Тракийските съкровища от Пазарджишко | Rada Evtimova

 (Thracian Treasures from Pazardzhik Region)

Тракийските съкровища от Пазарджишко: Символи на властта и изкуството през класическата и къснотракийската епоха

През август 1987 г. при археологически проучвания на могилен некропол в местността „Чемериките“ край село Равногор, община Брацигово, археологът Георги Китов разкрива некропол с 20 могили, сред които открива уникален комплект от девет предмета от сребро с позлата: начелник, седем кръгли апликации (гарнитура за конска амуниция) и чифт наколенници. Тези находки са важен научен източник за Регионалния исторически музей – Пазарджик и илюстрират високия статус на тракийската военна аристокрация.

Съдържание на темата

• Въведение в археологическото наследство на региона
• Исторически контекст на тракийските племена в Пазарджишко
• Находки от селищна могила Юнаците и връзката им с тракийския период
• Артефакти от благородни метали и торевтика в региона през класическия период
• Символика на златото и изкуството като инсигнии на властта
• Интересни факти
• Заключение

Тракийските съкровища от Пазарджишко
(Thracian Treasures from Pazardzhik Region)

Въведение в археологическото наследство на региона

Пазарджишкият край, разположен в стратегическата част на Горнотракийската низина и предпланините на Родопите, е богат на археологически паметници от тракийската епоха. През V–IV век пр.н.е., периода на разцвет на Одриското царство, артефактите от благородни метали са служили като инсигнии на властта, символи на социален статус и военна мощ. Те са откривани главно в могилни погребални комплекси и отразяват майсторството в торевтиката, както и интензивните културни връзки с елинския свят. Според данни от Регионалния исторически музей – Пазарджик и НАИМ-БАН, регионът предлага ценни сведения за йерархията и култа към обезсмъртяването (антроподемонизацията) на тракийската аристокрация.

Исторически контекст на тракийските племена в Пазарджишко

През V–IV век пр.н.е. районът на днешен Пазарджик е обитаван от тракийски общности, чиято племенна идентификация е обект на научни дискусии (често свързвани с бесите в Родопската област и разширяването на одриското влияние в низината). Археологическите данни от могилните некрополи свидетелстват за наличието на силна военна аристокрация. Артефактите от благородни метали – включително злато и сребро с позлата – са изпълнявали ролята на социални маркери и ритуални дарове. Регионът показва стилистично единство със съседни територии като Панагюрско, където е открито Панагюрското златно съкровище. Това потвърждава съществуването на единна елитарна култура в Горнотракийската низина през класическата епоха.

Находки от селищна могила Юнаците и връзката им с тракийския период

Селищна могила Юнаците (Плоската могила), разположена в община Пазарджик, е уникален многослоен паметник, свидетелстващ за обитаване в продължение на хилядолетия. През каменно-медната епоха (V хил. пр.н.е.) тук е намерено златно мънисто, което се счита за едно от най-старите технологично обработени злата в света, датирано към 4600–4500 г. пр. Хр.

Важно е да се уточни, че от същия период се датират и златните находки от Втория варненски некропол, както и тези от некропола при „Големия остров“ до с. Дуранкулак. Тези артефакти колективно бележат най-ранния хронологически хоризонт на металообработката, изпреварвайки с близо две столетия разцвета на класическия Варненски некропол. В контекста на тракийската култура (I хил. пр.н.е.), обектът Юнаците продължава да функционира като стратегически център, чиито пластовете от желязната епоха разкриват останки от укрепено тракийско селище с подчертан административен характер. Макар да съществува голяма хронологическа дистанция между халколита и античността, мястото запазва своята регионална значимост, детайлно проучена в трудовете на доц. д-р Явор Бояджиев и доц. д-р Камен Бояджиев.

Артефакти от благородни метали и торевтика в региона през класическия период

В Пазарджишко са известни артефакти от благородни метали, свързани с традициите на торевтиката през V–IV век пр.н.е., включително фрагменти от накити и елементи от въоръжение в некрополи. Ключова находка, илюстрираща продължението на тези традиции, е съкровището от Равногор (некропол с 20 могили, датирани към II век пр.н.е., разположен на координати 41°57' N, 24°22' E). Съкровището е проучено от археолога Георги Китов през август 1987 г. и включва девет предмета от сребро с позлата: начелник, седем кръгли апликации за конска амуниция и чифт наколенници. Начелникът изобразява богинята Нике, а останалите кръгли апликации са с бюстове на Артемида, Атина и Нике. Тези елементи са част от парадна конска амуниция и защитно въоръжение, показващи високо майсторство в къснотракийската торевтика.

                                         

Символика на златото и изкуството като инсигнии на властта

За траките благородните метали символизират божествена енергия, светлина и връзка с отвъдния свят, според фундаменталните изследвания на проф. Иван Маразов. Предметите са имали апотропейна (защитна) функция и са служили като аристократични инсигнии, подчертаващи високия ранг на военната аристокрация. В Пазарджишко тези артефакти са откривани предимно като погребални дарове, отразяващи специфичните тракийски вярвания в безсмъртието и царския орфизъм. Декорацията им с животински (зооморфни) и растителни орнаменти не е само естетическа, а служи за визуално изразяване на идеологията на властта, при която владетелят е възприеман като герой-полубог (антроподемон).

Интересни факти

• Международно признание: Съкровището от Равногор е включено в престижни международни изложби в Швейцария, Белгия, Германия, Франция, САЩ, Япония и Норвегия, утвърждавайки се като световен шедьовър на античното изкуство.
• Архитектурна значимост: Гробницата в Равногор се отличава с една от най-добре запазените куполни конструкции в Родопите, а проучванията на Георги Китов през 1987 г. разкриват уникалността на погребалните обреди в този високопланински регион.

• Праисторическо наследство: Златното мънисто от Юнаците (открито през 2016 г.) се датира към 4500–4600 г. пр. Хр., което го поставя сред най-ранните примери за обработено злато в света. Находката е синхронна със златните артефакти от Дуранкулак и Втория варненски некропол. Тези предмети колективно доказват, че началото на златната цивилизация и най-ранната металургия в Европа започват по нашите земи близо 200 години преди разцвета на световноизвестния Варненски некропол.

• Иновации в музея: РИМ – Пазарджик успешно съчетава традиция и технологии, като чрез добавена реалност (AR) визуализира как е изглеждал пълният комплект на тракийския конник с апликациите от Равногор.

Заключение

Артефактите от благородни метали в Пазарджишко илюстрират богатата и сложна култура на тракийската аристокрация от класическия до елинистическия период, когато златото и среброто са били ключови маркери на власт, ритуал и изключително художествено майсторство. Находките подчертават интензивните културни взаимодействия със съседните региони и високия социален статус на местния елит. Тези блестящи инсигнии – от царския сервиз на Панагюрското съкровище до изящните апликации от Равногор – свидетелстват, че тракийската култура е оставила трайни доказателства за високоразвита цивилизация на символи и художествено майсторство.

Библиография

·  Бояджиев, Я. и Бояджиев, К. (2023). Селищна могила Юнаците: проучвания и перспективи. Balkan Heritage Foundation.

·  Маразов, И. (1997). Мит, ритуал и изкуство у траките. Издателство „Иван Вазов“.

·  Китов, Г. (1989). Проучвания на тракийския некропол при Равногор. В: Археологически открития и разкопки през 1988 г. София: БАН.

·  Тодорова, Х. (Ред.). (2002). Дуранкулак, Том II. Праисторическите некрополи. София: БАН. (Това е основният източник за Дуранкулак).

·  Иванов, И., Славчев, В. (2004). Варненският халколитен некропол – 30 години по-късно. Варна. (Това добавя тежест към споменаването на Варна).

·  Гергова, Д. (2004). Сборяново – свещената земя на гетите. Издателство „Проф. Марин Дринов“.

·  Регионален исторически музей – Пазарджик. (2024-2026). Официална база данни и материали към експозиция „Археология“.

·  Национален археологически институт с музей при БАН (НАИМ-БАН). Специализирани издания за антична металообработка и торевтика.

Ако темата ви е заинтригувала, споделете статията с приятели, интересуващи се от археология, или оставете коментар с вашите впечатления – с нетърпение очакваме да обсъдим! 

---

От:  Rada Evtimova