каменни и тухлени редове), типична за строителната практика на VI в. Тухленият материал, открит при проучванията, съответства на стандартите на късноантичното строителство в Тракия.

5. Хронологични периоди

5.1. I период (II–III в.): Римски термален и охранителен комплекс

Най-ранните строителни структури на обекта са свързани с изграждането на термален комплекс, снабден с охладителни инсталации. Присъствието на топли минерални извори (с температура около 54–59°C, по данни на геоложката служба) е предпоставило строителна дейност в района още от II в. Архитектурните остатъци документират хидравлични съоръжения — канали и резервоари с хидрофобна мазилка, — характерни за римската балнеарна архитектура. Наличието на охранителни структури от същия период свидетелства за военна функция на комплекса, вероятно свързана с осигуряване достъпа до водния ресурс за нуждите на военни подразделения, дислоцирани в региона.

5.2. II период (IV–V в.): Късноримска фаза и разрушаване

Въз основа на стратиграфски наблюдения е установена късноримска строителна фаза, приключила с разрушаване на конструкциите. Разрушителните нашествия на готи и хуни в Тракия през IV–V в., документирани в широк историографски контекст, представляват вероятната историческа рамка за прекъсването на обитаването на обекта в тази фаза, без обаче да може да се установи точна атрибуция на разрушенията без допълнителни нумизматични или епиграфски данни.

5.3. III период (VI в.): Ранновизантийска реорганизация

Значителна строителна дейност е документирана в обекта в контекста на мащабната укрепителна програма, осъществена по времето на император Юстиниан I (527–565 г.). Прокопий Кесарийски в съчинението си „За строежите" (De Aedificiis) описва систематичното укрепяване на тракийски обекти в рамките на тази програма, като регионът на Хасково попада в зоната на активни мерки за защита на южните подходи към Тракия. В тази фаза крепостта придобива по-оформен периметър с правоъгълни кули, а строителната техника (opus mixtum) съответства на ранновизантийската традиция.

5.4. IV период (X–XII в.): Средновековен разцвет и некрополна фаза

Обектът достига своя функционален връх по времето на Първото и Второто българско царство, когато е действал като укрепен гарнизонен пункт в системата на отбраната на региона. Краят на активното военно използване е свързан с нашествията на печенегите в средата на XI в. Михаил Аталиат (1034–1079 г.) и Продължението на Йоан Скилица (XI в.) споменават Топлицос в контекста на военните операции срещу печенегите в Тракия (ГИБИ, VI: 160–161, 175–183; Тъпкова-Заимова 1965), като в изворите се описват сражения в района на р. Марица, при които крепостта е вероятно унищожена.

След окончателното преустановяване на военните функции на крепостта — приблизително от края на XI или началото на XII в. — вътрешното пространство на обекта постепенно се трансформира в некрополна зона. При проучванията е открит средновековен некропол с ювелирни находки, свидетелстващи за продължаващо обитаване на прилежащото селище и за поддържане на погребален и евентуално сакрален статус на възвишението. Следи от късносредновековния параклис „Свети Дух" на върха съответстват на тази трансформация.

6. Пространствена организация на крепостта

Вътрешното пространство на крепостта е организирано по принципа на верижните помещения — постройки, прилепени към вътрешното лице на крепостните стени, обикалящи периметъра. Този архитектурен похват е широко разпространен в тракийското крепостно строителство от късноантичния и ранновизантийския период и позволява максимално оползотворяване на ограниченото укрепено пространство. Установените помещения имат стопански, жилищни и вероятно казармени функции.

Ограниченият вътрешен капацитет на крепостта (около 5 дка обща площ) ограничава демографските интерпретации: тя не може да се разглежда като укрепен градски център, а по-скоро като гарнизонна крепост с административно-контролни функции за прилежащото термално селище. Популярните твърдения за мащабно античен град в близост с голямо население остават хипотетични и не намират опора в археологически верифицирани данни (Аладжов 2001).

7. Сравнителен анализ

Архитектурният тип на Топлица — крепост с неправилен план, четири правоъгълни кули и верижни помещения — е характерен за тракийските крепости от ранновизантийския период. Близки паралели се намират при укрепленията, проучени в Хасковско и в Родопите, описани от Аладжов (2001) и Балабанян (1972). В по-широк контекст обектът кореспондира с типологията на малките гарнизонни крепости, изграждани по линията на Юстиниановата укрепителна програма в Тракия и Мизия, описана от Прокопий (De Aedificiis, IV).

Функционалното съчетаване на термална инфраструктура и военна защита не е изолирано явление в провинциална Тракия: редица обекти в региона свидетелстват за контрол на горещи минерални извори от военни структури, тъй като водните ресурси имат ключово значение за гарнизонното снабдяване.

8. Интегративен научен дискурс

Прегледът на четирите хронологични периода разкрива логиката на дълготрайното използване на обекта: стратегическото положение на скалния рид и наличието на термален ресурс са двата постоянни фактора, определящи непрекъснатото, макар и прекъсвано, присъствие на военни и административни структури от II до XII в. Всяка нова историческа конюнктура — римска консолидация, варварски нашествия, Юстинианова реконструкция, български средновековен контрол — е оставила разпознаваем архитектурен и материален слой.

Трансформацията на укрепения обект в некрополна и сакрална зона след XI–XII в. съответства на широко разпространен модел в тракийските крепости, при които прекратяването на военната функция не означава изоставяне на мястото, а промяна на неговата символна натовареност. Наименованието „Свети Дух" и параклисът на върха са израз на тази трансформация.

9. Заключение

Анализът на укрепителната система и пространствената организация на крепост Топлица (Свети Дух) при Минерални бани позволява да се изведат следните заключения. Обектът е функционирал в четири последователни фази от II до XII в., като всяка фаза е оставила идентифицируеми архитектурни и материални следи. Строителните техники еволюират от суха зидария с квадри в ранните периоди до opus mixtum в ранновизантийската фаза. Функционалното предназначение се трансформира от военно-термален комплекс (I–II период) до гарнизонна крепост (III–IV период) и накрая до некрополна зона (след XI–XII в.).

Идентификацията на обекта с топонима Топлицос, споменат у Михаил Аталиат и в Продължението на Скилица в контекста на печенежките нашествия от средата на XI в., предоставя надеждна хронологична опора за датирането на финалната фаза на разрушаване. Бъдещите изследвания биха могли да конкретизират датировките на отделните строителни фази чрез нумизматичен анализ и, при наличие на органичен материал, чрез радиовъглеродно датиране, а прилагането на геофизични методи (LIDAR, GPR) би разкрило вероятно неизследвани структури в извънкрепостното пространство.

10. Използвани източници и библиография

I. Институционална база

  • Регионален исторически музей — Хасково
  • Национален археологически институт с музей при БАН (НАИМ–БАН)

II. Дигитални платформи

  • Археологическа карта на България — АИС АКБ (НАИМ–БАН)
  • ГИБИ — Гръцки извори за българската история (дигитален достъп)

III. Библиография

  • Аладжов, Д. Антични селища и крепости. Хасково, 2000.
  • Аладжов, Д. Прочути, забравени, неизвестни крепости от Хасковския край. Хасково, 2001.
  • Аладжов, Д. Селища, паметници, находки от Хасковския край. Хасково, 1997.
  • Аладжов, Д., Балабанян, Д. Разкопки в село Любеново през 1968 г. — Родопски сборник, кн. 3. София, 1972.
  • Михаил Аталиат. „Из История". — В: Гръцки извори за българската история (ГИБИ), т. VI. Прев. В. Тъпкова-Заимова. София: БАН, 1965, с. 160–161, 175–183.
  • Прокопий Кесарийски. „За строежите" (De Aedificiis). — В: Гръцки извори за българската история (ГИБИ), т. II. София: БАН, 1958.
  • Скилица-Кедрин (Продължение на Скилица). „Из Кратка история". — В: Гръцки извори за българската история (ГИБИ), т. VI. Прев. В. Тъпкова-Заимова. София: БАН, 1965.
  • Тъпкова-Заимова, В. Долни Дунав — гранична зона на византийския запад. София: БАН, 1976.

Този материал е подготвен при стриктно спазване на принципите за авторска оригиналност и научна етика. Всички използвани източници са коректно цитирани, което гарантира достоверността и академичната цялост на представената информация.

ORCID iD: 0009-0008-6095-892X
ISSN: 3033-2982

---

От:  © Rada Evtimova

От: на
Labels:

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Моля, само сериозни и смислени коментари.

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)

Популярни публикации