Воденски надпис | Rada Evtimova

(Voden Inscription)

Надписът на цар Самуил от Воден: проблеми на автентичността и историографска рецепция 

(The Inscription of Tsar Samuel from Voden: Problems of Authenticity and Historiographical Reception)

Текстологичен анализ, проверка на произхода и сравнение на научните позиции за спорен епиграфски паметник

Резюме

Статията разглежда статута на плочата с надпис на цар Самуил от Воден, известна от публикации от 1997 г. насам. Целта е да се систематизират аргументите за и против нейната автентичност и да се определи категорията, в която паметникът може да бъде поставен при наличните публикувани данни. Приложени са текстологичен анализ на преводния текст, съпоставка с формулите на два автентични надписа от епохата (Германския и Битолския), аритметична проверка на датиращата формула, проверка на произхода на находката и сравнителен анализ на четири научни позиции: на Б. Димитров (фалшификат от Възраждането), на Ив. Добрев (надпис от 988/989 г.), на К. Попконстантинов и А.-М. Тотоманова (текст от канцелария на търновските царе) и на А. Калоянов, чиято датировка се променя от 991 г. през 1330-те до 1203 г. Резултатите показват несъответствие между годината от сътворението на света и индикта, признато от Добрев, противоречиви разкази за откриването на плочата и различни данни за нейния размер, без публикуван лабораторен анализ. Плочата получава категорията „паметник със спорен и непроверен статут“. Приносът на статията е в систематизирането на критериите за верификация и на разликите между позициите.

Ключови думи: цар Самуил; Воденски надпис; епиграфска верификация; старобългарска епиграфика; историография; индикт; автентичност

Съдържание

• 1. Увод
• 2. История на проучванията
• 3. Методология
• 4. Основни резултати
• 5. Анализ и интерпретация
• 6. Сравнителен анализ
• 7. Специфики и научен контекст
• 8. Интегративен научен дискурс
• 9. Заключение
• 10. Използвани източници и институционална база

Воденски надпис (Voden Inscription)

Увод

Географско положение и административен статус

Воден е средновековното име на днешния град Едеса в Северна Гърция (Павлов 2014: 103; Добрев 2007: 9). В края на X и началото на XI в. градът се намира в зона на българо-византийско противоборство. Павлов отбелязва, че към 978 г. не е сигурно дали Воден е в български ръце (Павлов 2014: 103–104). Същият автор описва обсада на града от Василий II в края на 1001 г., при която воеводата Драгшан отказва да се предаде (Павлов 2014: 140), и ново превземане на 9 април 1015 г. (Павлов 2014: 178).

Културно-исторически контекст

Към държавата на Самуил се отнасят два надписа с известни обстоятелства на откриване. Германският надпис е надгробна плоча, открита в края на XIX в. при с. Герман, Преспанско. Тя съдържа имената на Никола, на съпругата му и на сина му Давид; Самуил е наредил изработването ѝ през 6501 г. от сътворението на света, индикт 6 (Павлов 2014: 77–78). Битолският надпис е открит през 1956 г. при разчистването на руините на Чауш джамия в Битоля, където плочата от бял мрамор е била използвана вторично. Според реконструирания текст Иван Владислав е внук на Никола и Рипсимия и син на Аарон, брата на Самуил (ALD; Павлов 2014: 190).

Предмет и преглед на предишни изследвания

Предмет на статията е мраморна плоча с деветредов старобългарски надпис, в който Самуил се титулува „цар на българите и ромеите“ (Добрев 2007: 9–10). Плочата се различава от т.нар. Самуилов надпис от с. Самуилово (при Добрев — от с. Скрът), който е друг предмет и се разглежда в раздел 6 като сравнителен случай (Митрев б.г.: 98). Научните позиции по воденската плоча са четири:

• Б. Димитров, директор на Националния исторически музей, обявява през 1997 г. плочата за фалшификат от Възраждането, а според Добрев експертизата е извършена по две снимки и превода на текста (Добрев 2007: 9, бел. 1; 11; Калоянов 2021: 289).
• Ив. Добрев (2007) приема надписа за автентичен текст от 988/989 г. (Добрев 2007: 9–11; 438–439).
• К. Попконстантинов и А.-М. Тотоманова (2014) отхвърлят включването му в епиграфското наследство от епохата на Самуил и го отнасят към канцелария на българските царе след 1185 г. (по Калоянов 2021: 290).
• А. Калоянов предлага последователно: първоначален текст от 991 г. с по-късни преписи и закрепване в камък през 1330-те (2004); произход от времето на Михаил Шишман, 1323–1330 (2006); съчиняване във втората половина на 1203 г. (2021) (Калоянов 2004; Калоянов 2021: 289, 291).

Павлов включва в библиографията си съчиненията на Калоянов и Добрев; в прегледания текст на монографията му не е открито отделно обсъждане на воденската плоча.

Изследователски въпрос

Статията поставя два въпроса. Първият е какви критерии за верификация могат да бъдат приложени към воденската плоча при наличните публикувани данни. Вторият е към коя категория паметници тя може да бъде отнесена въз основа на тези критерии.

История на проучванията

Хронология

• 1990–1991 г. — откриване на плочата в Едеса; разказите за находката се разминават (Калоянов 2021: 291–292).
• 2 октомври 1997 г. — статия на Б. Димитров във вестник „Континент“ (Добрев 2007: 9, бел. 1).
• 1997 г. — излиза монографията на Т. Моллов „Мит – епос – история“; фрагмент от нея е представен като доклад във Велико Търново през 1994 г. (Калоянов 2004; Калоянов 2021: 291).
• Пролетта на 2004 г. — медийният случай с плочата от Самуилово (Скрът) и експертна комисия с участие на В. Гюзелев, Ст. Станилов и К. Попконстантинов (Калоянов 2021: 289; Митрев б.г.: 91).
• 4 юни 2004 г. — статия на Калоянов в електронното списание LiterNet; Добрев научава за статията на Димитров през пролетта на 2004 г. (Калоянов 2004; Калоянов 2021: 290, по Добрев 2007: 43).
• 2006 г. — статията на Калоянов е публикувана в сп. „Епохи“, кн. 3–4 (по Калоянов 2021: 291).
• 2007 г. — монографията на Добрев „Два Царсамуилови надписа“.
• 2008 г. — студия на Н. Муцопулос за откривателя и мястото на находката (по Калоянов 2021: 291–292).
• 2014 г. — монографията на Попконстантинов и Тотоманова „Епохата на българския цар Самуил. Език и писменост“.
• 12–14 ноември 2021 г. — симпозиум „Търновска книжовна школа“, на който Калоянов излага новата си датировка (Калоянов 2021: 289).

Кампании и ръководители

В използваните източници не се съобщават археологически кампании на находището. Плочата е известна от случайно намиране извън документиран археологически контекст (Калоянов 2021: 291–292).

Институции

Експертизата от 1997 г. е извършена в Националния исторически музей (Добрев 2007: 11), който според Калоянов не откупува плочата (Калоянов 2004). Монографията на Попконстантинов и Тотоманова е издадена от Академичното издателство „Проф. Марин Дринов“ при БАН. Монографията на Моллов е издадена от Университетското издателство на Великотърновския университет (по Калоянов 2021), а Калоянов работи в същия университет. Централната лаборатория по минералогия и кристалография към БАН е изготвила петрографски анализ на плочата от Самуилово (Митрев б.г.: 96–97, бел. 7).

Методология

Изворова база

Текстът на надписа се ползва по транскрипцията и превода на Добрев (2007: 9–11). Аргументите на останалите автори се привеждат по Калоянов (2004; 2021), по Добрев (2007) и, където е посочено, по вторични цитати. Контролни паметници са Германският надпис (Павлов 2014: 77–78) и Битолският надпис (ALD; Павлов 2014: 190). Плочата не е била достъпна за пряко изследване.

Методи

• Текстологичен анализ на преводния текст: съдържание, формули, титулатура, датираща формула.
• Съпоставителен анализ на формулите с контролните надписи.
• Аритметична проверка на датиращата формула (година от сътворението на света и индикт).
• Проверка на произхода (provenance, историята на притежаването и находката) по разказите за откриването.
• Сравнителен историографски анализ на четирите позиции.
• Критерии за епиграфска верификация по К. Попконстантинов: палеографски особености, археологически контекст и съответствие с писмените извори (Попконстантинов б.г.: 75).

Стратиграфия на текста (хипотези на Калоянов)

Калоянов предлага две различни схеми на пластовете в текста. В първата (2004) има първоначален надпис от 991 г. на глаголица, препис на кирилица най-късно до 1230 г. и закрепване в камък през 1330-те (Калоянов 2004). Във втората (2021) текстът е съчинен в канцеларията на Калоян през 1203 г. и изсечен върху преносима мраморна плоча на адриатическото крайбрежие или в Босна (Калоянов 2021: 289; 307–308). И двете схеми са хипотези и в статията се третират като такива.

Лингвистичен микроанализ

Калоянов тълкува формата „кавган“ като заета от Историята на Скилица (Калоянов 2021: 312) и свързва „римляни“ във воденския текст с „власи“ в титулатурата на Калоян (Калоянов 2021: 294). Във възпроизведения на ALD текст на Битолския надпис името на Самуил е написано „Само-ил“ (ALD). Написанието „Самоил“ се среща следователно в автентичен надпис от епохата.

Лабораторни и технически методи

В използваните източници не са съобщени резултати от лабораторен анализ на воденската плоча. Петрографски анализ се цитира само за плочата от Самуилово (Митрев б.г.: 96–97, бел. 7). Прилагането на XRD и SEM-EDS, петрографско определяне на камъка, микроскопско изследване на следите от инструменти и фотограметрия SfM върху воденската плоча е условие за окончателна верификация и не може да се изпълни в настоящата статия.

Валидация на данните

Твърденията за плочата се опират на Добрев (2007) и на Калоянов (2004; 2021). Данните от трудовете, които не са консултирани пряко, са означени с „по“ и страница на посредника.

Основни резултати

Съдържание на надписа по превода на Добрев

• Самуил се представя като верен в Христа цар на българите и ромеите и издигнат от Бога самодържец на всички страни от Долна Рашка до Македония, Тесалия и Елада (Добрев 2007: 10).
• Родословие: внук на стария Шишман, кавган над Търново (Добрев 2007: 10).
• Строителен текст: „дом“, започнат при Йеремия от Мелник и завършен в четиринадесетата година от царуването с помощта на черноризеца Гавраил, пастир на Мъглен (Добрев 2007: 10–11).
• Мотив: строежът е насочен срещу греховете и за спасението на българите от проклетия Сатанаил, идващ от Цариград (Добрев 2007: 10).
• Датираща формула: година 6497 от сътворението на света (988/989 г.), пети индикт (Добрев 2007: 10–11).

Физически параметри

Плочата е мраморна. Според Добрев размерите са 65 × 96 см, височината на буквите е 3,2 см (Добрев 2007: 9). Според Калоянов широчината е 0,65 м, височината 0,56 м, дебелината 0,04–0,07 м, а теглото 42 кг (Калоянов 2021: 292). Разликата във втория размер (96 и 56 см) не е обяснена в използваните източници. Химичният състав на плочата не е съобщен.

Обстоятелства на откриването

• Версия на Димитров: плочата е намерена случайно от строителен работник при поправка на една от воденските църкви и е откупена от гражданин на Гърция (Добрев 2007: 9).
• Версия по Муцопулос (2008), предадена от Калоянов по Попконстантинов и Тотоманова (2014: 46): албански бежанец, А. Сахети, работи като градинар в резиденцията на митрополията в Едеса край храма „Успение Богородично“. Купувачът Н. Стоидис съобщава, че Сахети твърдял, че е намерил надписа в храма през 1991 г., а по-късно го определил като случайна находка отвън. В жалба до съда от 2001 г. Стоидис пише, че плочата е била захвърлена в имот в дола под митрополитския храм по време на реставрация. Плочата е пътувала от Едеса през Тирана и Корча обратно в Едеса (Калоянов 2021: 291–292).
• Тълкуване на Калоянов: съвпаденията със сведението на В. Григорович за камък със славянски надпис под Воден, посетен през 1845 г., изключват възрожденски произход (Калоянов 2021: 291–292). Добрев приема за почти сигурно, че камъкът на Григорович е друг предмет (Добрев 2007: 33, по Калоянов 2021: 291).

Резултат от хронологичната проверка

За проверката е използвано правилото, че номерът на индикта е равен на остатъка от деленето на годината от сътворението на света на 15 (при остатък 0 индиктът е 15). Правилото отговаря на византийското броене от 1 септември и е същото, което ползва Добрев (2007: 266). То се контролира с Германския надпис: 6501 : 15 дава остатък 6, т.е. индикт 6, както в Павлов (2014: 77–78).

• Година 6497 дава остатък 2, т.е. индикт 2, а не индикт 5. Тя съответства на периода от 1 септември 988 г. до 31 август 989 г. Добрев признава несъответствието и приема, че индиктът е пресметнат неточно, като привежда други надписи с неточни индикти (Добрев 2007: 266–267).
• Добрев смята, че хронограмата е исторически точна: четиринадесетата царска година на Самуил завършва на 31 август 989 г., ако царуването се брои от 976 г. (Добрев 2007: 268–271).
• Поправката на последната цифра (6499), предложена от Калоянов през 2004 г., дава остатък 4, т.е. индикт 4. Индикт 5 отговаря на година 6500 (1 септември 991 г. – 31 август 992 г.).
• През 2021 г. Калоянов приема 6497 като година, избрана съзнателно от автора на надписа, защото Моллов датира в нея убийството на Арон в Разметаница (Калоянов 2021: 291–292). В страниците 289–315 обсъждане на индикта не е открито.

Изчислението е на автора на статията и подлежи на проверка от специалист по хронология; при друго броене на индикта изводът изисква преразглеждане.

Анализ и интерпретация

Позицията на Добрев

Добрев резюмира, че надписът е ранен пример за църковно-лигатурния епиграфски стил и потвърждава Воден като столица на България през 989 г., а Самуил като внук на кавгана Шишман, чието местопребиваване е Търново (Добрев 2007: резюме на английски). В заключението си той изброява девет извода: Воден е една от столиците на Самуил; Самуил е самодържавен владетел през 988/989 г.; родът Шишмановци е прабългарски; грамотата на Пинций е необосновано обявена за фалшификат (Добрев 2007: 438–439). За Добрев „Шишман“ е едновременно личен и родов прякор, съществувал през X в. (Добрев 2007: 271). Палеографският (с. 149–247) и езиковият (с. 248–265) анализ в книгата му не са разгледани в настоящата статия.

Промяната в позицията на Калоянов

Калоянов е предложил три различни датировки за един и същ текст: 991 г. (2004), 1323–1330 г. (2006) и 1203 г. (2021). Последната се опира на верига от допускания: годината 6497 е избрана по Моллов; „цар на българи и римляни“ съответства на самоназоването на Калоян „на българите и власите“ (Калоянов 2021: 294); „техните писания“ в писмата на Калоян са царски надписи (Калоянов 2021: 307); текстът е преработка на разказа от Гранографа за Арон (Калоянов 2021: 312–313); плочата е изсечена на адриатическото крайбрежие (Калоянов 2021: 308). Всяко звено е тълкуване на писмени извори; физическа датировка на плочата не е приведена.

Позицията на Попконстантинов и Тотоманова

Авторите отхвърлят включването на надписа в епиграфското наследство на Самуиловата епоха (по Калоянов 2021: 290, цитат от 2014: 66). Те посочват профила на автора на надписа: познания за историко-апокалиптичните сказания от X в., езикова и правописна подготовка, познаване на югозападните диалекти, добра информираност за териториалното разширяване на Самуиловите земи; според тях такъв човек е по-вероятно да работи във владетелска канцелария, отколкото да е каменорезец (по Калоянов 2021: 290, от 2014: 50–51).

Логически анализ на доводите

• Довод за времето на първото сведение: Калоянов (2021: 291) изключва съвременни фалшификатори, защото първите сведения са от 1990 г., а монографията на Моллов е от 1997 г. Доводът се опира на свидетелства на лица, свързани с продажбата на плочата, които са противоречиви в подробностите (Калоянов 2021: 291–292).
• Довод за родословието: името Шишман е посочено от Добрев като автентичен родов прякор от X в. (Добрев 2007: 271), а от Калоянов като вмъкване, възможно още в началото на XIII в. (Калоянов 2021: 293–294). Позициите зависят от достоверността на паралелния извор — грамотите на Пинций (вж. раздел 6).
• Довод за посоката на заемките: Добрев установява фразеологична успоредица с Битолския надпис (по Калоянов 2021: 307) и смислова успоредица с надписа на Иван Асен II от 1230 г. (по Калоянов 2021: 310). Калоянов приема същите успоредици, но обръща посоката: воденският текст „заема“ от Битолския и „дава“ на Търновския (Калоянов 2021: 289). Самото съвпадение на формули е съвместимо и с двете посоки.

Историческа правдоподобност

Според текста домът във Воден е завършен в четиринадесетата година от царуването на Самуил. В прегледаните пасажи на Павлов за Воден са документирани обсадите от 1001 и 1015 г. и несигурният български контрол към 978 г., без сведение за строителство на Самуил в града (Павлов 2014: 103–104, 140, 178). Липсата на сведение не опровергава надписа и не го потвърждава.

Сравнителен анализ

Автентични контролни паметници

• Германски надпис (992/993 г.): известно място на откриване, датираща формула със съгласуван индикт (Павлов 2014: 77–78).
• Битолски надпис (1015–1016 г.): открит през 1956 г. (Калоянов 2004 посочва 1957 г.), съхранява се в музея в Битоля; плоча от бял мрамор с размери 0,58 × 0,92 × 0,26 м, запазени 12 реда; научно издание на Й. Заимов от 1970 г. (ALD; Павлов 2014: 190).
• Воденска плоча: обстоятелствата на откриването са спорни, двата съобщени размера се различават, лабораторен анализ не е съобщен, датиращата формула съдържа несъответствие.

                                         

Спорната плоча от Самуилово (Скрът)

Плочата от Самуилово е друг предмет с размери 65 × 70 см и височина на буквите около 3 см (Митрев б.г.: 94). Добрев я публикува като плоча от с. Скрът в „Старобългаристика“ 28/3 (2004: 3–24) и в книгата си (2007: 443–500) (по Митрев б.г.: 96, бел. 6). Митрев съобщава, че Стамен Василев и неговият брат близнак Пламен са заявили, че са автори на текста, който са преписали от учебник, и че титулатурата на Самуил е получена чрез съкращаване на титулатурата на Иван Александър от илюстрация на Лондонското четвероевангелие (Митрев б.г.: 91, 95, 98). Според Митрев експертната комисия от 2004 г. е определила плочата като неавтентичен царски надпис, а К. Грънчаров, Ст. Смядовски и Ив. Добрев са я приели за средновековен паметник (Митрев б.г.: 98). Твърденията на Митрев почиват на лично свидетелство и на сравнение на текстове. Случаят показва, че при Самуилово има лица, заявили авторство, а при Воден такива заявления в използваните източници няма.

Паралелни спорни извори: грамотите на Пинций

Павлов съобщава, че грамотите на Пинций са фалшификати от средата на XIII в. и цитира съмнение в съществуването на цар Шишман през X в. (Павлов 2014: 72–73). Добрев смята, че грамотата е необосновано обявена за фалшификат (Добрев 2007: 439). Калоянов я определя като преработен през XIII в. документ, в който според И. Симеонов (по Попконстантинов и Тотоманова 2014: 65, бел. 53, цит. по Калоянов 2021: 293–294) името Шишман е внесено на мястото на „схизматици“. Шишман като доказателство за или против воденския надпис зависи от оценката на самия паралелен извор, която е спорна.

Международни аналози и антични автори

Международни аналози на спорни надписи не са разглеждани, защото изискват самостоятелно изворово обосноваване. Антични автори не са относими към предмета на изследването.

Специфики и научен контекст

При воденската плоча са спорни едновременно автентичността, датировката (988/989 г., 1203 г., 1323–1330 г. или XIX в.), мястото на изсичане (Воден или Адриатическото крайбрежие) и историята на находката. Настоящото местонахождение на плочата не е посочено в използваните източници. Ако надписът е автентичен, той според Добрев е най-старият български надпис с доказано византийско летоброене (Добрев 2007: 270) и е свидетелство за Воден като столица на Самуил (Добрев 2007: 438). Ако е от 1203 г., той според Калоянов е извор за идеологията на канцеларията на Калоян (Калоянов 2021: 310). Докато спорът не бъде решен с физически данни, плочата не бива да се ползва като извор за политическата история на епохата на Самуил.

Интегративен научен дискурс

Четирите позиции разполагат с еднакъв изворов материал — текст, снимки и разкази за находката — и достигат до датировки, отдалечени от девет века. Общо за позициите е, че нито една не се опира на публикуван физически анализ на плочата. Несъответствието между годината и индикта е признато от Добрев и допуска две обяснения: грешка в изчислението, обичайна според Добрев за средновековните надписи, или имитация. Разказите за откриването се разминават по време, място и обстоятелства. Ограничения на изследването: Попконстантинов и Тотоманова (2014), Муцопулос (2008), Димитров (1997), Калоянов (2006) и Моллов (1997) са ползвани само по цитати; от книгата на Добрев са прегледани резюмето, съдържанието и страници 9–11, 266–271 и 438–439; палеографските аргументи не са оценявани; плочата и нейните снимки не са били достъпни; хронологичната проверка е аритметична и зависи от приетото броене на индикта.

Заключение

Наличните публикувани данни не позволяват нито да се потвърди автентичността на воденската плоча, нито да се опровергае окончателно. Плочата заслужава категорията „паметник със спорен и непроверен статут“. Позициите на Добрев и Калоянов зависят от допускания за палеография, титулатура и родословие, а позицията на Димитров от експертиза по снимки. Верификацията изисква установяване на местонахождението на плочата и преглед на самия предмет, публикуване на експертизата на Националния исторически музей и на съдебните документи от 2001 г., обясняване на разликата между двата съобщени размера, независимо палеографско становище и петрографско и микроскопско изследване на повърхността и следите от инструменти. Отделно трябва да се провери аритметиката на датиращата формула от специалист по хронология.

Използвани източници и институционална база

I. Институционална база

• Българска академия на науките (БАН)
• Национален исторически музей
• Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“

II. Дигитални платформи

• Електронно списание LiterNet
• Дигитална библиотека ALD (Исторически материали)

III. Библиография

• Димитров, Б. Надпис за „Самуил, цар на българи и ромеи“, открит във Воден. — в. „Континент“, VI, бр. 230 (1672), 2.X.1997, с. 7. (цитирано по Добрев 2007: 9, бел. 1; не е консултирано пряко)
• Добрев, Ив. Два Царсамуилови надписа. Под научна редакция на М. Байрамова. Linz: Slavia Verlag, 2007 (Altbulgarische Studien, 6). (прегледани: резюме, с. 6–7, 9–11, 266–271, 438–439)
• Заимов, Й. Битолският надпис на Иван Владислав, самодържец български. Старобългарски паметник от 1015–1016 година. С допълнение от В. Заимова. София: БАН, 1970. (по ALD и Павлов 2014; не е консултирано пряко)
• Калоянов, А. Фалшификат ли е каменната плоча с надпис на цар Самуил от Воден? — Електронно списание LiterNet, 4.06.2004, № 6 (55).
• Калоянов, А. Фалшификат ли е каменната плоча с надписа на цар Самуил от Воден? — Епохи, XIV, 2006, кн. 3–4, с. 139–144. (цитирано по Калоянов 2021: 291; не е консултирано пряко)
• Калоянов, А. Отново за Воденския надпис на цар Самуил от 989 г. — В: Търновска книжовна школа. Т. 12 (Дванадесети международен научен симпозиум, 12–14 ноември 2021 г.), с. 289–315. (годината на тома не е посочена във файла; посочена е годината на симпозиума)
• Митрев, Г. За така наречения „Самуилов надпис“ от село Самуилово, Благоевградска област, с. 91–99. (изданието и годината не са посочени във файла)
• Моллов, Т. Мит – епос – история. Старобългарските историко-апокалиптични сказания (992–1092–1492). Велико Търново: Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“, 1997. (по Калоянов 2021; не е консултирано пряко)
• Муцопулос, Н. Студия от 2008 г. за откривателя и мястото на находката на воденската плоча. (заглавието и изданието не са посочени в използваните източници; цитирано по Калоянов 2021: 291–292)
• Павлов, П. Векът на цар Самуил. София: Изток-Запад, 2014.
• Попконстантинов, К. Епиграфски бележки за Иван, царсимеоновия син. — В: Българите в Северното Причерноморие. Изследвания и материали, т. 3. (по предоставено копие; годината не е посочена в копието)
• Попконстантинов, К., А.-М. Тотоманова. Епохата на българския цар Самуил. Език и писменост. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2014. (цитирано по Калоянов 2021; не е консултирано пряко)
• ALD. Битолски надпис на цар Иван Владислав. Дигитална библиотека ALD, раздел „Исторически материали“.

Този материал е подготвен при стриктно спазване на принципите за авторска оригиналност и научна етика. Всички използвани източници са коректно цитирани, което гарантира достоверността и академичната цялост на представената информация.

ORCID iD: 0009-0008-6095-892X
ISSN: 3033-2982
DOI:

---

От:  © Rada Evtimova