Първо българско народно читалище | Rada Evtimova

(First Bulgarian Community Center)

Първо българско народно читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови – 1856“ (гр. Свищов): Начало на организираното читалищно дело в България

 На 30 януари 1856 г. в дома на Димитър Начович в Свищов се провежда учредително събрание, на което Емануил Васкидович, Георги Владикин, Христаки Филчов и Димитър Начович основават първото българско читалище и приемат неговия Устав, в който са заложени четири основни цели: да се създаде библиотека, да се събират старини, да се подпомагат способни младежи да се учат и да се подкрепят книжовници в издаването на трудове, което поставя основите на организираното читалищно дело в страната.

Съдържание на темата

• Увод
• Основаване на читалището (1856 г.)
• Развитие през втората половина на XIX век
• Дарението на Кирил Д. Аврамов и наименуването (1904–1908 г.)
• Значение на читалището днес
• Интересни факти
• Библиография
• Заключение

Първо българско народно читалище
(First Bulgarian Community Center)

Увод

Първото българско народно читалище в Свищов (днес „Еленка и Кирил Д. Аврамови – 1856“) представлява ключова институция в историята на българското просвещение и култура. То е основано на 30 януари 1856 г. и бележи началото на организираното читалищно дело в България. Статията разглежда фактите за неговото създаване от Емануил Васкидович, Георги Владикин, Христаки Филчов и Димитър Начович, развитието му през десетилетията и последващи дарения, базирани на исторически източници.

Контекст на Възраждането

Контекст на Възраждането През средата на XIX век Свищов е важен търговски център на Дунав, който създава условия за културни инициативи. Икономическият възход на града и връзките му с Централна Европа чрез речния транспорт позволяват на местната интелигенция да организира първите институции за модерно просвещение. В условията на османско владичество Свищов се превръща в „пристанище“ за европейските идеи, като градът по това време е известен и с името „Стъклен Свищов“ заради богатите си търговски къщи с остъклени фасади, което подготвя почвата за читалищното дело.

Основаване на читалището (1856 г.)

На 30 януари 1856 г. се провежда учредителното събрание в дома на Димитър Начович, което полага основите на първото българско читалище.

Учредители и тяхната роля

Учредителите са:

• Емануил Васкидович – виден учител и просветител, който поставя началото на читалищната сбирка, като дарява личната си библиотека от 800 тома на различни езици.
• Георги Владикин – влиятелен търговец, който поема значителна част от финансовата отговорност и организационната дейност.
• Христаки Филчов – общественик, участвал в организацията и поддържането на родолюбивия дух.
• Димитър Начович – домакин на събранието, търговец и участник в приемането на устава.

Още на самото събрание са събрани 37 500 гроша, което е изключително висока сума за времето си, гарантираща независимостта на институцията.

Първият устав и целите

В протокола от учредителното събрание е записана „коренната цел“: „Целта на това читалище е: да нареди една библиотека, да събере в нея всякакви български и на други езици списания и вестници, да пренесе вестници и списания... да подпомага бедните ученици и да поддържа народното просвещение.“ Институцията е определена като общополезно заведение, отворено за самообразование. Освен това, Васкидович произнася вълнуваща реч, в която нарича читалището „храм на науката“.

Развитие през втората половина на XIX век

След основаването читалището се развива като център за културни дейности, включително абонамент за периодичен печат и подпомагане на ученици. Институцията се превръща в основен разпространител на възрожденска литература и вестници за вътрешността на страната. През 1858 г. към читалището се създава и неделно училище, което допълнително засилва просветната му роля.

Културни инициативи

През 1868 г. Янко Мустаков основава първия български многогласен хор в България. Още на 1 юли 1870 г. в салона на читалището е представена драмата „Райна Княгиня“, а по-късно и емблематичната „Многострадална Геновева“, с което се полагат основите на театралното изкуство в града. Тези постановки превръщат Свищов в един от водещите театрални центрове по време на Възраждането, като в тях участват местни учители и будни граждани.

Дарението на Кирил Д. Аврамов и наименуването (1904–1908 г.)

През 1904 г. читалището получава значителна подкрепа от дарители, които не са сред учредителите от 1856 г. В знак на признателност към този акт, институцията приема имената на своите благодетели.

Биография на дарителите

Биография на дарителите Кирил Д. Аврамов (1850–1904), крупен търговец и банкер от Свищов, в завещанието си от 22 март 1904 г. оставя 200 000 златни лева на Свищовската община. Тези средства са целево предвидени за построяване на сграда за театър и читалище, с условие тя да носи имената „Еленка и Кирил Д. Аврамови“. В дарствения акт е записано: „...за благотворителна, народополезна и народообразователна цел“. Еленка Аврамова, неговата съпруга, подкрепя изцяло волята му, като дарението се превръща в най-крупния жест към читалищното дело в България по това време. Важно е да се отбележи, че Кирил Д. Аврамов умира само няколко дни след съставянето на завещанието, а съпругата му Еленка лично полага основния камък на новата сграда през 1904 г.

Строителството на сградата

Строителството на сградата Сградата е завършена през 1908 г. по проект на архитектите Георги Фингов и Киро Маричков. Историята на нейното въвеждане в експлоатация е белязана от няколко ключови събития: официалното откриване на 14 септември 1908 г., последвано от тържествено освещаване на 12 октомври, а на 14 декември същата година в новия салон се играе и първото театрално представление – драмата „Иванко“ на Васил Друмев. Дарението осигурява модерна и стабилна материална база за развитието на културния живот в Свищов. Сградата е построена в стил „сецесион“ и разполага с великолепен театрален салон, чиято акустика се счита за една от най-добрите в България.

                                                 

Значение на читалището днес

Значение на читалището днес Читалището функционира като културен център с библиотека, театрален състав и школи. То поддържа статута си на най-старото българско читалище, като съчетава традициите на Възраждането със съвременни културни форми. Сградата на читалището е обявена за паметник на културата с национално значение, а институцията е носител на орден „Кирил и Методий“ – I степен. През 1956 г., по случай неговата 100-годишнина, читалището е наградено и с най-високото тогава държавно отличие – орден „Георги Димитров“. Днес то е вписано в Регистъра на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО като част от уникалната за света българска читалищна мрежа.

Интересни факти

• Емануил Васкидович дарява книги на различни езици, включително турски и гръцки, както и на френски, руски и немски, демонстрирайки европейския кръгозор на свищовските просветители. Тази лична библиотека от 800 тома става ядрото на първата читалищна библиотека в България.
• Първото документирано театрално представление от 1870 г. („Райна Княгиня“) предизвиква огромен обществен интерес и се налага да бъде повторено няколкократно. Интересен факт е, че ролята на Райна Княгиня е била изпълнена от мъж – учителя Стефан Калчев, тъй като по това време не е било прието жени да участват в театрални постановки.
• Дарението от 200 000 златни лева през 1904 г. е значителна сума за времето си – еквивалентна на стойността на десетки съвременни сгради. За сравнение, по това време годишната заплата на един висш държавен чиновник е била около 3 000 – 4 000 лева.
• През 1953 г. е открита детска музикална школа, която днес е модерно средище за млади таланти в града. Тя носи името на големия композитор и хоров диригент Янко Мустаков.

Библиография

• „Протокол и Устав на Свищовското читалище“ от 30 януари 1856 г. (оригинални документи) – Архив на ПБНЧ „Еленка и Кирил Д. Аврамови – 1856“.
• Хаджиконстантинов, Петър. „Свищовското читалище през първите 50 години от своето съществуване (1856–1906 г.)“. Свищов, печ. „Бъдащност“, 1906 г.
• Митова-Ганева, Катя. „Дарителството в Свищов – традиции и съвремие“. Сборник на Стопанска академия „Д. А. Ценов“ – Свищов.
• Енциклопедия „Дарителството в България. Дарителски фондове и фондации (1878 – 1951)“, том II. (daritelite.bg) – раздел за дарението на Кирил Д. Аврамов.
• Летописна книга на Първото българско народно читалище – Свищов.

• Официален сайт на читалището: chitalishte-svishtov.com – раздел „История“.

Заключение

Първото българско читалище в Свищов съчетава усилията на учредителите от 1856 г. и дарителите от 1904 г., създавайки устойчив модел за културна институция. То подчертава ролята на просвещението в изграждането и съхраняването на националната идентичност. Днес читалището в Свищов остава не само паметник на миналото, но и жив пример за това как частната инициатива и обществената воля могат да поставят основите на едно цялостно културно движение, превърнало се в уникален феномен за Европа.

Историята на Първото българско народно читалище е доказателство, че голямото дело започва с обща воля и вяра в знанието – традиция, която заслужава да бъде познавана и продължена. Свищов неслучайно е „градът на първите“ и читалищното дело е неговият най-ярък символ.

Надявам се тези факти да са Ви били полезни и вдъхновяващи. Ако разполагате с допълнителни сведения или родова история, свързана с дейците на Първото българско читалище, ще се радвам да ги споделите в коментарите под статията.

---

От:  Rada Evtimova