Бонония | Rada Evtimova

(Bononia)

Проучвания на античната крепост Бонония през 2025 г.: Архитектура на западната порта и отбранителните кули

През 2025 г. проучванията на Бонония продължават за десета поредна година под ръководството на доц. д-р Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ-БАН), в партньорство с Регионален исторически музей – Видин. Сезонът се провежда от август до декември и завършва в началото на декември, когато е открита една от най-значимите находки за годината. Работата е съсредоточена в северозападния сектор – западната куртинна стена, портата и прилежащите отбранителни кули. Прилагат се интердисциплинарни методи, включително детайлен стратиграфски анализ и геофизични изследвания за установяване на структури Intra Muros. Тези подходи подпомагат разчитането на дълбоките културни пластове, достигащи над 4–6 метра.

                               

Съдържание на темата

• Исторически контекст
• Археологически проучвания през 2025 г.
• Архитектура на западната порта
• Отбранителните кули
• Находки и значение
• Интересни факти
• Заключение

Бонония (Bononia)

Исторически контекст

Античната крепост Бонония се намира в северозападната част на днешния град Видин (квартал „Калето“), с координати 43°59'35.902"N, 22°52'32.726"E. Тя е ключов елемент от римската отбранителна система по Дунавския лимес в провинция Moesia Superior (по-късно Dacia Ripensis). Бонония функционира като римски кастел и укрепен град, развиващ се особено активно през Късната античност (IV–VI в. сл. Хр.). Укрепленията са изградени по модела на императорските градове от епохата на Тетрархията (края на III – началото на IV в.). Обектът е включен в номинацията за ЮНЕСКО „Граници на Римската империя – Дунавски лимес (България)“. Бонония е сред най-значимите укрепени центрове по Долния Дунав през този период.

Археологически проучвания през 2025 г.

През 2025 г. проучванията на Бонония продължават за десета поредна година под ръководството на доц. д-р Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ-БАН), в партньорство с Регионален исторически музей – Видин. Сезонът се провежда от август до декември и завършва в началото на декември, когато е открита една от най-значимите находки за годината. Работата е съсредоточена в северозападния сектор – западната куртинна стена, портата и прилежащите отбранителни кули. Прилагат се интердисциплинарни методи, включително детайлен стратиграфски анализ и геофизични изследвания за установяване на структури Intra Muros. Тези подходи подпомагат разчитането на дълбоките културни пластове, достигащи над 4–6 метра.

Финансиране и организация 

Проучванията са финансирани от Министерството на културата и Община Видин, както е посочено в официалните съобщения за археологическия сезон, в рамките на целевите субсидии за теренни археологически проучвания и консервация. Информацията се основава на годишните отчети „Археологически открития и разкопки“ (АОР) и бюлетините на Регионален исторически музей – Видин. Дейностите се извършват съгласно Закона за културното наследство, с разрешение на Министерството на културата, издадено по решение на Съвета за теренни проучвания. 

Архитектура на западната порта

Западната порта е основният вход към антична Бонония и се датира предимно към IV–VI в. сл. Хр. Тя е вградена в масивен куртинен зид с дебелина около 4 м, изграден в техника opus mixtum с редуване на каменни пояси и тухлени редове (quadripartitus). Фундаментите и плановата схема на портата са напълно разкрити през 2020 г., а през 2025 г. са уточнени допълнителни детайли, включително трасето на decumanus maximus, преминаващ през укрепената зона. Проходът е с широчина над 5 м, което позволява преминаването на транспортни средства и военни части. Тази конструктивна широчина е типична за късноантичните укрепени градове и подсказва значителна функционална натовареност на входа.

                           

Отбранителните кули

Отбранителните кули на Бонония са масивни многоъгълни конструкции, типични за късноантичните укрепителни системи по Долния Дунав. Археологическите данни показват значителни размери на отделни кули, което подчертава стратегическото значение на крепостта. През 2025 г. изследванията са насочени към зоните около Кула №8 и Кула №10. Дебелината на куртините и фланкиращите зидове, достигаща около 4 м, свидетелства за монументалния характер на отбранителната система през IV в., сравнима с големите имперски центрове в Тракия и Илирик.

Находки и значение

През сезона са открити разнообразни находки, сред които лустросана и битова керамика, както и монети от различни епохи, осигуряващи прецизна хронологична информация за обекта. Сред най-значимите открития е златният пръстен от II–III в. сл. Хр., идентифициран като пръстен на брачна вярност и тежащ 23,63 г. Всички артефакти се съхраняват във фондовете на Регионален исторически музей – Видин. Откритията подчертават ролята на Бонония като първокласен център по Долнодунавския лимес и подкрепят критериите за автентичност в рамките на серийния обект на световното наследство на ЮНЕСКО.

Интересни факти

• Златният пръстен от 2025 г. е открит на дълбочина близо 6 м в археологически пласт от II–III в. сл. Хр. и принадлежи към типа Dextrarum Iunctio, символизиращ съединените десници на съпрузи. Артефактът е изработен в техниката на античната торевтика и тежи 23,63 г.
• Бонония притежава непрекъснати културни пластове от I до XXI в. сл. Хр., което я превръща в еталонен обект за вертикална и хоризонтална стратиграфия в Дунавския регион.
• Крепостта е сред най-значимите римски укрепени центрове по Долния Дунав, с куртини с дебелина около 4 м. Формата и точните размери на отбранителните кули варират и не са напълно публикувани, поради което данни за диаметър 25–30 м или декагонална форма не са потвърдени.  
• Проучванията през 2025 г. представляват десети пореден сезон, реализиран като дългосрочен научноизследователски проект на НАИМ–БАН с подкрепата на Община Видин и Министерството на културата.

Заключение

Проучванията през 2025 г. допринасят за уточняване на архитектурата на западната порта и отбранителните кули в Бонония, с фокус върху фортификационните съоръжения от периода на Късната античност и ценни находки като златния пръстен от II–III в. сл. Хр. Тези резултати подчертават стратегическото значение на крепостта в римската отбранителна система по поречието на Истър (Дунав). Бъдещите сезони ще продължат да разкриват детайли от историята на обекта и неговата роля в административната структура на провинция Dacia Ripensis през Късната античност.

Ако статията ви е интересна, споделете я или коментирайте – вашите мнения помагат за популяризиране на археологическото наследство и подкрепят участието на обекта в серийния проект за Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

Библиография

• Димитров, З. и колектив. Археологически открития и разкопки (АОР). София: НАИМ–БАН. ISSN: 1313-0889
• Dimitrov, Z. Bononia: Recent Results from the Excavations of the Roman Fortress. В: списание Археология. ISSN: 0324-1203
• Национална информационна система Археологическа карта на България (АКБ). София: НАИМ–БАН
• Frontiers of the Roman Empire – The Danube Limes (Bulgaria). UNESCO World Heritage Centre (Tentative Lists)
• Официален портал на Регионален исторически музей – Видин (РИМ–Видин)

---

От:  Rada Evtimova