Енеолитни селищни могили в Горна Тракия | Rada Evtimova

  (Eneolithic tell settlements in Upper Thrace)

Енеолитният ландшафт на Горнотракийската низина: Пространствен модел на селищните могили

 През 1976 г. започват системни разкопки на селищната могила Юнаците (Плоската могила), където екипът на Националния археологически институт с музей (НАИМ-БАН) и Регионален исторически музей – Пазарджик разкрива дебел културен пласт от енеолитния период с поне шест строителни хоризонта от късния енеолит (култура Караново VI). Това представлява категорично доказателство за продължително, стационарно обитаване през V хилядолетие пр. Хр. и успешна социално-икономическа адаптация към ресурсите на плодородната тракийска равнина и към динамиката на локалната природна среда. Обектът е ключов елемент в териториалната структура на региона и е определян от изследователи като Явор Бояджиев като протоградски център с ранна фортификация и висока степен на вътрешна организация.

Съдържание на темата

• Въведение в енеолитния ландшафт на Горнотракийската низина 
• Характеристики на селищните могили през енеолита
• Пространствено разпределение и териториален модел на селищата
• Геоморфологични и хидрографски фактори за избора на местоположение
• Съвременни методи за изследване на пространствения модел (ГИС технологии и теренни обхождания).
• Интересни факти
• Заключение
• Библиография 

                            

Енеолитни селищни могили в Горна Тракия
 (Eneolithic tell settlements in Upper Thrace)

Въведение в енеолитния ландшафт на Горнотракийската низина

Горнотракийската низина – обширната равнинна област между Стара планина, Родопите, Сакар и Странджа – през енеолита (халколита, ок. 4900–4100 г. пр. Хр.) представлява един от най-интензивно обитаваните региони на Балканския полуостров. Тук се развива културният комплекс Караново VI – Гумелница – Коджадермен, отличаващ се с напреднала медна металургия, висококачествена керамика, сложна социална структура и ясно изразена йерархизация на селищната мрежа. Това е период на най-висок разцвет на праисторическата цивилизация в българските земи и на формиране на устойчиви регионални центрове. В научната литература е прието, че този културен комплекс е част от по-широкия Югоизточноевропейски енеолитен културен ареал.

Основната форма на постоянно селище е селищната могила (tell), образувана чрез последователно натрупване на строителни хоризонти на едно и също място в продължение на столетия – процес, известен като вертикална стратиграфия. Тази устойчивост се дължи на стабилната аграрна икономика, дългосрочната привързаност към обработваемите земи и стратегическото значение на речните тераси. Изследването на пространствения модел на тези селищни могили е предмет на настоящата статия, която се основава на теренните проучвания на НАИМ-БАН и данните от Регионален археологически музей – Пловдив. Селищните могили в региона са ключов индикатор за дълготрайността на заселването и за взаимодействието между човешките общности и природната среда.

Основни културни групи

В Горнотракийската низина преобладава комплексът Караново VI, който представлява южния ареал на големия културен блок Гумелница – Коджадермен – Караново VI (ГКК). Това е една от най-добре проучените енеолитни културни системи в Югоизточна Европа. Тези култури споделят сходни модели на селищно устройство: компактно и планирано застрояване с правоъгълни къщи от дървено-плетена конструкция, покрити с масивна глинена обмазка. Жилищата често са преизграждани след пожари или при планово обновяване, като всеки нов строителен хоризонт се наслоява върху предходния и допринася за постепенното издигане на селищния конус. Това явление, подробно изследвано от проф. Красимир Лещаков (2007) и проф. Васил Николов (2002), стои в основата на формирането на характерната морфология на селищните могили в Горнотракийската низина. Този процес на вертикално натрупване е ключов за разбирането на социалната устойчивост и пространствената организация на енеолитните общности.

Характеристики на селищните могили през енеолита

Типичната енеолитна селищна могила в Горнотракийската низина има диаметър между 80 и 150 м и височина 6–12 м над околния терен. Натрупването на културен пласт достига средно 8–10 м за енеолитния период, което предполага бавно, но устойчиво нарастване от приблизително 1–1.2 см годишно в резултат на продължително и непрекъснато обитаване (Николов 1997). Това натрупване включва строителни отпадъци, разрушени подови нива, обмазка, пепел и битови материали. Процесът е следствие от цикличното разрушаване, изравняване и преизграждане на глинените конструкции, което постепенно повишава нивото на терена и оформя характерния конусовиден профил на могилата.

Основните специфики включват:

• Многослойност – обикновено 6–12 строителни хоризонта, като в някои по-големи могили са регистрирани и повече от 12.
• Плътна застроеност – къщи, разположени на 1–2 м една от друга, често в успоредни редици, като тази плътност свидетелства за добре организирана вътрешна структура и ограничено свободно пространство.
• Чести пожари – основен фактор за преизграждане на хоризонтите; изпечената глина осигурява отлично запазване на подовите нива, а пожарите могат да бъдат както случайни, така и контролирани практики преди ново строителство.
• Богат инвентар – високотехнологична керамика, антропоморфна пластика, медни предмети и разнообразни оръдия от кремък, кост и рог, съхранявани във фондовете на РАМ Пловдив и РИМ Стара Загора; инвентарът е ключов индикатор за социалната структура, технологичния напредък и културните практики на енеолитните общности.

Пространствено разпределение и териториален модел на селищата

Пространственият модел на енеолитните селищни могили в Горнотракийската низина се отличава с висока плътност в плодородните алувиални равнини. Селищата са разположени на средно 2–5 км едно от друго, което според д-р Явор Бояджиев (2004) съответства на капацитета на обработваемата земя и на необходимостта от ефективно управление на ресурсите. Те следват поречията на Марица, Тунджа, Сазлийка и техните притоци (Тодорова 1995; Бояджиев 2004). Това разпределение е типично за аграрни общества, зависещи от водни ресурси и плодородни почви.

Основни модели на разпределение включват:

• Линеен модел – селища, разположени по речни долини, улесняващи комуникацията, обмена и транспорта на ресурси и осигуряващи постоянен достъп до вода.
• Клъстерен модел – групи от 3–5 или повече могили, формиращи микрорегиони. Районът на Стара Загора е ярък пример, със своята концентрация от над 130 праисторически обекта, значителна част от които са енеолитни; новите теренни проучвания продължават да увеличават този брой.
• Йерархичен модел – наличие на доминиращи центрове като Караново и Юнаците, около които се групират по-малки периферни селища; тази йерархия е индикатор за социална стратификация и регионална организация.

Този пространствен модел отразява интензивно земеделие, зависимост от постоянни водни източници и стремеж към защита от сезонни наводнения чрез избор на естествено или леко издигнати места (Лещаков 2016). Селищната мрежа превръща региона в един от най-стабилните културни ареали на Балканите, като демонстрира дълготрайни икономически и социални структури, характерни за развити енеолитни общества.

Геоморфологични и хидрографски фактори за избора на местоположение

Изборът на местоположение за изграждане на енеолитните селища в Горнотракийската низина не е случаен, а е строго детерминиран от природната среда. Той се определя от няколко ключови елемента:

• Близост до високопродуктивни почвени ресурси – предимно смолници и алувиално-ливадни почви, подходящи за ранно аграрно земеделие, което е основата на енеолитната икономика.
• Достъп до постоянни водни източници – непосредствена близост до главните речни артерии и техните притоци, осигуряващи питейна вода, транспортни възможности и условия за напояване, макар и индиректно засвидетелствани.
• Геоморфологична защита – предпочитание към леко издигнати първи надзаливни речни тераси, които предпазват селищата от сезонни разливи, заблатяване и осигуряват по-добра дренируемост на почвата.
• Стратегическа локация – контрол над естествените комуникационни пътища и близост до критични ресурси, като медните находища в рудник „Ай Бунар“ (Старозагорско), един от най-значимите праисторически центрове за добив на мед в Югоизточна Европа, както и находищата на висококачествен кремък.

Тези фактори формират устойчива селищна система, подробно картографирана в проучванията на НАИМ-БАН и представена в експозициите на РИМ Стара Загора, като ясно се открояват концентрации около речните тераси и ресурсните зони.

Съвременни методи за изследване на пространствения модел (ГИС технологии и теренни обхождания)

Днес приложението на Географските информационни системи (GIS), LiDAR сканирането, аерофотоснимките и сателитните данни позволява прецизно картографиране на стотици обекти в техния автентичен ландшафтен контекст. В Горнотракийската низина са регистрирани значителен брой енеолитни селищни могили, които формират гръбнака на праисторическата селищна система и дават възможност за реконструкция на пространствената динамика на региона.

Ключови примери включват:

• Юнаците (височина ок. 12 м, диаметър ок. 110 м, енеолитни нива с поне 6 хоризонта от култура Караново VI);
• Караново (еталонен обект за стратиграфията на Тракия и основна референтна точка за хронологията на енеолита);
• Берекетска могила и Стара Загора – Окръжна болница (ключови за клъстерния модел в Старозагорско и за проследяване на локалните взаимодействия между селищата);
• Мъдрец (Гюдюрме) и Гълъбово (важни центрове в източната част на низината с добре запазени стратиграфски последователности).

Тези обекти са системно проучвани от Националния археологически институт с музей (НАИМ-БАН) и регионалните археологически музеи в Пазарджик и Стара Загора. Резултатите от тези изследвания, синтезирани в трудовете на Явор Бояджиев (2004) и Васил Николов (1998), доказват съществуването на сложна и устойчива териториална организация през каменно-медната епоха и очертават ясно структурирана мрежа от центрове и периферни селища.

Интересни факти

• Селищната могила Юнаците достига височина от 12 м и диаметър 110 м. Нейните енеолитни нива съдържат поне шест строителни хоризонта, проучвани чрез дългогодишно международно сътрудничество между НАИМ-БАН и Balkan Heritage Foundation и представляват един от най-добре документираните стратиграфски комплекси в региона.
• Феноменът на опожарените хоризонти е характерен за много селищни могили. Следите от мащабни пожари се интерпретират или като резултат от външна агресия в края на каменно-медната епоха, или като специфични ритуални практики за „умъртвяване“ на дома преди ново строителство – хипотеза, подкрепена от силно изпечените подови нива.
• Демографският пик в Старозагорско е впечатляващ: районът е сред най-интензивно населените в праисторическа Европа. Над 130 регистрирани обекта, проучвани от РИМ Стара Загора, доказват уникалната концентрация на живот през енеолита и очертават ясно изразен микрорегионален център.
• Прекъснатото обитаване (хиатус) се наблюдава в някои могили, където след период на изоставяне селището е основавано наново върху по-старите руини – индикатор за периодични промени в околната среда или социалната организация.
• Инженерните иновации на енеолитните строители включват полагането на масивни глинени платформи за нивелация преди изграждането на нов хоризонт. Това представлява ранен аналог на съвременните фундаментни техники, осигуряващ стабилност на постройките и равномерно разпределение на натоварването върху по-старите слоеве.

Заключение

Енеолитният ландшафт на Горнотракийската низина, доминиран от гъсто разположени селищни могили, свидетелства за общество с високо развито земеделие, металургия и сложна социална организация. Пространственият модел – линеен по речните долини и клъстерен в плодородните котловини – демонстрира рационална адаптация към околната среда и икономическите нужди и разкрива устойчиви стратегии за управление на ресурсите.

Проучванията на НАИМ-БАН и регионалните музеи категорично показват, че през V хилядолетие пр. Хр. в този регион е съществувала една от най-стабилните и комплексни селищни системи в Европа. Тези резултати отварят академична дискусия за дългосрочната устойчивост на пред-индустриалните земеделски общества и тяхната висока степен на организация, което е предмет на бъдещи интердисциплинарни изследвания и допринася за по-широкото разбиране на социалната еволюция в праисторическа Европа.

Използвани източници и институционална база

I. Институционална база и архивни фондове

• НАИМ-БАН (Национален археологически институт с музей) – база данни „Археологическа карта на България“ (АКБ): основен източник за официална регистрация, научен статут и актуална степен на проученост на селищните могили.
• НИНКН (Национален институт за недвижимо културно наследство) – Национален публичен регистър: за справки относно законовия статут, границите на охранителните зони и категорията на обектите по Закона за културното наследство.
• РИМ – Пазарджик – Научен архив: предоставя достъп до първична документация от проучванията на селищна могила Юнаците и свързаните стратиграфски материали.
• РИМ – Стара Загора – Специализирана документация за праисторическите обекти и рудници в Горнотракийската низина, включително материали от Ай Бунар и Берекетска могила.

II. Специализирани дигитални ресурси

• Academia.edu  – Дигитален архив на водещи изследователи (В. Николов, Я. Бояджиев, К. Лещаков), предоставящ съвременни пространствени модели, ГИС анализи и достъп до труднодостъпни публикации и теренни отчети.
• Дигитална библиотека на НАИМ-БАН – за достъп до научните поредици „Разкопки и проучвания“ и други ключови издания, свързани с праисторическите изследвания в България.

Библиография

• Бояджиев, Я. / Boyadzhiev, Y. (2004). The Neolithic and Chalcolithic Periods in Northern Thrace. Sofia: Bulgarian Academy of Sciences.
• Краус, Р. и др. / Krauß, R. et al. (eds.) (2021). Chronological Modelling of the Chalcolithic Settlement Layers at Tell Yunatsite, Southern Bulgaria. – In: Documenta Praehistorica, Vol. 48.
• Лещаков, К. / Leshtakov, K. (2007). Preliminary Report on the Salvage Archaeological Excavations in the Maritsa Valley. – In: Anatolica, 33: 1–20.
• Лещаков, К. / Leshtakov, K. (2016). Caesurae in the Bronze Age Chronology of Eastern Bulgaria. – In: HAL Archives (open-access repository).
• Николов, В. / Nikolov, V. (1997). Two Dwellings and Their Pottery Assemblages from the Karanovo III Layer in Tell Karanovo. – In: Archaeology in Bulgaria, 1: 15–22.
• Николов, В. / Nikolov, V. (1998). The Neolithic Period in Thrace. Sofia: Bulgarian Academy of Sciences.
• Тодорова, Х. / Todorova, H. (1981). The Eneolithic Period in Bulgaria in the Fifth Millennium B.C. Sofia: Bulgarian Academy of Sciences.
• Тодорова, Х., Вайсов, И. / Todorova, H., Vaisov, I. (1993). The Neolithic Period in Bulgaria. Sofia: Nauka i Izkustvo.

Ако статията Ви е била полезна, споделете я с приятели или коментирайте с допълнителни данни за конкретни обекти в Горнотракийската низина – с радост ще обсъдя Вашия принос и ще го интегрирам в бъдещи научни и научнопопулярни материали! Благодаря Ви за интереса и подкрепата към изследванията на праисторическата Тракия.

---

От:  Rada Evtimova