Преславската книжовна школа | Rada Evtimova

Преславската книжовна школа (Preslav Literary School)

Преславската книжовна школа: Генезис и разцвет на старобългарската християнска цивилизация

В края на IX век Черноризец Храбър, един от ключовите автори в Преславската книжовна школа, пише в трактата си „За буквите“: „Ако попиташ славянските книжовници кой ви е създал буквите или превел книгите, всички знаят и ще ти отговорят: Свети Константин Философ, наречен Кирил“. Този остър полемичен отговор към ромеите (Византия) не само защитава славянската азбука, но и подчертава гордостта от новата културна самостоятелност – фундаментален идеологически спор, който разкрива духа на епохата, когато България се издига като независим център на християнска цивилизация, утвърждавайки се като третия голям културен център след Рим и Константинопол (Цариград).

Съдържание на темата

• Генезис на школата
• Разцвет при цар Симеон Велики
• Ключови фигури и автори
• Значение за старобългарската християнска цивилизация
• Материални свидетелства и архитектурни постижения
• Интересни факти
• Заключение

                                             

Преславската книжовна школа (Preslav Literary School)

Преславската книжовна школа (Preslav Literary School)

Генезис на школата

Преславската книжовна школа възниква като пряко продължение на мисията на свети Кирил и Методий. Според акад. Васил Гюзелев, князът приема учениците на братята – Климент, Наум, Ангеларий и други – през 885–886 г. в тогавашната столица Плиска. Това е ключов момент след покръстването на България през 864–865 г., когато се отхвърля триезичната догма и старобългарският език става официален за богослужение и държавни дела, превръщайки се в първия литературно обработен език в Европа извън трите канонични езика (гръцки, латински и еврейски). Решаваща роля за окончателното преместване на центъра в Преслав играе Преславският събор от 893 г., който легитимира българското слово като единствено държавно и църковно и провъзгласява Симеон за княз.

Основаване и преместване

Школата започва дейността си в Плиска, където Наум е основоположник, както е посочено в сборниците на Научен център „Преславска книжовна школа“. През 893 г., след Преславския народен събор, столицата се премества във Велики Преслав, а школата се установява там. Проф. Ангелина Минчева в „Старобългарският език в светлината на балканския езиков контекст“ подчертава, че тук езикът се кодифицира като държавен инструмент, което позволява създаването на оригинални текстове и постепенното заменяне на глаголицата с по-функционалната кирилица. Този генезис е свързан с борбата за културен суверенитет срещу влиянието на Византия, както отбелязва акад. Гюзелев, който описва Преслав като „Новият Цариград“, но със самостоятелен български дух, изразен чрез концепцията за "Pax Bulgarica" – българския мир в Източна Европа и на Балканите.

Разцвет при цар Симеон Велики

Най-големият разцвет настъпва по време на управлението на цар Симеон Велики (893–927 г.), син на княз Борис I. Според изследванията на акад. Гюзелев, Симеон не само подкрепя книжовниците финансово и организационно, но и лично участва в литературната дейност, съставяйки и вдъхновявайки сборници като „Златоструй“ и „Симеонов сборник“ (известен в по-късни преписи като Светославов сборник). Под негово ръководство Преслав се превръща в космополитен център, където се извършва мащабна преводаческа и енциклопедична дейност, целяща да пренесе цялото налично християнско и антично наследство на български език, утвърждавайки държавата като първостепенна политическа и духовна сила в Европа – създавайки феномена на „Златния век“ на българската култура.

Литературна продукция

Школата произвежда огромно количество преводна литература от средногръцки източници, но и оригинални творби – богословски трактати, енциклопедични съчинения, исторически и философски текстове. Проф. Климентина Иванова в „Bibliotheca Hagiographica Balcano-Slavica“ анализира жанровете в Преслав, отбелязвайки развитието на хагиографията (житиеописанието) и полемичните съчинения. Този период е известен като Златен век на българската култура, където Преслав се издига като трети културен център на Европа, редом до Рим и Константинопол.

 Кирилицата, нова графична система, създадена чрез съчетаване на гръцкия унциал с нови знаци за специфичните български звуци, се появява именно тук около 890-те години. Най-ранните датирани надписи с кирилица са от 921 г. (надписът от Крепча) и 943 г. (надписът на чъргубиля Мостич), което потвърждава бързото ѝ разпространение в региона на Преслав като официална графична система на държавната администрация и църквата.

Ключови фигури и автори

Школата е свързана с изтъкнати личности, чиито творби са запазени в преписи. Сред тях са:

• Константин Преславски (ок. 906 г.) – автор на „Азбучна молитва“ (първото известно стихотворение на старобългарски) и „Учително евангелие“. В „Азбучна молитва“ той използва акростих, който започва с всяка буква от азбуката, символизирайки новата писменост и нейното божествено предопределение – уникална за времето си поетична форма.
• Йоан Екзарх (края на IX – началото на X век) – създател на „Шестоднев“ и „Небеса“. В „Шестоднев“ той описва великолепието на Преслав: „Не зная как да го разкажа... само със собствените си очи бихте могли... да се възхитите на красотата“. Това описание служи за легитимиране на българския владетел като законен приемник на християнската имперска традиция и демонстрира високата степен на самочувствие на българския интелектуален елит.
• Черноризец Храбър (края на IX век) – полемистът зад „За буквите“, който защитава славянската писменост чрез исторически и филологически аргументи, доказващи нейното превъзходство над гръцката поради нейния свят и персонален произход.
• Други: Наум Преславски (основоположник), Презвитер Григорий, Тодор Доксов (братовчед на цар Симеон).

Тези автори демонстрират книжовен суверенитет – способността да създават оригинално съдържание, а не само да превеждат, утвърждавайки България като духовна метрополия за целия славянски и източноправославен свят.

Значение за старобългарската християнска цивилизация

Преславската книжовна школа е основа на това, което акад. Гюзелев нарича „Преславска цивилизация“ – цялостен разцвет на литературата, архитектурата и държавността. Според проф. Минчева, тя кодифицира езика, превръщайки го в инструмент за административна и църковна независимост. Тази дейност полага основите на "Pax Bulgarica" (Българския мир) – културна и идеологическа доминация, чрез която българският език става "lingua franca" (общоприет език) за целия православен славянски свят (Slavia Orthodoxa) през Средновековието. Така Преславската школа гарантира духовния суверенитет на България, правейки я културен модел, който надхвърля границите на времето и политиката и утвърждава Първото българско царство като европейска културна суперсила.

Разпространение и влияние

Оттук старобългарската книжнина и православното богослужение на народен език се разпространяват към Киевска Рус, Сърбия и други земи. Остромировото евангелие (1056–1057 г.) е ярък пример за препис на старобългарски оригинал, чрез който руската държава приема българските езикови и литературни норми (т.нар. „Първо южнославянско влияние“). Проф. Иванова подчертава ролята на школата в развитието на балкано-славянската хагиография. Преславската книжовна школа става символ на културна самостоятелност, далеч от зависимостта от Византия, превръщайки България в „майка“ на славянските литератури и основен цивилизационен фактор в Европа през X-XI век.

Материални свидетелства и архитектурни постижения

Археологическите доказателства подкрепят значението ѝ. В Археологическия музей „Велики Преслав“ се съхранява преславската рисувана керамика – уникално българско явление с бяла каолинова основа и ярки орнаменти, без аналог във Византия по това време. Най-значимият паметник от този тип е керамичната икона на Св. Теодор Стратилат, която съчетава висока художествена стойност с богословска дълбочина. Националният археологически институт с музей (НАИМ-БАН) пази печати на български владетели и епископи от Преслав, свидетелстващи за административната независимост. Кръглата (Златната) църква (края на IX век) е шедьовър – ротонда с мрамор, мозайки и керамика, синтез на средновековното българско изкуство, както е описано в сборниците от Шуменския университет. Тя е материален аналог на литературния разцвет: докато книжовниците създават духовна красота чрез слова и азбука, архитектите и занаятчиите изграждат физическа красота в храма – двете страни на една цялостна цивилизация, където духът и материята се сливат в прослава на новата вяра и държава. Тази архитектурна програма превръща Преслав в „град на камъка и светлината“, който според Димитър Овчаров е проектиран да бъде вечен паметник на християнската мощ.

                                                                 

Интересни факти

• Черноризец Храбър в „За буквите“ иронично отбелязва, че ромеите не знаят кой точно им е създал азбуката, докато българите знаят името на своя просветител – Константин-Кирил Философ – аргумент, който поставя славянското писмо в по-висок християнски порядък.
• Цар Симеон е наречен „цар-книжовник“ заради личния си принос в съставянето и редактирането на сборници, превръщайки се в първия християнски просветен монарх в средновековната история на Европа.
• Преславската керамика е толкова изтънчена, че я сравняват с „пергамент от глина“ – уникална за епохата технология, която доказва наличието на специализирани царски ателиета с изключителни художествени стандарти.
• Няма оцелели оригинални ръкописи на пергамент от самия Преслав, поради опожаряването на столицата от ромеите през 971 г. от император Йоан Цимисхий, но преписи от Киевска Рус (като Остромирово евангелие) и Симеоновия (Светославов) сборник запазват текстовете за поколенията.

Заключение

Преславската книжовна школа, от генезиса си през 885–886 г. до разцвета при цар Симеон Велики, полага основите на старобългарската християнска цивилизация чрез кодификация на езика, оригинални творби и културен суверенитет. Тя утвърждава България като трети културен център на Европа, разпространявайки българското слово и книжнина далеч отвъд държавните предели. Кирилицата, която днес използват над 300 милиона души, е живият паметник на преславските книжовници – те не са написали само книги, те са изградили фундамента на бъдещето на източноправославната цивилизация (Slavia Orthodoxa). По този начин делото на Преслав се превръща в най-значимия български принос към световната културна съкровищница.

Ако статията ви заинтересува, споделете я с приятели или коментирайте кой аспект от Преславската цивилизация ви е най-впечатлил – очаквам вашите мисли!

Библиография

• Гюзелев, Васил. „Княз Борис I. България през втората половина на IX век“. София, 1985. (Основен труд за държавническата идеология на епохата).
• Минчева, Ангелина. „Старобългарският език в светлината на балканския езиков контекст“. София, 1987. (Изследвания върху езиковия суверенитет на Преслав).
• Иванова, Климентина. „Bibliotheca Hagiographica Balcano-Slavica“. София, 2008. (За жанровото разнообразие и оригиналните текстове).
• Сборници „Преславска книжовна школа“. Томове 1–24 (до 2024 г.). Издавани от Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ – Научен център „Преславска книжовна школа“. (Най-актуалната научна платформа).
• Археологически музей „Велики Преслав“ – Официален каталог на експозицията: Изследвания за преславската рисувана керамика и Кръглата църква.

• Национален археологически институт с музей (НАИМ-БАН) – Публикации и архиви: Данни за държавните печати и епиграфиката на Златния век.

---

От:  Rada Evtimova