Читалище Пробуда | Rada Evtimova

 ("Probuda" Community Cultural Centre)  

Памет и културно наследство: Читалище „Пробуда“ като пазител на историческата идентичност на село Красно Градище

През 1922 г., в скромна училищна стая на село Красно Градище, група местни учители и будни жители се събират около светлината на газена лампа, за да подпишат учредителния протокол на новото читалище. Това се случва в период на национално възстановяване след войните, когато просветата и културното „пробуждане“ се превръщат в основна мисия на селската интелигенция.

Един от основателите записва думите: „Името на селото ни напомня за древно укрепление – ако не съхраним спомените си, ще загубим и миналото, и бъдещето.“ Тази мисъл, изречена в момент на просветителски устрем, се оказва символична за бъдещата роля на институцията. Днес Народно читалище „Пробуда – 1932“ остава ключов пазител на историческата памет и естествен мост между античното наследство на района и съвременното културно развитие на общността.

Съдържание на темата

• Етимология на топонима и връзка с античността
• Късноантичната и средновековна крепост Калакастро
• Регионален контекст: римско присъствие по Росица
• Основаване и историческо развитие на читалището
• Съвременна роля в опазването на идентичността
• Интересни факти
• Заключение

Читалище Пробуда ("Probuda" Community Cultural Centre)

Етимология на топонима и връзка с античността

Съвременното име на село Красно Градище представлява калкиран превод на средновековния гръцки топоним Καλακάστρο (Калакастро), чието значение е „красиво укрепление“. В езиковедски план прилагателното „красно“ (в старобългарския смисъл на „красиво“) и съществителното „градище“ (останки от крепост) съответстват пряко на описанията във византийските хроники.

Терминът обозначава съществувало в района укрепено селище, чиито следи се локализират в местността „Калето“ („Градището“)​. Както отбелязва Георги Дацов, топонимът отразява характерната за региона традиция да се именуват местности според видимите следи от по-стари фортификационни съоръжения.

Останките се свързват с охранителната система на близкия античен град Никополис ад Иструм, а името е съхранено през вековете като маркер за стратегическото значение на местността.

Късноантичната и средновековна крепост Калакастро

Крепостта Калакастро („Калето“) е разположена върху висок хълм, приблизително 1,75 км югозападно от центъра на село Красно Градище. Укрепената площ обхваща около 210 × 370 м, като неправилната ѝ форма следва естествените особености на терена. Крепостната стена, с дебелина около 1 м, е запазена на места до 1,2 м височина. Градежът е изпълнен от ломен камък, споен с бял хоросан, характерен за късноантичната техника opus incertum. Основният достъпен подход е от североизток, където главната порта (ширина около 1,8 м) е била защитена от две кули.

Съоръжението функционира през късната античност и средновековието, вероятно като наблюдателен пункт или малка регионална крепост, включена в отбранителната система на провинция Втора Мизия. Днес теренът е гъсто обрасъл, но все още личат фрагменти от зидове и керамика, свидетелстващи за активен живот през IV–VI век, както и за повторно обитаване през XII–XIV век.

Местоположение: 43°15'25" С.Ш. и 25°09'47" И.Д.; надморска височина около 239 m.

                                                            

Регионален контекст: римско присъствие по Росица

През района е преминавал важен римски провинциален път, който е свързвал Никополис ад Иструм с Мелта (Ловеч), а оттам – с големите центрове Марцианопол и Одесос. В околностите на Павликени археолозите са регистрирали множество вили рустики, керамични работилници и некрополи, свидетелстващи за интензивен аграрен и занаятчийски живот.

Изследванията на Богдан Султов и Калин Чакъров показват, че районът на днешно Красно Градище е бил част от богатата селска зона на Никополис ад Иструм, отличаваща се с активно производство на строителна и битова керамика. В този контекст крепостта „Калето“ вероятно е функционирала като наблюдателен пункт или малка фортификационна единица, интегрирана в регионалната селищна и комуникационна мрежа.

Основаване и историческо развитие на читалището

 Началото на читалищното дело в село Красно Градище се свързва с активизирането на местната общност през първата половина на XX век. В по-стари регистри се среща годината 1922, която традиционно се посочва като ранна дата на основаване, макар че тя не е потвърдена от наличните архивни документи. Според официалния архив на читалището, цитиран от БТА, реалното начало на организираната читалищна дейност е 10 декември 1927 г., когато е съставен първият протокол. Сградата, която днес се свързва с читалището, е построена през 1932 г., поради което в някои документи се среща обозначението „Пробуда – 1932“.

Бележка: Годината 1932 обозначава построяването на сградата; институцията е основана през 1922 г.В някои по-стари регистри се посочва 1922 г. като година на основаване, но според архивните документи, цитирани от БТА, началото на читалищното дело е 10 декември 1927 г.

През 30-те и 40-те години на XX век читалището се оформя като основен културен център: организират се театрални представления, беседи, библиотечна дейност, както и събиране на фолклор и местни предания. Материалите от Фонд № 385 в Държавен архив – Велико Търново свидетелстват за активна просветна дейност дори в годините на Втората световна война.

След 1989 г., въпреки обезлюдяването и миграционните процеси, читалището остава единствената действаща културна институция в селото и продължава да съхранява духа и историческата памет на Красно Градище.

Съвременна роля в опазването на идентичността

Към 2026 г. Народно читалище „Пробуда – 1932“ продължава да изпълнява своята ключова мисия като пазител на локалната историческа памет и културна приемственост. Основните направления на дейност включват:

• театрални и музикални изяви, поддържащи традицията на самодейността;
• съхраняване на местни обичаи, песни и танци, предавани между поколенията;
• поддържане на библиотечен фонд, организиране на четения и образователни инициативи;
• празници и събития, сред които коледни тържества, празникът на селото и различни годишнини.

В читалищния архив се пазят снимки, документи и устни разкази, свързани с „Калето“ и легендите около древното укрепление. Чрез беседи, изложби и юбилейни чествания — 90 години от основаването (2017–2018) и 90 години от построяването на сградата (2022) — читалището изгражда жива връзка между античните корени на района и съвременния живот на общността.

#културнонаследство #древнаистория

Интересни факти

• Топонимът „Красно Градище“ представлява пряк превод на гръцкото „Калакастро“, вероятно свързан с живописното разположение на крепостта върху хълма.
• Крепостната стена на „Калето“ е с дебелина около 1 м, като на отделни места достига височина 1,2 м.
• Главната порта на укреплението е била защитена от две кули и има ширина приблизително 1,8 м.
• Никополис ад Иструм е основан от император Траян след победата над даките в периода 101–106 г.
• Районът по поречието на Росица е бил част от важна римска пътна артерия към Мелта (дн. Ловеч), свързваща Никополис ад Иструм с вътрешността на провинцията.

Заключение

Читалище „Пробуда – 1932“ функционира като жив архив, който свързва късноантичната крепост Калакастро, римската селищна мрежа по поречието на Росица и съвременното село Красно Градище. То съхранява не само материалните свидетелства за миналото, но и колективната идентичност на местната общност в епоха на бързи демографски промени. Предаването на тази памет към бъдещите поколения остава отворена задача, чието изпълнение зависи от нашата активна подкрепа днес.

Ако разполагате с допълнителни сведения за крепостта „Калето“, спомени от дейността на читалището или архивни материали – споделете ги в коментарите. Вашата информация може да обогати общата картина на историята на Красно Градище.

Използвана литература и източници

• Чакъров, К. Римската епоха в Павликени и района. Велико Търново.
• Султов, Б. Антични центрове на художествена керамика в Долна Мизия. София, 1985.
• Владкова, П. Никополис ад Иструм и неговата територия.
• Дацов, Г. Павликенският край – историко-географски очерк.
• Сборник „Павликени в миналото“. Исторически музей – Павликени.
• Държавен архив – Велико Търново, Фонд № 385: Народни читалища в Павликенския край.
• Регистър на народните читалища в България (chitalishta.com) – Информационна карта на НЧ „Пробуда – 1922“, с. Красно Градище.

---

От:  Rada Evtimova