Археология на Кърджалийските меандри| Rada Evtimova

 (Archaeology of the Kardzhali Meanders)

Антропогенен ландшафт и антични поселищни структури по поречието на Арда: Археологически хроники на Кърджалийските меандри

Крепостите Вишеград и Моняк – ключови елементи в антропогенния ландшафт по средното поречие на Арда

„…et lors virent les chastiax qui estoient sor le flum d’Arde, qui estoient si fort que nus ne les peüst prendre sans grant ost…“ (ст.фр. оригинал) – с този пасаж маршалът на Шампания Жофроа дьо Вилардуен документира респектиращата фортификационна система по поречието на река Арда през 1206 г. (Villehardouin, G. de. La Conquête de Constantinople, éd. Edmond Faral, Paris, 1961, § 363–369; преводът е адаптиран към историческия контекст на кампанията в Тракия).

Съдържание на темата

• Въведение 
• Природно-географски контекст
• Антични и късноантични поселищни структури
• Средновековни крепости Вишеград и Моняк
• Антропогенна трансформация на ландшафта
• Интересни факти
• Заключение

Археология на Кърджалийските меандри
(Archaeology of the Kardzhali Meanders)

Въведение

Средното поречие на река Арда в участъка между хидротехническите съоръжения „Кърджали“ и „Студен кладенец“ се дефинира като динамичен антропогенен ландшафт. В този ареал естествените речни меандри са обект на многослойна човешка модификация и селищна приемственост, обхващаща периода от късната бронзова епоха до съвременността. Базисната археологическа информация за региона е резултат от системните теренни проучвания на Иван Балкански през 70-те години на XX век, чиито данни са надградени чрез научните разкопки и публикации под ръководството на проф. Цветана Дремсизова-Нелчинова.

Природно-географски контекст

В разглеждания ареал река Арда се характеризира с добре развита грабенова долина, в която се проследяват 3–4 акумулативни надпоймени тераси с надморска височина между 280–340 м (относително превишение от 40–90 м над съвременното речно ниво). Специфичната геоморфология на меандрите детерминира висока естествена защитеност, наличие на алувиални почви и стратегически визуален контрол – ключови фактори, които ги правят предпочитани за селища и крепости през хилядолетия.

Геопространствена локализация (WGS 84)

• Крепостно съоръжение Вишеград (локално наименование „Хисарлъка“) – 41°36'58" N, 25°24'29" E (кота терен ≈ 306 м н.в.)
• Средновековна и антична твърдина Моняк (варианти: Мъняк, Мнеакос, Шеста крепост) – 41°37'22" N, 25°27'42" E (кота терен ≈ 586 м н.в.)
• Емблематична геоморфоложка структура „Завоя“ (известна като „Подковата“) в акваторията на яз. „Кърджали“ – референтни координати 41.6667° N, 25.4333° E

Геореферирането на обектите е верифицирано чрез специализирани археологически кадастри и научни публикации на НАИМ-БАН.

Антични и късноантични поселищни структури

Първите научно верифицирани индикации за антропогенно присъствие в района се отнасят към финала на бронзовата епоха (XIII–XII в. пр.Хр.), като интензитетът на заселване нараства през желязната епоха (V–I в. пр.Хр.) чрез изграждането на тракийски укрепени ядра. През римската епоха (I–IV в.) долината е част от локалната пътна инфраструктура, свързваща Филипопол (Пловдив) с вътрешността на Родопите. Открити са малки кастели и викуси (vici), но липсват големи урбанистични центрове (Балкански, Ив. Археологически паметници в Кърджалийски окръг. София, 1978, с. 41–47).

Научните хипотези за континуитет на тракийското присъствие на точните места на днешните крепости Вишеград и Моняк остават предимно спекулативни и се базират на общорегионални паралели, а не на директни стратиграфски доказателства за тези конкретни обекти.

Средновековни крепости Вишеград и Моняк

Крепост Вишеград

Локация: 41°36'58" N, 25°24'29" E. Обектът е системно проучван в периода 1970–1974 г. от научноизследователски екип под ръководството на проф. Цветана Дремсизова-Нелчинова и Иван Балкански. Стратиграфският анализ установява, че най-ранният сигурен културен пласт е от късноримския период (III–VI в.). Средновековният замък (XI–XIV в.) е построен върху късноантична основа. Към момента липсват неоспорими археологически индикации за съществуването на по-ранно тракийско укрепление на същото място (Балкански, Ив. Източнородопски крепости. 1977; bulgariancastles.com, актуализация 2026).

                                                   

Крепост Моняк (Мнеакос): Етимология и идентификация

Локация: 41°37'22" N, 25°27'42" E. В изворовата база обектът се идентифицира чрез два основни ономастични слоя: „Мнеакос“ (Mneakos) – автентичната форма, регистрирана в средновековните наративни източници (включително в латинските хроники от XIII век), и „Моняк“ – утвърдената в съвременната българска археологическа литература адаптация. Твърдината представлява една от най-мащабните фортификационни единици в Източните Родопи с приблизителна площ от 35 до над 50 дка. Установени са късноантична и развита средновековна строителна фаза (XII–XIV в.). Обектът е косвено асоцииран с военната кампания на латинските рицари в Тракия през 1206 г., но липсва категорично епиграфско или наративно доказателство за конкретни събития в периметъра на крепостта (Балкански, Ив. 1978; Божилов, Ив. 1994).

                                           

Наблюдава се пряка оптическа видимост между двете крепостни съоръжения, което е класически пример за интегрирана средновековна комуникационно-сигнална система.

Антропогенна трансформация на ландшафта

Най-радикалната модификация на естествената среда в региона настъпва през втората половина на XX век с проектирането и изграждането на хидротехническите съоръжения „Кърджали“ (1959–1965) и „Студен кладенец“ (1958–1967). Процесът на вириране (заливане) на долината потапя значителни сегменти от долните речни тераси и намиращите се в тях археологически обекти. Паралелно с това, специфичната промяна в динамиката на речния отток и ерозионната база довеждат до разкриването на нови структури. В рамките на мащабните спасителни кампании при строежа са документирани и проучени над 40 обекта (Балкански, Ив. 1978).

Интересни факти

• Твърдината Моняк се отличава с една от най-внушителните фортифицирани площи в ареала на Източните Родопи – над 50 дка, което я дефинира като първостепенен административен и стратегически център.
• В хода на широкомащабното хидротехническо строителство по поречието на Арда са реализирани спасителни археологически проучвания на над 40 обекта (Балкански, 1978).
• Вишеград и Моняк са с постоянна интервизибилност (взаимна видимост) – функционална основа за интегрирана средновековна оптико-сигнална система за визуална комуникация.
• В региона са проучени 17 тракийски надгробни могили и серия от скално-изсечени светилища (резултат от теренните кампании през 1970–1972 г.).

Заключение

Изследваният участък на Кърджалийските меандри на Арда разкрива изключителна селищна приемственост и устойчиво усвояване на стратегическите природни позиции – от късната бронзова епоха през античността и Средновековието до модерните хидротехнически интервенции. Този антропогенен ландшафт подчертава императивната необходимост от баланс между развитие и опазване на културното наследство.

Ако настоящото изследване е допринесло за Вашето разбиране на региона, ще се радваме на Вашата обратна връзка чрез споделяне или коментар. Познавате ли други слабо проучени обекти по поречието на Арда, които заслужават научна рефлексия? Ще се радваме на вашите допълнения!

Библиография

Литература на кирилица:

• Балкански, Иван. Археологически паметници в Кърджалийски окръг. София: Септември, 1978.
• Балкански, Иван. Източнородопски крепости. Кърджали: Окръжен исторически музей, 1977.
• Божилов, Иван. Фамилията на Асеневци (1186–1460). Генеалогия и иконография. София: Издателство на БАН „Марин Дринов“, 1994.
• Дремсизова-Нелчинова, Цветана и Иван Балкански. Проучвания на крепост Вишеград (1970–1974). Публикувани в: Археология, кн. 1, 1980 и научни отчети на НАИМ-БАН. 

Литература на латиница:

•  Villehardouin, Geoffroi de. La Conquête de Constantinople. Éd. Edmond Faral. Paris: Les Belles Lettres, 1961.
• Дигитални ресурси и архиви:
•  Български крепости. Специализирана платформа: bulgariancastles.com (актуализация 2024–2025).
•  НАИМ-БАН. Архиви и научни публикации за Източните Родопи. София: Национален археологически институт с музей.
•  Регионална библиотека „Н. Й. Вапцаров“ – Кърджали. Биобиблиография на Иван Балкански. libkli.com. 

---

От:  Rada Evtimova