Рогозенско съкровище | Rada Evtimova

 (Rogozen Treasure)

Рогозенското съкровище (V–IV в. пр. Хр.): Иконографски анализ и ролята на царските дарове в древна Тракия

През есента на 1985 г. жител на село Рогозен, Иван Димитров, открива случайно първите сребърни съдове при копаене в градината си. Находката представлява най-големият откриван досега комплекс от тракийска торевтика, състоящ се от 165 съда (фиали, кани и една скифос), депонирани в две отделни групи. Първата част е открита през декември 1985 г., а втората – в началото на януари 1986 г. в рамките на спасителни археологически действия.

Археологическото проучване, ръководено от Богдан Николов (РИМ-Враца), разкрива пълния комплекс, който се превръща в най-значимото свидетелство за класическата епоха в Тракия. Специфичното при Рогозен е, че предметите са изработвани в продължение на повече от век и включват дарове от различни владетели, което превръща съкровището в своеобразен архив на дипломатическите и религиозните отношения между тракийските династии.

Съдържание на темата

• Откритие и основни характеристики
• Иконографски анализ на ключови съдове
• Епиграфски свидетелства и царски имена
• Ритуална роля и функцията на царските дарове
• Стилови влияния и ателиета
• Значение за съвременната наука
• Интересни факти
• Заключение

Рогозенско съкровище (Rogozen Treasure)

Откритие и основни характеристики

Рогозенското съкровище е открито през 1985–1986 г. в село Рогозен, Северозападна България (територията на античните трибали). То представлява най-мащабната находка от този тип в античния свят, включваща 165 сребърни съда: 108 фиали, 54 канички (тип ойнохое) и 3 чаши (скифос, котиле и гоблет). Общото тегло на предметите е близо 20 кг, като голяма част от тях са декорирани чрез техниките на коване, цизелиране и частична позлата (аурум пурум).

Датировката на съдовете обхваща широк хронологичен диапазон – от края на V в. пр. Хр. до средата на IV в. пр. Хр. Тази широка рамка показва, че съкровището е било трупано в продължение на поколения като фамилна или държавна съкровищница. То отразява едновременно апогея на Одриското царство при владетели като Котис I и политическия възход на трибалите, в чиято държавна структура съкровището вероятно е попаднало като дипломатически дар или военна плячка.

Иконографски анализ на ключови съдове

Кана №158 (прочутият „шедьовър от Рогозен“): (Важно уточнение: В някои информационни източници и музейни експозиции този съд се среща под №159, но в академичния инвентарен каталог на откривателите е заведен под №158).

Този съд представя две квадриги (колесници с по четири коня), управлявани от женски божества. В научната литература сцената се интерпретира като идеологическо внушение за божествената инвеститура – предаването на властта от Великата богиня-майка към тракийския владетел. Важно е да се отбележи, че конете в тази сцена не са крилати, но тяхната динамика и присъствието на богините подсказват за преминаване в сакралното пространство. Техниката на изработка е връх в тракийската торевтика, съчетаваща дълбок релеф с изящна позлата.

Богинята върху лъвица (Кана №155)

Едно от най-силните изображения в съкровището е на богиня, яздеща лъвица. Този образ е пряка илюстрация на Артемида-Бендида или Великата богиня в нейния аспект на „Господарка на животните“ (Potnia Theron). Мотивът изразява способността на владетеля, чрез помощта на божеството, да опитомява дивата природа и да установява космически ред.

Дионисовият цикъл и царският ритуал

Много от съдовете съдържат сцени с менади, облечени в дълги хитони, и сатири, които участват в свещения тиасос (екстатично шествие). В контекста на тракийския орфизъм виното не е просто напитка, а медиатор, който улеснява контакта между човешкия и божествения свят. Тези сцени върху съдовете за пиене потвърждават, че Рогозенското съкровище е било активно използвано в дворцовите и религиозните церемонии на тракийските царе.

Епиграфски свидетелства и царски имена

Върху 13 от съдовете са запазени надписи на старогръцки език, направени чрез пунктиране. Най-известният сред тях е „ΚΟΤΥΟΣ ΕΓ ΒΕΟΥ“ („На Котис от Беос“), който пряко се свързва с одриския цар Котис I (383–359 г. пр. Хр.). В текстовете се споменават и неговият наследник Керсеблепт, съпругата му Филия, както и наименования на селища като Беос, Ергиске и Апро.

Наличието на тези надписи е ключово доказателство за принадлежността на предметите към одриската царска хазна, както подробно описва откривателят Богдан Николов в публикацията си (сп. „Археология“, 1986). Тези ценни предмети вероятно са попаднали при трибалските владетели като дипломатически дарове или политически трансфер между двете големи тракийски племена.

Ритуална роля и функцията на царските дарове

Съдовете са предназначени за ритуални възлияния и свещени пирове, чрез които се сключват съюзи и се утвърждават социални и политически връзки. В тези ритуали споделеното пиене на вино е било акт на клетвена вярност. Съкровището вероятно е било ритуално заровено на два етапа като вотивен дар към земята/богинята-майка, а не поради непосредствена опасност. Този акт на „връщане“ на ценностите към божествения свят е имал за цел да осигури благоденствие на царството. Тази хипотеза е широко застъпена в научния каталог „Епопея на тракийските царе“ към мащабната изложба в Лувъра (НАИМ-БАН, 2015).

Стилови влияния и ателиета

Артефактите отразяват смесица от стилове, които доказват високото технологично ниво на античните майстори:

• местни тракийски ателиета (преобладаващи)
• елински (особено атически) влияния в митологичните сцени
• ахеменидски (персийски) елементи в орнаментите (палмети, животински глави)

Това показва Одриското царство като важен културен кръстопът и мост между Изтока и Запада, както е описано в фундаменталния научен сборник „The Rogozen Treasure“ (БАН, 1989).

Значение за съвременната наука

Значение за съвременната наука Рогозенското съкровище е ключов източник за изучаване на тракийската митология, царска идеология, металопластика и дипломация. То продължава да бъде обект на международни изследвания и престижни изложби. Неговото откритие променя представите за културата на трибалите и одрисите, превръщайки се в най-богатия източник на информация за тракийския свят от класическата епоха.

Интересни факти

• Открито е в две отделни плитки ями в земята на разстояние около 5 м един от друг. Първата яма съдържа 65 съда, а втората – 100. (Любопитно е, че първата част е открита случайно от тракториста Иван Димитров, докато копае канал за поливане).
• Най-тежкият съд тежи над 800 г, а най-фините релефи са с дълбочина под 1 мм.
• Надписите са сред най-ранните директни писмени свидетелства за одриски царе върху тракийски предмети.
• През 2015 г. е централният експонат на изложбата „Епопея на тракийските царе“ в Лувъра.
• Съхранява се предимно в Регионалния исторически музей – Враца, като около 20 съда са в Националния исторически музей в София. Залата във Враца е специално проектирана и бронирана, за да пази това безценно наследство.

Заключение

Рогозенското съкровище разкрива сложната система от символи, ритуали и политически практики в древна Тракия, където царските дарове служат за утвърждаване на власт и съюзи. То остава едно от най-важните свидетелства за културното богатство на траките и продължава да вдъхновява нови поколения изследователи. Чрез него Тракия заема своето полагаемо място сред най-великите цивилизации на Античността.

Ще се радвам да науча коя от иконографските сцени върху съдовете ви впечатли най-силно или кои аспекти от тракийската дипломация бихте искали да разгледаме в бъдеще. Включете се в дискусията под публикацията – вашето мнение и допълнителни въпроси по темата са добре дошли!

Библиография

1. Епопея на тракийските царе: Археологически открития в България. (2015). [Каталог на изложба в Лувъра]. София: НАИМ-БАН.
2. Маразов, Иван. (1989). Рогозенското съкровище. София: Изд. „Български художник“.
3. Маразов, Иван. (2005). Митология на траките. София: Изд. „Секор“.
4. Николов, Богдан. (1986). Рогозенското сребърно съкровище. Списание „Археология“, кн. 3, с. 1–14.
5. Регионален исторически музей – Враца. Рогозенско съкровище [онлайн]. [достъпно на: rimvratsa.org].
6. Фол, Александър. (1991). Тракийският Дионис. Книга първа: Загрей. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.
7. Fol, Alexander (Ed.). (1989). The Rogozen Treasure. [Сборник от международна конференция]. Sofia: Bulgarian Academy of Sciences (BAS).

---

От:  Rada Evtimova